Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...........
град Шумен, 21.09.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в
публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
1.Снежина Чолакова
2.Бистра Бойн
при секретаря Ив.Велчева
и с участие на прокурор С.Александрова
от Окръжна прокуратура град Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Б.Бойн КАНД № 140 по описа за 2022г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба от Ю.Р.А.
*** с ЕГН: ********** срещу Решение № 226/13.06.2022г., постановено по ВАНД № 778/2022г.
по описа на Районен съд Шумен.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно като постановено въз основа на формирана неправилна
фактическа обстановка. Излагат се аргументи, че бил поставен знак Д19 на самото
кръстовище, впоследствие преместен с два метра и смята, че е бил подведен от
него и съставянето на акт е било незаконосъобразно. Освен това, били налице
предпоставките за маловажен случай по смисъла на чл.11 ЗАНН, във връзка с чл.93
т.9 от НК, като наложената санкция се явява несъразмерно тежка. На сочените
основания, касаторът моли съдът да постанови съдебно решение, с което да отмени
атакуваното Решение на РС Шумен и да постанови ново по съществото на спора, с
което да отмени НП № И-6255/07.04.2022г. на Кмета на Община Шумен. В открито
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата.
Ответната страна Община Шумен,
редовно призована, за нея се явява юрисконсулт Въков, редовно упълномощен,
която изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда
да остави в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа
представения на 06.07.2022г. отговор и претендира разноски.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура
изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна. Намира решението на районния съд за
правилно и законосъобразно и предлага то да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна инстанция, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
същата се явява неоснователна.
Съображенията за това са следните:
С обжалваното
решение е потвърдено
Наказателно постановление НП № И-6255/07.04.2022г. на Кмет на Община Шумен, с което на касатора е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 50.00лв. на основание
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
За да
постанови това решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа
страна следното: На 27.01.2022г. в 14.57 часа била извършена проверка от
инспектори в Община Шумен, които констатирали, че МПС марка „Ф.“ с рег. № ***, собственост
на трето лице и с водач жалбоподателя било паркирано в зоната на кръстовището на
ул.“Добри Войников“ и ул.“Владимир Вичев“- на по-малко от 5 метра от
кръстовището. На същата улица, на северната страна на кръстовището имало
поставен пътен знак № Д19– паркинг, зоната на действие на който е след знака
или в северна посока. За констатираното нарушение на жалбоподателя бил съставен
АУАН № 12563 от 03.02.2022г., в който като нарушена била посочена разпоредбата
на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДВП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил
предявен и подписан с възражения, които не са конкретизирани. В Сведение от
същата дата от водача било посочено, че колата е паркирана след пътен знак Д19-
паркинг. Впоследствие нарушителят не се е възползвал от законното си право да
депозира допълнителни писмени възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз
основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната
преписка, приложени по въззивното дело, включващи снимков материал и фиш за
анулиране, било издадено процесното Наказателно постановление, с което водачът
бил санкциониран за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП.
За да постанови крайния си акт, съдът приел,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а издаденото наказателно
постановление е постановено в съответствие с материалния закон. Въззивният съд
приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, посочено в
наказателното постановление, доколкото на посочената в него дата и час е
паркирал управлявания от него лек автомобил в зоната на кръстовище. Съдът е
изложил обстойни аргументи във връзка с направените и пред настоящата инстанция
твърдения от жалбоподателя касателно поставен неправилно пътен знак, указващ
място за паркиране. От доказателствата по делото се установява, че знак Д19, до
който е било паркирано процесното МПС, е бил поставен на по-малко от 5 метра от
процесното кръстовище, както и че след съставяне на АУАН, този пътен знак е бил
преместен, който факт правилно не е повлиял на извода на съда, че описаното в
АУАН и НП нарушение е осъществено от жалбоподателя, доколкото нарушението за
което е санкциониран, се изразява в паркиране на кръстовище или на по-малко от
5 метра от него. Поради изложеното, съдът е потвърдил наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях. От АНО е издирена приложимата за нарушението санкционна разпоредба на
чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, съгласно която водач, който неправилно престоява или
паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище, се наказва с глоба в размер 50.00лв. Съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят в качеството си на водач на притежаваното от него
МПС е паркирал в зоната на кръстовище по
смисъла на §6 т.8 от ДР на ЗДвП, като тези факти не са оспорвани от него в хода
на административно-наказателното производство и не се сочат доказателства в
обратен смисъл. Ирелевантно за отговорността на водача е обстоятелството, че
пътният знак е бил неправилно поставен спрямо кръстовището и бил преместен след
съставянето на АУАН.
Настоящият съдебен състав споделя,
както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа
на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд. При съставяне на АУАН и при
издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
нарушили правото на защита на нарушителя, като въззивният съд подробно е
обсъдил компетентността на административно-наказващия орган за издаване на НП
по реда на ЗДвП.
Настоящият съдебен състав намира също
така, че в случая не са налице предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН
като мотивите са това, изложени в оспорения съдебен акт за правилни. Административен
съд Шумен, в множество свои решения по аналогични казуси, последователно счита,
че преценката за наличие на маловажен случай е поставена в зависимост от
наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена
опасност на нарушението и дееца. Настоящият казус не сочи на обстоятелства,
определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с
другите подобни простъпки. Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от
ЗДвП са особено значими, а видно от доказателствата по делото- свидетелски
показания, подкрепящи изложената фактическа обстановка в акта, процесният
автомобил, поради начина си на паркиране възпрепятствал видимостта на водачите
на МПС, движещи се по ул.“Владимир Вичев“, поради което е създал предпоставки
за ПТП.
Въз
основа на изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че
административно-наказващият орган правилно е ангажирал административно-наказателната
отговорност на касатора за извършеното нарушение, а в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати процесуални нарушения, които да накърняват правото
на защита на лицето. С оглед на изложеното, настоящата касационна инстанция
намира, че като е достигнал до тези изводи, районният съд е приложил правилно материалния
закон, поради което решението му е законосъобразно.
Поради
изложеното настоящият касационен състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а
решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
При този изход
на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в хипотезата на чл.63
ал. 3 от ЗАНН в размер на 80.00 лв. на осн. чл.78 ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от Закона
за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим
от горното, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
266/13.06.2022г., постановено по ВАНД №778/2022г. по описа на Районен съд град Шумен.
ОСЪЖДА
Ю.Р.А. *** с ЕГН: **********,*** да заплати на Община Шумен, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00лв./осемдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................... ЧЛЕНОВЕ:
1. ...................
2. ...................
ЗАБЕЛЕЖКА:
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на
21.09.2022г.