№ 270
гр. К., 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510101445
по описа за 2021 година
В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество юриск. К. К.
заявява, че на *** г. между „М." ЕООД (с вписана впоследствие промяна в
правната форма в ООД), ЕИК *** в качеството на Лизингодател и И.А.Д.,
ЕГН ********** в качеството на Лизингополучател и П. Н. Н. в качеството на
Солидарен длъжник е сключен Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността № ***. В изпълнение на задълженията си
Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
Лизингополучателя лек автомобил марка „П." модел „***",
идентификационен номер на рама ***, рег. № *** и е предоставил ползването
му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо- предавателен протокол
от *** г. Сочи, че Лизингополучателят е заплатил авансова вноска и
първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът
на финансирането е 4 800 лева. Всички съществени условия са подробно
описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията -
неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта
лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен е срок
от 48 месеца, изтичащ на 10.01.2023 г. съгласно приложения Погасителен
план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни
анюитетни вноски от 205,32 лева. Твърди, че на основание чл. 121 от ЗЗД и
чл. 4.2 от приложимите Общи условия, П. Н. Н. се е задължил да отговаря
солидарно с Лизингополучателя за изпълнението на всички задължения,
произтичащи от договора. Лизингополучателят е преустановил плащания по
договорения Погасителен план. Последното плащане е постъпило на
20.11.2019 г. Към 22.01.2020г. неплатени са: част от вноска №11 по
1
Погасителен план с падеж 10.12.2019 г. до вноска №12 по Погасителен план с
падеж 10.01.2020 г. Предвид допуснатото неизпълнение на договорни
задължения Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на
договора, получено от Лизингополучателя на 22.01.2020 г.
Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 29.01.2020
г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика -
Лизингодател със съставяне на ППП. Заявява, че на основание чл. чл. 345 от
ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода,
през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният
дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от
единадесета (с падеж 10.12.2019 г.) до дванадесета (с падеж 10.01.2020 г.)
включително и част от тринадесета вноска (за периода на ползване - от
11.01.2020 г. до 29.01.2020 г.) в общ размер от 529,29 лева, в това число
главница в размер на 153.32 лева и възнаградителна лихва в размер на 375.97
лева. На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава
в плащанията на единадесета и дванадесета вноска е начислена неустойка в
размер на 1,07 лева към 29.01.2020 г., както следва: за забава в плащането на
вноска №11 по погасителен план с падеж 10.12.2019 г. - 0,77 лева; за забава в
плащането на вноска №12 по погасителен план с падеж 10.01.2020 г. -0,30
лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на
договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената
месечна вноска или общо 615.96 лева, дължима еднократно към датата на
прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка
една в размер на 205,32 лева. На основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от
Общите условия след изземване на Лизинговия актив е била извършена
инспекция, включително с технически изпитвания с оценка на необходимите
ремонтни дейности по Лизинговия актив. Пълномощникът на ищцовото
дружество сочи, че съгласно приложимите Общи условия,
Лизингополучателят е длъжен да върне вещта в състояние, годно за обичайна
употреба, с отчитане на обичайното изхабяване, като отговаря за евентуално
допълнително нанесени вреди. В съставения при изземване на 29.01.2020 г.
ППП е отразено, че при външен оглед на автомобила, същият има драскотини
по посочени детайли и проблем със скоростната кутия. При подробната
инспекция впоследствие са установени съответстващи вреди: драскотини по
описани детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване, необходимост
от ремонт по двигателя и необходимост от основен ремонт на скоростната
кутия. Всички констатирани вреди са отразени съответно при формиране на
пазарната цена, на която Лизингодателят е успял да реализира вещта, като са
довели до спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към съответния
момент. Предвид изложеното, нанесените по време на ползването от
Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до обезценката и
и невъзможността собственикът да си възстанови предоставеното
финансиране чрез продажба на Лизинговия актив, който служи за
обезпечение именно на вземанията по главница. На основание чл. 45 от ЗЗД,
счита, че посочените вреди, които не са били налице към *** г. (видно от
ППП, съставен на тази дата, носещ подписа на Лизингополучателя), но са
били налице към 29.01.2020 г. и към 12.06.2020 г., следва да бъдат
обезщетени от страна на Лизингополучателя и ответника, който отговаря
2
солидарно с него. Съобразно изложеното и на основание чл. 422 от ГПК във
вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл.
86, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 45 от ЗЗД счита, че гореописаните суми са
дължими ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което молят съда да постанови
решение, с което да приеме за установено, че П. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: Област С., с. Д., п.к. ***, общ. К., ул. *** дължи исковите суми на
ищеца при условията на солидарност с И.А.Д., ЕГН **********. Съобразно
изложеното, молят съда на основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от
ЗЗД във вр. с чл. 342, ал .2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД да
постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: Област С., с. Д., п.к. ***, общ. К., ул. *** дължи на „М."
ООД, ЕИК *** при условията на солидарност с И.А.Д., ЕГН **********
следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № ***: 153,32 лева
незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с
падеж от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г.; 375,97 лева незаплатена лихва по
лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 10.12.2019 г.
до 29.01.2020 г.; 1,07 лева неустойка за забавени плащания за период от
10.12.2019 г. до 29.01.2020 г. 615,96 лева неустойка за прекратяване по вина
на Лизингополучателя; 2 350,00 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по
време на ползването му, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявление по чл. 410 в съда. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. К. Л., с който заявява, че счита,
предявените искове за допустими, но поне частично неоснователни. Излага
следните съображения: 1.1. Уведомлението за прекратяване не е връчено
лично на лизингополучателя, съгласно чл. 13.6. от процесните общи условия,
поради което не е налице валидно прекратяване на договора. С оглед на това,
претендираната неустойката по чл. 15.5. от общите условия не е дължима,
доколкото същата се дължи при прекратяване на договора. 1.2. Ответникът,
като солидарен длъжник, също не е уведомяван за прекратяването на
договора и дължимите суми по него, поради което не би могъл да бъде в
забава, за което да дължи лихва. 1.3. Алтернативно, липсват доказателства
лизингодателят да е придобил процесното МПС, поради което не е налице
договор за финансов лизинг, доколкото съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ с договора
за финансов лизинг, лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето
лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за
ползване срещу възнаграждение. 2. Клаузата по чл. 9 от договора, с която е
уговорен ГПР е нищожна, поради което е следва да се извърши прихващане
по чл. 19, ал. 6 ЗПК. Ако е налице валидно сключен договор за финансов
лизинг, за него са приложими са разпоредбите на ЗПК и ЗЗП, както поради
качеството на лизингополучателя на потребител по см. на § 13. т.1 от ДР на
ЗЗП, така и поради естеството и предмета на договора. Това произтича от
спецификите на договора за финансов лизинг, с който се осъществява
инвестиционно кредитиране на лизингополучателя. За срока на договора
последният ползва паричния ресурс на лизингодателя, т.е. в месечната вноска
се включва и част от стойността на вещта, предмет на лизинга. Налице са и
условията по чл. 3, ал. 3 от ЗПК, поради което към договора приложение
3
намират разпоредбите на закона. На основание чл. 21, ал. 1 ЗПК нищожна е
клаузата по чл. 9 от договора за лизинг, посочваща ГПР, тъй като в него не са
включени разходите за такса за приоритетно разглеждане и разходи за
регистрация на лизинговия актив в КАТ, двете посочени в чл. 11. Те
безспорно са част от общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на ЗПК, формиращи ГПР, съгласно чл. 19. ал. 1 ЗПК. защото представляват
допълнителни разходи, пряко свързани с процесния договор за лизинг. С
включването им обаче общият разход и съответно ГПР реално ще надхвърля
уговорения от 49,88% и максимално допустимия размер, съгласно чл. 19, ал. 4
ЗПК от 50%. Отделно, с извеждането им от ГПР и с посочването им като
отделни компонента се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл.
19. ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимален предел на годишния процент на
разходите. Съгласно чл. 21. ал. 1 ЗПК. нищожни са клаузите, които имат за
цел или резултат заобикаляне на императивните правила на ЗПК, т.е.
нищожна се явява и клаузата за определяне на ГПР. При това положение,
съгласно чл. 19, ал. 6 ЗПК, при плащания по договори, съдържащи клаузи,
които са обявени за нищожни, надвзетите средства над прага по ал. 4 (5 пъти
размера на законната лихва) се удържат при последващи плащания по
кредита, поради което с част от извършените плащания, следва да се погасят
претендираните лизингови вноски (Решение № 260185 от 13.10.2021 г. по гр.
д. № 196 / 2021 г. на VI състав на Районен съд – Велинград). 3. Клаузата по чл.
5 от договора за лизинг също е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, доколкото с нея е уговорен годишен лихвен процент от 41,16%.
Съгласно трайно установената практика на ВКС ( решение № 906/ 30.12.2004
г., по гр. д. № 1106/2003 г., на II-ро гр. отд. на ВКС; решение № 378/
18.05.2006 г., по гр. д. № 315/2005 г., на II-ро гр. отд. на ВКС; определение №
901/10.07.2015 г. по гр. д. № 6295/2014 г. на IV-хо гр. отд. на ВКС) лихва над
двукратния размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта при
обезпечените кредити и над трикратния при необезпечените, противоречи на
добрите нрави. Към дата на сключване на договора-*** г. основният лихвен
процент на БНБ е 0,00%. Уговореният с чл. 5 от договора годишен лихвен
процент от 41,16%, т.е. надвишаващ максимално допустимия, според
съдебната практика размер на годишния лихвен процент, противоречи на
добрите нрави. В този смисъл Решение № 260185 от 13.10.2021 г. по гр. д. №
196 /2021 г. на VI състав на Районен съд - Велинград; Решение № 2***32 от
19.10.2021 г. по гр. д. № 2661/2020 г. на VI състав на Районен съд - С.. 4. По
отношение на иска по чл. 45 ЗЗД, солидарният длъжник не следва да отговаря,
тъй като претенцията е за деликт, т.е. на извъндоговорно основание, а
солидарността покрива отговорност във връзка с договорните отношения за
които е учредена. Предвид това, пасивно легитимиран би бил
лизингополучателят в лично качество, но не и ответникът по настоящото
дело. С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни. В случай, че уважи
предявените искове, прави възражение за прекомерност на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца, предвид правната и фактическа
сложност на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
4
страните, приема за установена следната фактическа обстановка :
От приложеното частно граждански дело № 3011/2020 г. по описа на
Районен съд - К. се установява, че по подадено от „М.“ ООД, ЕИК: ***,
заявление е издадена заповед № 260096/12.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът
И.А.Д. , ЕГН ********** и длъжникът П. Н. Н. , ЕГН ********** да заплати
на кредитора М.“ ООД, ЕИК: ***: - 4 156,32 лева /четири хиляди сто петдесет
и шест лева и 32 ст./, от които:
153,32 лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по
Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността
върху лизинговия актив № *** дължими за периода от 10.12.2019 г. до
29.01.2020 г.;
375,97 лева падежирали и непогасени лизингови вноски за
възнагразителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № *** дължими за
периода от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г.;
1,07 лева неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима
за периода от 10.12.2019 г. до 29.01.2020 г.;
615,96 лева неустойка за прекратяване на Договора по вина на
Лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на
Договора на основание чл. 15.5 от Общите условия;
660,00 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив на
основание чл. 14 във вр. с чл. 8.7.10 от приложимите Общи условия;
2350 лева, представляващи щети нанесени върху лизинговия актив по
време на ползването му от лизингополучателя;
- законна лихва върху сумата 4156,32 лв. считано от 01.12.2020 г. до
изплащане на всяко от влизащите в състава на тази сума вземане;
- 183,13 лева разноски по делото, от които 83,13 лева /осемдесет и три
лева и 13 ст./ за държавна такса и 100,00 юрисконсултско възнаграждение,
като вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив № *** от *** г. сключен между „М.“ ООД в качеството му на
лизингодател, И.А.Д. в качеството му на лизингополучател и П. Н. Н. в
качеството му на съдлъжник.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника П. Н. Н. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
По делото е представен договор за финансов лизинг със задължително
придобиване на собствеността върху лизинговия актив № *** от *** г. по
силата на който "М." ЕООД, гр. С., като лизингодател, е предоставило на
ответника И.А.Д., ЕГН **********, като лизингополучател и П. Н. Н., ЕГН
**********, като солидарен длъжник, ползването на лек автомобил марка
„П." модел „***", идентификационен номер на рама ***, рег. № ***, срещу
поето от лизингополучателя задължение да заплати първоначална вноска от
5
977 лв., както и главница в размер на 4800 лв. и лихва върху главницата в
размер на 5055,36 лв., като общата сума, дължима от лизнгополучателя е в
размер на 9855,36 лв., платима съобразно погасителен план – на 48 месечни
погасителни вноски, първата от които е в размер на 977 лв., а останалите –
205,32 лв. Договорът е сключен при общи условия, които са представени по
делото.
С оглед естеството на правата и задълженията на страните по процесния
договор съдът намира, че между тях е възникнало правоотношение по
договор за финансов лизинг по смисъла на чл. 342, ал. 2 от ТЗ.
Приложено е копие на пълномощно за управление на моторно превозно
средство, видно от което ищеца упълномощава И.А.Д., ЕГН ********** да
управлява на територията на Република Б., Европейския съюз и Република С.,
следното моторно превозно средство, собственост на Дружеството лек
автомобил марка „П." модел „***", идентификационен номер на рама ***, рег.
№ ***.
Не е спорно, че ищецът Лизингодателят е предал на лизингополучателя
лекия автомобил, предмет на договора за лизинг, за което е представен
приемо предавателен протокол, надлежно подписан за всяка от страните.
Видно от пълномощно за застраховане лизингодателят е упълномощил
лизингополучателя и последният е декларирал изричното си съгласие
лизинговият актив, предмет на договора да бъде застрахован при
застрахователен брокер Брокер инс ООД , а лица, които имат право да
получат застрахователното обезщетение: лизингодателя при „кражба“ или
„тотална щета“ и лизингополучателя при застрахователно събитие, различно
от „кражба“ или „тотална щета‘‘.
С уведомление за прекратяване на договора за лизинг от 22.01.2020г.
лизингодателят е уведомил лизингополучателя, че във връзка с неизпълнение
на задължението за плащане на дължимите суми и на осн. чл.13.5 от Общите
условия към договора, прекратява същия договор. Уведомлението е надлежно
връчено и подписано за всяка от страните по договора, като за
лизингополучателя се е подписала Милена Ивайлова – майка.
С приемо предавателен протокол от 29.01.2020г. лизингополучателят е
върнал на ищеца лизинговия автомобил, марка „П." модел „***",
идентификационен номер на рама ***, с рег. № ***.
Видно от протокол за вътрешна инспекция и оценка на автомобил от
12.06.2020 г., на основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите условия след
изземване на Лизинговия актив е била извършена инспекция, включително с
технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни дейности по
Лизинговия актив, като е отбелязана сума в размер на 2350 лева за обща
стойност за ремонт / амортизация.
По делото е изслушано заключение на съдебно-
икономическа експертиза, което, неоспорено от страните, съдът възприема
като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице посочва, че
общият размер на извършените плащания е 3 555,82 /три хиляди петстотин
петдесет и пет лева и 82 стотинки/ лева, общата стойност на неплатените
вноски по главницата е 153,32 /сто петдесет и три лева и 32 стотинки/лева, а
6
общата стойност на лихвата за забава е 1,09 /един лев и 9 стотинки/лева.
Сочи, че общата стойност на дължимите вноски за възнаградителна лихва по
погасителен план е 318,97 /триста и осемнадесет лева и 97 стотинки/лева.
Размерът на начислената неустойка за прекратяване по вина на
лизингополучателя на договора за финансов лизинг е 615,96 лв. Посочва, че
съгласно договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от
14.07.2020 година процесният лек автомобил марка „П.", модел „***" per. №
*** и идентификационен номер на рама: *** е реализиран повторно от
ищцовото дружество за сумата от 2 300,00 /две хиляди и триста/ лева. По
сделката е представено и копие от фактура No***r. Размерът на несъбраната
главница по договор за финансов лизинг ****** е 4170,97 лева, формиран
като сбор от размера на плащанията по главница от вноска номер 13 от
погасителния план - частично /23,61 лева/ до вноска номер 48 от
погасителния план /включително/. Формираната разлика между несъбраната
главница по Договор за финансов лизинг №AG*** и продажната стойност на
автомобила е 1870,97 /хиляда осемстотин и седемдесет лева и 97 стотинки/
лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-оценителна експертиза,
която е депозирала заключение, неоспорено от страните, което съдът
възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. От експертизата се
установява, че за възстановяване на автомобила са необходими да се вложат
следните нови части, както и количество труд на стойност както следва : за
нови части - 2168.00 лв., за демонтаж-монтаж скоростна кутия - 245.00 лв. и
ремонт лаково покритие: 380 лв. , т.е. общо 2793.00 лв. Ако се приеме за
достоверна информацията по делото от протокол вътрешна инспекция и
оценка на автомобил от 12.06.2020г. би следвало да се прибавят 500лв. за
ремонт на двигател и 300лв. ремонт на окачване към горепосочената сума.
Прибавена сумата възлиза на 3593.00лв. ( три хиляди петстотин деветдесет и
три лева). Сочи, че от направените 7 бр. справки за пазарната цена на тази
марка и модел лек автомобил - П. *** с първа регистрация 2005 год. се
установи, че към датата на настъпването на събитието 12.06.2020 год. в
зависимост от техническото състояние, външния вид и степента на
оборудване, същата е била в диапазона 2550 - 5500 лв., при средна стойност -
4025 лева.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи :
Исковете за установяване съществуването на вземане с правно
основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК са предявени в законоустановения
едномесечен срок и са допустими. За ищеца-кредитор е налице правен
интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като заповедта
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е връчена по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по делото не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че на *** г. между „М." ЕООД, ЕИК *** в
качеството на лизингодател и И.А.Д., ЕГН ********** в качеството на
лизингополучател и П. Н. Н. в качеството на Солидарен длъжник е сключен
Договор за финансов лизинг № *** със задължително придобиване
на собствеността. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е
7
придобил право да ползва посочения от лизингополучателя лек автомобил
марка „П." модел „***", идентификационен номер на рама ***, рег. № ***,
срещу поето от лизингополучателя задължение да заплати първоначална
вноска от 977 лв., както и главница в размер на 4800 лв. и лихва върху
главницата в размер на 5055,36 лв., като общата сума, дължима от
лизнгополучателя е в размер на 9855,36 лв., платима съобразно погасителен
план – на 48 месечни погасителни вноски, първата от които е в размер на 977
лв., а останалите – 205,32 лв. Договорът е сключен при общи условия, които
са представени по делото.
Съгласно чл. 342, ал. 1 ТЗ с договора за оперативен лизинг
лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ срещу
възнаграждение.
Както беше посочено по – горе, по делото не се спори, че в изпълнение
на задълженията си по процесния договор за оперативен лизинг ищецът е
предал на лизингополучателя за временно и възмездно ползване процесната
вещ, която е била приета от него. За ответника като солидарен длъжник е
възникнало задължението за плащане на падежа на уговорените лизингови
вноски, съгласно погасителния план към договора. Предвид факта, че
ответникът се е подписал като солидарен длъжник, неговото правно
положение следва да се определи на база качеството, което е имал при
сключването на договора, от което произтича извода, че той се е съгласил да
отговаря солидарно с лизингополучателя за всички задължения на последния,
произтичащи от договора и от ОУ, неразделна част от него и в случай на
неизпълнение на което и да е задължение на лизингополучателя,
лизингодателят има право да иска изпълнение на това задължение и от
солидарния длъжник.
Ищецът претендира и заплащане на възнаградителна лихва по чл. 5 от
договора, съгласно който заемателят се задължава да заплаща на заемодателя
като възнаграждение месечна лихва в размер на 41,16 % върху неизплатената
част от главницата.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответника е направил възражение за нищожност на посочената клауза поради
противоречието с добрите нрави. Няма пречка страните по договор за лизинг
да уговарят заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната
лихва. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или
мораторна) е ограничен винаги от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг и пр. В трайната практика на ВКС е прието, че е
противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем,
противно на добрите нрави, е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва /в този смисъл: Определение № 901 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
8
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о., Решение № 1270 от
9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о., ГК и др. /.
В разглеждания случай уговорената между страните годишна лихва в
размер на 41,16 % надвишава повече от три пъти размера на законната лихва
за забава, поради което следва се приеме, че уговорката за заплащането й се
явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗЗД. Тази
уговорка не поражда правни последици и на ищеца следва да бъде присъден
само размерът на законната лихва. С оглед разпоредбата на чл. единствен от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на основния
лихвен процент на Българската народна банка, възнаградителната лихва за
периода 10.12.2019 г. – 29.01.2020г. върху дължимата от ответницата
главница, в размер на 153,32 лв., възлиза на 2.17 лева. Именно до този размер
се явява основателна ищцовата претенция, като в останалата част до
претедрината сума от 375,97 лв. искът подлежи на отхвърляне. Претенцията
за главница се явява основателна и следва да бъде уважена в пълен размер.
Видно от заключението на депозираната и неоспорена експертиза, тя съвпада
с претендирания размер и е на стойност 153,32 лв.
По силата на чл. 15. 1 от ОУ към договора – при забава на плащане на
парично задължение от страна на лизингополучателя, лизингодателят има
право на неустойка в размер на законната лихва върху неплатената в срок
сума, за целия период на забава. В заключението на съдебно-икономическата
експертиза, вещото лице посочва, че дължимата неустойка съгласно чл. 15. 1
от ОУ към договора е в общ размер на сумата от 1,07 лева за периода
11.12.2019 г. – 29.01.2020 г., начислена върху всяка една от просрочените
вноски. Съдът намира, че ответникът дължи плащане на неустойка за забава,
като искът следва да бъде изцяло уважен в претендирания размер.
Съгласно чл. 15. 5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови
вноски, като неустойката се изчислява, въз основа на последните 3 лизингови
вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора. Касае се за
предварително уговорен размер на обезщетението при неизпълнение на
задължението по смисъла на чл. 92 от ЗЗД. Тъй като задължението на
лизингополучателя за заплащане на възнаграждение е парично и неговото
неизпълнение има винаги характер на забавено неизпълнение, уговорената
неустойка следва да бъде квалифицирана като такава за забавено изпълнение
на парично задължение /договорна лихва/. Фактическият състав на
отговорността за неустойка включва установяване на неизпълнено от
неизправната страна договорно задължение и на вина за неизпълнението.
По делото се установява, че договорът за лизинг е развален на
22.01.2020 г. поради неизпълнение на задълженията на лизингополучателя да
заплаща месечните лизингови вноски, т.е., безспорно се установява виновно
неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. Поради това,
последната дължи заплащане на неустойка по чл.15.5 от ОУ към
договора. Видно от заключението на вещото лице, към датата на
прекратяване на договора, общият размер на три погасителни вноски възлиза
на 615,96 лв., в какъвто размер е и предявения иск. Ето защо, съдът следва да
уважи изцяло, като основателен и доказан, иска за претендирана неустойка
9
по чл. 15.5 от ОУ към процесния договор. В случая е налице разваляне на
договора по вина на длъжника – налице е забавено изпълнение за лизингови
вноски, което осъществява основанието за разваляне. Налице е уговорка в
Общите условия на лизингодателя за заплащане на неустойка поради
разваляне на договора в т. 15. 5, поради което съдът я квалифицира като
компенсаторна неустойка /вместо оставащото изпълнение/. Налице са
материалните предпоставки за присъждане на неустойка в размер на три
лизингови падежирали вноски – разваляне на договора и изрична договорна
клауза, която предвижда обезщетение на лизингодателя на това основание.
Неустойката обезпечава изпълнението, но в случая се проявява нейната
обезщетителна и санкционна функция, която страните са ограничили до
трикратния размер на вноската по договора. Същата има за предназначение да
обезщети лизингодателя за вредите от предсрочното прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя.
По отношение на исковата претенция за заплащане на щети по
лизинговия актив по време на ползването му от ответника:
В съставените и двустранно подписани от страните два приемо-
предавателни протокола - при сключване на договора за покупко-продажба и
при сключване на договора за лизинг, не е описано детайлно състоянието, в
което автомобилът е предаден от продавача на купувача лизингодател, а след
това от него на лизингополучателя. Доколкото обаче страните не твърдят, че
към този момент по вещта е имало повреди, съдът счита, че е предадена в
изправно състояние от продавача на купувача лизингодател, а след това от
него на лизингополучателя. Предвид че до 29.01.2020 г. фактическата власт
върху вещта е упражнявана от лизингополучателя, съдът приема, че
описаните при връщането й на лизингодателя в приемо-предавателен
протокол повреди-драскотини, по предна и задна броня, удар по преден десен
калник и удар по заден десен калник, са получени по време на ползването й
от лизингополучателя. Съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата-оценъчна експертиза стойността на повредите и разходите
за възстановяването им е общо 3593.00лв. ( три хиляди петстотин деветдесет
и три лева) : за нови части - 2168.00 лв., за демонтаж-монтаж скоростна
кутия - 245.00 лв. и ремонт лаково покритие: 380 лв. , т.е. общо 2793.00 лв.
Ако се приеме за достоверна информацията по делото от протокол вътрешна
инспекция и оценка на автомобил от 12.06.2020г. би следвало да се прибавят
500лв. за ремонт на двигател и 300лв. ремонт на окачване към горепосочената
сума. В срока по чл. 214, ал. 1 ГПК не е направил искане за изменение на иска
чрез увеличаване на неговия размер. Ето защо вземането е дължимо до
размера на претендираната сумата от 2350 лв.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.
чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
следва да разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. В настоящото исково производство ищецът е
направил разноски за държавна такса в размер на 83,13 лв. държавна такса,
150 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.2 от НЗПП, 435 лв. разноски за
10
експертизи и 474,74 лева. депозит за особен представител, както и 183,13 лв.
разноски в заповедното производство. Предвид изхода на спора, ответникът
следва да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска направените по настоящото дело разноски в размер на
1030,43 лева. и 163,55 лева. разноски по ч. гр. д. № 3011/2020 г. по описа на
Районен съд - К..
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. 422, ал. 1, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 342, ал. 2 ТЗ,
чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 121 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД от „М.“
ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. ***, адрес за
кореспонденция: гр. С., ***, че П. Н. Н. , ЕГН ********** с адрес: с. Д., п.к.
***, общ. К., ул. *** дължи на „М.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, адрес за кореспонденция: гр. С., ***, сумата
153,32 лева за главница по падежирали и непогасени лизингови вноски за
периода 10.12.2019г. до 29.01.2020г. по Договор за финансов лизинг със
задължително придобиване на собствеността № ***; с 2,17 лева – неизплатена
лихва по лизингови вноски, с 1,07 лева - неустойка за забава на плащане,
дължима за периода 11.12.2019г. – 29.01.2020г.; с 615,96 лв. - неустойка за
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена на
основание чл. 15. 5 от Общите условия към договора; с 2350 лева – щети по
лизинговия актив, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.12.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за изпълнението на
което задължение е издадена заповед № 290096/12.01.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело
№ 3011/2020 г. по описа на Районен съд – К..
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. ***, адрес за кореспонденция: гр. С., ***, против
П. Н. Н. , ЕГН ********** с адрес: с. Д., п.к. ***, общ. К., ул. *** иск за
установяване съществуване на вземането по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 260096/12.01.2021 г. по ч. гр. дело №
3011/2020 г. по описа на Районен съд – К. в останалата част до претендирания
размер 3496,32 лева неизплатена лихва по лизингови вноски по Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността № *** за
периода 10.11.2019 г. до 29.01.2020 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. Н. Н. , ЕГН ********** с адрес: с. Д., п.к. ***, общ. К.,
ул. *** да заплати на „М.“ ООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ***, адрес за кореспонденция: гр. С., ***, сумата
163,55 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата 1
030,43 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
11
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12