№ 16358
гр. София, 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20231110114607 по описа за 2023 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен е осъдителен иск от ***, ЕИК ***, срещу М. П. П., с правно основание чл.
500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в сумата в общ
размер на 911,82 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с включени 15,00 лева ликвидационни разноски във
връзка с щета № 0410-110- 2484-2019, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба – 21.03.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 12.08.2016 г.,
около 15,30 часа в ***, ответницата като водач на л.а. марка ***, с рег. № ***, поради
неупражнен контрол върху управляваното от нея МПС реализирала ПТП с паркирания
отляво на улицата пред № 18, МПС марка „***, с рег. № ***, собственост на К. В. Я. и
застрахован по имуществена застраховка КАСКО на МПС при ****, след което напуснал
мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР. Твърди, че в резултат на ПТП са
причинени щети на л.а. „***“, които са заплатени от застрахователя по имуществената
застраховка. Сочи, че щетите са на стойност 911,82 лева ведно с ликвидационниte разноски,
като поддържа, че с едностранно прихващане между застрахователите, задължението е
погасено на 31.12.2019 г., с което е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил на посочената
1
стойност. Излага, че има право да получи платеното застрахователно обезщетение,
доколкото твърди, ПТП да е настъпило по вина на ответника, който е напуснал
местопроизшествието без да уведоми органите на МВР. Сочи, че до ответника е изпращана
регресна покана, но не е постъпило плащане. Прави искане съдът да осъди ответника да
плати описаното вземане. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника чрез назначения му особен представител адв. Д. П., в който оспорва предявения
иск. Сочи, че не се установява без съмнение, че ищецът е имал качеството на застраховател
по ГО към датата на ПТП с оглед момента на сключване на застрахователната полица.
Възразява за изтекла погасителна давност за вземането. Прави искане предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 911,82 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ с
включени ликвидационни разноски във връзка със щета № 0410-110-2484-2019, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.03.2023 г.
до окончателно изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина; в този случай тежестта на доказване носи виновният водач.
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ е да установи
при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните
обстоятелства: валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с деликвента, в срока на застрахователното
покритие на което е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; причинната
връзка на деликта с вредите, както и че е изпълнил задължението си за заплащане на
застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществената застраховка на увредения
автомобил в размер на действителните вреди; наличието на специалните предпоставки по
чл. 500, т. 3 от КЗ – че водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите,
когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна
2
причина.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението, както и възражението си, че ПТП е настъпило извън
посочения срок на покритие на ГО.
В настоящия случай, сочените предпоставки за уважаване на иска са установени
безспорно от събраните по делото доказателства – застрахователна преписка и
административно наказателна преписка № 16-4332-01867 от 17.10.2016 г. по описа на СДВР
– Отдел „Пътна полиция“ при МВР. От събраните по делото доказателства - констативен
протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни
задължения, който като официален свидетелстващ документ по силата на чл. 179, ал. 1 от
ГПК обвързва съда с материална доказателствена сила, акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, издадено въз основа на него, се
установява, че на 12.08.2016 г. около 15,30 часа е настъпило застрахователно събитие - ПТП,
при което на автомобил на трето по делото лице са причинени щети.
При изследване механизма на ПТП, чрез събраните писмени доказателства, както и
влязло в сила Наказателно постановление № 16-4332-01867 от 17.10.2016 г. по описа на
СДВР – Отдел „Пътна полиция“ при МВР, съдът намира, че се установи протИ.правност в
поведението на водача на лекия автомобил „Фиат“ модел „280“, изразяваща се в това, че
застрахованият при ищеца водач е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123,
ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП, като при избиране скоростта на движението не се е съобразил с
конкретните условия на пътя, поради което не е бил в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, поради което е причинил ПТП, от което има имуществени вреди.
Освен това водачът е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака органите за
контрол на Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП
водач на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен да не напуска местопроизшествието и да
уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи, като
остане до идването им, щом при произшествието са настъпили само имуществени вреди и
участниците в него водачи не са постигнали съгласие относно обстоятелствата, свързани с
него, поради което и не са подписали двустранен констативен протокол за ПТП.
Разпоредбата вменява задължение на ответника да остане на разположение на органите на
пътната полиция, за да им окаже съдействие, което ответникът безспорно не е сторил.
Посещението на същите е задължително, макар да няма пострадали лица, а само
имуществени вреди, щом водачите не са постигнали съгласие по обстоятелствата на
произшествието.
С оглед изложеното и предвид наказателното постановление, в което е обективирано
посоченото нарушение, за което водачът е наказан, съдът намира, че поведението на водача
на лекия автомобил е в протИ.речие с предписаното в цитираните норми поведение и е
протИ.правно, съгласно изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията
за виновност по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
3
водача на МПС по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
протокола за ПТП повреди, за застрахователят по "Гражданската отговорност" е възникнало
задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната
имуществена вреда.
Изпълнението на задължението на застрахователя да погаси задължението за
обезщетение на застрахователя по имуществената застраховка КАСКО на уведения лек
автомобил се установява без съмнение от събраните по делото писмени доказателства, както
и от изслушаното и прието заключение на ССчЕ, на която съдът дава вяра и от което се
установява, че вземането е погасено чрез прихващане на насрещни вземания между двете
застрахователни дружества, съгласно уведомление, достигнало до адресата на 31.12.2019 г.,
поради което съдът дължи произнасяне по своевременно заявеното възражение за изтекла
погасителна давност за вземането.
Разпоредбата на чл. 378 КЗ урежда специални давностни срокове относно вземанията
по застрахователните договори. При застраховките „ЖИ.т“, „Злополука“ и „Гражданска
отговорност“ давностният срок е 5 години, а при имуществените застраховки и другите
лични застраховки, за които не се прилага 5-годишната давност, давностният срок е 3 години
/считано от датата на настъпване на застрахователното събитие/. Тези специални давностни
срокове се прилагат по отношение на вземания, произтичащи пряко от застрахователното
правоотношение, включително за преките искове на увредените лица към застрахователите
на преките причинители на вредите по застраховка „Гражданска отговорност“, но не и за
регресните искове. В частност за регресните искове на ищеца срещу делинквента важи
общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която съответно започва да
тече от момента на плащане на застрахователните обезщетения на правоимащите лица
(Решение с № 127/18.10.2019 г. по т. дело № 2835/2018 г. по описа на ВКС, I ТО, решение №
178 от 21.10.2009 г. по т.д. № 192/2009 г. II ТО на ВКС, решение № 173 от 30.10.2009 г. по
т.д. № 455/2009 г. II ТО на ВКС, решение № 53 от 16.07.2009 г. по т.д. № 356/2008 г., I ТО на
ВКС, решение № 2 от 02.02.2011 г. по т.д. № 206/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 15 от
04.02.2011 г. по т.д. № 326/2010 г., II ТО на ВКС).
В настоящия случай плащането на застрахователното обезщетение от страна на
застрахователя по имуществената застраховка КАСКО на МПС е извършено на 11.10.2016 г.
както се установява от представения по делото платежен документ (лист 19), а регресната
претенция е отправена до ищеца като застраховател по ГО на 18.11.2019 г. и е погасена чрез
прихващане на 31.12.2019 г., когато изявлението за прихващане е достигнало до адресата си
(лист 22 – 25). Ето защо възражението, че вземането е погасено по давност е неоснователно
(в този смисъл и решение № 20158 от 07.11.2024 г. по гр. д. № 10074/2024 г. на Софийски
районен съд).
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
4
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването му –
21.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски.
Ищецът е сторил разноски в производството за държавна такса в размер на 50 лева,
400 лева депозит за особен представител и 600 лева за депозити за експертизи, 5 лева за
съдебно удостоверение и разноски за адвокат в размер на 480 лева с вкл. ДДС, платени по
банков път съгласно платежно нареждане съобразно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. Основанието за начисляване на ДДС по § 2а. от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
установява от представените доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Ето защо, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди сумата от
1535 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ****, основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, сумата в общ
размер на 911,82 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ с включени 15,00 лева ликвидационни разноски във
връзка с щета № 0410-110-2484-2019, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главицата от датата на подаване на исковата молба в съда –
21.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. П. П., ЕГН **********, с адрес в ****, да заплати на ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ****, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от
1535 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5