Определение по дело №2674/2020 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер  260342                Година   28.09.2020                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесет и осми септември                                                                       Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 2674 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който пълномощникът на ответника е подал писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се призове за разпит в качеството на свидетел по делото посоченото в отговора на ответника лице, тъй като фактите, които иска да установи с показанията му, са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат установени с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК. Поради това следва да се задължи ответника да внесе и депозит за призоваването на този свидетел (чл. 76 ГПК), от който в хипотезата на чл. 168 ГПК да му се заплати възнаграждение.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно – техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му и определи депозит за изготвянето й, като се задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 195, ал. 1 и чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищеца следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призоват допуснатия до разпит свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените от съда депозити. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираните от ищеца вземания, са посочени в поправената му искова молба и по същество се изразяват в това, че бил собственик на имот в - и потребител на ел. енергия с клиентски № -. Преди известно време получил от ответника писмо изх. № 8471863-1/06.11.2019 г. с приложени документи, в което било посочено, че на 24.10.2019 г., при извършена проверка на меренето на ел.енергия, било констатирано от служители на ответника, че били присъединени два броя проводника преди мерене, за което бил съставен констативен протокол № 581451/24.10.2019 г. В писмото било записано, че вследствие на това ползваната от потребителя ел.енергия била неизмерена и на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ щяла да бъде коригирана от 26.07.2019 г. до 24.10.2020 г. сметката му. Допълнително му била начислена сума, вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия, на стойност 2550.06 лева. Стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към ответника. Не бил манипулирал електромера си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице. Оспорил дължимостта на процесната сума пред служители на ответника, но захранването с ел.енергия до имота му било преустановено, поради което на 08.01.2020 г. бил принуден да плати процесната сума с начислената лихва върху нея от 36.13 лева и такса за възстановяване на ел.захранването в размер на 19 лева. Извършените плащания били видни от приложените към исковата молба три броя системни бонове от 08.01.2020 г. Допълнително начислената му сума за ел.енергия, лихва и таксата за възстановяване на ел.захранването, били недължимо платени. На първо място в приложения към писмото констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 581451 от 24.10.2020 г. било записано, че проверката се извършвала в отсъствието му и присъствие на едно неидентифицирано лице. Отразено било, че била установена манипулация, чрез която не се отчитала ел.енергията, преминаваща през електромера. В същото време през процесния период му били начислявани и той плащал сметки за ел.енергия. Оспорвал изцяло извършената в негово отсъствие проверка на СТИ. В тежест на доставчика на ел.енергия било да установи периода на грешното измерване/неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай му се позволявало да получи цена за недоставена ел.енергия. Липсвала защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките им за минал период. Не ставало ясно как точно ответникът бил формирал периода на неточно отчитане. По въпроса за правото на доставчика на ел.енергия едностранно да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените му общи условия, била налице трайна съдебна практика, според която, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ и в ОУ бил предвиден ред за уведомяване на клиента, че имало основание за корекция и при налични ПИКЕЕ. Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и в заварените от тази нова уредба ОУ на ответника. В чл. 28, ал. 2 от същите било предвидено задължение за уведомяване, но не и ред за това. Коригирането на сметките за вече доставена ел.енергия било в разрез с регламентирания в чл. 81, ал. 1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Правилата за корекция на сметките за ел. енергия противоречали и на чл. 82 ЗЗД. Съгласно издадената на ответника лицензия, същият нямал право да фактурира цена за доставена ел.енергия, макар и със задна дата, макар и призната за технологичен разход, а имало право да фактурира само цена за мрежови услуги. Въпреки това ответникът начислил процесната сума в тежест на крайния клиент и в частност ищеца. В случая се касаело за дейност, която можела да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, и след като ответникът нямал правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имал право да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия.

Искането е да се осъди ответника да върне на ищцата сумата от общо 2605.19 лева, от които 2550.06 лева недължимо платена на 08.01.2020 г., при начална липса на основание, сума за допълнително начислена му ел. енергия вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството й до имот в с. Пряпорец, Община Стара Загора, с ИТН 4232292, на клиент с № **********, за която била издадена фактура № **********/06.11.2019 г., с 36.13 лева недължимо платена на 08.01.2020 г. лихва за забава в плащането на тази фактура, с 19 лева недължимо платена на 08.01.2020 г. сума за възстановяване на ел.захранването до имота, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявените искове - нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че тези искове били допустими, но неоснователни и моли съда да ги отхвърли и му присъди направените по делото разноски. На 24.10.2019 г. негови служители извършили проверка на електромер № 42791374, отчитащ доставяната ел. енергия в обекта (чл. 46 ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 35/2019 г.) или ПИКЕЕ. При проверката се констатирало, че в трифазен електромер входящият и изходящ проводник на секция I и II били свързани общо в клема 3 и клема 6 на клемния блок, като по този начин изконсумираната електрическа енергия не се отчитала, което представлявало променена схема на свързване, като по този начин електромерът не отчитал напълно електроенергия. Вследствие на това използваната такава не се отчитала и заплащала в пълен размер. За тези действия извършилите проверката лица съставили констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 581451/24.10.2019 г. Той бил съставен от представител на ответника в присъствието на свидетели, които не били негови служители, като съответно бил и подписан от тези лица (чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ). Видно било от известие за доставяне с № ИД PS 6000 01FZ97 I, че констативният протокол бил изпратен до адреса на ищеца и получен от дъщеря му (чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ). С оглед на това и като било установено, че били налице предпоставките, описани в чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, ответникът преизчислил количеството ел.енергия, при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество ел.енергия на клиента в размер от 13 414 kWh, като стойността й, изчислена по определената от КЕВР прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на технологичните разходи на Е.Ю. за период от 90 дни (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ) била 2550.06 лева с ДДС. Периодът на корекцията бил 90 дни, като първата му дата - 26.07.2019 г. била тази, която следвала последното регулярно обслужване на електромера съгласно електронното досие на измервателната система (чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ), а последната - датата на извършената последваща техническа проверка на 24.10.2019 г. За горепосочената сума издал процесната фактура № **********/06.11.2019 г., която била изпратена на ищеца с писмо с изх. № 8471863-1/06.011.2019 г. (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ), но видно от обратна разписка с № R PS 4040 01149E Z, същото не било получено. Клиент, който не изпълнел задължението си за плащане в срок на дължими суми, дължал на Е.С. обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. При неизпълнение на задължение за плащане в срок на дължима сума, клиентите дължали обезщетение за забава в размер на законовата лихва за всеки просрочен ден (чл. 55, ал. 1 ОУ на Е.Ю. и чл. 27 ал. 1 ОУ на Е.С.). Тъй като ищецът не бил заплатил в срок сумата по фактура № **********/06.11.2019 г., а едва на 08.01.2020 г., му била начислена лихва за забава 36.13 лева по посочената фактура. Съществувало законово основание за начисляване процесната сума. КЕВР имала правомощието да приеме ПИКЕЕ (чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (ДВ 98/2013 г.). Раздел IX от тях бил посветен на случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи. В случая се прилагал чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Стойността на дължимата сума била изчислена по определената от КЕВР пазарна цена на електрическата енергия за покрИ.е на технологичните разходи на Е.Ю. в качеството му на оператор на разпределителна електрическа мрежа (чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ), ведно с дължимата сума за мрежови услуги и за цена за задължения към обществото (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ). Именно описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на количеството електрическа енергия, доставена на клиента през процесния период, като практиката на ВКС в тази връзка била еднозначна. Ответникът нямал задължение да доказва виновно поведение на ищеца. Неоснователни били и доводите му, че имало съществено значение кой точно бил извършил това въздействие, защото това било от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на чл. 234в НК. Що се касаело до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител, бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението на количеството ел. енергия, не се съдържали подобни изисквания. Точно обратното. Единственото условие за упражнявано правото на оператора на съответната електрическа мрежа да извърши едностранна корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена електроенергия, правото на мрежовия оператор да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното й измерване, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността на потребителя за него. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемането на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), като съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал възможност за извършване на едностранна корекция на сметка на клиента в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил неприложим. Не споделял доводите на ищеца, че за ангажиране отговорността на потребителя следвало да бъде установено виновно поведение, тъй като с по-новата практика на ВКС било прието, че правото на крайния снабдител да извърши едностранно корекция на количеството доставена, но неизмерена или неточно измерена ел. енергия, не било обусловено от доказване на виновно поведение на потребителя довело до неизмерването или неточното й измерване, защото целта на корекционната процедура била да възстанови настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорност на потребителя за неговото виновно поведение. Друг аргумент за този извод било обстоятелството, че не всяка от причините за неизмерване или неточно измерване на ел.енергия се дължала на виновно поведение на потребителя. За извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел IX от ПИКЕЕ начини било достатъчно да бъдела установена съответната причина за неизмерване или неточно измерване на ел.нергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура. Считано от 04.05.2019 г. били в сила нови ПИКЕЕ, според които преизчислението на количеството ел.енергия вече се извършвало от операторите на съответните електрически мрежи. В изпълнение на правомощията си по чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, КЕВР приела нови ПИКЕЕ, които били обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. С тях се дала нова регламентация на обществените отношения, свързани с реда и начините на преизчисление на количествата ел. енергия в случаите, когато СТИ не измервало точно или изобщо не измервало доставените количества ел. енергия. С новия подзаконов нормативен акт се детайлизирала уредбата на тези специфични обществени отношения, като най-същественото изменение, което следвало да рефлектира и върху съдебната практика по тези правни спорове, било изключването от процеса по коригиране на количествата ел. енергия на крайните снабдители (§ 1, т. 28а, б. „а" от ДР на ЗЕ) - в случая Е.С. (Е.С.). В тази връзка, считано от 04.05.2019 г., Е.С. не издавал фактури за допълнително начислени количества ел. енергия, така, както това се правело по реда на отменените ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 2013 г., отм. ДВ, бр. 25 от 2019 г.). Към момента, както преизчислението на количествата ел. енергия, така и фактурирането им, се извършвали от оператора на съответната електрическа мрежа, към която бил присъединен конкретния обект на клиент (§ 1, т. 34б, б. „а" ДР на ЗЕ) - в случая ответника. С оглед на това мотивите, с които голяма част от съдебните състави в страната уважавали подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители с електрическа енергия, а именно, че в общите условия не бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиента, вече били неотносими, именно поради факта, че крайните снабдители вече не участвали в процеса по извършване на т.н. „корекция на сметка" и логично общите условия, конкретно на Е.С., вече не намирали приложение в тези отношения. Що се касаело до възражението на ищеца, че ответникът не разполагал с права да издава корекционни фактури, същото било неоснователно. С новите правила било установено, че титуляр на вземането по корекционната фактура бил оператора на електроразпределителната мрежа. Това негово право се извеждало от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно които в случаите на преизчисляване на количества ел. енергия по реда на този раздел, операторът на електроразпределителната мрежа предоставял на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото"; ползвателят на мрежата заплащал на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1. Титуляр на вземането по корекционната фактура било електроразпределителното дружество, в случая Е.Ю., което било легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен установителен иск, а задължено лице бил „ползвателят на мрежата". В този смисъл легитимацията на ответника за издаване на процесната фактура по корекционната процедура произтичала от посочения нормативен акт,       в който смисъл било ирелевантно за правилното разрешаване на спора, предмет на производството по делото, че ответникът не бил лицензиран за осъществяване на доставка на електрическа енергия. Искът бил изцяло неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли, като му присъди сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Относно фактура № **********/06.01.2020 г. на стойност 19 лева (същата била представена от самия      ищец към исковата молба, под формата на системен бон, удостоверяващ и факта на плащането й от ищеца). Не оспорва факта, че ищецът бил потребител на ел.енергия в обект с измервателна точка номер (ИТН) 2050481 в - с ИТН 4232292 и кл.№ 1101021 5846. На дата 08.01.2020 г., в 8:40 часа г-н М. заплатил дължимата сумата от 2550.06 лева по фактура № **********/06.11.2019 г. от Е.С. с падеж 16.11.2019 г., ведно дължимата по фактурата лихва в размер на 36.13 лева. На същата дата ищецът бил поканен да заплати и сумата 19 лева, представляваща цена за предоставяне на услугата „възстановяване на електрозахранването на непрекъснат за неплатена енергия потребител" - начислена във връзка с извършеното преустановяване на снабдяването по негова вина (поради неплащане на фактура за консумирана енергия в срок) и направено от него искане за възстановяване на снабдяването с ел.енергия в обекта. Във връзка с неговото искане за предоставяне на посочената по-горе услуга, на съшия била издадена фактура с № **********/06.01.2020 г. и видно от представената фактура и системен бон ищецът заплатил веднага и без възражения сумата в размер на 19 лева, представляваща цената на поисканата услуга. Следвало изрично да се уточни, че възстановяването на преноса се инициирало не само с искане от потребителя и след заплащане само на дължимите суми за консумирана ел.енергия и мрежови услуги, но и след заплащане на дължимата цената на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител", т.е. след заплащане на всички дължими по договора с мрежовия оператор суми. Не оспорва факта, че начислял и събирал такса за извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител" в размер на 19 лева с ДДС. Цената за възстановяване на снабдяването се дължала от крайните клиенти на мрежовия оператор за предоставяне на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител". Следователно, тази сума се явявала дължима сума по договора за пренос на електрическа енергия. Неплащането на дължими суми по договора за пренос било основание за преустановяване на преноса на електрическа енергия на основание чл. 123, ал.6 ЗЕ. Ответникът бил титуляр на лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за извършване на дейността „разпределение на електрическа енергия", издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Като оператор на разпределителната мрежа дружеството извършвало услуги, пряко свързани с лицензионната дейност, в т.ч. и „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител". Целта на предоставянето на услуги, пряко свързани с дейността на дружеството, била да бъде гарантирано реализирането на универсално право на потребителите да имат достъп до електроразпределителните мрежи, респ. да бъдат снабдявани с електрическа енергия с необходимото качество. По силата на издадената лицензия на ответното дружество, същото имало задължение при определяне на цените на предоставяните от него услуги, свързани с лицензионната дейност, да съблюдава следните принципи: цените да съответстват на икономически обосновани разходи за тяхното извършване, както и да не включват разходи, вече включени в цените за присъединяване, за пренос на електрическа енергия, утвърдени или определени от КЕВР. Дружеството разполагало с лицензия единствено за разпределяне на електрическа енергия и предоставяло всички услуги, свързани с тази дейност. Не можел да разполага с друга лицензия по ЗЕ и да извършва други дейности извън изброените в собствената му лицензия (чл. 44, ал. 3 ЗЕ). Определената цена за предоставяне на услугата „възстановяване на електрозахранването на непрекъснат за неплатена енергия потребител" не била едностранно определена. Очевидно от действащата нормативна уредба относно ценовото регулиране било, че регулирането на цените на предоставяните на потребителите услуги, свързани с лицензионната дейност, било правомощие на КЕВР (чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 16 ЗЕ). Очевидно било, че в предвидения в закона механизъм за формиране на цената нямало как да участва конкретният потребител. Но самият механизъм съществувал като правна рамка именно с оглед охрана интересите на потребителите. С тази цел КЕВР със свое решение, обективирано в протокол № 155 от 6.10.2008 г., определила и одобрила икономически обосновани разходи, които формирали цената на пряко свързаните с лицензионната дейност услуги. Съгласно решението цената за извършване на услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител" не следвало да надвишава 19 лева с ДДС. Определената от ответника цена на услугата: възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител от електрическо табло - 19 лева с ДДС, било в рамките на обоснованите разходи, приети от КЕВР. Приходите от нейното заплащане служели за покрИ.е на всички предизвикани разходи за труд, транспортни, други оперативни разходи по възстановяване на електрозахранването, в случаите, когато то било преустановено по вина на потребителя. Крайните клиенти използвали електроразпределителна мрежа, към която били присъединени, при публично известни общи условия (чл. 104а ЗЕ). Съгласно гетиката (ЗЕ) на лицата, на които била издадена лицензия за разпределение на електрическа енергия, не се издавали лицензии за други дейности, подлежащи на лицензиране по този закон, и да извършва други дейности извън изброените в собствената му лицензия (чл. 44, ал. 3 ЗЕ). Не оспорва факта, че в Общите условия на Е.Ю., одобрени с решение на КВЕР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., се съдържала разпоредба, съгласно която дружеството „възстановява доставката с електрическа енергия след отстраняване на причините за преустановяването му и след като Клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и възобновяване на доставката в случаите, когато преустановяването е било по негова вина." (чл. 62, ал. 1). Тази клауза била действаща и не била неравноправна. Съгласно чл. 123, ал. 7 ЗЕ, операторът на електроразпределителна мрежа имал право да преустанови временно преноса на електрическа енергия към крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договор за пренос на електрическа енергия или за достъп до мрежата, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка с предоставянето на тези услуги (в т.ч. и таксата за възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител). В случаите, в които била поискана услугата „възстановяване на електрозахранването на прекъснат за неплатена енергия потребител", таксата от 19 лева се начислявала на крайните клиенти и се явявала дължима сума по договора за пренос на електрическа енергия. Неплащането на таксата било основание за преустановяване на преноса на електрическа енергия на основание чл. 123, ал. 7 ЗЕ и цитираната по- горе клауза, тъй като последната била дължима сума по договора за пренос. Във връзка с изложеното било налице както законово, така и договорно основание за упражняване на правото на дружеството да предоставя гореспомената услуга, да начислява таксата от 7 лева и да я събира при направено искане за възстановяване на снабдяването, в случаите, когато преустановяването било по вина на потребителя. Упражняването на това право по никакъв начин не изключвало или ограничавало правата на потребителя, произтичащи от закон. Практиката мрежовият оператор да начислява и събира такса за прекъсване и възстановяване на снабдяването била нормативно уредена от ЗЕ /обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г./, както и от Общите условия на дружеството, с оглед на което след като поисканата услуга била реално предоставена на ищеца, то сумата била основателно заплатена. С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. При отхвърляне на иска моли да му бъдат присъдени разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Искът бил изцяло неоснователен и като такъв моли съда да го отхвърли, като му присъди сторените деловодни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото твърдените в исковата му молба горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал предявените искове, а ответникът - всички твърдени в отговора му горепосочени обстоятелства, тъй като на тях е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираната в отговора му процесна фактура и общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е.С. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а последните не са печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: писмо до ищеца от 06.11.2019 г., констативен протокол № 581451/24.10.2019 г., системен бон от 08.01.2020 г. – 3 бр., извлечение от протокол № 155/06.10.2008 г., писмо изх. № Е-13-32-39/04.12.2008 г., лицензия за разпределение на електрическа енергия № Л-140-07/13.08.2004 г., известие за доставяне, справка за коригиране на сметката за електроенергия, писмо изх. № 8471863-1/06.11.2019 г., известие за доставяне, ведно с обратна разписка, извлечение от електронно досие на електромери на клиент с кл. № ********** и извлечение – свалени данни с оптика към дата 26.08.2019 г.

 

ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел по делото лицето Д.П.П., което да се призове за разпит за насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, на посочения в отговора негов адрес по месторабота, след внасяне от ответника на определения от съда депозит.

 

          ЗАДЪЛЖАВА ответника в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение, да внесе по сметка на Старозагорския районен съд депозит в размер от 20 лева за призоваване и разпит на допуснатия по негово искане свидетел, и представи в същия срок по делото документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, този свидетел няма да бъде призован и разпитан, а той ще загуби възможността да поиска разпита му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

НАЗНАЧАВА по делото съдебно-техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси на ответника към тази експертиза, посочени в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, КАТО МУ УКАЗВА, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да иска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

         

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 04.11.2020 г. от 10.20 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За тази дата да се призоват и допуснатия до разпит свидетел и вещото лице, след внасяне от ответника на определените от съда депозити. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: