Присъда по дело №556/2016 на Районен съд - Ботевград

               М  О  Т  И  В  И

               към присъда по НОХД №556/2016 година

               по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД

     Подсъдимият П.И.Г., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, безработен, осъждан - реабилитиран, с ЕГН **********,е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по  чл.343б,ал.1 от НК, за това, че на. на път № 161, в района на разклона за с.Г., област Софийска, с посока на движение от с.Л. към с.Р., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка, с регистрационен номер *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над а именно на хиляда, установено по надлежния ред.

                В съдебно заседание представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа изцяло обвинението така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия П.И.Г. и моли да бъде произнесена осъдителна присъда, с която същия да бъде признат за виновен, за това че на 06.09.2016г. на път № 161, в района на разклона за с.Г., област Софийска, с посока на движение от с.Л. към с.Р., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „309”, с рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,67 на хиляда, установено по надлежния ред, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.Прокурорът изтъква,че в хода на съдебното следствие безспорно е установено, че на 06.09.2016г. около 23.10 ч. подсъдимия е бил спрян от служители на РУ гр.Ботевград, като същия е управлявал лек автомобил „Пежо“, с рег. № *****,като не е представил документи за автомобила, както и лични негови документи и на проверяващите направило впечатление,че лъха на алкохол, за което бил изпробван на място с техническо средство,като уреда отчел положителен резултат, а именно 1,67 на хиляда. Прокурорът отбелязва факта,че подсъдимия бил отведен в районното управление за установяване на неговата самоличност и му е съставен АУАН за извършеното деяние, като същия подписал без възражения акта.Прокурорът моли като се вземат предвид всички събрани доказателства да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. и С., които са логични, последователни и описват механизма на деянието,а по отношение на разпитаните свидетели В.П. и Г.И. - да не се кредитират показанията им,  тъй като същите изграждат защитната теза на подсъдимия, каквато и той самия изгражда в съдебно заседание. Прокурорът обръща внимание на показанията на св. В.П., който заявява, че си спомня датата, на която баща му е бил отведен в сградата на полицията - 06.09.2016г., но описва съвсем друг час, в който е тръгнал да шофира лекия автомобил и подсъдимия бил спрян от полицаите. Прокурорът е на становище,че безспорно е установена виновността на подсъдимия с оглед на събраните доказателства и моли да му бъде определено наказание около средния размер,предвиден в текста на закона.

                 Служебният защитник на подсъдимия П.И.Г. – адвокат  Х.Я.  в съдебно заседание моли да бъде постановена оправдателна присъда по отношение на подсъдимия П.И.Г.,тъй като счита,че обвинението не е доказано безспорно и категорично, каквото е изискването на закона. Адвокат Я. изразява становище, че в хода на съдебното следствие са допуснати процесуални нарушения, които съществено са ограничили правото им на защита,а именно  не са им допуснати искания, направени от тяхна страна за събиране на доказателства, относими към предмета на доказване,при което съдът е нарушил задълженията си не само да събира доказателства, сочещи вина, а и такива сочещи невинността на подсъдимия.Адвокат Я. счита също,че съдът не е подложил на проверка достоверността на показанията на разпитаните свидетели, за да може да се направи категорична и обоснована преценка, относно това на коя от двете групи свидетели би следвало да даде вяра и да постанови присъдата си.В проведеното съдебно заседание на 29.03.2017г. всички били свидетели на факта,как полицейския служител - св. М.С.С. променил показанията си спрямо тези показания, които е дал в предходното съдебно заседание, с които установил, че полицейския автомобил в момента на срещата с подсъдимия е бил в движение и се е намирал на около 1 км. от разклона на с.Г. и не е споменавал изобщо подсъдимия да е дал обяснения при първата си среща и на въпроса дали е управлявал автомобила, другият свидетел, също полицейски служител, който бил разпитан - Г.Ц.П. ясно и категорично потвърдил, че подсъдимия е дал обяснения пред тях, че той не е управлявал автомобила, а автомобила е управляван от сина му, и след като е свършило горивото, той се е върнал в селото за бензин. Адвокат Я. е на становище,че тези показания кореспондират с показанията на другите двама свидетели, които са синове на подсъдимия и те потвърждават същото,а именно,че автомобила на подсъдимия е бил спрял поради липса на гориво и синът му се е върнал да вземе такова. Адвокат Я. заявява,че не е ясно и какъв би бил интереса на синовете на подсъдимия те да променят показанията си, в насоката да изместят мястото, където се е случило това, а именно в м. „Сухата чешма“, която се намира на 1.200 км. от разклона от с.Г. и какъв би бил интереса им това да се случи там, а не на друго място, и това едва ли би променило по някакъв начин обвинението и отговорността,но това има отношение по отношение на дадените от полицейските служители показания, които казали, че са забелязали автомобила на подсъдимия на прав пътен участък на разстояние от около 200-250 м., и това са показанията на полицейските служители. Адвокат Я. изтъква факта,че в същото време им е отказан оглед на местността, от който ясно би проличал факта, че на мястото около разклона за с.Г. в посока към с.Л. на разстояние от разклона около 100-150 м. има един завой, последван от втори завой, и няма такъв прав пътен участък, за какъвто твърдят полицаите, и няма как да са забелязали автомобила движейки се по пътя от разстояние 200-250 м. Адвокат Я. изтъква,че двамата полицейски служители заявили, че не са добре запознати с местностите около пътя и въпреки това държавното обвинение отбелязало, че в тази част били несъмнено доказани и обосновани фактите. Адвокат Я. счита, че при постановяване на присъдата следва да се даде вяра на показанията на другата група свидетели, а именно да се приеме за установено, че обвиняемия П.И.Г. не е бил в състояние да управлява въпросния автомобил „Пежо 309“, поради простата причина, че той е бил без гориво,тъй като няма как да бъде управлявано МПС с неработещ двигател, освен ако то не се движи по инерция, но в случая свидетелите Г. и В. Петрови ясно обяснили и от обясненията на подсъдимия се установява, че автомобила се е намирал в низина, място на което и от едната страна има наклон към тази точка и от другата страна, и автомобила е бил спрян поради липса на гориво и не може да се движи и поради тази причина П.И. не е бил в състояние да го управлява този спрял автомобил, а закона огласява за престъпление управлението на автомобил след употреба на алкохол.Адвокат Я. отбелязва,че подзащитния му не отрича, че е употребил алкохол, но не е управлявал лекия автомобил,поради което не е извършил деяние, което да е наказуемо съгласно НК. Адвокат Я. моли с оглед тези изложени съображения и след като бъдат преценени събраните доказателства по делото да бъде постановена оправдателна присъда за подзащитния му.

               Подсъдимият П.И.Г. в съдебно заседание не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъплениe по чл.343б,ал.1 от НК, дава обяснения по делото,като излага своя версия за станалото и в  последната си дума заявява,че не е виновен за извършване на деянието.

               Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна, а именно:                  

               Св.Г.Ц.П. - мл.автоконтрольор при РУ-гр.П бил командирован в РУ-гр.Б в състав на автопатрул със св.М.С.С. - полицейски служител при РУ-гр.Ботевград от 20.00 часа на 05.09.2016г. до 08.00 часа на 06.09.2016г. На 06.09.2016г. около 00.10 часа на път 161в района                                 на разклона за с.Г., област Софийска свидетелите П. и Ц. забелязали да се движи срещу тях в посока от с.Л. за с.Р. лек автомобил марка „с рег.№ *****. Същите използвали звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил и спрели автомобила за проверка. При проверката св.П., след като се представил на водача - подсъдимия П.И.Г., му поискал документите за автомобила, но последния заявил, че не притежава такива, както и лични документи,но същият не представил и тях,тъй като не били в него. В проведения разговор с подсъдимия Г. на св.П. и св.С. им направило впечатление, че същия лъха на алкохол и изглеждал видимо пиян,при което бил поканен да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол - „При извършване на пробата с  техническо средство „Алкотест 7510 - Дрегер”, на подсъдимия П.Г. в присъствието на св.С., уредът отчел положителен резултат от 1,67 на хиляда. За установяване самоличността на водача св.П. и св.С. отвели подсъдимия Г. ***, където след направените справки в масивите на МВР установили, че същия е П.И.Г.,с ЕГН **********,***.Св.Г.П. съставил акт за установяване на административно нарушени на подсъдимия  П.И.Г., който го подписал без възражение и му издал талон за медицинско изследване № ., след което заедно със св.С. го  придружили до. В болницата - ФСМП гр.Етрополе подсъдимия П.И.Г. бил освидетелстван от лекар - св.д-р Н.С.К., като отказал да даде кръв, което обстоятелство било отразено в съставения за това протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество и в талона за медицинско изследване№

                 Въз основа на изложените фактически обстоятелства от правна страна съдът приема,че с действията си подсъдимия П.И.Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на  престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което следва да понесе предвидената от закона наказателна отговорност.

                 От обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението от подсъдимия П.И.Г.,а именно: на. на път № 161, в района на разклона за с.Г., област Софийска, с посока на движение от с.Л. към с.Р., е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел с рег.№ *****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,67 на хиляда, установено по надлежния ред.Съдът счита,че обвинението се установява безспорно от показанията на свидетелите Г.Ц.П., М.С.С. и Н.С.К.,които съдът кредитира като обстоятелствени, последователни,логични и непротиворечиви и подробно изясняващи случая на 06.09.2016г.В показанията си св. Г.Ц.П. установява,че на процесната дата  бил командирован от РУ гр.Правец в РУ гр.Ботевград и давал дежурство по КАТ с колегата си  св.М.С.С., като били в района между с.Р. и с.Л., където е отбивката за с.Г. и в един момент забелязали, че един автомобил идва от с.Л. за с.Р. и като ги видял спрял,след което тръгнал да се връща на заден ход.Св.Г.П. потвърждава, че когато забелязал автомобила,той бил с включени светлини и на отстояние от тях на около 300 м., като там е равен участък и няма завои и се вижда. Св.П. твърди,че запалил служебния автомобил и тръгнал срещу него и като го наближил на около 150 м. от него пуснал светлинен сигнал - полицейските лампи за да види, че са полиция.Св.П. е категоричен,че подсъдимия излязъл от шофьорското място и застанал до автомобила и след като му поискали документи за проверка , той казал, че няма и че не е карал автомобила, а чака сина си да донесе бензин, че няма бензин в автомобила си.Св.П. заявява,че му казал, че това не е вярно и той направил опит  да върне автомобила си.Св.П. установява,че действията на подсъдимия били неадекватни,лъхал на алкохол и говорел завалено,при което на място решили да го изпробват с техническо средство „Алкотест 7510 дрегер“, номер 0179 за алкохол, което отчело положителен резултат над допустимото 1,2 на хиляда, като поддържа резултата, записан в акта. Св. Г.Ц.П. установява също, че отвели подсъдимия в РУ-гр.Ботевград със служебен автомобил „Опел Астра“, с регтъй като нямал документи в себе си за изясняване на самоличността му и там му съставил АУАН № 369419/06.09.2016г. за допуснатото нарушение, като подсъдимия обяснявал и  повтарял, че не е карал той колата и чакал сина си да му донесе бензин,но подписал акта.Св.П. твърди,че го отвели в МБАЛ гр.Етрополе,за да му вземат кръв за изследване,тъй като в гр.Ботевград нямало лекар и там той отказал да даде кръв. В същата насока са и показанията на свидетеля М.С.С.,който установява,че през 2016г. участвал в проверка след разклона на с.Г. към с.Л.. с колегата си Г.Ц. ***,където засекли подсъдимия,който управлявал лек автомобил като го видяли с фаровете отдалече на около 100-120 м. и  като го наближили в близост от 20 до 50 метра пуснали светлинни сигнали на служебния автомобил и спряли пред него. Св.М.С. твърди,че колегата му слязъл от автомобила, представил се и  поискал лични документи на подсъдимия П.Г.,  който не му представил такива, след което го свалили от автомобила и го изпробвали с техническо средство „Алкотест дрегер“ за употреба на алкохол,тъй като лъхал на алкохол,като уреда отчел положителен резултат.Св.С. установява,че отвели подсъдимия в РУ гр.Ботевград за изясняване на самоличността му,съставен му бил АУАН и издаден талон за кръвна проба,след което го отвели в Спешна помощ в гр.Етрополе за даване на кръвна проба, тъй като в гр.Ботевград и гр.Правец нямало дежурен лекар и подсъдимия отказал да даде кръв за изследване. И двамата свидетели са категорични в показанията си,че видели подсъдимия да управлява автомобила. При проведената очна ставка между свидетелите Г.П. и М.С. се изясниха противоречията в показанията им относно отстоянието на лекия автомобил „Пежо 309”,управляван от подсъдимия от  полицейските служители и от какво разстояние са го забелязали,а именно на разстояние от около 100-150м. от разклона за с.Гургово,като и двамата свидетели установяват,че като ги видял подсъдимия се опитал да се върне назад с автомобила и когато го доближили слязъл от автомобила и застанал от лявата му страна.Свидетелите са категорични,че подсъдимия имал неадекватно поведение,лъхал на алкохол и говора му бил забавен и при проверка с техническо средство „“, номер 0179 за наличие на алкохолни пари в издишвания въздух, уреда отчел положителен резултат над допустимото 1,2 на хиляда,а именно 1.67 на хиляда. Обстоятелството,че е употребил алкохол не се оспорва и от подсъдимия,който в обясненията си заявява,че е пил 4-5 ракии по повод на изписване на сина му Г.И. от болницата на 05.09.2016г.,където е претърпял оперативно лечение. Свидетеля д-р Н.С.К. в показанията си,скрепени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2 от НПК,установява,че. в 01.55ч. било докарано лицето П.И. *** от полицейски служители на РУ гр.Ботевград и РУ гр.Правец за вземане на кръвна проба за алкохол и за освидетелстване,като същият бил записан в журнала и същият отказал да даде кръвна проба,което обстоятелство било отбелязано в талона за медицинско изследване и протокола за медицинско изследване.В подкрепа на показанията на свидетелите са и писменните документи –талон за медицинско изследване №АУАН бл.,фиш за спешна медицинска помощ,протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 06.09.2016г.,които несъмнено потвърждават фактическите обстоятелства във връзка с извършеното деяние от подсъдимия. От приложената справка на АИС КАТ се установява, че подсъдимият П.И.Г. не се води на отчет като водач на МПС и не притежава СУМПС, като са му били налагани наказания по административен ред по ЗДвП. От приложеното свидетелство за съдимост  се установява, че подсъдимия П.И.Г. е осъждан,но реабилитиран.

                В хода на производството бяха разпитани в качеството на свидетели и синовете на подсъдимия В.П.И. и Г.П.И.,които установяват,че по повод прибирането от болница на  Г.П.И.  .се почерпили с баща си по една ракия и към 22.30ч. св.В.И. решил да го закара до с.Р. и тъй като колата им закъсала между с.Р. и с.Л. тъй като нямала гориво,отишъл за  бензин,като казал на баща си да изключи колата и да я остави на аварийни светлини.Св.В.И. твърди,че след като се върнал баща му го нямало и към 04.30 ч. се прибрал, като разбрал от него,че полицаите са го оставили на моста,след което го закарали с брат му на ранчото на работа.Св.Г.И. установява,че към 24.00 часа брат му го събудил, че е свършил бензина в колата и отишли до мястото, където била колата и установили, че баща им го няма и колата е заключена,след което продължили до с.Р., което е на 2,5 км. до ранчото и го търсили, но било заключено и не го открили,след което се прибрали. Св.Г.И. установява, че баща му се прибрал към 04.30 часа, почукал и го събудил и му казал, че е бил в полицията,тъй като полицаите са минали, спрели са при него и са го изпробвали за употреба на алкохол с дрегер и оттам са го закарали в гр.Етрополе да даде кръв и доколкото знае той не е дал кръв. Съдът не кредитира показанията на свидетелите В.П.И. и Г.П.И. относно изложеното,че баща им не е управлявал лекия автомобил на 06.09.2016г.,а св.В.И. го е карал и поради свършване на горивото е спрял лекия автомобил, с който са пътували до м.” между с.Р. и с.Л.  и е отишъл до дома им да вземе гориво,а баща му е останал на място в колата,тъй като са в противоречие с показанията на свидетелите Г.П. и М.С.,които недвусмислено заявиха ,че са видели подсъдимия да управлява лекия автомобил марка „с рег.№ *****,а също има разнопосочност в часа,в който св.В.И. е тръгнал с баща си с лекия автомобил да го закара до с.Р. – по показанията му 22.30ч.,часа,в който е отишъл при брат си за бензин -24.00ч. /по показанията на св.Г.И./ и отразения час на нарушението по АУАН -00.10ч.,при което при отчитане и на изминатото разстояние е видно,че е голям промеждутъка от времето на тръгване на подсъдимия и сина му св.В.И. до констатиране на нарушението от полицейските служители,което не може да се приеме за реално осъществимо.В показанията си свидетелите В.П.И. и Г.П.И. излагат фактите съобразно най-благоприятния начин за подсъдимия с оглед подкрепа и на неговата защитна теза и оневиняването му,при което съдът не ги възприема в цялост.

              В обясненията си подсъдимият П.И.Г. заявява,че не е карал  колата,а бил отвън до самата врата, а полицаите отишли при него и му поискали документи и той им казал да го откарат до ранчото, че там му е личната карта и те му казали да изключи аварийните светлини, да включи габаритите и да заключи колата, след което го качили в тяхната кола и го отвели в полицията, където в коридора го изпробвали за алкохол с техническо средство,като не е разбрал какъв резултат е отчело същото.Подсъдимият заявява,че същата вечер е пил 4-5 ракии, тъй като сина му се върнал от болницата, но колата след като пил я карал сина му В.. Подсъдимият твърди,че когато дошли полицаите синът му В. не бил при него, тъй като се върнал за бензин и той му казал, ако дойде кола да пуска или аварийни светлини или габарити и когато дошли  полицаите,той бил до вратата отвън и те го попитали какво прави и той им казал, че чака сина си да донесе бензин. Подсъдимият твърди,че един акт му написали, но се подписал на три-четири места и не е разбрал какво подписва, тъй като не са му чели нищо и никой не му е казал, че има право да обжалва.

               В така изложените обяснения подсъдимия изгражда своя теза за станалото на 06.09.2016г.,като цели да се оневини и твърдяните от него обстоятелства относно факта,че не е управлявал лекия автомобил на процесната дата се опровергават от показанията на свидетелите Г.П. и  М.С., които са категорични в показанията си,че подсъдимия е управлявал автомобила и като ги е видял го е спрял,след което е дал на заден ход и като го наближили слязъл от колата и застанал до нея.Съдът не кредитира показанията на св.В.И. и св.Г.И. относно твърдяното от същите,че баща им не е управлявал автомобила,тъй като се опровергават от останалите доказателства.Видно е желанието на подсъдимия да бъде оневинен за извършеното от него деяние,макар и да потвърждава факта,че е употребил алкохол. Съдът не приема обясненията на подсъдимия в частта относно заявеното от него,че не е управлявал лекия автомобил,а е чакал сина си да донесе гориво,тъй като свършило,тъй като се явяват изолирани и неподкрепени от останалите доказателства – показанията на св.П.,св.С. и св.К. и от писменните доказателства по делото.

                 От субективна страна подсъдимия П.И.Г. е извършил деянието си при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11,ал.2 НК, като е съзнавал всички елементи от обективната страна на състава, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици, като е искал и целял настъпването им.

                 Обвинението се доказва от събраните доказателства по делото : от показанията на свидетелите, от писмените доказателства по делото - акт за установяване на административно нарушение, талон за медицинско изследване, протокол за медицинско изследване, протоколи за очни ставки, справка от АИС КАТ, справка за съдимост, характеристична справка.               

      При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия П.И.Г. съдът съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство – неспазване на установения правов ред във връзка с управлението на МПС и отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство - добрите характеристични данни и при условията на чл.54 от НК го осъди на 1/една/ година и 6/шест/ месеца „лишаване от свобода” и „глоба” в размер на 600.00 /шестстотин/ лева, платима в полза на Републиканския бюджет.На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното по отношение на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” за изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила,като прие,че с оглед настъпилата реабилитация след осъжданията на подсъдимия,не е наложително ефективно изтърпяване на наказанието и целите на чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и по този начин. Съдът прие,че така наложените наказания на подсъдимия ще въздействат на същия за преосмисляне на поведението му и за неговото превъзпитание и ще изпълнят целите на генералната и специална превенция на закона.

               По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №556/2016г. по описа на Ботевградски районен съд.

                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :