Решение по дело №1539/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1447
Дата: 25 март 2024 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20241110201539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1447
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. И.ОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110201539 по описа за 2024 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на *****************, представлявано от управителя
В.С.Г, чрез адв. Д. Г. Ц. от САК против Наказателно постановление № 717868-
F700111/10.08.2023 г., издадено от директор на офис "Младост" в Териториална
дирекция на НАП-София, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 355,
ал. 1 от Кодекс за социалното осигуряване /КСO/ е наложена имуществена санкция, в
размер от по 500.00 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 4, ал. 3, т.1 от Наредба № Н-
13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното юридическо лице, което в подадена чрез адв. Д. Ц. жалба, релевира
доводи за отмяната му. Сочи, че е нарушен чл.34, ал.1 ЗАНН, тъй като не е спазен 3-
месечният срок от установяване на нарушението, както и 1-годишният срок от
извършване на нарушението. Счита се, че е нарушен и чл.52 от ЗАНН, тъй като АНО
не се е произнесъл в месечен срок от получаването на преписката. На последно място
се поддържа, че обжалваното НП е издадено с порок относно съществен реквизит на
чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, тъй като размерът на имуществената санкция е изписан на
ръка със син химикал. С оглед на изложените съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
1
жалбоподателят – ***********, редовно призован, се представлява от адв. Д. Ц., която
поддържа жалбата въз основа на изложените в нея съображения, като допълнително
претендира приложимост на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, без да излага конкретни
съображения. Моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение и представя договор за правна защита и
съдействия и списък на разноските.
Административнонаказващият орган – директор на офис "Младост" в ТД на
НАП-София, редовно призован, се представлява от юрк. С.Е, който моли жалбата да
бъде оставена без уважение, а оспореното наказателното постановление да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждането на
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е ***********, със седалище и адрес на
управление: гр. ********************* представлявано от управителя В.С.Г.
Дружеството притежавало качествата "осигурител" и "работодател" и като
такова е било длъжно да спазва разпоредбите на КСО и поднормативните актове по
прилагането му. Към 2022 г., в дружеството имало само едно лице назначено на трудов
договор.
Като адресат на посочените разпоредби, съответно чл. 2, ал. 2 от Наредба №
Н – 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица,
както и от самоосигуряващите се лица, вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, дружеството всеки
месец следвало да подава в ТД-НАП,София, офис "Младост", декларация образец № 1
"Данни за дължими вноски за държавно обществено осигуряване, данни за здравно
осигуряване, данни за допълнително задължително пенсионно осигуряване, данни за
гарантирани вземания на работниците и служителите" и по образец № 6 "Данни за
дължими осигурителни вноски", поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване -
в законоустановения срок - до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните.
Декларация обр. №6 за месец май 2022 г. била подадена на 25.01.2023 г. и
приета с ПРОТОКОЛ № 22000233154357/25.01.2023 г., видно от справка за
задълженията на осигурител по декларация обр.6 за периода на задължението от
януари до декември 2022 г.
С оглед на така подадената извън срока декларация обр. №6 за месец май
2022 г., в офис „Младост" при ТД на НАП София, находящ се в гр. София, бул.
„Цариградско шосе" №111 и след направена справка в ИМ на НАП за подаване на
декларация образец № 6 за период от 01.05.2022 г. до 31.05.2022 г. е установено, че:
2
„***************** в качеството си на работодател и осигурител не е изпълнило
задължението си по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО за подаване декларация образец № 6 за
сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване,
Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително
пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите" и данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица за
период м. 05.2022 г. в законоустановения срок.
С оглед на така установеното нарушение, на 20.03.2023 г. свидетелят И. С. И.ов,
на длъжност "старши инспектор" в НАП при ТД – гр. София, офис „Младост“ въз
основа на извършена в информационната система на НАП справка, в присъствието на
един свидетел и представител на дружеството, съставила Акт за установяване на
административно нарушение № F700111/20.03.2023 г. срещу „*************, в който
било прието за установено, че за месец май 2022 г., дружеството не е подало в срок
декларация по образец 6, с което е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал.
3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО.
Въз основа на така съставения АУАН, на 10.08.2023 г., директорът на офис
"Младос" в ТД на НАП – гр. София, издал обжалваното наказателно постановление №
717868-F700111/10.08.2023 г. с което на основание чл. 355, ал. 1 КСО наложил на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция в размер от по 500 лв. Препис от
постановление бил връчен на представител на дружеството на 15.01.2024 г., а на
29.01.2024 г. била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетеля И. С. И.ов, както и приобщените на основание чл. 283 НПК писмени
доказателства: копия на справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6 за
периода на задължението от януари до декември 2022 г.; справка за общи задължения
на осигурителя „************* към НАП, актуални към 31.01.2024 г.; Заповед № 3ЦУ
– 1149/25.08.2020 г.; Заповед № 1659/18.05.2009 г. и други.
Съдът кредитира показанията на свидетеля И.ов като логични и хронологично
свързани със съдържанието на АУАН и представената с преписката справка за
задълженията на осигурителя „************* по декларация обр.6 за периода от
януари до декември 2022 г., от които се извеждат данни за осъществената спрямо
дружеството проверка, касаеща подаването на декларация по образец 6. Показанията
на този свидетел, макар и не много информативни с оглед вида и естеството на
служебните задължения на свидетеля и заявената от него липса на спомен, съдът
намира че способстват за изясняване на приетата за установена фактическа обстановка,
като обосновават непрекъсната верига на доказателствената съвкупност. Неговите
показания са изцяло подкрепени от горепосочените писмени доказателства, а досежно
3
съставомерните факти не се оспорват и от жалбоподателя. Видно от представената
справка за задълженията на осигурителя „************* по декларация обр.6 за
периода от януари до декември 2022 г. Декларация обр. №6 за месец май 2022 г. била
подадена на 25.01.2023 г. и приета с ПРОТОКОЛ № 22000233154357/25.01.2023 г.
Приложените заповеди удостоверяват материалната и териториална
компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери изцяло законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за
спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията,
изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни за това административни органи. Съобразно нормата на чл.
355, ал. 5 КСО актовете за установяване на административни нарушения се съставят от
органите по приходите, каквото качество "старши инспектор" по приходите И. И.ов е
имал /съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП/. От Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020 г., т. 1. 2,
б. "д", издадена от изпълнителния директор на НАП, е видно, че последният е
делегирал правомощията си да се издават наказателни постановления за нарушения на
чл. 355 КСО и на директорите на офиси при ТД на НАП. При съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и настоящият съдебен състав счита, че
възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.
Видно от мотивите към Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. по т. д. №
3/2019 г., ОСС на ВАС I и II колегия, административнонаказателното преследване се
изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от открИ.е на нарушителя, а не от момента, в който е
съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в
йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от
точно определен нарушител. Застъпено е разбирането, че по смисъла на чл. 34, ал. 1
ЗАНН открИ.е на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено. В случая нарушението е станало известно на
4
проверяващите органи най-рано на 25.01.2023 г., когато е подадена декларацията обр.
6 за месец май 2022 г. извън законоустановения срок, като в периода от тази дата до
20.03.2023 г., когато е съставен АУАН са установени извършването на нарушението и
нарушителят. АУАН е съставен на 20.03.2023 г., следователно дори и считано от най-
ранната дата – 25.01.2023 г. е спазен 3-месечният срок. Спазен е и едногодишният срок
от извършване на нарушението до образуване на административнонаказателното
производство със съставения АУАН, доколкото нарушението се твърди, че е
извършено на 28.06.2022 г., а АУАН е съставен на 20.03.2023 г.
Отговорността на дружеството е ангажирана за осъществено от него
нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл.
5, ал. 4, т. 2 КСО.
На основание чл. 5, ал. 6 КСО е приета НАРЕДБА № Н-13 от 17.12.2019г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите. С чл. 4 от
Наредбата, се регулира задължението на работодателите и осигурителите да подават
декларации по образец № 1 и № 6, в съответната компетентна териториална дирекция
на Националната агенция за приходите, за всеки календарен месец, до 25-о число на
месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларациите се подават
едновременно.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че
дружеството притежава качеството на "задължено лице", по смисъла § 1, т. 3 от ДР на
Наредбата, както и че в нарушение на задълженията си по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба
№ Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, същото е подало декларация по образец
6 за месец май 2022 г. не до 25 число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят
данните, а е подало декларацията обр. 6 за месец май 2022 г. на 25.01.2023 г.
От събрания доказателствен материал безспорно бе доказано, че дружеството
чрез бездействие е осъществило нарушението, за което е ангажирана отговорността му
с оспореното наказателно постановление. Правилно наказващият орган е определил
датата на извършване на нарушението, посочена в НП, а именно 28.06.2022 г. – датата,
следваща датата до която дружеството е следвало да подаде декларация обр. 6 за месец
май 2022 г.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че обжалваното НП е
издадено след изтичане на едномесечния срок, предвиден в чл.52 ЗАНН, доколкото
непротиворечива е както теорията, така и съдебната практика относно въпроса, че този
срок е инструктивен и неспазването му не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Изписването на размера на наложената имуществена санкция със син
5
химикал, също не представлява порок на обжалваното НП, който да води до
последиците претендирани от жалбоподателя, доколкото авторството на цялостното
изявление, обективирано в обжалваното НП не се оспорва от наказващия орган.
Доколкото с обжалваното НП е ангажирана отговорността на юридическо
лице, то не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението.
Наказващият орган коректно е приложил санкционната разпоредба на чл. 355,
ал. 1 КСО и е наложил имуществена санкция в минимален размер от 500 лева, с оглед
на което размерът на наложената санкция не подлежи на обсъждане, предвид
разпоредбата на чл.27, ал.5 ЗАНН.
Съдът намира, че при преценка на доказателствата и конкретиката на случая
не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Съгласно ТР
№ 1/12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката на
административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Нормата на § 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН постановява, че маловажен случай е този, при който извършеното нарушение,
с оглед липсата или незначителността на вредните последици, или с оглед други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая
нарушението е формално, на просто извършване, и за довършването му не е
необходимо настъпването на допълнителен съставомерен резултат, освен факта на
осъществяването му. Не се констатира и наличието на третата алтернатива от
визираната дефинитивна норма, а именно "други смекчаващи обстоятелства", които да
редуцират степента на обществена вредност на нарушението, в сравнение с обичайното
проявление на нарушенията от същия вид. В случая са засегнати обществените
отношения, свързани с осигурителната система в страната, и по-конкретно с
обезпечаване възможността за текущ осигурителен контрол върху наетите от
дружеството лица. В същото време срокът на забавата за подаване на процесната
декларация не може да бъде определен като пренебрежимо кракът.
С оглед на изложение съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, страните имат право на присъждане на разноски. С
оглед изхода от делото, право на разноски има въззиваемата страна, която е направила
и своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата
страна сумата в размер на 80 лева.
6
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд,
НО, 129 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 717868-F700111/10.08.2023 г.,
издадено от директор на офис "Младост" в Териториална дирекция на НАП-София, с
което на *****************, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекс за социалното
осигуряване /КСО/ е наложена имуществена санкция, в размер от по 500 /петстотин/
лева за нарушение на чл. 4, ал. 3, т.1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г., вр. чл. 5, ал. 4, т.
2 КСО.
ОСЪЖДА ***************** да заплати на НАП сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7