№ 22370
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д. Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20241110136509 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Ж. Л. И. срещу „Топлофикация
София“ ЕАД, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи на ответника суми в размер на
988,35 лева – цена на топлинна енергия по партида с инст. № *******, за имот
с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за периода от месец май 2008
г. до месец февруари 2013 г., както и законна лихва за забава върху тази сума в
периода от май 2008 г. до подаване на исковата молба в размер на 940,30 лева.
В исковата молба се твърди, че в информационната система на
ответника се водят задължения на ищцата за имот с инсталация № ******* за
периода месец май 2008 г. до месец февруари 2013 г., индивидуализирани във
фактури, които са на обща стойност 988,35 лева, и са начислени лихви за
забава – 940,30 лева. Твърди се, че задълженията са погасени с изтичане на 3-
годишен давностен срок. Ищцата поискала отписването им, но ответникът
нищо не направил, заради което се води искът. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника –
„Топлофикация София“ ЕАД, с който исковете се оспорват като недопустими,
тъй като твърдението за погасяване на вземането не кореспондирало със
законовите ефекти на давността и нейните последствия. Твърди се, че не е
даден повод за образуване на делото, тъй като твърденията за вземания били
само от счетоводната система на ответника, а не били търсени. По същество,
ако се приеме, че искът е допустим, същият се признава.
В съдебното заседание се явява представител на ответника, който
поддържа недопустимост на иска, а ищцата с писмена молба поддържа, че е
1
допустим, като развива подробни съображения.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представено на лист 5 – 7 от делото извлечение от договорна
сметка на ответника с № ***********, за имот с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***,
вх. *, ап. **, последният претендира от ищцата сумата от 1361,05 лева – цена
на топлинна енергия за периода от месец май 2008 г. до месец януари 2023 г.;
966,94 лева – лихви за забава, като за периода от месец май 2008 г. до месец
февруари 2013 г. се претендират общо 988,35 лева за топлинна енергия и
дялово разпределение, и 940,30 лева лихва върху тази сума.
Съгласно представено на лист 9 от делото заявление от ищцата до
ответника, същата е поискала да се отразят тези суми като погасени по
давност, като потвърждение за получаването на това искане от ответника на
10.06.2024 г. е представено на лист 8 от делото.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен установителен иск за установяване на
несъществуване на вземане поради изтекла давност с правна квалификация чл.
124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 111 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът твърди, че има
вземания срещу ищцата, и от падежа на задълженията е изтекъл законовият
давностен срок, който според ищцата е 3-годишен. Претенцията за разноски
ще се уважи, ако се установи, че ищцата е поискала отписване на вземанията
от ответника.
Неоснователни са доводите на ответника в отговора, че искът не бил
допустим, тъй като вземанията се превръщали в естествени такива и можело
да се изпълнят доброволно. Естествените вземания не могат да бъдат пряко
предмет на иск, а тяхното значение за правото е посочено ясно в чл. 118 ЗЗД –
ако бъдат платени, платеното не подлежи на връщане. Съгласно чл. 124, ал. 1,
предл. трето ГПК всеки има право да установи несъществуването на нечие
чуждо субективно право (т.е. подлежащо на изпълнение такова), като липсва
друг ред за защита при спор дали едно вземане е погасен по давност освен
уреденият в тази разпоредба отрицателен установителен иск, поради което
същият е напълно допустим, доколкото се установява, че ответникът води в
счетоводството си задължение на ищцата.
Следва да се посочи също така, че макар и да е налице колебание в
практиката на Върховния касационен съд дали признанието на ответника, че
едно задължение е погасено по давност, съчетано с признание на иска, води до
недопустимост на същия иск (становище, отразено в Решение № 83/23.05.2018
г. по гр. дело № 3448/2017 г., III ГО), но настоящият съдебен състав приема, че
правилна е по-скорошната практика, отразена например в Определение №
549/29.11.2018 по частно гр. дело № 4317/2018 г., IV ГО; Определение №
744/18.04.2023 г. по частно гр. дело № 1170/2023 г., IV ГО; Определение №
2
365/23.09.2022 г. по частно гр. дело № 3019/2022 г., ΙΙΙ ГО, и цитираната там
по-стара практика, според която и в този случай искът е допустим, като трябва
да се постанови решение, което да потвърди, че е налице край на правния спор
и е признато, че (подлежащо на изпълнение, съдът не се занимава с естествени
права) вземане не съществува. Причина това да е така е изискването за
стабилитет на съдебните актове и невъзможност страните да повдигат отново
същия правен спор, което би станало, ако делото просто се прекрати.
Ответникът не твърди да е спирал или прекъсвал давността за
вземанията със свои действия, напротив – признава, че е изтекла, поради
което искът е основателен.
Относно разноските:
Ответникът поддържа, че не е дал повод за водене на делото, тъй като
имал право да води счетоводно погасените по давност задължения като
съществуващи и поради това на основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските
следвало да се поемат от ищцата. Това не е така, доколкото и в цитираната от
ответника практика на Върховния касационен съд – Определение №
549/29.11.2018 по частно гр. дело № 4317/2018 г., IV ГО, се приема, че макар и
поканата до длъжника да плати да не е основание за възникване на легитимен
правен спор, такъв възниква и повод за съдебен процес има, ако длъжникът се
е позовал изрично на давност пред кредитора и последният не е заличил
вземането.
В настоящия случай това е точно така – ищцата е поискала отписване на
вземанията от ответника изрично с писмо, което последният е получил, но до
образуване на делото не е направил нищо, за да прекрати отразяването им
като недължими в счетоводството си. Поради това на ищцата следва да се
присъдят разноски.
Ищцата е доказала такива в размер на 77,15 лева – държавна такса, и
претендира разноски за адвокат по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв – тъй като ищцата е
материално затруднено лице. Следователно на ищцата следва да се присъдят
77,15 лева, а на адв. Ч. да се определи възнаграждение по делото в размер на
300 лева с оглед на ниската фактическа и правна сложност на делото, както и
на обстоятелството, че същата не се е явила в съдебното заседание (загубила е
по-малко време за това).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ж. Л. И. иск с
правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 111 ЗЗД
и чл. 119 ЗЗД, по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, че Ж. Л. И.,
с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, не
дължи на дружеството сумите 988,35 лева (деветстотин осемдесет и осем лева
и 35 стотинки) – цена на топлинна енергия и дялово разпределение по партида
3
с инст. № *******, за имот с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, за
периода от месец май 2008 г. до месец февруари 2013 г., както и 940,30 лева
(деветстотин и четиридесет лева и 30 стотинки) – законна лихва за забава
върху тази сума в периода от май 2008 г. до 17.06.2024 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б,
да плати на Ж. Л. И., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, сумата от 77,15 лева (седемдесет и седем лева и 15 стотинки) –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Ястребец“ № 23б, да плати на адв. Д. Й. Ч., с код по
БУЛСТАТ: *********, и адрес на кантората: С., ул. „В.“ № **, партер, сумата
от 300 лева (триста лева) – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4