№ 1312
гр. Плевен, 21.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430103080 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е по иск с правно основание чл.439 от ГПК.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от С. Р. И. с ЕГН
********** с адрес: *** против "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, в която се твърди, на
23.11.2015г. в полза на ответното дружество бил издаден изпълнителен лист
за вземане в размер на: -1749.94лв.- главница за периода 01.04.12г. до
30.06.15г.; - 833.24лв. мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до
21.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 23.07.2015г. до окончателното изплащане
на вземането; 48.26лв – държавна такса; 120.00лв. – адвокатско
възнаграждение. Излага се, че кредитора поискал образуване на изпълнително
дело пред ***, възлагайки на съдебния изпълнител да извърши нужното за
проучване и установяване имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнение, на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ.
Навеждат се доводи, че давността била изтекла преди образуване на
изпълнителното производство. Молбата за инициирането му била подадена
1
осем години след издаване на изпълнителния лист.
Навеждат се също така доводи, че приложимата в случая давност е
тригодишна, тъй като вземането на кредитора произтича от несъдебното
изпълнително основание. Правните последици на заповедта по чл. 410 ГПК и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист не се приравняват на съдебно
решение постановено в исковия процес, поради което срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение.
Сочи се, че след датата на издаване на изпълнителния лист -
23.11.2015г. бил изминал период по-продължителен от определения в чл.111,
б. „в“ ЗЗД тригодишен срок, поради което правото на принудително
изпълнение по отношение на процесното вземане било погасено по давност.
Твърди се също така, че на гърба на изпълнителния лист било
отбелязано, че последното изпълнително действие се е състояло на
10.10.2018год., а изп. дело е прекратено на 10.05.2023год. Според ищеца
перемпцията е настъпила на 10.10.2020год. По образуваното изп. д. 596/23г по
описа на ЧСИ П. П. не били извършени същински изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, поради което и с оглед изтеклия давностен
срок, процесните вземания били погасени по давност.
Ответникът „Топлофикация Плевен“ ЕАД е депозирал писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата претенция. Излага
твърдения за действия на кредитора, прекъсващи давността.
Съдът като съобрази становищата на страните и ангажираните по
делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС се установява, че
същото е било образувано въз основа на заявление на „Топлофикация-
Плевен“ ЕАД – *** за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ищеца в настоящото производство С. Р. И. за следните вземания :
2 103,95лв. главница за стойност на доставена топлинна енергия за периода
от 01.04.2012. до 30.06.2015г.; 241,67лв. за мораторна лихва за периода от
03.06.2012г. до 21.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 23.07.2015г. до окончателното
изплащане на вземането.
2
Установява се, че Заповед за изпълнение е била издадена на
24.07.2015г., с която е било разпоредено претендираните вземания, ведно със
законната лихва върху главницата и направените деловодни разноски –
48,26лв. за държавна такса и 120лв. за адвокатско възнаграждение, да бъдат
заплатени от длъжника на кредитора. Видно е, че заповедта за изпълнение е
била връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, чрез залепване на уведомление.
При това, заповедта е връчена на 16.10.2015г. – с изтичане на двуседмичния
срок от залепване на уведомлението. Законоустановения двуседмичен срок за
депозиране на възражение е изтекъл на 30.10.2015г. и поради липсата на
подадено такова, заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на
31.10.2015г. Според направеното изрично отбелязване, кредитора е получил
издадения изпълнителен лист на 25.11.2015г.
От приложения препис на молба, изходяща от кредитора
„Топлофикация-Плевен ЕАД до *** от 01.12.2015г. (на л.22 от делото), е
видно, че ответника е заявил искане на сочената дата за предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжника С. И. за събиране на вземанията, за
които се е снабдил с изпълнителен лист в заповедното производство, като при
това е посочил, че възлага на съдебния изпълнител всички действия по чл.18
от ЗЧСИ. Образувано е било въз основа на молбата изп.дело
№20157560401301 по описа на ЧСИ с рег.№756 на КЧСИ.
Видно е от приложеното копие на запорно съобщение от съдебния
изпълнител с изх.№537/12.06.2016г. до „Плевен 1999“ ООД (на л.23), че за
осъществяване на възложеното принудително изпълнение е бил наложен
запор на трудовото възнаграждение на ищеца.
Видно е от приложения препис на запорно съобщение от същия съдебен
изпълнител до „Райфайзенбанк България“ от 21.05.2018г. (на л.24), че е бил
наложен и запор на банкови сметки на длъжника в сочената банка.
От представения препис на изпълнителния лист, издаден в
производството по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС (на л.28-л.29) се установява,
че според направените на него отбелязвания, за периода от 23.02.2016г. до
10.10.2018г. са постъпвали периодично суми за погасяване на вземанията на
кредитора, за събиране на които е било предприето принудителното
изпълнение по соченото по-горе изп.дело по описа на ***.
Видно е от приложеното копие на изп.дело №*** по описа на *** с рег.
3
№905 на КЧСИ, че на 16.05.2023г. кредитора „Топлофикация-Плевен“ ЕАД е
депозирал молба за образуване на изпълнително дело за принудително
събиране на останалите непогасени вземания на кредитора по издадения му
изпълнителен лист по ч.гр.д.№*** по описа на ПлРС – 1 749,94лв. главница,
ведно със законната лихва от 10.10.2018г. 33,92лв. държавна такса и 120лв.
адвокатско възнаграждение.
Видно е също така, че са били събрани данни от съдебния изпълнител
за имущественото състояние на длъжника, като на 16.05.2023г. са били
изпратени запорни съобщения до Инвестбанк АД, Банка ДСК АД, Уникредит
Булбанк АД и Юробанк България АД. На 17.05.2023г. е постъпило съобщение
от Уникредит Булбанк“, че сметките на длъжника са били блокирани, а на
18.05.2023г. са постъпили такива съобщения и от Банка ДСК и Инвестбанк.
Предприети са били от съдебния изпълнител действия по налагане на запор
на трудовото възнаграждение на длъжника и МПС, а на 29.05.2023г. е
постъпил отговор от работодателя за налагане на запора, както и от ОД на
МВР за запор на МПС. Видно е, че вследствие действията по принудително
изпълнение са постъпили суми за погасяване вземанията на кредитора.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен
иск е с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.439,
ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Според регламентираното в чл.439, ал.2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. В случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.
Установи се от обсъдените доказателства, че оспорените вземания
произтичат от доставена от кредитора топлинна енергия до имот на ищеца.
Установи се, че кредитора е претендирал по съдебен ред вземанията си,
подавайки заявление по чл.410 от ГПК на 23.07.2015г., като със заповед за
изпълнение от 24.07.2015г. е било разпоредено заплащане на процесните
суми.Установи се също така, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на
31.10.2015г. с изтичане на срока за възражение, като връчването е било
4
извършено по приложимите и действащи към момента норми в процесуалния
закон.
Спорен между страните е въпросът дали давностният срок, приложим
по отношение на вземанията на взискателя е тригодишният по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД или петгодишният, предвиден в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Преобладаващата съдебна практика, споделяна и от настоящия съдебен
състав, приема, че приложима по отношение на установените с
влязла в сила заповед вземания е петгодишната давност по аргумент от
разпоредбите на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. 404, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 404, ал.1, т. 1 подлежат на принудително изпълнение както
съдебните решения, така и заповедите за изпълнение, които имат характер
на съдебни изпълнителни основания по смисъла на новия ГПК от 2008 г. На
изпълнение по този ред подлежат установените по основание и размер
безспорни вземания, каквито без съмнение са както вземанията, установени с
влязло в сила решение, така и вземанията, установени с влязла в сила заповед
за изпълнение на съдилищата. Така както длъжникът не може да оспорва
вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до
съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така
длъжникът не може да оспорва и вземането, установено с влязлата в сила
заповед за изпълнение поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл.
414, ал. 2 ГПК. Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага извод, че
правилото следва да се прилага както по отношение на вземания, установени
с влязло в сила решение, така и по отношение на вземания, установени с
влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл Решение № 3 от
04.02.2022 г. по гр. д. № 1722 / 2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
При съобразяване на тази съдебна практика, съдът приема, че от
влизане в сила на заповедта за изпълнение - 31.10.2015г. е започнала да тече
5-годишна давност за установените с нея вземания.
Установи се, че с молбата за предприемане на изпълнителните действия
от 01.12.2015г. кредитора е направил възлагане по чл.18 от ЗЧСИ. С оглед на
това молбата му за изпълнение е валидна и прекъсва погасителната давност за
паричното притезание, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД.
Установи се също така, че действия по принудително изпълнение са
5
били извършвани до 10.10.2018г., с оглед направените отбелязвания върху
изпълнителния лист за постъпвали периодично суми за погасяване дълга на
ищеца.
Не се твърди и не се установява извършването на други изпълнителни
действия след 10.10.2018г. до 15.05.2023г., когато е било образувано ново
изп.дело №*** по описа на ***.
Ето защо, следва да се приеме, че перемпция е настъпила на
10.10.2020г.
Перемпцията обаче е без правно значение за давността. В т. 10 ТР №
2/2013, ВКС, ОСГТК е даден отговор на въпроса откога започва да тече нова
погасителна давност за вземането, когато изпълнителният процес е прекратен
поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК: Разяснено е, че
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
С оглед горното, в случая съдът счита, че след последното
изпълнително действие от 18.10.2018 г. е започнала да тече нова петгодишна
давност за погасяване вземанията на кредитора, за които е била издадена
влязлата в сила заповед за изпълнение и този давностен срок не е бил изтекъл
на 15.05.2023г., когато е бил прекъснат с предприемане на действията по
принудително изпълнение по образуваното по молба на взискателя изп.дело
№*** по описа на ***.
Поради това, съдът счита, че не може да се приеме, че към датата на
предявяване на иска – 30.05.2023г., е изтекъл приложимия 5-годишен
давностен срок за процесните вземания.
Предвид изложеното, съдът счита, че предявената искова претенция се
явява неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
С оглед изхода на производството и на основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищеца дължи на ответника направените разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от
ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
6
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. Р. И. с ЕГН **********, с адрес: г***
против "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: ***, *** ИСК с правно основание чл.439 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че ищеца не дължи
следните суми, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** по
описа на ПлРС: 1749,94лв.- главница за периода 01.04.12г. до 30.06.15г.; -
833,24лв. - мораторна лихва за периода от 03.06.2012г. до 21.07.2015г.. ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението - 23.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането; 48,26лв
– държавна такса и 120,00лв. – адвокатско възнаграждение, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. Р. И. с ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на "ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛЕВЕН" ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, сумата от 100лв.,
представляваща деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7