№ 26
гр. гр.Несебър , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Административно
наказателно дело № 20212150200243 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 74, ал. 4 от
ЗМВР.
Производството е образувано по жалба, подадена от В. С. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „М.с.” №**, ет.*, ап.* чрез адв. В. П. К., АК гр.
Б., с адрес: гр. С., ул. „Т.” №**, вх. А, ап. 3 срещу Заповед за задържане на
лице рег. № 304зз- 46 от 11.03.2021г. , издадена от З.Н. Ф., на длъжност
„командир на отделение” при Участък МВР гр. Обзор, РУ Несебър. В жалбата
се сочи, че на 11.03.2021г., преди обяд, К. е бил задържан от служители на
МВР и отведен в РУ Несебър. Това се било случило на улицата в гр. Обзор,
докато К. пушел цигара. По – късно била издадена оспорената заповед, която
според жалбоподателя била незаконосъобразна, неправилна и издадена при
съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Не били
налице нито правните, нито фактическите основания за издаване на заповедта
и задържане на лицето. Нямало данни К. да е извършил престъпление.
Жалбоподателят не бил лишен от свобода, нито изтъпявал наказание, нито
управлявал МПС. Не била изпълнена и целта на заповедта, поради факта, че
К. не бил давал обяснения и не били предприемани процесуално – следствени
действия по НПК относно посоченото деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Направени са доказателствени искания. Представят се писмени
доказателства. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.
К.. Жалбата се поддържа , претендира се за нейната отмяна. Иска се
присъждане на разноските по делото.
Ответникът по делото З.Н. Ф., на длъжност „командир на отделение” при
Участък МВР гр. Обзор, се явява лично . Жалбата се оспорва. Ф. счита, че са
били налице основания за издаване на заповедта. Иска се потвърждаване на
издадената заповед.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 11.03.2021г. ответникът по делото З.Н. Ф., на длъжност „командир на
отделение” при Участък МВР гр. Обзор, е издал Заповед за задържане на лице
рег. № 304зз- 46, с която жалбоподателят В. С. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. В., ул. „М.с.” №**, ет.*, ап.* е бил задържан в структура на МВР на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. В заповедта е посочено , че К. управлява
МПС в срока на изтърпяване на наказание на 11.03.2021г. около 10.50часа.
Посочена е и разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК. В заповедта е посочено,
че задържането е започнало в 10.50часа, а в 17.30часа на същата дата, К. е бил
освободен.
РУ Несебър е представило писмени доказателства, наред с оспорената
заповед. Такива са копия на : протокол за обиск на лице – на В. С. К.,
декларация от задържаното лице, медицинско свидетелство, амбулаторен
лист, книга за задържаните лица, докладна записка от мл. експерт З.Н.,
месечен график за определяне на полицейските органи, деня и времето за
непосредствено изпълнение на ППД в Участък Обзор за периода 01.03.2021г.
до 31.03.2021г., заповед № 304з-102/11.03.2021г. на Началника на РУ Несебър
за полагане на труд извън нормативно установеното работно време от
служител на управлението, типова длъжностна характеристика за длъжността
„командир на отделение” .
В хода на съдебното дирене е разпитан и свидетеля А.О.Р., гр. В..
Свидетелят сочи, че на 11.03.2021г. е пътувал от гр. В. за гр. Обзор заедно с
жалбоподателят. Р. разказва, че е управлявал лек автомобил „Мерцедес”,
собственост на К., понеже последният е бил с отнето свидетелство за
правоуправление на МПС. След като пристигнали в гр. Обзор, Р. паркирал
лекият автомобил и дал ключовете на К.. Разбрали се , след като
жалбоподателят свърши това, за което са в града, да се чуят, за да пътуват
обратно към гр. В.. Р. се разходил в гр. Обзор, но решил да се върне до
автомобила, за да не се изгуби. На мястото намерил лекия автомобил, опитал
се да се свърже с жалбоподателя , но понеже телефонът му бил изключен,
решил да се прибере с автобуса. По – късно разбрал, че К. е бил задържан от
служители на МВР, за това, че управлявал лекият автомобил.
От правна страна:
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Същата е изготвена в предвидената форма и е придружена от
необходимите приложения.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган – командир на отделение
при РУ Несебър, Участък гр. Обзор, по смисъла на чл. 57 от ЗМВР в
2
границите на предоставената му съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
компетентност.
Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата
на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР - издадена е писмена заповед за задържане, връчена
на адресата й. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в
специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името,
длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, както и данните
индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна
регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са била правата по чл.
74, ал. 3 и 4 от ЗМВР. Предоставено е копие от заповедта. В случая от
доказателствата по делото категорично се установява, че към момента на
задържането на К. за полицейският орган е имало данни, от които издалият
заповедта Зафир Ф. е направил обосновано подозрение за това, че К. е
извършил престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 343в, ал. 2
от НК. От приетите по делото писмени доказателства, конкретно докладна
записка, се вижда, че Ф. е изпълнявал служебните си задължения, когато е
получил сигнал за това, че към него се движи лишен от свидетелство за
правоуправление на МПС водач. Ф. е предприел действия по установяване на
водача, като след удостоверяване самоличността на К. и извършената
проверка от ОДЧ РУ Несебър, е била потвърдена тази информация. Ф. е
предприел действия по задържане на лицето, като в РУ Несебър е било
образувано ДП / БП № 88/ 11.03.2021г. за деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетеля Р.. Същият в разпита си
признава, че е имало сравнително дълъг период от време, в който не е бил с
К., а ключът за лекия автомобил е бил в жалбоподателя. На следващо място Р.
сам сочи, че на посочения ден не е могъл да се срещне с К. , след като твърди,
че са пристигнали в града и се е наложило да се прибере сам с автобус, т.е. не
е бил свидетел на всички развили се през деня събития.
Задържането като принудителна административна мярка се предприема
от полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не
е необходимо данните за извършено престъпление да са пълни или
категорично да уличават лицето в извършването на престъпление.
Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението. Не е нужно, при
налагане на мярката, да е налице точна квалификация на деянието, а още по-
малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно
установено. Въпросът дали задържаното лице е извършител на конкретно
деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно,
всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието
на такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради
несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следователно
изискването за мотивиране на административния акт изисква в него да се
съдържат достатъчно данни, от които да може да се направи обосновано
предположение, че задържаното лице е извършило противоправно деяние.
Това е било възприето и изложено в заповедта издадена от Зафир Ф. към
момента на задържане на лицето. От писмените доказателства се вижда, че
задържането на К. е било, за да се обезпечи извършването на процесуално –
следствени действия във връзка установяване на деяние по чл. 343в, ал. 2 от
3
НК. Наред с това постановеното ограничаване на К. не е продължило
несъразмерно дълго – вижда се, че е бил задържан на 11.03.2021г. в 10.50часа
и в 17.30часа е бил освободен. Задържането няма за цел наказване на лицето,
а цели за кратък период възпрепятстване на лицето да се укрие, както и
извършването на неотложни действия, чрез които да бъдат събрани
достатъчно данни за евентуално образуване на наказателно производство.
При задържането на лицето са му били разяснени правото на адвокатска
защита, правото на медицински преглед, на свиждане, уведомяване на
семейството или друго заинтересовано лице, видно от подписаната от лицето
декларация, екземпляр от която същият е получил.
В заключение, според настоящия състав, задържането на жалбоподателя
с атакуваната полицейска заповед допринася за прилагане на целите,
посочени в закона, и не съставлява необоснован акт на принуда върху
жалбоподателя, чрез лишаването му от свобода, което да противоречи на
същността и предназначението на принудителните административни мерки,
каквито са заповедите за задържане. Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР
дава възможност на органите на МВР да реализират законовите си
правомощия по разкриването и предотвратяването на престъпления чрез
задържане на лице до 24 часа, когато резултатът не може да бъде постигнат
без прилагането на тази принудителна административна мярка.
По всички гореизложени съображение, настоящият състав счита, че
обжалването на заповедта следва да бъде отхвърлено, поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„М.с.” №**, ет.*, ап.*, срещу Заповед за задържане на лице рег. № 304зз- 46
от 11.03.2021г., издадена от З.Н. Ф., на длъжност „командир на отделение”
при Участък МВР гр. Обзор, РУ Несебър, с която на основание чл. 72, ал. 1, т.
1 от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка „задържане
за срок до 24 часа”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на В. С. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „М.с.” №**, ет.*, ап.*, да му бъдат заплатени разноски за
платена държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, като
неоснователна.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
4