Р Е Ш Е Н И Е
№……/…….
08.2019 г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
МИЛА КОЛЕВА
при секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията Томова
въззивно търговско дело № 658 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№21001/21.03.2019г. по описа на ВРС, на „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********,
със седалище град София, подадена чрез пълномощник адвокат Т.С., срещу решение
№970/08.03.2019г. на Варненски районен съд, 40 състав, постановено по гр.д.
№10891/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която застрахователното
дружеството – жалбоподател е осъдено да заплати на ищеца П.А.А., ЕГН **********,***, сумата 5 000 лева,
представляваща неплатен остатък от дължимото обезщетение за причинените й на 02.12.2015г. неимуществени
вреди в общ размер на 10 000 лв. вследствие на ПТП настъпило в гр.
Варна, сп. „Автогара”, по вина на водач на автобус „Мерцедес 405”, с peг. № ***застрахован по договор за гражданска отговорност
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата от деня на
подаване на исковата молба – 13.07.2018г. до окончателното й изплащане, сумата
1 325,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 5000 лв. за период от 02.12.2015г. до 12.07.2018г. вкл., както и сумата
337,35 лева – сторени разноски по делото по съразмерност с уважената част на
исковете, на основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
Основните оплаквания, обосновани във
въззивната жалба, са за неправилност
и необоснованост на обжалваното
решение и за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил
необосновани изводи от фактическа страна за характера, интензитета и
времетраенето на претърпените от ищцата неимуществени вреди и в противоречие с
чл.52 от ЗЗД е определил общ размер на дължимото обезщетение от 10 000 лв.
Същевременно в разрез с установените от закона правила не е разгледал
възражението на ответника по чл.51, ал.2 от ЗЗД и не е отчел наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което е дало
отражение и върху правилността на обжалваното решение. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което
исковите претенции да бъдат отхвърлени в цялост. Претендира и присъждане на
разноските, сторени за производството по делото.
В отговора си на въззивната жалба
въззиваемата страна П.А.
оспорва въззивна жалба. Подробно излага коментара си по оплакванията на
ответника и приложимите към спора законови разпоредби и обосновава искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна.
В подготвителното заседание по чл.267 ГПК и впоследствие в първото открито съдебно заседание, проведено на 18.06.2019
г., въззивният съд е
отстранил допуснатите в хода на
първоинстанционното производство съществени нарушения на процесуалните
правила като е приел за разглеждане в процеса своевременно направеното от ответника „ЗАД-ОЗК Застраховане“ АД,
ЕИК *********, допустимо възражение за съпричиняване от страна на пострадалата
ищца на вредите от процесното произшествие, обосновано с твърдения, че същата,
въпреки здравословното си състояние и напреднала възраст, при слизане от
автобуса не е използвала помощния парапет или други помощни средства, което да
й осигури нужната стабилност, което именно при неправомерното затваряне на
вратите на автобуса от водача, е допринесло за загуба на равновесие и изпадане
от отворената врата на автобуса, в резултат, на което и при съприкосновението
си с земната повърхност е получила и телесни увреждания. В съответствие
с това в хода на въззивното производство са събрани и поисканите от въззивника
– ответник доказателства.
В последното заседание пред въззивния
съд въззивникът „ЗАД-ОЗК
Застраховане“ АД, гр. София, чрез пълномощника си по делото адвокат Т.С.,***,
заявява, че поддържа становището си за необоснована завишеност
на присъденото обезщетение, а в условие на евентуалност - за съпричиняване на
вредоносния резултат. Като счита, че извънсъдебно изплатената на ищцата сума от
5000 лева я обезщетява в пълна степен за претърпените вреди, моли въззивната
жалба да бъде уважена. Претендира присъждане на разноски съобразно представен
списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна П.А.,
чрез пълномощника си по делото адвокат В.Д.,***, аргументира становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното решение на първоинстанционния
съд да бъде потвърдено. Поддържа искането си за присъждане на разноски за
въззивното производство, за което е представен списък по чл.80 от ГПК.
За
да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищцата П.А.А.,
ЕГН **********,*** като трето увредено лице да получи пряко от
застрахователя – ответника „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, гр. София обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие на ПТП,
настъпило на 02.12.2015г. в гр. Варна, на сп. „Автогара”, по вина на водача на автобус
„Мерцедес 405”, с peг. № ***С.М.И.,
изразяващи се в изживени болки
и страдания от причиненото й телесно увреждане – счупване на лъчевата кост в долната трета на
дясната ръка.
Претендирано е обезщетение в размер на 18 000 лева, заявено като неплатен остатък от
общо дължимото обезщетение от 23 000
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 02.12.2015г., до окончателното плащане. За периода до датата на подаване на
исковата молба (до 12.07.2018г., вкл.)
обезщетението за забава се претендира в размер на 4
500 лева.
Застрахователното събитие е настъпило
на 02.12.2015г. и същото съставлява покрит
риск по застраховка „Гражданска отговорност”, сключена на 16.11.2015г., т.е.
при действието на отменения Кодекс на застраховането (обн.,
ДВ, бр.103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г.,, отм., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.).
С оглед на това предявения главен иск се квалифицира правно по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД.
По делото не е налице спор относно
фактите, от значение за възникване на деликтната
отговорност на водача на автобус
от градския транспорт на гр.
Варна марка „Мерцедес”, модел „0405 Н”, с peг.
№ *********, съответно относно наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователя - ответното
дружество „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, гр. София, сключил с превозвача „Делтакар” ООД, гр. Варна
застраховка „Гражданска отговорност” по
застрахователна полица BG/23/115002822246 от 16.11.2015г., със срок на
застрахователно покритие от 28.11.2015г. до 27.11.2016г.
Въззивните възражения на жалбоподателя „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ” АД са сведени единствено до неправилността на съдебния акт при
определяне на общия размер на дължимото обезщетение за обезвреда на неимуществени вреди,
претърпените от ищцата вследствие на причинените й при процесното ПТП телесни
увреди, съответно относно неприетото за разглеждане в хода на
първоинстанционното производство възражение за съпричиняване на вредите от
страна на пострадалата ищца.
От изисканото и приложено по делото НАХД №3799/2012г. на Районен съд – Варна, XXVІI
състав, се установява, че с влязло в
сила решение №2592/27.09.2012г. С.М.И.
*** е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а,
ал.1, б. “а”, във вр. с чл.343, ал.1, б. “б”, предл.2-ро, във вр. с чл.342,
ал.1 от НК, за това, че на 02.12.2015г.
в гр. Варна, при управление на автобус „Мерцедес 405” с № *********, обслужващ
линия № 43 от градския транспорт на гр. Варна, нарушил правилата за движение по
пътищата - чл.68, ал.2 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост причинил
на ищцата П.А. от гр. Варна средна телесна повреда, и му е наложено съответно наказание.
В
настоящия случай, с оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК, във вр. с чл.413, ал.2 и ал.3 от НПК, влязлото в сила решение №2592/27.09.2012г. по
НАХД №3799/2012г. на Варненски районен
съд има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя – водача С.М.И., и
неговата противоправност.
Съобразно трайно установената и
непротиворечива съдебна практика, влязлата в сила присъда, решение или
споразумение пред наказателен съд не следа да се възприема като акт, с
който се преклудира възражението за съпричинителство от страна на пострадалия, ако
престъплението, за което подсъдимият е признат за извършител, не обхваща във
фактическия си състав и поведението на самия пострадал. На това основание
изследването на приноса на увредения за настъпването на вредите по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД е на общо основание допустимо в гражданския процес (в този
смисъл решение № 25/17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о.,
решение № 22/05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на ВКС, ТК,
I т. о., решение № 36/28.02.2012 г. по т. д. № 319/2011 г. на ВКС, ТК, II т.
о.).
Установяването на съпричинителството е в тежест на страната, която го твърди,
като доказателствената тежест включва задължението за главно и пълно доказване
на неправомерното действие от пострадалия и причинната връзка между него и
настъпилия вредоносен резултат (така решение № 98 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 596/2012 г., II т. о., ТК, решение № 151 от 12.11.2012 г. на ВКС по
т. д. № 1140/2011 г., II т. о., ТК).
В настоящия случай възражението за
съпричиняване е надлежно предявено с отговора на исковата молба и съобразно
уточненията, дадени в изпълнение на указанията на въззивния съд, същото е
обосновано с твърдения, че
пострадалата, въпреки здравословното си състояние и напреднала възраст, при
слизане от автобуса не е използвала помощния парапет или други помощни
средства, което да й осигури нужната стабилност, което именно при
неправомерното затваряне на вратите на автобуса от водача, е допринесло за
загуба на равновесие и изпадане от отворената врата на автобуса, в резултат, на
което и при съприкосновението си с земната повърхност е получила и телесни
увреждания. При приемане на възражението за разглеждане в процеса
въззивният съд е указал на ответника
– настоящ въззивник задължението за главно и пълно доказване на
твърдените факти.
По отношение механизма на ПТП съдът разполага с експертното мнение на вещо
лице по назначената съдебно – автотехническа експертиза, както и с данните от
протокола за ПТП. Установено е по безспорен начин, че на 02.12.2015г. в гр. Варна автобус марка „Мерцедес 405”, ДК № *********, с водач С.М.И.,
ЕГН **********, изпълнява редовен курс на градски транспорт по линия № 43
Варна-Слънчево-Варна. В автобуса в качеството си на пътник е пътувала
потърпевшата П.А.А. ЕГН **********. Около 09.40 ч. в
гр. Варна автобусът спира на автобусна спирка “Автогара”, на бул. “Вл. Варненчик”, в платното посока
центъра. При качване в автобуса през вратите и за достигане до основната
платформа пътниците преминават последователно през две стъпала: първото е
най-ниското - намиращо се на около 0.3 м от пътното платно, междинно - отстоящо на нива от порядъка на около 0.2м над ниското и на
около 0.2м под основната платформа (пода на автобуса). След спирането на
автобуса и отваряне на вратите пътникът П.А. предприема слизане пред десния
подход на предната врата. На практика по време на експлоатацията на предната
врата пътниците разполагат само с подход в зоната на дясното крило на предната
врата (гледано в посока излизане), като ширината на подхода е от порядъка на
0.5 м. Лявото крило при рутинно спиране по маршрута не се отваря, тъй-като
подходът му води само до мястото на водача и не е пригодено да се ползва от
качващи се или слизащи пътници. Поради възрастта си и други фактори ищцата е
била относително по-бавно подвижна, при придвижването си е използвала и помощно
средство (бастун), като самото й придвижване по стъпалата отнема сравнително
повече време от това, което е необходимо за другите пътници, които са слезли от
задната врата. Пътничката слиза последователно от основната платформа на
автобуса през междинното стъпало към най-долното стъпало.
Според
вещото лице, като се има в предвид трудната подвижност на възрастната жена,
обосновано може да се предположи, че това предвижване се извършва като
последователно тя спира с двата си крака на всяко едно стъпало, като през това
време е възможно и да се придържа или подпира с различна последователност за
двата парапета (централния и този на дясното крило на вратата). При достигане
на последното стъпало, преди да предприеме слизане, тя се е завъртяла с лице по
посока на движение на автобуса, като предприема слизане първо с десен крак и
вероятно - поради липса на друга упора, се придържа или подпира на централния
парапет. Към момента, когато десният крак на пътника П. А. е отделен от
стъпалото и голяма част от тялото е изнесено чрез предвижване навън, самото
тяло е в слабо равновесно състояние. В това време, поради невнимание и неволна
грешка водачът на автобуса натиска бутона за затваряне на първата врата. При
движение по траекторията си вратата среща тялото на жената и я блъска в гърба.
По експертното мнение на вещото лице такъв (даже и слаб) удар може много лесно
да извади тялото на жената от и без това слабото й към точния момент равновесно
състояние и да предизвика падане. В резултат на това пътничката е политнала
напред и е паднала на тротоара на спирката.
Тази
фактическа обстановка се установява, макар и косвено, и от показанията на
водача на автобуса С.Д., разпитан по делото като свидетел.
Постоянна и задължителна е практиката
на ВС, обективирана в т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963 г., че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване, като в случая е от значение наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл по някакъв
начин за тяхното настъпване. Необходимо е приносът да е конкретен и да се
изразява в извършването от страна на увредения на определени действия или
въздържане от конкретни изискуеми действия, чрез които е могло да се избегне
увреждането или да се намалят вредите като обем и/или тежест. По делото не се
установяват действия или бездействия на увреденото лице, с които същото
да е нарушило предписаните от закона правила за поведение и които нарушения да
са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат.
От ангажираните специални знания на вещото лице по изслушаната и приета в
хода на въззивното производство САТЕ се установява, че ищцата обективно не е могла да избегне произшествието като това не е свързано с възрастта й или с
вроденото й заболяване и трудна подвижност. При всеки един човек при това
действие - слизане от стъпалото, когато се отдели обикновено десен крак,
устойчивостта към този момент е само на левия крак, при което, ако не се
придържа и към парапета, може да загуби равновесие при положение, че точно към
този момент бъде приложено даже много малко усилие. Отделно от това, вещото
лице сочи, че силата на затварящата се врата на автобуса не е малка, ударът не
е слаб, поради което и дори пътникът да се държи за парапета също може да
загуби равновесие като това може да се случи дори с много по-млад човек и здрав
човек. Съвсем отделен, според вещото лице, е въпросът за последиците от тази
загуба на равновесие – дали и как ще се приземи човека, върху какво, ще се
получат ли и какви травматични увреждания, като този въпрос е строго
индивидуален.
При това положение, възражението за
съпричиняване следва да се приеме за недоказано.
По размера на вредите:
За установяване характера и
интензитета на претърпените от ищцата неимуществени вреди пред
първоинстанционния съд са ангажирани само писмени доказателства, изслушано е и
заключение на назначена по делото комплексна съдебномедицинска и психиатрична
експертиза. Установено е, че при падането пострадалата е ударила дясната си
ръка при отворена длан в твърдата земна настилка, в резултат на което е
получила счупване на дясна лъчева кост в долната трета. Това увреждане е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около три месеца, съпътствано с оток, болка, нарушена функция. След приемане в
Спешния център е проведена репозиция и гипсова имобилизация, назначена е медикаментозна терапия. Според
вещите лица при такова травматично увреждане и проведеното във връзка с това
лечение несъмнено е налице затруднение в самообслужването за период от около
1,5 – 2 месеца. И към настоящия момент е налице намаление в силата и захвата на дясната длан, което по мнението на експерта ще
остане завинаги. Като допълнителни фактори за тази неблагоприятна прогноза
вещото лице отчита и ползването на помощно средство (бастун) във връзка с
основното заболяване, което има ищцата (вродено изкълчване на ставобедрена става), което допълнително травмира ръката и
нейната напреднала възраст. Извън увреждането на физическото здраве
произшествието е причинило на ищцата и психотравма диагностицирана към момента като генерализираната
тревожност, за най-бързото отзвучаване на която е необходимо комплексно лечение
от медицински екип от психиатър и психолог, както и медикаментозна терапия.
Симптоматиката се изразява в чувство на нервност, мускулно напрежение,
сърцебиене, замайване, изпотяване и световъртеж, която създава ежедневен
психологичен дискомфорт.
Поначало, причинените неимуществени
вреди не могат да бъдат поправяни, а само да бъдат възмездени чрез парично
обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки
конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното
субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени
по тяхната афектационна стойност. Преценката за
размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по
справедливост и вътрешно убеждение, при съобразяване на възрастта на
пострадалия към момента на настъпване на вредите, вид и брой на получените
телесни увреждания, интензитет и продължителност на претърпените болки,
страдания и неудобства по повод на травмите, продължителност и особености на
оздравителния процес, отражение на инцидента върху на психоемоционалната
сфера на пострадалия и др. Изброяването не е изчерпателно и не може да бъде,
доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и
различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Принципът за
справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдеще болки и страдания.
Анализът на установените по делото
факти сочи, че при процесното пътно произшествие, наред с травматичното
увреждане на телесната цялост - счупване на дясна лъчева кост в долната трета,
причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота, на ищцата П.А.
е била причинена и сериозна увреда на психическото
здраве. Макар и непродължителен по време, оздравителният процес, включващ
действия по стабилизиране и правилно зарастване на счупването и отзвучаване на болковата симптоматика, е бил свързан с неудобства и
притеснения. Следва да се отчете в тази връзка и възрастта на пострадалата към
момента на причиняване на травмите, при която всяко едно нараняване, независимо
от неговата тежест, получено при такова стресогенно
събитие от вида на процесното, се възприема и преживява по-тежко. Понастоящем,
макар оздравителният процес да е приключил, са налице персистиращи
субективни усещания за болки, намаление в силата и захвата
на дясната длан, създаващи допълнителни затруднения при придвижването, предвид
факта, че поради вродена луксация ищцата използва
помощно средство. Персистира и получената психотравма с ясно изразени соматични симптоми, като за
нейното овладяване, според експертното мнение на вещото лице - психиатър, би
било добре да се проведе лечение с цел избягване на нейното хронифициране
и задълбочаване.
Изложеното в своята
съвкупност обуславя извода, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение в размер на 10 000 лева не е завишено и съставлява справедлива обезвреда
на причинените на ищцата от процесното деяние неимуществени вреди. Присъденото
обезщетение е съобразено и с действащите към момента на увреждането нива на
застрахователно покритие, които са илюстрация на обществено- икономическата конюнктура в страната. При определяне на
крайния основателен размер на предявения от ищцата главен иск следва да се
съобрази и безспорно установения между страните факт, че на 02.04.2018г., преди
подаването на исковата молба, ответникът е заплатил доброволно застрахователно
обезщетение в размер на 5000 лева. Съобразяването на този факт налага извод, че
предявеният от ищцата П.А. главен иск е основателен за сумата 5 000 лева,
в който размер като краен резултат същият следва да бъде уважен. Именно тази
сума е присъдена с обжалваното решение на първоинстанционния съд, поради което
същото следва да бъде потвърдено в тази му част.
Предвид и нормата на чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 ЗЗД, така определеното обезщетениe се дължи ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 02.12.2015г., до окончателното му
плащане. За периода до датата на подаване на исковата молба (12.07.2018г.,
вкл.) дължимото обезщетение за забава e в размер на 1 325,35
лева и правилно е присъдено от първоинстанционния
съд в този размер.
В заключение, постановеното осъдително
решение в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
В съответствие с това и предвид
нормата на чл.78, ал.1 от ГПК искането на ищцата – въззиваема страна да й се
присъдят разноските, сторени за въззивното производство, се преценява като
основателно. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата за
направа (л.37-38) същите са в общ размер на 600 лв. и се възлагат изцяло в
тежест на въззивника.
Въз основа на изложените мотиви и на
основание чл.271 от ГПК, съдебният състав на Варненски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№970/08.03.2019г. на Варненски районен съд, 40 състав,
постановено по гр.д. №10891/2018г.
по описа на ВРС, в частта, с която
ответникът „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК *********, със седалище град София, е
осъден да заплати на ищцата П.А.А., ЕГН **********,***,
сумата 5 000 лева, представляваща неплатен остатък от дължимото обезщетение,
цялото в размер на 10 000 лв.,
за причинените й на
02.12.2015г. неимуществени вреди вследствие на ПТП, настъпило в гр. Варна, сп.
„Автогара”, по вина на водач на автобус „Мерцедес 405”, с peг.
№ *********, застрахован по договор
за застраховка „Гражданска
отговорност” при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
подаване на исковата молба – 13.07.2018г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 1 325,35 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата от 5000 лв. за период от 02.12.2015г. до 12.07.2018г. вкл.,
както и сумата 337,35 лева – сторени разноски по делото по съразмерност с
уважената част на исковете, на основание чл.226, ал.1 от КЗ
(отм.), във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК-Застраховане”, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София” № 7, да заплати на П.А.А. ЕГН **********,***,
сумата 600 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.