ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378/6.1.2020г.
гр.Варна
Варненският районен съд, XLIII - ти състав.
На шести януари през две хиляди и двадесета година в закрито заседание в
следния състав:
Председател: Стоян
Колев
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20716 по описа на ВРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове от А.З.К.Н.П.З. ЕООД, ЕИК/БУЛСТАТ *********, с адрес - Област
СОФИЯ, (СТОЛИЧНА) Община СТОЛИЧНА, ГР.СОФИЯ УЛ.ПАНАЙОТ ВОЛОВ № 29, Ет.3 с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК срещу И.Ю.А., ЕГН **********, с адрес *** за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на
вземанията по Заповед за изпълнение №6940/9.9.2019г., издадена по ч.гр.д № 14326/2019г.
по описа на ВРС.
След като се запозна с материалите по ч.гр.д № 14326/2019г.
по описа на ВРС, съдът намира, че настоящият процес е недопустим, тъй като
предпоставките за предявяване на исковете не са налице. Исковият съд следи
служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна
преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. -
изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на
уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването,
доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на
специалния установителен иск.
В случая те не са налице. В заповедното производство
са известни два адреса на длъжника – посочен от заявителя (ГР.ВАРНА УЛ.РОЗОВА
ДОЛИНА № 29), който адрес не е идентичен с посочения в справка НБД – л.11 (ГР.ВАРНА
УЛ.РОЗОВА ДОЛИНА № 21А).
Съдът, пред който е предявен иск на основание
чл. 422 ГПК и съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 31.10.2017
г.) следи служебно за едновременното наличие на три предпоставки за
допустимостта на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено от
длъжника в двуседмичен срок от връчването на заповедта възражение по чл.414 ГПК, алтернативно заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 или да е налице отказ за издаване на заповед за
изпълнение; 3/спазване на срока за
предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1 ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на заповедния
съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК е налице, когато е спазен
редът за връчване по ал. 1 и ал. 3 от цитираната норма: длъжникът е търсен три
пъти в рамките на месец на посочения адрес в заявлението, съответно на
постоянния/настоящия си адрес с интервал от поне една седмица между всяко от
тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден (при съобразяване
на изключението от правилото – чл. 47 ал. 1 изр. последно от ГПК); залепено е
уведомление на посетените адреси след установяване на невъзможността да бъде
открит на тях; служебна справка за месторабота на длъжника и връчване по
местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на
стопанска дейност. След изчерпване на тези възможности за лично уведомяване или
уведомяване чрез друго лице, посочено в чл. 46 ГПК и след залепване на
уведомление и изтичане на срока по ал. 2 от цитираната норма се пристъпва
към даване на указания за предявяване на
иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
В случая не е разпоредено връчване на постоянния и настоящия адрес на
длъжника, посочен в справката НБД.
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжника да узнае за
претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не подаде
възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютната процесуална
предпоставка съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за предявяване на иск на основание чл.
422 ГПК. След като за абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на
иск се следи служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не
следва да се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки
за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените
установителни искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание
чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на
основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20716/2019г.
по описа на ВРС, на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението за
постановяването му от ищеца.
Препис
от определението да се връчи на ищеца.
След влизане в сила на
определението, ч.гр.д № 20716/2019г.
по описа на ВРС да се върне в състава,
поради отпадане необходимостта от същото, ведно с препис от определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: