Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
30.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав,
в открито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4161 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.211 вр. чл.207,
ал.1, т.2 от КТ.
Ищецът производствено-потребителна кооперация
„Старт 93“ с.Караманово, общ.Ценово, обл.Русе твърди, че ответникът А.И. *** е
бивш негов работник, който по силата на трудов договор № 34/16.08.2016 г.
изпълнявал длъжността „техник механик – ръководител“ в обект на ищеца –
кравеферма в с.Караманово. Твърди, че на ответника били възложени отчетнически
функции като той отговарял за материалните запаси и дълготрайните активи,
находящи се в кравефермата, включително за отглежданите там животни и за
инвентара, които му били предадени от определената за това комисия с
приемо-предавателен протокол на 17.08.2016 г. При извършена на 16.04.2018 г.
инвентаризация в кравефермата била установена липсата на 41 броя крави, 6 броя
телета и 1 брой вакуум помпа. Сочи, че пазарната стойност на всяко от животните
и на помпата е в размер на 1000 лева като общо причинените от липсата
имуществени вреди възлизат на 48000 лева. Със заповед № 10/16.04.2018 г.,
връчена на същата дата и считано от същия ден, трудовото правоотношение с
ответника било прекратено. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати горепосочената сума, представляваща обезщетение за
причинените от липсата имуществени вреди. Претендира и направените деловодни
разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът А.И.И.,
чрез процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск. Твърди, че отчетнически функции не са му били възлагани и той
не е поемал подобно задължение нито изрично, нито фактически. В условията на
евентуалност сочи, че тяхното възлагане е извършено ненадлежно, тъй като
находящите се в кравефермата активи са му били предадени още преди да е
постъпил на работа и следователно задължение за тяхното пазене, респ.
отговорност за тяхната липса за него не са се пораждали. Сочи, че отразеният в
приемо-предавателния протокол от 17.08.2016 г. брой животни е завишен и
действителният брой животни е бил много по-малък. Поддържа, че през времето, в
което работел при ищеца, множество животни умрели или били продадени, но това
обстоятелство не било отразено нито в счетоводството, нито в информационната
система на БАБХ, поради което данните в тях не могат да служат като изходна
информация при извършване на инвентаризацията. Сочи, че презумпцията за
причиняването на имуществената щета от него, като отчетник, била оборена с
влязло в сила наказателно постановление, с което на кооперацията е наложена
имуществена санкция за нарушение по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД – за това, че е
извършена продажба или клане на животни без за това да е бил уведомен в срок
обслужващия ветеринарен лекар, в какъвто смисъл били обясненията и на
председателя на ищцовата кооперация по административнонаказателната преписка.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира
и направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Първият спорен въпрос по делото е дали ответникът
е изпълнявал отчетнически функции, за да може той да носи отговорност за липси
по чл.207, ал.1, т.2 от КТ. Служителите, които нямат задължения, свързани със
събиране, съхраняване, разходване или отчитане на финансови и материални
ценности, независимо че реално имат достъп до тях, не носят отговорност за
липси. Липсващите ценности не могат да бъдат търсени от някой, на който те не
са връчени за управление и пазене, макар че е имал досег до тях (вж. решение №
493 от 23.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 586/2011 г., IV г. о., ГК, решение №
152 от 1.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6083/2014 г., IV г. о., ГК). Доказателствената
тежест за установяване на качеството на ответника по иска като
материалноотговорно лице е на работодателя, по какъвто начин е разпределена и
доказателствената тежест с доклада по делото. В тази връзка релевантни са както
доказателствата за възложени по трудовото правоотношение отчетнически
задължения, така и доказателствата за
фактически изпълняваната от работника или служителя работа (вж. решение №
60 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 324/2009 г., III г. о., ГК, решение № 1
от 31.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 158/2010 г., III г. о., ГК и др.).
Аргументи в тази насока могат да се почерпят и от текста на чл.1, ал.1, т.2 от Наредба
№ 63 за прилагане на Указ № 1074 за ограничаване заемането на отчетнически,
материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица, която обявява за
отчетници и лицата, които, подобно на ответника, не са назначени на отчетническа
длъжност, но фактически изпълняват
отчетнически функции – събират, съхраняват, разходват и отчитат обществени
парични или материални ценности независимо от изпълняваната от тях основна
работа.
В случая спрямо ответника са изпълнени и двете
условия – той е приел да изпълнява отчетнически функции както изрично, така и
фактически е изпълнявал такива. Действително самата длъжност, на която той е
назначен – „техник механик-ръководител“ не предполага пряко изпълнението на
подобни функции (арг. от примерното изброяване в чл.1, ал.1, т.1 от Наредба №
63 за прилагане на Указ № 1074). В т.3 от длъжностната му характеристика обаче
е записано, че ответникът следва да отговаря за поверените му животни.
Длъжностната характеристика не е подписана от ответника като от показанията на
св.Б. се установява, че последният е бил изрично поканен да стори това, но той
така и не се явил, за да я подпише. Независимо от това съдът намира, че
ответникът е приел да отговаря за животните и инвентара в кравефермата на ищеца
чрез подписването на приемо-предавателния протокол от 17.08.2016 г., с подписа
в който се доказва и предаването на описаните в него материални активи на
ответника, за което доказателствената тежест също е за работодателя (решение №
260 от 30.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2012 г., IV г. о., ГК). В
протокола, освен опис на предаденото имущество, по отношение на инвентара и
фуража се съдържа и отчетна стойност за брой, респ. килограм, което
недвусмислено говори, че ответникът се задължава да отговаря за стойността на
липсващото имущество. От заключението на вещото лице по назначената графическа
експертиза и от показанията на свидетелите И. и Н. по безспорен начин се
установява, че ответникът е подписал за приел приемо-предавателния протокол от
17.08.2016 г. Двамата свидетели изрично твърдят, че ръкописно написаният брой
на крави и телета вече е бил наличен в протокола, когато той е бил подписан от
ответника, който не заявил никакви възражения при приемането на имуществото. Следва
да се отбележи, че от свидетелските показания на всички разпитани свидетели се
установява, че ответникът и фактически изпълнявал ръководни функции по
отношение на персонала на кравефермата и че по негово усмотрение, макар и от
ищеца, са назначавани и освобождавани работниците, включително охраната. В този
смисъл той очевидно не е бил само „момче за всичко“, както с твърди в отговора.
Изпълняваните от ответника ръководни функции, съчетани с приемането на
имуществото на ищеца, безспорно му придават качеството на отчетник (арг. и от
чл.1, ал.1, т.3 от Наредба № 63 за прилагане на Указ № 1074).
Ответникът възразява, че не носи отговорност за
липси, тъй като към датата, на която се твърди, че му е предадено това
имущество – 17.08.2016 г., все още не бил постъпил на работа, което, според
трудовия договор, станало на следващия ден
- 18.08.2016 г. Възражението е неоснователно. От показанията на св.Б. се
установява, че в действителност ответникът е постъпил на работа на датата, следваща
сключването на трудовия договор – на 17.08.2016 г. като посочването в договора на
по-късна дата - 18.08.2016 г., се наложило, за да се отговори на формалните
изисквания за изпращане на уведомление до НАП. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника преди постъпването му на
работа екземпляр и от изпратеното до НАП уведомление за сключения трудов
договор, за което изпращане е предвиден тридневен срок. В този смисъл е и чл.4,
ал.3 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на
уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ. Така от показанията на св.Б. може да се
направи извод, че ищецът евентуално е извършил административно нарушение по
чл.414, ал.3 от КТ като е нарушил чл.62, ал.3 от КТ и е допуснал ответника до
работа преди да му предостави уведомлението до НАП, но това обстоятелство по
никакъв начин не освобождава ответника от отговорността за липси, щом същият
вече е започнал работа към момента, в който му е поверено имуществото на ищеца.
Неоснователно е и възражението на ответника, че
броят на животните, отразен в приемо-предавателния протокол от 17.08.2016 г.,
значително надвишавал действителния. Щом е подписал този протокол, то
ответникът се е съгласил с отразените в него обстоятелства, а същият не е
ангажирал и никакви доказателства в подкрепа на твърдението си (свидетелски
показания за опровергаване съдържанието на протокола биха били недопустими –
чл.164, ал.1, т.6 от ГПК).
Неоснователно е и възражението, според което
липсата се дължи на причини, които стоят извън волята и поведението на
ответника. Липсата е юридическо понятие за щета, основано на презумпцията за
причиняването й от отчетника (решение № 1352 от 4.03.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4668/2007 г., IV г. о., ГК). Причинната връзка между липсата (вреда с неизяснен
произход) и действията и бездействията на отчетника се презумира от закона и не
подлежи на доказване от работодателя - предполага се виновното поведение на
отчетника, комуто са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената
(чл.126, т.8 от КТ) за опазване имуществото на работодателя. Отчетникът обаче
разполага с възможност да обори в хода на съдебния процес законовата презумпция
за виновност като докаже, че липсата не се дължи на негови действия или
бездействия. При възражение за намаляване
на обезщетението или за освобождаване на отчетника от отговорност, в негова
тежест е да установи, че работодателят не е изпълнил задълженията си по
трудовия договор да осигури условия за изпълнение на отчетническата функция по
съхранение на имуществото; условия, в съответствие с характера на работата
(чл.127, ал.1, т.2 от КТ); да осигури условия, осигуряващи обичайната
възможност за опазване и съхранение на поверените на отчетника
стоково-материалните ценности (решение № 878 от 14.01.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 3785/2008 г., II г. о., ГК, решение № 247 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. №
970/2015 г., IV г. о., ГК и мн. др.). Ответникът не е ангажирал никакви
доказателства в тази насока. Единственото му твърдение е, че вредите се дължат
на поведението на самия ищец като се позовава на констатациите във влязлото в
сила наказателно постановление № 22/03.07.2018 г., издадено от директора на
Областната дирекция по безопасност на храните – Русе
(административнонаказателната преписка е приложена на л.94 – л.100 от делото).
С това наказателно постановление на ищеца е наложено наказание за извършено
административно нарушение по чл.132, ал.1, т.6 от ЗВМД като в мотивната му
част, като причини за липсата на 39 бр. животни от кравефермата, е записано следното:“По обяснение на управителя на дружеството животните били продадени или
заклани“. В акта за установяване на административно нарушение от 12.04.2018
г. също е посочено, че в обекта на ищеца „…е
извършена продажба с промяна на собственост и клане на 39 бр.говеда“. От
тези констатации обаче не може да се направи извод кое е конкретното лице,
което е извършило продажбата или клането и дали това е ищцовата кооперация,
ответника или трето лице. Според твърденията на председателя на кооперацията,
дал устни обяснения по административнонаказателната преписка, животните са
продадени или заклани, но не от страна на кооперацията, а от ответника, на
който било възложено да ги пази. Ако последният беше изпълнявал добросъвестно
задълженията си, той щеше да знае във всеки един момент какви животни са
налични в кравефермата. Задължение на ответника е да води регистъра на
животните в животновъдния обект по чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД, в който следва да
се отразяват продадените, закланите, умрелите и продадените животни, както и да
съхранява паспортите на животните, което задължение, видно от показанията на
св.Б., той не е изпълнявал. Освен това, ако беше изпълнявал задълженията си,
ответникът следваше да констатира подобна липса на такъв голям брой животни и
да сигнализира било работодателя, било органите на полицията.
От заключението на вещото лице се установява, че
в счетоводството на ищеца е отразена установената фактическа наличност в
приемо-предавателния протокол от 17.08.2016 г., а не данните, които се водят в
системата на БАБХ. От заключението на вещото лице и изготвената сравнителна
таблица към него се установява, че по данни на БАБХ към 15.04.2018 г. в обекта
на ищеца са налични 119 бр. животни, а по фактическа наличност, установена при
предаването на 16.04.2018 г. са налични 118 бр., т.е. 1 бр. по-малко. Според
вещото лице, който извод се споделя и от съда, разликата от 1 бр.по-малко
животни (крави и телета) се дължи на неотчетеното в системата на БАБХ теле,
починало на 11.04.2018 г. От показанията на св.Н. се установява, че предаването
на следващото материално отговорно лице, извършено на 16.04.2018 г., е станало
след фактическото преброяване на животните в присъствието
на ответника, който обаче отказал да подпише протокола, тъй като не бил съгласен
с констатациите за липсите. Според вещото лице общата пазарна стойност на
щетите за ищеца от установените липси възлиза на 51800 лева към датата на
тяхното установяване. Поради тази причина предявеният иск се явява основателен
и следва да бъде уважен в пълен размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените деловодни
разноски за заплатена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение на вещото лице по счетоводната експертиза в общ размер на 4290
лева, от задължението за заплащането на които ответникът не е освободен (вж.
решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК).
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.И.И., с ЕГН **********,***, да заплати на
производствено-потребителна кооперация „Старт 93“, със седалище и адрес на
управление в с.Караманово, общ.Ценово, обл.Русе, ул.“Асен И.“ № 46Б, представлявана
от председателя Михаил Билев Петков, сумата от 48000 лева,
представляваща причинена имуществена вреда от липсата на 41 броя крави, 6 броя
телета и 1 брой вакуум помпа, констатирана на 16.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 11.06.2018 г., както и сумата от 4290 лева – деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/