Присъда по дело №8670/2022 на Софийски районен съд

Срещу подсъдимия А. А. С., ЕГН **********, е повдигнато и
предявено обвинение с внесения обвинителен акт за това, че:
На 27.09.2013 г., в гр.София, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил у Т. Г. Г. заблуждение, че ще му изработи и монтира ПВЦ –
дограма, и с това причинил на Г. имотна вреда в размер на 200 лева, като
деянието е извършено повторно, след като деецът е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление, а именно: с присъда от 22.06.2012 г. по
НОХД №11996/2011 г. по описа на СРС, потвърдена с решение от 26.06.2013
г. по ВНОХД №84/2013 г. по описа на СГС, влязла в сила на 26.06.2013 г., с
която на основание чл.209, ал.1 от НК е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години и случаят не е маловажен.
Престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1 от НК.
Представителят на Софийска районна прокуратура, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия С. за извръшено престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във вр.
с чл.209, ал.1 от НК, което счита за безспорно доказано от съвкупния анализ
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Позовава се на
събраните по делото гласни доказателства и на извършеното от пострадалото
лице категорично разпознаване на извършителя на деянието в лицето на
подсъдимия С., както в хода на досъдебното производство, така и в съдебната
фаза на процеса.
Пледира за осъдителна присъда. По отношение на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия С., предлага то да е справедливо,
определено при отчитане наличието на смекчаващи обстоятелства: изминалия
дълъг период от време от извършване на деянието, доброто му процесуално
поведение и влошеното му здравословно състояние.
Подсъдимият С., както лично, така и чрез защитника си – адв.В. Е.
от САК, след приключване на съдебното следствие, пледира за маловажност
на случая, предвид незначителния размер на причинената имотна вреда на
пострадалия. Иска се налагане на минимално по размер наказание, при
вземане предвид наличието и на други многобройни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия С. обстоятелства, освен размера на щетата, а
именно: подсъдимият С. е на 68 навършени години, има добро процесуално
поведение, оказал е съдействие на органите на досъдебното производство и
съда, а влошеното му здравословно състояние не му позволява да извърши
отново съставомерна измама.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А. А. С., ЕГН **********, е роден на *** г. в с.***,
обл.Силистра, с постоянен адрес гр.Силистра, ул.***, и с настоящ адрес в
гр.София, ул.***. По произход се самоопределя като българин, с българско
1

гражданство. Завършил е трети клас, но се счита за неграмотен. Не работи,
пенсионер по болест. Разведен с едно дете. Въпреки направеното отбелязване
в бюлетините за съдимост на настъпила реабилитация по право на основание
чл.88а от НК, подсъдимият С. се явява осъждано лице, тъй като с оглед датата
на настоящото деяние, реабилитация по право по преходните му осъждания,
обективно не е възможно да настъпи.
През 2013 г., свидетелят Т. Г. Г. стопанисвал търговски обект: магазин
в гр.София, ул.***, в гараж на гърба на бл.109, в който и работел. През месец
септември в непосредствена близост до този обект имало строеж. На
25.09.2013 г. в магазина влязъл подсъдимия С., като същият идвал от посока
на строежа и това било възприето от свидетеля Т.ов.
Към този момент, подсъдимият С. вече бил осъден с влязла в сила
присъда, постановена по НОХД №11996/2011 г. по описа на СРС, потвърдена
с решение от 26.06.2013 г. по ВНОХД №84/2013 г. по описа на на СГС, с
която на основание чл.209, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от
НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С. се представил пред свидетеля Г. за бригадир на
строежа, заявил, че името му е „Демир“, като тези твърдения не отговаряли на
истината. Тъй като свидетеля Г. не се усъмнил в думите на подсъдимия С.,
последният идвал в магазина и разговарял с него още няколко пъти през този
и следващите дни. Подсъдимият С. решил да се възползва от зародилите се,
между него и пострадалия контакти и заблудата на свидетеля Г., относно
трудовата му дейност, за да придобие в своя полза имотна облага.
За целта, на 27.09.2013 г., подсъдимият С. отново посетил магазина и
предложил на свидетеля Г. да му изработи и монтира ПВЦ–дограма.
Подсъдимият С. посочил, че дограмата ще бъде на добра цена, тъй като имал
икономисани материали от строежа. Свидетелят Г. не се усъмнил в думите на
подсъдимия С. и се съгласил с предложението. Двамата посетили дома на
свидетеля Г., където подсъдимият С. си придал вид, че взема мерки за
поръчката. След това, подсъдимият С. поискал от свидетеля Г. сумата от 200
лева, които пострадалият му дал. Лицата се уговорили, че дограмата ще е
готова и ще се монтира на следващият ден. Подсъдимият С. не изпълнил
уговорената поръчка, не изработил и не монтирал дограма, като не върнал на
свидетеля Г. платените от него пари.
Изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена
от събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Т.
Г. /дадени в хода на съдебното следствие и дадените пред орган на досъдебно
производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4, във вр. с
ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, показанията на свидетеля Л. Г., от показанията на
свидетеля И. И. /дадени в хода на съдебното следствие и дадените пред орган
на досъдебно производство, приобщени чрез прочитане по реда на чл.281,
ал.4, във вр. с ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, от показанията на свидетеля С. Й.; от
2

приобщените чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателствени средства и писмени доказателства: протокол за извършено
разпознаване на лице от мъжки пол по фотоснимки от 03.06.2022 г., ведно с
приложен фотоалбум към него; справки от мобилни оператори; справка за
съдимост и от УИС на Прокуратурата на Република България; справки от
ГДИН и НСлС; справка от НБН към МРР, справка от СДВР-МВР, отдел
“БДС”, справка АИС-БДС; протоколно определение по ВЧНД №1013/2022 г.
по описа на СГС.
От показанията на пострадалото лице се установява по несъмнен и
безспорен начин повода за запознанството му с подсъдимия С., предаването
на паричната сума в размер на 200 лева за изработка и монтаж на ПВЦ–
дограма в жилището му, както и неосъществяването на каквато и да е дейност
от подсъдимия С., свързана с изработката и монтажа на обещаната ПВЦ-
дограма.
Свидетелят Г. съобщава, че през 2013 г. притежавал хранителен
магазин, намиращ се на адреса, на който живее в гр.София, ж.к.”***, ул.***,
бл.109, в гараж на гърба на блока. От неговите показания се установява, че на
25.09.2013 г., сряда като ден от седмицата, при него в магазина, с посока от
строителния обект, находящ се в непосредствена близост до магазина му - в
гр.София, на ул.”Червена роза” №5, пристигнало непознато за него лице от
мъжки пол на около 60-годишна възраст, с нормално телосложение и
височина, с прошарена дълга и сресаната през средата на път коса, със жълти
заби, а от двете страни в горната и долната част без зъби, което се
представило с името “Демир” от гр.Силистра и за бригадир на строителния
обект, от който идвал, както и че имал бригада от 20 човека. Тъй като лицето
не изглеждало от ромски произход, а и бил облечен с работни дрехи,
свидетелят Г. твърди, че му повярвал, че е работник от строежа. Установява
се още, че след като лицето му се представило казало, че от обекта на който
работи се отпускат по 7 лева на ден за храна, за които пари искали да им
осигурява закуска и обяд, но тъй като на другото място, на което ходят да се
хранят са платили до петък включително, последният поискал да започне да
им осигурява храна от понеделник. Свидетелят Г. твърди, че непознатото за
него лице му казало още, че счетаводителката ще им даде аванс в петък,
когато ще му платят авансово парите за десет дена като предплата.
Свидетелят Г. твърди, че се съгласил и обещал на другия ден да изготви и да
му представи оферта за храна. Установява се, че на следващия ден –
26.09.2013 г., лицето, представило му се за “Демир”, пристигнал в магазина
по обяд и му показал две тобрички с три кутии с храна и един хляб, казвайки,
че на обекта са дошли работници, които нямат осигурени все още пари за
храна, поради което отишъл и им купил такава, но същевременно го помолил
да му даде на заем 20 лева за цигари, тъй като останал без пари, след като им
купил храна, с обещанието да му ги върне на другия ден. Свидетелят Г.
заявява, че му дал в заем поисканата сума пари, но преди да си тръгне му
поискал телефонния номер – ***, като му дал и своя - **********,
3

поговорили още малко и “Демир” си тръгнал. Показанията на свидетеля Г.
относно разменените телефонни номера кореспондират на данните от
справката на мобилен оператор “МобилТел” ЕАД, съгласно която “Мтел
Прима” карта с №***, към датата на инкриминираното деяние, е регистрирана
на името на подсъдимия А. А. С.. Видно от справаката на мобилния оператор
е, че на 26.09.2013 г., в 09:56 часа, от номера на картата, ползвана от
подсъдимия С., е проведен разговор с телефонния номер, ползван от
свидетеля Г.. Съгласно данните за това входящо обаждане, същото е
проведено от клетка с адрес в гр.София, ж.к.”Гоце Делчев”, ул.”Кестенова
гора”, бл.26, вх.А.
Според показанията на свидетеля Г., на следващия ден – 27.09.2013 г.,
“Демир” отново пристигнал в магазина и му върнал заетата предния ден сума
от 20 лева. Същевременно го помолил да му даде храна за 38 лева, които
обещал да му върне след като още същия ден касиерката им ги даде, както и
че отново се отзовал на молбата и му дал продукти до стойността, за която се
разбрали, след което “Демир” си тръгнал.
От показанията на свидетеля Г. става ясно, че още същия ден – на
27.09.2013 г., около 12:30 часа, “Демир” се върнал в магазина, предлагайки да
му изработи ПВЦ-дограма на ниска цена, тъй като имал икономисани
материали от някъде, което предложение първоначално отказал, но
впоследствие се съгласил, предвид предложените му от “Демир” доста
изгодни условия. Установява се, че го завел в жилището си около 13:00 часа
на същия ден, за да извърши оглед, да вземе размерите и да пусне поръчката
за дограмата, за която казал, че ще е готова на другия ден – 28.09.2013 г., и
около 16:00 часа ще дойде да я монтира. Същевременно, след като взел
размерите на дограмата, “Демир” се обадил по телефона на някого,
съобщавайки му взетите размери, а на него казал, че за да не се бави монтажа
на дограмата на другия ден, още същия ден е добре да отиде до Кремиковци,
откъдето да закупи дръжки, уплътнители, механизми за щорите и др.
необходими неща, и за това му поискал сумата от 200 лева, която му дал в
присъствието на съпругата си – свидетелят Г., а останалата сума за стойността
на дограмата се разбрали да му даде на следващия ден, след като я постави,
но без да уточняват крайната цена. Установява се, че “Демир” взел сумата от
200 лева, след което си тръгнал, а вечерта около 19:00 часа му се обадил по
телефона, като му казал, че се е обадил в цеха, че всичко ще бъде “ок” за
събота – 28.09.2013 г., както и че това било последния разговор, който провел
с представилото му се като “Демир” лице. Показанията на свидетеля Г.
намират подкрепа в данните от справката на мобилен оператор “МобилТел”
ЕАД, съгласно които на 27.09.2013 г., от ползвания от подсъдимия С.
телефонен номер са регистрирани два проведени разговора - входящ в 14:16
часа и изходящ в 18:48 часа, с и от ползвания телефонен номер от
пострадалия.
Свидетелят Г. твърди, че на следващия ден – 28.09.2013 г., се обадил на
4

“Демир”, около 11:00-12:00 часа, за да попита дали всичко е наред и остава ли
уговорката за 16:00 часа, но телефонът му бил изключен. Съгласно
коментираната справка от мобилния оператор, на дата 28.09.2013 г. не са
регистрирани никакви входящи или изходящи разговори с телефонния номер,
ползван от подсъдимия С..
Свидетелят Г. твръди, че около 16:00 часа, “Демир” не дошъл и не
монтирал дограма, както се били разбрали, и поради това отишъл до
строителния обект, където му казал, че работи, но при разговора си с
работниците на обекта всички казали, че не познават човек с такова име и
такъв не работи там. Установява се, че няколко пъти опитал да се свърже с
“Демир” по телефона, но не успял, защото продължавал да е изключен, и в
този момемнт разбрал, че е бил измамен и подал сигнал в полицията. Данните
от коментираната справка на мобилния оператор кореспиндират с
показанията на свидетеля Г., доколкото са отразени постъпили уведомителни
SMS-си за пропуснати повиквания на телефонния номер, ползван от
подсъдимия С., от ползвания телефонен номер от свидетеля Г., на 29.09.2013
г., на 30.09.2013 г., на 03.10.2013 г.
Свидетелят Г. заявява, че многократно след това опитвал да разговоря с
“Демир”, докато най-накрая успял да се свръже с него по телефона, попитал
го какво става с въпросната даграма и ако няма да има такава поискал да му
върне парите, на което “Демир” отговорил, че ще му върне парите в събота,
което така и не направил. След този последен разговор, свидетелят Геогриев
съобщава, че нито го е виждал, нито го е чувал, нито е получил от него
дадената парична сума за изработка и монтаж на ПВЦ-дограма. В подкрепа и
на тези негови показания са данните в справката на мобилен оператор
“МобилТел” ЕАД, съгласно които са регистрирани три входящи повиквания
на 28.10.2013 г. и на 29.10.2013 г. от ползвания от пострадалия телефонен
номер на пострадалия с ползвания телефонен номер от подсъдимия С..
Съдът кредитира показанията на свидетеля Г., доколкото са
последователни, взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което
следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и
добросъвестно. Действително, показанията на свидетеля Г., депозирани при
разпита му в хода на съдебното следствие, съдържат известни непълноти в
сравнение с дадените от него пред орган на досъдебно производство,
наложило приобщаването им към доказателствената съвкупност чрез
прочитане, но това не препятства възможността да се установи правилно, в
подробни детайли и в пълнота точната фактическата обстановка по делото.
Констатираните непълноти в показанията на свидетеля Г., логично и
разбираемо намират обяснение в липсата на ясни спомени за хронологията на
процесните събития, поради изминалия дълъг период от време от
възприемане на съобщените факти до провеждане на неговия разпит в
съдебно заседание. Поради тази причина, съдът кредитира показанията на
пострадалия с пълно доверие, доколкото е житейски логично да не е в
5

състояние точно и в детайли да възпроизведе лично възприетите от него
факти, около десет години след инкриминираната дата. Освен това, неговите
показания кореспондират на всичик останали събрани по делото
доказателства – писмени и гласни, поради което не оставят у съда никакво
съмнение за тяхната истиност.
Видно от съставения протокол от 03.06.2022 г. за извършеното в хода
на досъдебното производство процесуално-следствено действие:
разпознаване на лице от мъжки пол по фотоснимки, предвид саморъчно
декларирания отказ от подсъдимия С. да участва в разпознаване на живо,
разпознаващото лице Т. Г. Г. посочва снимката под №1 – на подсъдимия С.,
измежду още три снимки, като лице, което го е измамило и на което дал пари,
за да му сложи дограма, посочвайки и особеностите, по които го е разпознал –
по физиономията. Процесуално-следственото действие е извършено от
разследващ полицай, в присъствието на две поемни лица, което обстоятелство
се установява по несъмнен начин от показанията на едното от тях – на
свидетеля С. А. Й., при спазване изискванията на НПК, и след проведен
нарочен разпит на пострадалото лице, относно физическите белези, по които
го разпознава, поради което така съставения протокол се явява годно
доказателствено средство.
Свидетелят Г., още в първоначалния си разпит в хода на разследването,
обстоятелствено и подробно описва всички външни белези и особености на
лицето, представило му се като “Демир”. В съдебно заседание, свидетелят Г.
категорично отново разпознава именно подсъдимия С. като извършителя на
инкриминираното деяние, макар и вече с променена визия. С Съдът не намира
основание да не кредитира с доверие и тези му лични възприятия и да не
приеме за безспорно установено авторството на деянието в лицето на
подсъдимия С.. Убедителността на показанията на пострадалия относно
авторството на деянието произтича и от факта на обективната му възможност,
при проведените няколко продължителни срещи и разговори в няколко
поредни дни, да запомни в детайли както физиономията на лицето,
представило му се с името “Демир”, така и неговите характерни външни
физически белези и особености, а впоследствие с точност да ги възпроизведе.
В подкрепа на показанията на свидетеля Г. относно авторството на деянието,
са данните в справката на “МобилТел” ЕАД, съгласно които предоставения
на пострадалия от “Демир” телефонен номер за връзка, е напълно идентичен с
телефонния номер на прима-картата, ползвана от подсъдимия А. А. С., към
инкриминираната дата.
Показанията на свидетеля Г. намират опора в показанията на свидетеля
Л. Г., която съобщава за лицето от мъжки пол, което заедно със съпруга й
пристигнало в жилището им, за да вземе необходимите размери за поръчка на
ПВЦ-дограма, казало кога ще дойде да я монтира, а поисканата от него сума
пари за поставяне на дограмата лично му предала, но в крайна сметка се
оказали измамени, защото нямали поставена дограма от това лице. Въпреки
6

непълнотите в показанията на свидетеля Г., което разбираемо се дължи на
изминалия дълъг период от време от датата на възприемане на процесните
събития, до датата на разпита й в съдебно заседание, последната
добросъвестно заявява, че не може да се сети визуално как е изглеждал мъжа,
тъй като го е виждала за кратко време, а и не е имала никаква причина тогава
да го запомни по физиономия и да го разпознае, както в хода на досъдебното
производство, така и в съдебната фаза на процеса.
От показанията на свидетеля Й. И. се установява, че до месец януари
2014 г. е работел като строителен техник на обект, находящ се в гр.София,
ж.к.”***, на ул.”Котленски проход” и ул.”Нишава”, че през месец декември
2013 г. в обекта дошъл полицейски служител при 04 РУ-СДВР, който го
попитал дали там работи лице на име “Демир” от гр.Силистра, но отговорил
отрицателно, а именно, че не познава такова лице, както и че във фирмата, за
която работи “Диана Комерс-1” ЕООД, никога не е работило лице на име
“Демир” от гр.Силистра. Убедено твърди, че измежду работниците на обекта
тогава, около 30-35 човека, служители на същата фирма, няма и не е имало
лице с такива имена, като всички те, включително и той, са от гр.Ямбол и са
били назначени на безсрочни трудови договори. Показанията на свидетеля И.
косвено подкрепят показанията на пострадалия, че именно при разговор с
работниците на обекта тогава е разбрал, че те не познават лице на име
“Демир” от гр.Силистра и такова лице никога не е работило на този обект.
Показанията на свидетеля И., депозирани при разпита му в хода на
съдебното следствие, също съдържат известни непълноти в сравнение с
дадените от него пред орган на досъдебно производство, наложило
приобщаването им към доказателствената съвкупност чрез прочитане, но това
не препятства възможността да се установят правилно и в пълнота фактите от
значение за делото, а именно, че подсъдимият С. съзнателно е съобщил
невярното обстоятелство пред свидетеля Г., че работи на процесния
строителен обект като технически ръководител, за да възбуди у него
заблуждение, че има обективна възможност и техническа грамотност да му
монтира поръчаната ПВЦ-дограма, с оглед изпълняваната работа.
Констатираните непълноти в показанията и на свидетеля И., логично и
разбираемо намират обяснение в липсата на точни спомени относно
съобщените процесни събития, поради изминалия дълъг период от време от
личното им възприемане до провеждане на неговия разпит в съдебно
заседание. Поради тази причина, съдът кредитира с пълно доверие и
показанията на свидетеля И., дадени пред орган на досъдебно производство,
доколкото е житейски логично да не е в състояние точно и в детайли да
възпроизведе лично възприетите от него факти, около десет години след
инкриминираната дата.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено
следното от правна страна:
7

На инкриминираните дата, час и място, и по описания в обвинителния
акт начин, подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна
деяние, осъществяващо признаците на престъпление по чл.210, ал.1, т.4, във
вр. с чл.209, ал.1 от НК.
От обективна страна, на инкриминираните дата и място, действията на
подсъдимия С. са били пряко насочени към възбуждане на невярна представа
у свидетеля Г., че ще му изработи и монтира ПВЦ-дограма, без в
действителност да е имал намерението да извърши тези дейности. Заявеното
от подсъдимия С. пред свидетеля Г., че работи като технически ръководител в
отсрещния строителен обект, от посоката на който идвал в магазина му, че
има икономисани материали от някъде, носеното от него работно облекло,
уговорките за осигуряване на храна, но от другата седмица, връщанета на
взетия заем от 20 лева на следващия ден, взетите на вересия продукти от
магазина на пострадалия за работниците от бригадата му на инкриминираната
дата, проведеният телефонен разговор с някого за поръчка на необходимите
неща за монтажа на дограмата, за да не се забави изпълнението на следващия
ден, са били напълно достатъчни, за да въведе свидетеля Г. в заблуждение, че
ще изработи и мотира ПВЦ-дограма в жилището му, заради което последният
му предал сумата в размер на 200 лева, в резултат на което претърпял имотна
вреда в същия размер. Имуществената вреда е пряк резултат от
имущественото разпореждане на свидетеля Г., като самото разпореждане с
паричните средства е резултат от невярната представа, относно основанията и
условията на това разпореждане, възбудена от подсъдимия С..
Подсъдимият С. е извършил престъплението измама повторно и случаят
не е маловажен, с оглед на което е налице и квалифициращия признак по
чл.210, ал.1, т.4 от НК. Подсъдимият С. вече е бил извършил престъпление
измама, за което е осъден с присъда по НОХД №11996/2011 г. по описа на
СРС, потвърдена с решение, постановено по ВНОХД №84/2013 г. по описа на
СГС, влязла в сила на 26.06.2013 г., с която на основание чл.209, ал.1 от НК,
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
Извръшеното престъпление не е маловажен случай на измама, поради
което косвено релевираното от защитата възражение за преквалифициране на
деянието по привилигирования състав на престъплението измама, се явява
неоснователно. Тава е така, защото извършеното деяние не се отличава с по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
измама. Стойността на причинените вреди не са единствения критерий за тази
преценка, като следва да се посочи, че предметът на престъплението –
парична сума в размер на 200 лева, не е незначителен, а освен това не и
възстановена на пострадалото лице. Обществената опасност на конкретното
деяние също не може да се определи като занижена, което несъмнено се
обуславя и от данните за извършване на деянието от подсъдимия С. в
8

изпитателния срок по преходното му осъждане за измама, по отношение на
което настоящото деяние е пречка за настъпване на реабилитацията му по
право, съобразно направеното отбелязване върху бюлетина. При посочените
обстоятелства, сами по себе си релевираните такива от защитата – ниската
стойност на причинената вреда, напредналата възраст на подсъдимия С. и
влошеното му здравословно състояние, за което няма ангажирани
доказателства, не са достатъчно основание да се приеме наличието на
маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От субективна страна, подсъдимият С. е действал с пряк умисъл и с
користна цел да набави за себе си имотна облага, като в същото време
причини на пострадалия Г. имотна вреда. Подсъдимият С. е съзнавал, че
създава невярна представа у пострадалия, предвиждал е, че в резултат на
осъщественото въздействие у последният са възникнали неправилни
представи, като наред с това е съзнавал и това, че като последица от
създадените неправилни представи свидетелят Г. извършва акт на
имуществено разпореждане с пари, водещи до увреждане на имуществото му,
съответно до набавяне на целената от него облага. Следователно, в
съзнанието на подсъдимия С. са били пълно и точно отразени всички
елементи на престъпния състав от обективна страна.
Предвид гореизложеното, съдът е признал подсъдимият С. за виновен в
извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение. За
престъплението по чл.210, ал.1, т.4, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, законът
предвижда наказание лишаване от свобода от една до осем години.
Подсъдимият С. следва да носи наказателна отговорност по този текст
от закона. Действително са налице висока степен на обществена опасност на
извършеното деяние и на самия деец, съобразно данните за обремененото му
съдебно минало и факта, че изпитателният срок по преходно условно
осъждане по НОХД №11996/2011 г. по описа на СРС, не е възпрял
подсъдимият С. да реализира изпълнителното деяние на инкриминираното
престъпление под страх, че ще изтърпи и отложеното. При определяне на
наказанието на подсъдимия С., съдът, обаче, взе предвид наличието на
многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства –
напредналата възраст на подсъдимото лице, видимо влошеното му
здравословно състояние, макар да не ангажира писмени доказателства по
време на съдебното следствие, тежкото му семейно положение – разведен, с
едно дете, и тежкото му имотно положение – същият е пенсионер по болест и
не осъществява трудова дейност. Налице и едно изключително по своя
характер смекчаващо вината и отговорността на подсъдимия С.
обстоятелство, изразяващо се в прекомерно дългия срок от около десет
години за разглеждане на делото. Досъдебното производство е образувано на
04.02.2014 г. и внесено в съда на 11.07.2022 г. Наказателното производство,
преди внасяне на делото в съда е било спряно с постановление на СРП на
09.07.2014 г., до установяване извършителя на деянието, като е възобновено с
9

постановление на СРП от 05.05.2022 г., поради отпадане на предпоставките за
спирането му – установяване на извършителя на престъпното деяние.
Доколкото по делото няма данни за умишлено укрИ.е от наказателно
преследване от страна на подсъдимото лице, съдът приема, че същият няма
съществен принос за забавяне на производството по делото в досъдебната
фаза на процеса. Очевидно е, че забавата на наказателното производство се
дължи на обективни причини и същата следва да се отчете при определяне
размера на наказанието, като изключително смекчаващо вината и
отговорността на подсъдимия С. обстоятелство, наред с посочените по-горе и
други такива, по смисъла на чл.55 от НК, последното обосноваващо
определяне на наказанието лишаване от свобода под предвидения в закона
минимум от една година. Предвид гореизложеното, съдът намира, че целите
на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат успешно постигнати с
определяне на наказание лишаване от свобода към минималния размер на
предвидения в закона за този вид наказание, при условията на чл.55, ал.1, т.1
от НК, а именно: в размер на три месеца, което подсъдимият С. следва да
изтърпи ефективно, при първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС. Съдът намира, че в този размер, наложеното на подсъдимия С.
наказание ще бъде достатъчно да го мотивира към поправяне и
превъзпитание, към преосмисляне на поведението си, както и да си създаде
необходимите задръжки за преодоляване на отрицателните навици да се
облагодетелства по неправомерен начин. Освен това, съдът намира, че
наложеното наказание на подсъдимия С., дори и в минимален размер, ще
изиграе своята превантивна и предупредителна функция, и спрямо останалите
членове на обществото.
Налице са предпоставките на чл.68, ал.1 от НК. Процесното
престъпление представлява умишлено такова от общ характер и е извършено
от подсъдимия С. в изпитателния срок на наложено наказание лишаване от
свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Предвид горното, с
присъдата е приведено в изпълнение наложеното на подсъдимия С. наказание
лишаване от свобода за срок от една години по НОХД №11996/2011 г. по
описа на СРС, влязла в законна сила на 26.06.2013 г., което следва да изтърпи
отделно от наложеното му с настоящата присъда наказание, при
първоначален общ режим, на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
По делото не са направени разноски и такива не се присъждат.
Водим от горините мотиви, съдът постанови присъдата си.

10

Номер на акта:	392
Дата:	31 юли 2023 г.
Съдия:	Маргарита Димитрова Димитрова

Дело:	20221110208670
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 юли 2022 г.

Присъда по дело №8670/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите