Определение по дело №321/2020 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 260038
Дата: 5 ноември 2020 г. (в сила от 11 ноември 2020 г.)
Съдия: Николинка Лазарова Крумова
Дело: 20201460200321
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Гр.Оряхово, 05.11.2020г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Оряховският районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание  на пети ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРУМОВА

 

При секретаря А.Бориславова и участието на прокурора Е.Костов, като разгледа докладваното от съдията ЧНД №321 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.65 от НПК.

Образувано е по молба на адв.Д.П. ***, процесуален представител на обвиняемия К.С.К., ЕГН:**********, обвиняем по ДП №524/2020г. по описа на РП – Оряхово за изменение на взетата му мярка за неотклонение от „ Задържане под стража ” в по - лека.

В молбата се сочи, че от момента на задържане на обвиняемото лице до 22.10.2020г. с него не били извършвани каквито и да било процесуално – следствени действия, като едва на 22.10.2020г. бил организиран разпит на обвиняемия и предявяване на материалите от разследването, съответно тогава били направени и съответните доказателствени искания за разкриване на обективната истина.Също така, в периода от 03.09.2020г. до 21.10.2020г. включително, били проведени единствено разпити на петима свидетели.

Посочва се, че след вземането на мярката за неотклонение „ Задържане под стража „, разпитите на пет лица за период от близо два месеца представлявало меко казано необосновано забавяне, което водело до извод за преднамереност при продължаване на задържането на обвиняемото лице като вид предварително наказание / репресия /, без значение от изхода на делото.

Обвинението, лежало изцяло върху твърденията на двама свидетели и не се подкрепяло в каквато и да е степен на достоверност от останалите разпитани свидетели.Макар доказателствата да не били събрани в пълнота, следвало да се отчете, че с допълнително събраните такива и то касаещи първата от двете кумулативни предпоставки на чл.63, ал.1 от НПК, е разколебано обоснованото предположение, че обвиняемия К. е извършил престъплението, за което е обвинен.

В кориците на делото липсвали събрани каквито и да е доказателства за всички онези обстоятелства, имащи значение за отговорността на обвиняемия, включително и относно семейното му и имущественото му положение.В тази връзка се сочи, че обвиняемият е официално разведен от 20.09.2017г. със съпругата си Ц. П., с която имат две деца.След развода им, упражняването на родителските права спрямо синът им С. К. К. били предоставени на обвиняемия.Сочи се, че към момента С. К. е непълнолетен, записан в ПГЗ „ Стефан Цанов „, гр.Кнежа за учебната 2020г./2021г. в 10 – ти клас, дневна форма на обучение.Твърди се, че до момента на задържане на обвиняемия, приоритетно последният е полагал грижи за обучението и възпитанието на сина си, след което грижите били поети от родителите на обвиняемото лице, които били на възраст да не могат да се справят с младеж в пубертета.Точно липсата на родителска подкрепа постепенно довела до промяна в поведението на непълнолетния син на обвиняемия, което било забелязано от бабата и дядото, както и от лелята на детето – П.Кутинска.П.Кутинска била с педагогическо образование и по нейно настаняване С. К. ***.От издадено становище от И. И. – психолог се установявало, че непълнолетният син на обвиняемия е изпаднал в гранична клинична депресия с оглед преживяванията му - „ след задържане на баща му, липсата на родителска подкрепа, опора и грижа и чувство на безнадеждност „.

Счита се, че гореизложеното се явявало ново обстоятелство, подлежащо на внимателна преценка, а продължаване действието на мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ спрямо обвиняемия, рефлектира не само върху последния, а и върху всички негови близки и най – вече детето, за което пряко полага грижи, а то е в много деликатна в развитието си възраст.

 

Фактите по делото са следните:

К.С.К. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК.

Постоянна мярка за неотклонение „ Задържане под стража „ спрямо обвиняемия е взета с Определение №151/03.09.2020г. по ЧНД №244/2020г. по описа на РС – Оряхово.

След определяне на първоначалната мярка по досъдебното производство са извършени процесуално следствени действия, като са разпитани в качеството на свидетели лицата А. В.М., Ю. М. Н., М. М. С., Ц. Л. М. и М. В. М..С Постановление за изпращане за обединяване материали по преписка към водено ДП от дата 05.10.2020г. са били обединени материали по преписка изпратена от РП – Кнежа към ДП, съдържаща писмени доказателства.На 22.10.2020г. отново е проведен разпит на обвиняемия, а с Постановление за назначаване на експертиза, на 26.10.2020г. е била назначена техническа експертиза.

При първоначалното определяне на мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ на обвиняемия К.С.К., съдът е приел, че от събраните до момента доказателства може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия К. към деянието, за което е привлечен в качеството на обвиняем и което се наказва с наказание „ Лишаване от свобода ” до шест години, и е налице законовата презумпция за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.

Прието е било също, че събраните по делото доказателства са в насока, обуславяща висока обществена опасност на деянието и дееца, и че е налице реална опасност обвиняемият да извърши други престъпления, като тази опасност е изведена от приложените по делото писмени доказателства – справка за съдимост на обвиняемото лице, характеристични данни, материалите от ГД №328/2020г. по описа на РС - Оряхово и данните, че срещу обвиняемия има неприключило досъдебно производство, по което е с повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК, като от последните е било видно, че обвиняемият е с лоши характеристични данни и е с установена склонност към извършване на противообществени прояви.

Съгласно чл.65, ал.4 от НПК, в настоящето производство съдът следва да прецени всички обстоятелства, свързани със законността на взетата мярка за неотклонение, като следва да се занимае с въпросите дали съществува доказана промяна в опасността обвиняемия да извърши друго престъпление, както и да разгледа въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление от страна на обвиняемия.

Настоящият съдебен състав намира, че от първоначалното определяне на мярката за неотклонение до настоящият момент, обстоятелствата по досъдебното производство, касаещи законността на взетата мярка за неотклонение не са се променили, като продължава да е налице обосновано предположение, за съпричасността на обвиняемия към извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение, като мотивите за това са подробно изложени при първоначалното определяне на мярката за неотклонение.

По отношение на така приетото, не са налице нововъзникнали факти, налагащи промяна в мярката за неотклонение на обвиняемия, нито са събрани нови доказателства, които да са довели до елиминиране на обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия към разследваното деяние.

Настоящият съдебен състав счита, че в случая доказателствата по делото сочат, че обстоятелството, че е налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление, не е претърпяло промяна и е налице.Тази опасност се обосновава с вида на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, начина на извършването му, тежестта на предвиденото наказание по повдигнатото обвинение.Тази опасност в достатъчна степен е обективирана и от съдържащите се по делото данни, че по отношение на обвиняемия е налице съществен риск от повтаряемост на престъпната му дейност.

Изложеното характеризира К.С.К. като личност със завишена степен на обществена опасност.Престъплението, за което му е повдигнато обвинение по настоящето наказателно производство е тежко умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „ лишаване от свобода „.Събраните по делото доказателства, подробно обсъдени при вземането по отношение на обвиняемия на мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, говорят, че по отношение на обвиняемия К. е налице съществен риск от повтаряемост на престъпната му дейност, което налага по отношение на него да се приложи и по – тежка мярка за неотклонение.

В случая съдът изгради изводите си за реална опасност от извършване на престъпление, върху личната обществена опасност на обвиняемото лице.Налага се извод, че престъпните му проявления не са инцидентни събития в неговия живот, а са резултат на съзнателна линия на поведение.

Коментираната опасност допълнително се завишава и от тежестта на предвиденото наказание за вмененото деяние и от факта, че е налице и друго наказателно производство, по което обвиняемия е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.330, ал.1 от НК.

На следващо място, безспорно е, че съгласно чл.16 от НПК, обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда, поради което в настоящето производство съдът не може да обсъжда дали повдигнатото обвинение е доказано, а преценява само дали е налице обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия в извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение.Както бе изтъкнато и по – горе, от данните по делото може да се направи обосновано предположение за съпричастност на обвиняемия К.С.К. към деянието по предявеното му обвинение, което е в противоречие с наведените твърдения, че липсват доказателства за това.

Също така изтеклият период на мярката за неотклонение е в разумните граници, визирани в чл.63, ал.4 от НПК.Разследването е в разумни срокове, съобразно критериите на НПК и ЕКЗПЧОС и е отнесено към изясняване в пълна степен на всички релевантни за предмета на доказване обстоятелства.

Съдът счита, че към настоящия момент не са налице новонастъпили обстоятелства, които водят до отпадане на опасностите от извършване на престъпление, обусловили вземането на мярка за неотклонение „ Задържане под стража „, или други нови обстоятелства, налагащи нейното изменение.

Съдът не оценява като нови обстоятелства, налагащи изменение на мярката за неотклонение на обвиняемия изтъкнатите в молбата причини.От заявеното от тях в съдебно заседание не се извежда наличие на промяна в обстоятелствата, обуславящи законосъобразността за вземане на мярката за неотклонение „ задържане под стража „ по отношение на обвиняемия.Не са налице и новопостъпили обстоятелства, които да налагат изменение на същата.На акцентирането, че продължаване на действието на мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ ще рефлектира не само върху обвиняемия, но и върху всички негови близки и най – вече върху сина му за когото пряко полага грижи, следва да се отговори, че при мерките за процесуална принуда приоритет е гарантирането на обществения интерес и това не може да бъде основание за изменение на сегашната му мярка за процесуална принуда, както и не може да преодолее наличната опасност обвиняемия да извърши нови престъпления.Наведените доводи не могат да бъдат основание за отпадане на реалната опасност от извършване на друго престъпление, нито за определяне на по – лека мярка за неотклонение.От друга страна възможността тези обстоятелства да настъпят не е възпряло обвиняемия да участва в противоправно деяние преди задържането му, изводимо от издадената Заповед за защита по ГД №328/2020г. по описа на РС – Оряхово, за която и самият обвиняем признава.

С оглед горното съдът приема, че изтъкнатите доводи от обвиняемия и неговия защитник не са от категорията на тези обстоятелства, които задължително да изискват изменение на мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ с по – лека такава.

С оглед изложеното и след преценка на всички обстоятелства, свързани със законността на взетата по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение, съдът намира, че не са налице основания за изменение на взетата мярка за неотклонение “ Задържане под стража ”.

Мотивиран  от горното, съдът

                                                                        

О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.Д.П. ***, в качеството му на защитник на К.С.К., роден на ***г***, обл.Плевен, …, българин, български гражданин, разведен, неосъждан, средно образование, ЕГН:********** в качеството му на обвиняем по досъдебно производство №254/2020г. по описа на РУ на МВР - Оряхово, №524/2020г. по описа на РП – Оряхово за изменение на  взетата в досъдебното производство по отношение на обвиняемия мярка за неотклонение от „ Задържане под стража в по - лека такава.

ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение „ Задържане под стража „ по отношение на обвиняемия К.С.К., ЕГН:**********, роден на ***г***, …., българин, български гражданин, разведен, неосъждан, средно образование.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест пред Врачански окръжен съд в три дневен срок от днес.

В случай на жалба или протест, насрочва делото пред ВОС на 11.11.2020г. от 14.00 часа, за която дата страните са уведомени от днес.

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: