Р
Е Ш Е Н И Е
№
11
Габрово,
26.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ГАБРОВО в открито
съдебно заседание проведено на пети
февруари,
две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Елка Станчева и с
участието на прокурор М. Генжов от
Окръжна прокуратура Габрово, като разгледа докладваното от съдията
КИРОВА к.а.н.д. № 138 от 2019 година по описа на същия съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1,
изр. второ от ЗАНН, във вр. с чл. 208
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е въз основа на жалба вх. № СДА-01-1812 от 5.12.2019
г., подадена от К.Н.П. ***, с ЕГН: **********, подадена чрез адв. Г.Н. ***, против съдебно Решение № 89 от 11.10.2019 г.,
постановено по н.а.х.д. № 275 от 2019 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/,
с искане за неговата отмяна, както и за отмяна на потвърденото с него НП.
С атакуваното
съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № ********** от 15.07.2019
г., издадено от заместник директор на регионална дирекция по горите – Велико
Търново, с което на касатора е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв.
на основание чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, да нарушение на чл.
12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на
горските територии.
Нарушението,
за което е издадено процесното НП, се изразява в следното:
В периода от
28.10.2018 г. до 14.12.2018 г. К.Н.П. не изпълнява задълженията си да следи за
спазване на правилата за сеч в отдел ****, подотдел **, имот № *******, землище ********, за който има издадено Позволително за сеч № 0465463 от
25.10.2018 г., а именно – да се извършва сеч само на определените и отбелязани
за сеч дървета. В имота има отсечени 24 броя дървета – габър, зимен дъб, липа,
цер и череша, които не са определени и отбелязани за сеч.
В законния
срок привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба
до районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП.
За да
постанови съдебния си акт, РСС е счел, че деянието, извършителят и вината на
последния са установени по несъмнен начин, а санкцията е законосъобразно
определена. Тези си изводи той базира на събраните по делото доказателства,
включително свидетелските показания на очевидци. Съдът е приел, че безспорно
жалбоподателят е притежавал позволително за сеч за процесния имот и е бил
запознат както с неговото съдържание, така и с карнет-описа, като и в двата
документа са посочени подлежащите на сеч
дървета, сред които не фигурират габър, ясен, зимен дъб, липа, цер и череша. Служителите
на РДГ, извършили проверка на място, са дали показания, че при посещението си в
имота на 14.12.2018 г. по време на извършване на сечта, преди сечището да е
било освидетелствано, са установили, че са отсечени 24 броя дървета от
посочените видове, неопределени за сеч. Показанията им кореспондират с
приложения от проверката Констативен протокол – официален документ, приложен по
делото и приет като неоспорен от страните. Съдът не споделя твърдението на
жалбоподателя, че дърветата били отсечени преди началото на тази сеч, тъй като
негово задължение е ако това е било налице, той да констатира това нарушение,
да състави Констативен протокол и да уведоми РДГ преди началото на сечта от
края на 2018 г. Такива констатации и уведомяване обаче не са налице. П., като
лице, на което е издадено позволително за сеч, не е изпълнил задълженията си
при провеждането й да следи тя да се извършва само по отношение на определените
и маркирани за сеч дървета.
РСС е обсъдил
подробно и мотивирал извод за липса на процесуални нарушения, както и за
спазване на изискваната от закона форма и съдържание на АУАН и НП, установеност
на деянието, дееца и неговата вина. Намира, че като лице, което е задължено да
упражнява контрол за спазване на правилата за сеч, жалбоподателят е следвало да
посещава имота регулярно и да разяснява на работниците, извършващи дърводобива,
че следва да се извършва сеч само на определените и отбелязани за това дървета,
като забрани сечта на останалите. Санкционираното лице е дължало активно
поведение, съобразно приложимите и сочени като нарушени нормативни разпоредби,
но не е реализирало дължимото такова, поради което се е стигнало до сеч на
неотбелязани и непредназначени за такава дървета в нарушение на закона. За това
негово лично контролно задължение е налице доказано виновно бездействие,
доколкото установените при проверката 24 броя дървета са били отсечени, без да
са били набелязани за тази цел. Само и единствено той е бил длъжен, в
качеството си налице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, да следи за спазване на правилата
за сеч в имота.
По отношение
на възражението от жалбата, че проверката е била извършена без участието на П.
в нея и без същият след това да е бил запознат с изготвения Констативен
протокол, съдът е отчел, че началото на административно наказателното
производство стартира не със съставянето на този протокол, а със съставянето и
връчването на АУАН, а в случая по този повод процедурата е спазена, това е
станало с участието на привлеченото към административно наказателна отговорност
лице. Освен това от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели става
ясно, че жалбоподателят е бил запознат с констатациите от този протокол. Също
така в НП са посочени всички писмени доказателства, въз основа на които АНО е
стигнал до извода за наличие на процесното нарушение.
В законния
срок касаторът е оспорил първоинстанционния съдебен акт, с искане за неговата
отмяна в едно с отмяната на потвърденото с него НП. В жалбата си и в защитата
си по същество излага мотиви и твърдения, свързани с твърдения за допуснати
съществени процесуални нарушения, вкл. нарушения на изискванията за форма и
съдържание на НП, както и нарушения на материалния закон, изразяващи се в
следното: В случая липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го установяват,
което съставлява съществено процесуално нарушение и нарушение на изискванията
за форма /реквизити/ на оспорения акт /НП/. Тази липса на описание на
съществени реквизити на практика лишава привлеченото към административно
наказателна отговорност лице от възможността да разбере в извършването на какво
точно по вид нарушение е обвинено и по този начин то не може адекватно да
организира защитата си. Липсата на съставомерни елементи и на описание на
относимите към тях факти ограничава правото на защита на лицето. Съгласно
сочената като нарушена норма на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, лицата по чл. 108,
ал. 2 от ЗГ след издаването на позволителното за сеч, са длъжни да следят за
спазването на сроковете и правилата за сеч, вкл. такава да се извършва само в
границите на насаждението на определените и отбелязани за целта дървета. Обемът
и характерът на контролните правомощия на лицензирания лесовъд по ЗГ и
подзаконовите нормативни актове за прилагането му е общо задължение, изразяващо
се в неупражняване на контролни правомощия върху целия добив. За това лице не
съществува задължението да охранява имотите, по отношение на които са му издадени
позволителни за сеч. Тъй като не е налице описание в закона и в НП на конкретно
поведение, което П. не е реализирал, а е било нужно да осъществи, то от него не
може да се търси и отговорност на общо основание само за непроконтролиране на
сечта.
Освен това до
провеждането на разпит на свидетелите в проведеното пред първоинстанционния
открито съдебно заседание не е било ясно и изобщо не е било посочено от
актосъставителя или АНО по какъв начин е установено, че процесните отсечени 24
дървета не са били предназначени за сеч и не са имали поставен съответен знак
за това.
Също така нито
АНО, нито съдът са изложили мотивация за неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, а
са били задължени да изследват и този въпрос.
В проведеното
по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, се представлява от адв. Г.Н., който поддържа депозираната жалба.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител. Страната е представила писмен
отговор на касационната жалба, с който я оспорва и моли за оставяне в сила на
атакувания с нея първоинстанционен съдебен акт.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна и моли за
оставяне в сила на атакуваното с нея съдебното решение.
Като подадена
в законния срок и от заинтересовано лице, жалбата се явява редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
АУАН, въз
основа на който е издадено процесното НП, е редовно издаден от компетентен
орган. В него нарушението е посочено като изразяващо се в това, че П. не е
изпълнил задължението си да следи за спазване на правилата за сеч в процесния
имот, с което е нарушил нормативното изискване на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Съответно
описанието на нарушението е преповторено по същия начин и в процесното НП – в
периода от 28.10.2018 г. – 14.12.2018 г. П. не изпълнява задълженията си да
следи за спазване на правилата за сеч в процесния имот, за който има издадено
позволително за дейността, а именно – да се извършва сеч само на определени и
отбелязани за сеч дървета, като в имота има отсечени 24 такива, които не
са определени за сеч.
В приложеното
Позволително за сеч от 25.10.2018 г. е посочено, че на такава подлежат бял и
черен бор, като сечта следва да се извърши в периода от 28.10.2018 г. до
31.12.2018 г.
От разпита на
свидетелите става ясно, че действително при направената на място проверка
жалбоподателят не е присъствал. Той не е присъствал и при съставянето на
Констативния протокол. Няма твърдения и доказателства, че е бил поканен да
присъства на тази проверка и на обективирането й в официалния свидетелстващ
документ. Бил повикан по-късно и се явил в РДГ за съставянето на АУАН.
Според
сочената като нарушена подзаконова нормативна разпоредба лицата
по чл. 108, ал. 2 ЗГ
след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на сроковете и
правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само в границите на насаждението
на определените и отбелязани за сеч дървета, а при гола сеч – на всички дървета
върху площта на сечището без забранените за сеч дървета, указани в позволителното
за сеч.
По делото няма
спор, че касационният жалбоподател е лице по смисъла на чл. 108, ал. 2 от ЗГ, но
това не е достатъчно, за да се обоснове административно наказателната му
отговорност. Не е спорно и обстоятелството, че в имота, за който му е издадено
позволително за сеч, са били отсечени 24 дървета, непредназначени за такава.
Основният проблем на настоящия правен спор е в какво точно се изразява неговото
противоправно поведение, тъй като очевидно непроследяването за спазване
правилата за сеч е общо правило, което обаче следва да се изпълни по определен
начин точно от това лице, за да може от него да се търси и административно
наказателна отговорност. За да се породи такава е нужно да се отчете, опише и
докаже конкретно негово противоправно поведение /действие или бездействие/,
което лицето е извършило лично, като отговорен субект и с което е нарушило
конкретна правна норма. Сочената като нарушена нормативна разпоредба не е от
такъв вид, тя не съдържа конкретно правило за поведение, което адресатите й
следва да спазват, а обща препоръка да се „следи“ за спазване на „правилата за
сеч…“. Това „следене“ обаче е нужно да има по-конкретна форма, за да може да
бъде привлечено към отговорност лице за неизпълнението на изискването. В
противен случай не може обективно да се прецени дали конкретния субект е
изпълнил или не същото, дали му е било обективно възможно да го направи, дали
неизпълнение се дължи на фактори, различни от субективния такъв /вината/.
Фразата на нормотвореца тук е толкова обща, че ползвана самостоятелно, без
обвързване с друга конкретна нормативна разпоредба, очертаваща конкретно
задължение за адресатите си, не може да обоснове административно наказателна
отговорност. Само въз основа на нея не става ясно по какъв начин лесовъдът трябва
да осъществява това „следене“ за да се гарантира предпазването на горските
имоти от незаконна сеч в тях. Несериозно и нелогично е да се очаква, че той ще
осъществява 24 часов постоянен денонощен надзор над целия имот и едновременно
над останалите имоти, за които има издадено разрешително за сеч. Санкционната
разпоредба на чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ е също обща и бланкетна и не може сама
по себе си да служи като правен мотив за търсене на юридическа отговорност, без
да се посочи друга с конкретно съдържание, която да описва конкретно поведение,
което е следвало да извърши П., но не е реализирал такова в разрез с нейните
изисквания.
В случая не е
установено кога и кой е извършил процесната незаконна сеч. Това хипотетично може
да се е случило и преди издаването на разрешителното за сеч за процесния имот и
тогава П. не би имал каквото и да било отношение към този факт. Този въпрос не е изследван и в тази
връзка не са събирани доказателства. Не става ясно какво би трябвало и е могъл,
още повече какво е бил длъжен да направи той при реализиране на сечта в имота
както преди издаването на това разрешително, така и след издаването му, в
случай, че се установи такова обстоятелство. В задълженията на АНО е да
установи, че към процесната сеч привлеченото към административно наказателна
отговорност лице има конкретно по вид субективно отношение и то следва да бъде
санкционирано именно за това. В случая от съдържанието на НП не става ясно в
какво точно се изразява противоправното поведение на П., по какъв начин е трябвало
да „следи“ за спазването на технологичния план и сечта, както и че неговото
поведение има отношение към тази сеч, за която не е ясно кога и от кого е била
реализирана. По този начин е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, т.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, нарушението не е конкретизирано от обективна
страна, поради което и вината на привлеченото към административно наказателна
отговорност лице остава недоказана.
Като не е
отменил едно страдащо от такива пороци НП, първоинстанционният съд се е
произнесъл с незаконосъобразен краен акт, който следва да бъде отменен. На
основание чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН следва да бъде
отменено и процесното Наказателно постановление.
В проведеното
поделото открито съдебно заседание от 5.02.2020 г. процесуалният представител
на жалбоподателя е поискал в полза на касатора да бъдат присъдени направени от
него разноски. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата е обнародвана на 29.11.2019 г. в ДВ бр. 94
от 2019 г., §.9 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и след като не е предвиден изрично срок за влизането й в
сила, то следва да се приеме, че в случая се следват общото правило на чл. 5,
ал. 5 от КРБ – 3 дни от обнародването. Новата норма е процесуалноправна. Процесуалноправната
норма урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, но новият процесуален резд отменя
породените правни последици на извършеното съдопроизводствено действие, като ги
заменя с нови, освен ако в новия закон е изрично уредено запазването на
породените правни последици. В
случая настоящата касационна инстанция може да присъди разноски в рамките на производството
само за направените такива пред самата нея, когато производството е било висящо
пред нея и нормата е обнародвана и влязла в сила в периода до произнасянето. Процесуалният
представител на касатора е представил договор за правна защита и съдействие и
пълномощно към него за настоящото дело, специално касационна инстанция–
оказване на правна помощ и съдействие по к.а.н.д. № 138 от 2019 г., като,
съгласно така приложения договор, е договорена и внесена в брой сумата от
300.00 /триста/ лв., която сума следва да се присъди в полза на касатора за
изплащане от бюджета на ответната страна, станала повод за завеждане на
настоящото съдебно производство.
Въз основа на
горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ, във вр. с чл. 222 от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, изр.2, ал. 3 от ЗАНН, Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Съдебно
решение № 89 от 11.10.2019 г., постановено по н.а.х.д. № 275 от 2019 г. по
описа на Районен съд Севлиево, с което е потвърдено Наказателно постановление №
********** от 15.07.2019 г., издадено от Заместник директор на Регионална
дирекция по горите – Велико Търново, с което на касатора К.Н.П. ***, с ЕГН: **********,
е наложена глоба в размер на 300.00 /триста/ лв. на основание чл. 257, ал. 1,
т. 1 от Закона за горите, за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като незаконосъобразно.
ОТМЕНЯ същото
Наказателно постановление.
ОСЪЖДА
Регионална дирекция по горите – Велико Търново да изплати на К.Н.П. ***, с ЕГН:
********** деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на
300.00 /триста/ лв., съставляващи договорен и заплатен адвокатски хонорар.
Решението е
окончателно.
Препис от
решението следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.