Р Е Ш Е Н И Е
№..……../……..2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април две
хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА
ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ТОНИ ТОМОВ разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА
ПОПОВА к.н.а.х.д. № 681 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Х.Д.Х., предявена чрез пълномощника му адвокат Ц.Т.,
срещу решение № 260233/19.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4518/2020
г. на ВРС, с което е потвърдено НП № 20-0819-003329/24.09.2020 г. на началника
на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на касатора за
нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП; чл. 150а ал. 1 ЗДвП; чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и чл. 20 ал. 2 ЗДвП са наложени съответно следните административни
наказания: глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП; глоба в
размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП; глоба в размер на 300
лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. първо ЗДвП и глоба в размер на 200
лв., на основание чл. 179 ал. 2 предл. първо ЗДвП. По съображения за
постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални
нарушения, в нарушение на закона и при явна несправедливост на потвърдените
административни наказания се иска да бъде отменено от касационната инстанция и наместо
него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление също да се отмени и на жалбоподателя да се присъдят направени
съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В с. з. на 29.04.2021 г.
касаторът Х.Д.Х., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Т.,
която изцяло поддържа предявената касационна жалба. Ответната страна ОД на
МВР-Варна, сектор Пътна полиция“, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание. От пълномощника й юрисконсулт Лукова-Атанасова е постъпила
писмена молба с. д. № 6441/28.04.2021 г., с която касационната жалба на
изложените в нея касационни основания се оспорва изцяло. Представителят на Окръжна прокуратура Варна
също дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната
допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната
проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира
следното:
По допустимостта на жалбата:
Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно
изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за
упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за
изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 24.02.2021 г. /л.
34 от н.а.х.д. № 4518/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения
върху нея печат на ВРС е предявена чрез въззивния съд на датата 09.03.2021 г. С
нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на
обсъдените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни
такива обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на
изложените оплаквания и в рамките на задължителната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира следното по нейната основателност:
С потвърденото от районния съд наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора
Х.Д.Х. за следните административни нарушения: 1/
за нарушаването в условията на повторност на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв. и е лишен от
правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал. 2 вр.
ал. 1 т. 5 ЗДвП; 2/ за нарушаването на чл. 150а ал. 1 ЗДвП му наложена
глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП; 3/ за
нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 300
лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. първо ЗДвП и 4/ за нарушаването
на чл. 20 ал. 2 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лв., на основание чл.
179 ал. 2 предл. първо ЗДвП.
Районният съд правилно е
потвърдил с решението обжалваното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно
постановление по пункт 1, с което на Х. на основание чл. 175 ал. 2 вр. ал. 1 т.
5 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и е лишен
от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца. Във въззивното производство са
събрани безсъмнени доказателства, сочещи че водачът е нарушил задължението си
по чл. 123 ал. 1 ЗДвП като участник в ПТП да уведоми компетентната служба на
МВР и да остане на мястото на произшествието да изчака компетентните органи на
МВР. Освен че, противно на твърденията в касационната жалба, редовно съставените
за нарушения по ЗДвП актове за установяване на административни нарушения се
ползват съгласно чл. 189 ал. 2 ЗДвП с обвързваща доказателствена сила, поради
което тежестта за оборване в процеса на установените в тях релевантни за състава
на административното нарушение факти е на наказаното лице, но и в случая от
събраните във въззивното производство свидетелски показания на свидетелите П.С.М.
и И.Г.К. се потвърждава обстоятелството, че с поведението си водачът на лекия
автомобил „Фолксваген пасат“, рег. № В****РР, с който на 12.08.2020 г. в 12:50
ч. в с. Тополи на ул. „Овчага“ е причинено ПТП, е нарушил задълженията си по чл.
123 ЗДвП. Неоснователно е оплакването за допусната в АУАН и в НП неяснота на
обвинението в тази част. Действително в
НП неправилно е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 3 ЗДвП
наместо относимата към обстоятелствата по случая разпоредба на чл. 123 ал. 1 т.
2 ЗДвП. От словесното описание на нарушението обаче става напълно ясно какви
конкретни свои задължения като водач на автомобила, с който е причинено ПТП, не
е изпълнил касаторът, поради което вземайки предвид и факта, че всеки придобил
правоспособност водач поначало трябва да е наясно със задълженията си по ЗДвП,
съдът намира, че с погрешното посочване на нарушената точка от чл. 123 ал. 1 ЗДвП, макар АНО да е допуснал нарушение, то не се явява от категорията на
съществените, обуславящи отмяна на наложеното с НП административно наказание. Съществени
са само онези процесуални нарушения, опорочаващи правото на защита на лицето,
което не се отнася за конкретния случай.
Налице са данни за повторност по
смисъла на пар. 6 т. 33 ДР ЗДвП на административното нарушение по чл. 175 ал. 1
т. 5 ЗДвП, обективирано в нарушаването на задълженията на водача по чл. 123 ал.
1 ЗДвП като участник в ПТП, като се има предвид, че според приложената по
преписката справка за нарушител с влязло в законна сила на 29.07.2020 г. НП №
20-0819-001042/26.03.2020 г. на Х.Д.Х. вече е било наложено веднъж административно
наказание по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП за нарушаването на чл. 123 ал. 1 ЗДвП. При
това положение АНО правилно е приложил за нарушението квалифицирания състав по
чл. 175 ал. 2 вр. ал. 1 т. 5 ЗДвП. Административното наказание лишаване от право
да управлява МПС е определено от АНО в средния нормативно зададен размер по чл.
175 ал. 2 ЗДвП, а наказанието глоба е наложено в размер на 200, което е по-близо
до минимума от 150 лв. по чл. 175 ал. 2 ЗДвП, отколкото до максимума от 300 лв.
Предвид цялостно поведение на водача, свързано според данните по делото със системно
неизпълнение на задълженията му по ЗДвП, съдът намира за справедливи като размер
и двете наложени административни наказания.
Потвърждавайки наказателното
постановление по пункт 2 и 4, с което на касатора за нарушаването на чл. 150а
ал. 1 ЗДвП и на чл. 20 ал. 2 ЗДвП са наложени съответно административни
наказания глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП и
глоба в размер на 200 лв., на основание чл. 179 ал. 2 предл. първо ЗДвП, съдът също
е постановил правилно решение. От приложената по преписката справка за
нарушител се потвърждава изложеният в АУАН и в НП факт, че с връчено на
21.07.2020 г. и влязло в законна сила на 29.07.2020 г. НП №
20-0819-001042/26.03.2020 г. на Х.Д.Х. за нарушаването на чл. 123 ал. 1 т. 1 ЗДвП
е било наложено административно наказание по чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДвП глоба
в размер на 100 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от един месец, поради което управлявайки на 12.08.2020
г., т. е. в рамките на месеца, в който с посоченото наказателно постановление е
бил лишен от правото да управлява МПС, Х. е нарушил въведеното с чл. 150а ал. 1 ЗДвП правило, че за да управлява МПС, водачът трябва да не е лишен от това
право по административен ред. Поради това при правилно издирване на
санкционната разпоредба за извършеното нарушение – тази на чл. 177 ал. 1 т. 1 ЗДвП, АНО законосъобразно му е наложил административното наказание като размерът
на глобата правилно е определил на нормативно зададения максимум от 300 лв.,
ръководейки се отново от цялостния профил на водача като системен нарушител на
ЗДвП.
От събраните в рамките на въззивното
производство гласни доказателства се потвърждават и изложените в АУАН и в НП
обстоятелства, сочещи, че при избиране на скоростта на движението водачът е
нарушил и задължението си по чл. 20 ал. 2 ЗДвП в частта на разпоредбата,
изискваща съобразяване с интензивността на движението. Самият факт, че е
блъснал с автомобила си в чертите на населеното място пресичащ уличното платно
пешеходец, е достатъчен за изграждането на обоснован извод, че водачът е
нарушил императивно въведеното нормативно изискване да съобрази скоростта на движение
на превозното средство с интензивността на движението. Противно на изложеното в
касационната жалба, този извод по никакъв начин не се опровергава от съставения
за произшествието констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1055, който
схематично потвърждава обстоятелствата, на които се е позовал и АНО, за да наложи
наказанието за това нарушение. В обстоятелствената част на наказателното
постановление никъде не става въпрос за несъобразяване на водача с конкретните
условия на видимост, поради което е необосновано оплакването в касационната
жалба, че за касатора не било ясно защо според контролните органи скоростта му
е била несъобразена с този фактор. След като от индивидуализираното с АУАН и НП
нарушение на чл. 20 ал. 2 ЗДвП е
последвало ПТП, то съответно на закона АНО е наложил на водача на
превозното средство, с което е причинено ПТП, административно наказание по чл.
179 ал. 2 предл. първо ЗДвП, което в разпоредбата е регламентирано във фиксиран
размер от 200 лв.
Решението на ВРС е неправилно единствено
в частта, в която е потвърдено наказателното постановление по пункт 3, с което
на Х. за нарушаването на чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предл.
първо ЗДвП. С разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДвП е регламентирана забрана за
водача да управлява спряно от движение пътно превозно средство като за това
нарушение в чл. 177 ал. 1 т. 4 ЗДвП е регламентирано и съответното
административно наказание глоба, която по преценка на АНО и според конкретните
данни по случая може да бъде наложена в размер от 100 лв. до 300 лв. За да
наложи наказанието, АНО се е позовал в НП на факта, че управляваното от водача
на 12.08.2020 г. МПС е било спряно от движение по надлежния ред на 29.03.2016
г., което се потвърждава и от приложената по преписката справка за ППС с рег. №
В3269РР, според която лекият автомобил е спрян от движение на 27.03.2016 г.,
както и от представената във въззивното производство ЗППАМ №
16-0819-000524/27.03.2016 г., видно от която свидетелството за регистрация на
процесното превозно средство е било иззето. Съгласно заповедта изземването обаче
е за срок от 30 дни и като се има предвид, че на основание чл. 172 ал. 6 ЗДвП наложените
принудителни административни мерки подлежат на предварително изпълнение, то се
налага извод, че процесната ПАМ е действала в периода 28.03.2016 г. – 26.04.2016
г. включително. При това положение, след като не са налице данни към момента на
управлението на автомобила на 12.08.2020 г. той да е бил спрян от движение, то
незаконосъобразно АНО е наложил на водача наказанието по пункт 3 от
наказателното постановление и като го е потвърдил в тази част, съдът е
постановил неправилно решение, което следва да се отмени от съда и наместо него
следва да се постанови друго, с което НП в тази част също да се отмени.
Предвид крайния изход на спора и
изрично направеното и от двете страни по делото искане за разноски, и като
отчете основателността на направеното от пълномощника на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касатора, поради
което за всяка от двете съдебни инстанции то следва да се редуцира до нормативно
определения минимум от 300 лв. по чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г., на касатора следва да се присъдят по компенсация разноски за
двете съдебни инстанции в общ размер на 30 лв. /дължими съразмерно на уважената
част от жалбата по 75 лв. за всяка от двете инстанции, от които се приспадат
дължимите на ответника, които за всяка от двете инстанции съразмерно с
отхвърлената част на жалбата са в размер на 60 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
общият размер на което е 80 лв. на инстанция, съгласно чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ/.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение
№ 260233/19.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4518/2020 г. по описа на Районен съд -
Варна само в частта, в която е потвърдено по пункт трети наказателно
постановление № 20-0819-003329/24.09.2020 г. на началника на група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна, с което на Х.Д.Х. за нарушаването на чл. 5 ал.
3 т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., на
основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. първо ЗДвП и наместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-0819-003329/24.09.2020 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Варна само в частта по пункт трети, с което на Х.Д.Х. за
нарушаването на чл. 5 ал. 3 т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 4 предл. първо ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
260233/19.02.2021 г. по н.а.х.д. № 4518/2020 г. на ВРС в останалата му част.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да
заплати на Х.Д.Х., ЕГН **********, разноски по компенсация за двете съдебни инстанции
в размер на 30 /тридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/