Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 4379 по описа за 2019 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т.И.Т. срещу
наказателно постановление № 418 от 02.08.2019 г., издадено от Т.В.И, – зам.
кмет на Община Варна, с което на жалбоподателя на основание чл. 183, ал. 4, т.
8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за това,
че на 10.08.2019 г. около 23,30 часа в гр. Варна като водач на МПС – лек
автомобил „Фиат“ с рег. № В 4127 НМ, при обстоятелства: гр. Варна на ул. „Братя
Миладинови“ до № 5 е паркирал лек автомобил „Фиат“ с рег. № В 4127 НМ на
пешеходна пътека и на разстояние по-малко от пет метра преди нея, с което
създава пречки за преминаването на пешеходците – нарушение на чл. 98, ал. 1, т.
5 от ЗДвП.
Жалбоподателят
Т.И.Т. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно поради
нарушение на материалния закон. Отправя искане за неговата отмяна.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят Т.И.Т. чрез процесуалния
си представител Ю.Т. изразява становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, като не сочи конкретни пороци на същото. Поддържа искането
за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Община Варна се
представлява от юрисконсулт Л.Г., която моли за потвърждаване на наказателното
постановление, като изразява становище, че от събраните по делото доказателства
се установява, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
На
10.08.2019 г. около 23,30 часа св. С.П.К. (старши полицай в група „Общинска
полиция“, сектор ООРТП, отдел ОП при ОДМВР – Варна) бил на работа в екип. При
обход на маршрут забелязали множество неправилно паркирани автомобили, измежду
които и лек автомобил „Фиат“ с рег. № В 4127 НМ, собственост на Т.И.Т..
Последният бил паркиран на ул. „Братя Миладинови“ до № 5. Автомобилът бил
разположен точно на пешеходната пътека на кръстовището с ул. „Славянска“.
Св. К.
съставил фиш, с който наложил на Т.И.Т. глоба в размер на 50 лева на основание
чл. 186 вр. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП за това, че на посочената дата и час
паркирал върху пешеходна пътека, което квалифицирал като нарушение на чл. 98,
ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Поради
това че въззивникът оспорил извършеното нарушение, на 22.08.2019 г. срещу него
бил съставен АУАН от Ганка Димитрова Георгиева (старши полицай в група
„Общинска полиция“, сектор ООРТП, отдел ОП при ОДМВР – Варна) за същото
нарушение. АУАН бил връчен лично на жалбоподателя, който възразил да е паркирал
на пешеходна пътека, доколкото на място не е имало очертана такава и по
независещи от него причини се наложило да паркира.
В
предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не е депозирано от
въззивника писмено възражение срещу съставения АУАН.
На
02.08.2019 г. Тодор Василев Иванов –
заместник – кмет на Община Варна (оправомощен от кмета на Община Варна като
компетентен да издава наказателни постановления), издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: гласни доказателствени средства:
показанията на свидетелите С.П.К.; писмени доказателства и доказателствено
средство: 2 бр. заповеди на кмета на Община Варна, свидетелство за регистрация
на МПС, част I и АУАН, както и веществени доказателства – 5 броя снимки.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. С.П.К. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени и веществени
доказателства.
При
анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, съгласно която същият се ползва с
презумптивна доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи
факти се считат за установени до доказване на противното. Доколкото по делото
не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив показанията на св. С.П.К. подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, последният също служи като основа на направените от съда
фактически изводи.
Съдът
кредитира посочените писмени доказателства и веществените доказателства като
достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, поради което въз основа на тях и
свидетелските показания изгради своите фактически изводи.
От
правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка констатира, че
АУАН е съставен от компетентен орган, доколкото съгласно заповед №
4129/05.11.2018 г. на кмета на Община Варна група „Общинска полиция“ е
определена като служба за контрол по чл. 167, ал. 2 ЗДвП. НП също е издадено от
компетентен орган предвид упълномощаването на зам. кмета на Община Варна Т.В.И.
със заповед № 4791/25.1.2015 г., издадена от кмета на Община Варна, да подписва
наказателни постановление по актове, съставени за установени административни
нарушения по ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.
98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП престоят и паркирането са забранени на пешеходни или
велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях. Т.е.
законодателят е предвидил три алтернативни хипотези, за които е въведено и правилото
за поведение (диспозицията – забраната за паркиране).
В АУАН актосъставителят е
посочил, че привлеченото към административнонаказателна отговорност лице е
паркирало на пешеходна пътека, като същата е индивидуализирана чрез посочване
на административния адрес, на който се намира. Следователно АУАН съдържа пълно,
точно и ясно описание на нарушението.
В нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 ЗАНН наказващият орган е описал в НП противоречиво нарушението, а
именно че въззивникът е паркирал на пешеходна пътека и на разстояние по-малко
от пет метра преди нея. В наказателното постановление са посочени като
осъществени две различни хипотези, алтернативно регламентирани в ЗДвП.
Административнонаказателното
производство е строго формализирано, като в ЗАНН са предвидени императивно
реквизитите, които трябва да съдържат и съответните актове. Изискванията на
закона са поставени с цел на наказаното лице да бъде ясно за какво нарушение,
извършено на коя дата и кое конкретно място, е наложено наказание.
Описанието на нарушението от
фактическа страна (не неговата правна квалификация) и обстоятелствата, при
които е извършено, са задължителен реквизит на НП съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Т.е. описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
както и датата и мястото на деянието индивидуализират конкретното нарушение, за
което е ангажирана отговорността на наказаното лице.
Противоречивото описание на
нарушението чрез посочване на алтернативни хипотези (автомобилът или е бил
паркиран на пешеходна пътека или е бил паркиран на разстояние по-малко от 5
метра преди нея) представлява съществено нарушение на разпоредбата на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, което е довело до нарушаване на правото на защита на
наказаното лице поради липса на възможност да се защитава срещу нарушението, за
което наказващият орган е наложил административно наказание.
По изложените съображения съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и като такова следва да
бъде отменено.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 418
от 02.08.2019 г., издадено от зам. кмет на Община Варна, с което на Т.И.Т. на
основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок
от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: