№ 1264
гр. София, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.ева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000500571 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 266836 от 06.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 2769/2021 год. по описа на
СГС, I-17 състав, съдът е осъдил Столична Община да заплати на Ж. И. П., на правно
основание чл.59 от ЗЗД за сумата от 75 266.59 лева, представляваща обезщетение за
лишаването й от правото да ползва собствената си 1/7 идеална част от недвижим имот с
индентификатор 68134.1004.86 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед № РД-18-108 от 13.12.2016 год. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от
3 832 кв.м., а по скица – 3 877 кв.м., м. „Южен парк-III част“, гр.София, за периода от
01.07.2017 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от 01.03.2021 г. до окончателното
плащане, като иска е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 83 891.72
лева. С решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника Столична Община в осъдителната част с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. Излагат се доводи, че неправилно съдът е приел
наличието на фактическия състав на института на неоснователното обогатяване, като не е
установено в какво се състои обогатяването на ответника и то да е станало без правно
основание. Не е установено също така Общината да препятства ищеца да ползва имота.
Отделно от това се твърди, че определеното обезщетение е прекомерно, като съдът не е
отчел спецификите на имота, находящ се територията на Южен парк, гр.София и поради
това е постановил порочно решение, което молят да бъде отменено и иска да бъде отхвърлен
1
изцяло.
Въззиваемата Ж. И. П. оспорва наведените по жалбата доводи, като твърди неоснователност
и моли за потвърждаване на решението. Претендира разноските по делото.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, като ищеца
Ж. И. П. излага в исковата си молба, че с влязло в сила решение от 27.11.1998 г. по гр.д. №
405/1998 г. по описа на САС ответникът бил осъден да предаде владението върху недвижим
имот с идентификатор 68134.1004.86, от който ищцата притежавала 1/7 ид.ч. Имотът
попадал изцяло в територията на „Южен парк“ в гр. София и Общината го владеела без
правно основание. По заведени предходни дела от наследниците на реституирания
собственик се установило, че ищците могли да ползват само 230 кв.м., върху които да се
разполагат преместваеми, покрити съоръжения. Ответникът отдавал под наем терени от
парка при месечна наемна цена от 58.20 лв/кв.м. На тази база ищцата определя дължимото й
се месечно обезщетение от 1 906.63 лева, или 83 891.72 лева за период от 44 месеца, за
времето от 01.07.2017 г. до 01.03.2021 г. моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплати сумата от 83 891.72 лева, ведно със законната лихва от датата на
подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът Столична Община оспорва иска, като твърди, че искът е недопустим, предвид
нормата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ. Оспорва претендираното обезщетение като прекомерно и
евентуално възразява за погасяване на вземането по давност.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в
жалбата предмет на въззивен контрол, свеждащ се наличието на осъществен фактически
състав на неоснователното обогатяване и размерът на същото, намира следното:
Не е спорно по делото, а се установява от представените по делото доказателства, че
ищцата, в качеството си на наследник на И. П. Ш. /единствена дъщеря на сина му И. И. П.,
починал на *** г./ е собственик по реституция на 1/7 идеални части на 3 832 кв.м. от имот
пл.№170, попадащ в кв.187а по плана на гр.София, местността „Южен парк“. По отношение
на 2 412 кв.м. от възстановения имот е било проведено съдебно производство, в което със
сила на присъдено нещо е установено, че наследниците на И. Ш. са собственици по
реституция на посочената част. Страните не спорят и по твърдението на ищцата, че
възстановеният имот е ползван от ответника Столична община за претендирания в исковата
молба период.
От приетата пред първоинстанционен съд комплексна експертиза се установява, че
процесният имот се намира на територията на Южен парк – София и че според общия
устройствен план на СО имотът попада в раздел „Устройствени зони, отредени за
озеленяване“, зона за градски паркове и градини, с максимална плътност за застрояване 1%,
кинт – 0,06, максимална озеленена площ – 85%. По този план възможността за реализиране
2
на строеж е до 38.32 кв.м. и обща разгърната застроена площ до 229.92 кв.м., като строежите
могат да бъдат с предназначение, свързано единствено с отдиха и парка. При определяне на
размера на обезщетението вещите лица са съобразили особеностите в статута на имота,
както и наемните цени, по които Столична Община е договорила ползване на територии от
парка, за разполагане на преместваеми и непреместваеми обекти.
Този, който държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл.59 от ЗЗД, винаги
дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правно
ирелевантно за пораждане на задължението му е обстоятелството дали вещта реално е била
ползвана и получени ли са от това приходи. Ползването на вещта от несобственика може да
се осъществява по различен начин. Обстоятелството дали той получава добиви от вещта,
включително и наем е без значение /в този смисъл решение № 409 от 20.06.12 г. по гр. д. №
1411/10 г. по IV г. о., № 55 от 28.02.12 г. по гр. д. № 652/11 г. на ВКС и № 204 от 5.09.2013 г.
по т. д. № 1158/10 на II т.о. на ВКС/. Горният извод следва от приетото в ППВС№1/79г.,
съгласно което обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но
и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго претърпяло обедняване
лице. Правото на собственика на получи обезщетение за ползите, от които е бил лишен, не
може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да реализира или не
доходи от държаната без основание чужда вещ.
Ползваният без правно основание недвижим имот е частна собственост, но при определяне
размера на обезщетението следва да се има предвид особения му статут, доколкото попада в
територия, която е отредена за обществено ползване /парк/. От приетото заключение на
комплексната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че обезщетението следва да се определи на база средния месечен пазарен наем
на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика и др. показатели.
Методът на пазарните аналози в случая вещите лица не са приложили, тъй като е имало
данни за реално сключени сделки, по които ответникът е реализирал доходи. Конкретно
упоменатите девет договора в експертизата са послужили за база да се определи средната
месечна наемна цена за максимално допустимата РЗП от 229.92 кв.м. Това е и доходът,
спестен на ищцата поради лишаването й от правото да го получи вместо ответника. Т.е., за
229.92 кв.м. РЗП месечната наемна цена от 52.08 лв/кв.м. възлиза на сумата от 11 974.23
лева. В съсобствеността, ищцата притежава квота от 168/1176 ид.ч. /1\7 ид.ч./, поради което
има право да получи 1 710.60 лева. За периода от 01.07.2017 г. до 01.03.2021 г., или за 44
месеца, общата стойност на обезщетението възлиза на сумата от 75 266.59 лева, за която
сума исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на правните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
първоинстанционният съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд, ответника дължи на ищеца, на правно
основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 1 500 лева.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 266836 от 06.12.2021 год., постановено по гр.д.№ 2769/2021
год. по описа на СГС, I-17 състав.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на Ж. И. П. разноски за пред въззивния съд в
размер на 1 500 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4