Р Е Ш Е Н И Е
№_____
гр. Луковит, 15 април 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от съдия ЦАРИГРАДСКА АНД №218/2019 по
описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59 ЗАНН.
Предмет на делото са жалбите на А.П.К. ***
срещу Наказателно постановление №19-0297-000206/04.06.2019 г. и Наказателно
постановление №19-0297-000207/04.06.2019 г., издадени от началника на РУ
Луковит, по които първоначално са били образувани две отделни производства –
настоящото АНД №218/19 г. и присъединеното към него впоследствие АНД №219/19 г.
Жалбите са бланкетни, като в съдебно заседание и писмена защита процесуалният
представител адв. Р.М. развива подробни съображения, въз основа на които иска
отмяна на двете наказателни постановления.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбите си. Адв. М.
аргументира нарушено право на защита поради неяснота в какво се изразява
нарушенеито на чл. 102, ал. 2, т.1 ЗДвП. Фактическото обвинение, че К. е
„допуснал“ управление на автомобила от малолетното си дете, защитата намира, че
не съответства на хипотезата на посочената като нарушена норма. Посочването на
обстоятелството, че К. е „родител“, сочи на смесване със санкционната
разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП. По отношение на второто НП, че водачът
не е взел мерки превозното средство да не потегли, счита, че К. няма качеството
на „водач“ или ползвател на автомобила.
Жалбоподателят
А.К. дава обяснения, че работи като строител и е бил извън дома си, когато
съпругата му го повикала по телефона във връзка с инцидент, в който е участвал
малолетния му син Лоренцо – на 3 години. Твърди, че автомобилът му „Ауди“ е бил
паркиран и заключен и няма обяснения как детето е взело ключовете и
предизвикало сблъсък с друг паркиран автомобил. К. веднага отишъл към Бърза
помощ, където детето било откарано от неговия съсед, откъдето впоследствие ги
изпратили към Плевен.
Въззиваемата страна – РУ
Луковит, не се представлява, в придружителното писмо по администриране на жалбите
моли същите да бъдат оставени без уважение.
По фактите:
На
21.05.2019 г. в ОДЧ на РУ Луковит се получил сигнал за ПТП . Дежурните
служители св. Г.Й. и св. Х.К. били изпратени на местопроизшествието в гр.
Луковит, ул. „Петър Берон“№15, където установили париран лек автомобил
„Мерцедес Вито“ с рег.№ОВ1756ВР, собственост на Радка Ангелова Петрова, по
чиято задна част имало видими щети по задна броня, заден капак и заден ляв
стоп.
На
място ползвателят на автомобила заявил, че са се разбрали със съседа си и нямат
нужда от полицейско съдействие, поради което дежурният екип напуснал
местопроизшествието.
По-късно
в оперативната дежурна част постъпил повторно сигнал, че в лечебно заведение в
гр. Плевен е прието детето Лоренцо К. с данни да е пострадало от ПТП, настъпило
в гр. Луковит.
По
тази причина св. Г.Й. и св. Х.К. се върнали на местопроизшествието, където след
повторна беседа с ползвателя на увредения автомобил установил механизма на
причиняване на ПТП – увреденият лек
автомобил „Мерцедес Вито“ бил блъснат отзад от паркирания зад него лек
автомобил „Ауди“, ползван от съседа му. Ползвателят възприел, че зад волана на
л.а. „Ауди“ е малолетното дете на
съседа, което имало кръв по главата си. Очевидецът заявил, че бащата и детето
са се отправили към болница с друг автомобил.
Служителите
при оглед в района установили, че л.а. „Ауди“ А4, Авант 1,9 ТДИ с рег.№ВР 9201
ВК е преместен от местопроизшествието и паркиран в съседен двор. След справка в
БДС установили живущите на адреса и телефонният номер на жалбоподателя, с
когото провели разговор. Жалбоподателят заявил, че все още преглеждат детето и
няма да успее да се върне в гр. Луковит в рамките на деня, затова ще се яви в
управлението на следващия ден.
Св.
Г.Й. съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №29/21.05.2019 г.,
в който вписал като участник 1 лекия автомобил с рег. №ВР 9201 ВК, марка Ауди,
модел А4, с водач Л. А. П. с ЕГН **********, като участник 2 – увредения
автомобил „Мерцедес Вито“ – паркиран. Вписал видимите щети по двете превозни
средства, пострадалия – Л.П. с охлузвания и натъртвания. Обстоятелствата и
причините за ПТП са описани така: МПС 1, поради невзети мерки за обезопасяване
то да не потегли, същото потегля на самоход, като реализира ПТП в паркираното
МПС 2, като реализират ПТП с ранено лице.
Св.
Й. състави три акта за нарушения в деня на произшествието – 21.05.2019 г. срещу
жалбоподателя, които му предявил на следващия ден, когато той се явил в
управлението. Предмет на настоящото производство са два от тези актове.
АУАН
№240, с бл.№983794, в който е посочено, че на 21.05.2019 г. около 17.00 часа в
гр. Луковит, ул. „Петър Берон“ срещу дом №15, като ползвател на лекия автомобил с рег. №ВР 9201 ВК, марка
Ауди, модел А4 – в паркирано състояние, не е взел мерки, като е приведено в
движение от малолетния му син Л. П., и се блъснал в паркирания лек автомобил с
рег.№ ОВ 1756 ВР, като реализира ПТП с материални щети и леко пострадало лице,
с което е нарушил чл. 96 ЗДвП. Свидетел на съставянето на акта е св. Х.К..
Жалбоподателят е подписал акта без възражения и я получил препис от същия.
Въз
основа на този АУАН №240 е издадено Наказателно постановление
№19-0297-000207/04.06.2019 г., с което началникът на РУ Луковит е повторил
фактическите обстоятелства на актосъставителя, приемайки, че с това А.К. е
извършил следното: водачът напуска ППС
паркирано или спряно за престой без да вземе мерки да не потегли. ПТП, с
което е нарушил чл. 96 ЗДвП и на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му
наложил глоба от 20.00 лева.
Другият
АУАН №239, с бл.№983793 (л. 6 от приложеното АНД 219/19) е за това, че по
същото време и място, А.К. като родител на малолетния си син Л.А.П., допуска
управлението на л.а. рег. №ВР 9201 ВК,
марка Ауди, модел А4, на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН. Като нарушена правна
норма е посочен чл. 102 ЗДвП. Свидетел на съставянето на акта е св. Х.К..
Жалбоподателят е подписал акта без възражения и я получил препис от същия.
Въз
основа на АУАН №239 е издадено Наказателно постановление №19-0297-000206/04.06.2019
г., с което началникът на РУ Луковит е повторил фактическите обстоятелства на
актосъставителя, приемайки, че с това А.К. е извършил следното: водач, собственик, упълномощен ползвател или
длъжностно лице, което предоставя управлението на МПС, което не е правоспособен
водач, с което е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 177,
1, т. 3, б. а ЗДвП му наложил глоба от 100.00 лева.
По доказателствата:
Фактическата
обстановка съдът установи от показанията на св. Г.Й. и св. Х.К., които намират
опора в писмените доказателства – АУАН – 2бр, констативен протокол за ПТП,
докладна записка. Съдът оцени показанията на тези свидетели като достоверни,
вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, незаинтересовани и
подкрепени от писмените доказателства.
Съдът
не се довери на показанията на св. П.К. – баща на жалбоподателя, както и на
обясненията на последния, които са заинтересовани и противоречиви. Св. Г.Й.
възпроизвежда споделените преки възприятия на съседа- очевидец за това, че
бащата на детето е тръгнал с него към болницата, докато жалбоподателя отрича
това, опитвайки се да избегне лична отговорност за поведението на малолетното
си дете, отричайки да е бил в дома си. Преместването на автомобила след
произшествието и прибирането му в двора на дома, навеждат на опит да бъде
променена действителната обстановка. Съдът отчете и липсата на възражения по
фактите от страна на нарушителя при съставяне на актовете, както и в 3-дневния
срок за това.
По правото:
Жалбите срещу двете наказателни
постановления са в срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на
обжалване, поради което са допустими.
Двата процесни АУАН са
съставени от компетентен орган – длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 1 ЗДвП, при спазване на изискванията на чл. 42 ЗАНН, като са били надлежно
предявени на нарушителя.
Наказателните постановления са
издадени от компетентен орган, съобразно чл. 189, ал. 12 ЗДвП и приложената
заповед на министъра на вътрешните работи, съдържащи изискуемите от чл. 57 ЗАНН
задължителни реквизити.
Спазен е предвиденият в чл.
34, ал. 3 ЗАНН срок за издаването им.
Относно
нарушението на чл. 96 ЗДвП
Съгласно
тази норма, водачът на спряно за
престой или паркирано пътно превозно средство е длъжен да вземе мерки то да не може
да се приведе в движение или да потегли само.
Съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява, че със своите действия жалбоподателят А.К.
е нарушил това задължение. Той е бил водач на автомобила към момента, в който
го е паркирал в близост до дома си преди инцидента. Обстоятелството, че по
неустановен начин малолетният му син Лоренцо е успял да са качи в автомобила и да го приведе в
движение, означава единствено, че К. не е взел мерки да предотврати това. С
настъпването на забранения резултат – привеждане в движение на МПС, е
осъществено и нарушението.
Съдът не възприема защитната
теза на жалбоподателя. На първо място относно фактическата обстановка – за съда
К. към момента на настъпване на ПТП не е бил на работа, както се опитва да
докаже с показанията на баща си. На второ място, дори и да не е бил в дома си,
той е бил длъжен да вземе такива мерки, че детето му да не може да влезе в
автомобила, независимо от това, че не е имал към този момент пряко наблюдение
над поведението на детето.
Деянието е извършено при
непредпазлива форма на вина по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК, тъй като К. не е
предвиждал не е предвиждал, че синът му ще приведе в движене автомобила, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди, че ако не го заключи или не държи ключа на
недостъпно място, забраненият резултат може да настъпи и е следвало да положи адекватни
мерки.
От горното следва, че от
обективна и субективна страна е извършено нарушението, за което К. е наказан на
основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
Посочената норма предвижда,
че се наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който наруши правилата за престой или за
паркиране, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението.
С нарушението на задължението
водачът К. да вземе такива мерки, че паркирания от него автомобил „Ауди“ да не
може да се приведе в движение, включително от детето му, той е нарушил едно от
правилата за паркиране. От това нарушение не само е предизвикана непосредствена
опасност за движение, но дори и реализирана такава – настъпили са материални
щети и телесно увреждане на малолетното дете.
От горното следва, че
правилно е санкциониран жалбоподателя. Наложената му е минималната по закон
глоба, въпреки че сериозният резултат е предполагал определянето й към горния
размер, но съдът не може да влоши положението на жалбоподателя и затова
единственият възможен изход е да бъде потвърдено НП №19-0297-000207/04.06.2019 г.
Относно нарушението на чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Съгласно посочената норма на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно пътно превозно
средство се забранява да предоставя
моторното превозно средство на водач, който е с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, или на лице, което не е
правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно
средство.
В акта е посочено, че
жалбоподателят А.К., като родител на малолетния си син, допуска управлението на автомобила „Ауди“ като е добавено, че това
е на основание чл. 26, ал. 3 ЗАНН.
Очевидна е разликата в
забраната да се предоставя МПС на определен кръг лица, и описаното деяние в
акта – „допуска“.
Субект на нарушението по чл.
102, ал. 1, т. 1 ЗДвП може да бъде водач, собственик или упълномощен ползвател,
който трябва да предостави МПС на друго лице, за което съществува забрана на бъде
водач – неправоспособен, без свидетелство за съответната категория или
употребило упойващи вещества.
От доказателства по делото
съдът прие, че К. има качеството на ползвател на л.а. „Ауди“, а малолетният му
син е дефинитивно неправоспособен с оглед възрастта си. К. обаче не осъществил
деяние, с което да е нарушил забраната за предоставяне на МПС. Тази форма на
изпълнителното деяние изисква активно поведение от страна на нарушителя, който
да е дал съгласие и да е осигурил възможност на неправоспособния водач да поеме
управлението (напр. чрез предоставяне на ключ за МПС, отстъпване на мястото на
водача или друго).
В хода на съдебното следствие
не са събрани каквито и да било доказателства в тази насока.
Актосъставителят при описание
на нарушението е посочил, че К. е допуснал управлението на автомобила от
малолетния си син. Тази правна конструкция, основана на допустителство, насочва
към приложението на чл. 177, ал. 1, т. 3 НК.
Съгласно тази норма се
предвижда наказание от 100 до 300 лева за този, който допуска или предоставя
управлението на моторно превозно средство на лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, или свидетелството му е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В хипотезата на нормата се
съдържат две форми на изпълнително деяние – предоставя
или допуска управлението на МПС на
лице от горните категории, при осъществяване на което се санкционира
извършителя.
Предоставянето, ако
действително е осъществено, представлява нарушение на забраната по чл. 102, ал.
1, т. 1 ЗДвП. По-горе се изложиха мотиви, че в случая няма доказателства А.К. с
активно поведение да е дал възможност на малолетния си син да приведе в
движение автомобила. Установи се само, че не е взел необходимите мерки да
предотврати това, с което е нарушил чл. 96 ЗДвП, но не и чл. 102, ал. 1, т. 3
от същия закон.
Нормата още едно дължимо
поведение, при неспазване на което се предвижда санкция. Това е задължението да
не се допуска управление от
неправоспособен водач. В този случай няма нарушение на чл. 102 ЗДвП, а е
нарушена самата разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП, която съдържа в
структурата на един текст хипотеза, диспозиция и санкция.
За да се приеме, че А.К. е
допуснал управление на МПС от неправоспобния си син, е необходимо да се
установи, че той съзнателно е бездействал и го е оставил да поеме управлението,
за което липсват каквито и да било доказателства.
Докато установеното нарушение
на чл. 96 ЗДвП не изисква в съзнанието на нарушителя да има представа за
конкретния начин, по който може да се достигне до привеждане в действие на МПС
или то да потегли само, за да е налице допускане на управление от
неправоспособно лице е необходимо да се докаже, че К. е съзнавал, че синът му
може да поеме управлението, да се е примирил с това и да е имал възможност да
му попречи. В тази насока няма доказателства.
Посочената в акта и в НП родствена
връзка и посочване на чл. 26, ал. 3 ЗАНН са индиция за смесване на личната
отговорност по чл. 177, ал. 1, т. 3 ЗДвП, за които е без значение дали
посоченият като нарушител е родител на неправоспособния водач, и общата
хипотеза, регламентирана в чл. 26, ал. 3 ЗАНН.
Съгласно последната норма
родителите носят отговорност за нарушения, извършени от децата им на възраст до
16 години. С посочената норма родителите са обявени за
административнонаказателно отговорни, ако "съзнателно са допуснали"
извършването на нарушението от постановените под техен контрол лица. Понятието
"съзнателно" допускане на
извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16
години има предвид умишлената форма на вина у родителите, която включва както
прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта, в какъвто смисъл
е задължителното тълкуване на закона, съгласно т. 5 от Постановление № 10 от
28.IX.1973 г., Пленум на Върховния съд.
Поради това съдът прие, че
следва да бъде отменено НП №19-0297-000206/04.06.2019
г., с което началникът на РУ Луковит на основание чл. 177, 1, т. 3, б. а ЗДвП е
наложил глоба от 100.00 лева, поради неправилно приложение на закона.
Затова и на основание чл. 63,
ал.1 ЗАНН, Луковитският районен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление №19-0297-000207/04.06.2019 г., с което
началникът на РУ Луковит е наложил на А.П.К. *** на основание чл. 180, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 20.00 лева за нарушение на чл. 96 ЗДвП.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №19-0297-000206/04.06.2019 г., с
което началникът на РУ Луковит е наложил на А.П.К. *** на основание на
основание чл. 177, 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП глоба в размер на 100.00 лева за
нарушение на чл. 102, ал. 1, т. 196 ЗДвП,
поради неправилно приложение на материалния закон.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд Ловеч в 14-дневен срок от деня на
съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................