РЕШЕНИЕ
№ 260068
гр. Пловдив, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV с-в, в публичното заседание на втори юли две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА ЗАПРЯНОВА
при секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното гр. дело № 2000
по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.
Предявен е иск за делба на
съсобственост по чл. 34 ЗС на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № ***по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № ***г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. П., местност Т.,
с площ от 7797 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с
категория на земята при неполивни условия – четвърта, стар идентификатор няма, с
номер по предходен план: ***, при граници и съседи на имота поземлени имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***. Построените в
имота сгради не са предмет на делбата.
Делото е образувано по искова
молба от З.А. ***, С.В.П., Д.Г.П., В.Г.П., Н.М.С., И.М.Н., П.А.А. и В.С.А. за
допускане на съдебна делба на гореописания имот. В исковата молба и уточнение
към същата от ***** г. /л. 327/ се твърди, че правото на собственост на ищеца за
2997/7798 ид. части от имота произтича от наследяване от Г. П. А. /майка на
ищеца, починала на 29.12.2016 г./, която на свой ред е притежавала 1000 кв. м.
от процесния имот на основание договор за дарение, обективиран в нотариален акт
за дарение № ***, том **, дело № *** г. от своя баща П. П. Д.; по наследство и
реституция от своя баща П. П. Д., съгласно Решение № *** от *** г. на Поземлена
комисия – гр. Пловдив; на основание давностно владение съгласно констативен
нотариален акт за собственост, вписан под акт № ***, том ***, дело № *** г. при
СВ – Пловдив и договор за покупко – продажба за 1/8 ид. част от имота от М. Д. М.,
обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под
акт № ***, том **, дело № *** г. Отделно от това се твърди, че ищецът е
придобил ½ ид. част от 1350/7797 идеални части от имота на основание
договор за покупко – продажба на недвижим имот, вписан под акт № **, том **,
дело № *** г., от прехвърлителите С. П. Д., С.Д.Г. и П.Д.Д.. Доколкото към датата
на сключване на последния, ищецът е бил в граждански с брак с ответницата В.С.А.,
то същата се твърди да е съсобственик поради така възникнала съпружеска
имуществена общност, касателно придобитото по договор за покупко – продажба от
ищеца. Твърди се също така, че притежаваните от ищеца в изключитела собственост
и СИО идеални части са обобщени в съставен Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти /по документи/, вписан под акт № **, том **,
дв. вх. рег.№ *** г. на СВ – Пловдив. В резултат от наследяване и покупко –
продажба се твърди ищецът да е собственик на общо 3672/7797 ид. части от
процесния имот.
В уточнение към исковата молба
от *** г. /л. 17/ и *** г. /л.23/ се твърди, че ответникът Община Пловдив
притежава 750/7797 ид. части от имота въз основа на Акт за общинска собственост
№ **, том **, дело № ** г.; ответникът Н.М.С. притежава 250/7997 ид. части от
имота на основание последователни договор за дарение, обективиран в нотариален
акт за дарение, вписан под акт № **, том **, дело ** г. на СВ – Пловдив и
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт за покупко –
продажба вписан под акт № **, том **, дело *** г. на СВ – Пловдив; ответниците С.В.П.,
Д.Г.П. и В.Г.П. притежават 125/7797 ид. части, на основание наследство от Г. Д.П., който ги е придобил по силата на договор
за дарение, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, дело № *** г. на нотариус при РС
Пловдив; ответникът И.М.Н. притежава 250/7797 ид. части от имота на основание
договор за покупко – продажба № **, том **, дело № *** г., издаден от
Пловдивски народен съд; ответникът П.А.А. притежава 2997/7797 ид. части от
имота по наследство от Г. П. А., съгласно Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти /по документи/, вписан под акт № **, том **,
дв. вх. рег.№ *** г. на СВ – Пловдив, ответникът В.С.А. притежава 675/7797 ид.
части от имота в режим на СИО, придобити чрез покупка през време на брака с
ищеца.
С определение № **** г.
производството по делото е прекратено по отношение на ответника И.М.Н., който е
п. преди предявяване на иска за делба, като в изпълнение на дадените със същото
определение указания, ищецът е насочил иска за делба срещу неговите наследници
по закон – две дъщери: А.И.М. и А.И.М. – Ю..
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на искова молба от ответника Община Пловдив, в който се
твърди, че Община Пловдив е придобила стар имот пл. № ***с площ от 500 кв.м. по
силата на Договор за замяна от *** г. от И. В. С. и Д.Г.И..
Твърди се също така, че отново по силата на Договор за замяна от *** г. е
придобила ½ ид. част от имот пл. № *** с площ от 500 кв.м. от Г. Б. Б..
Излагат се доводи, че придобитото по двата договора за замяна съставлява
северозападната част от имот № *** по КВС на местността „Т.“, гр. П., Запад.
Излагат се доводи, че с Решение № **** г. на ПК Пловдив на Община Пловдив са възстановени
750/7798 ид. части от имот № *** по КВС на местността „Т.“, гр. Пловдив, Запад,
представляващ нива с площ от 7798 кв.м., като с оглед на това за притежаваната
ид. част от имота били съставени последователно Акт за частна общинска собственост
№ **** г. на Район Западен при Община Пловдив, както и нов Акт за частна
общинска собственост № **** г. на Район Западен при Община Пловдив на основание
чл. 59, ал. 1 ЗОС, като са актувани 750/7797 ид. части от същия поземлен имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив.
Излагат се твърдения, че върху имота има построени девет сгради, с посочени
кадастрални номера: идентификатор № ***; идентификатор № ***; идентификатор № ***;
идентификатор № ***; идентификатор № ***; идентификатор № ***; идентификатор
№ ***; идентификатор № *** и
идентификатор № ***, които не са общинска собственост и не са предмет на акта. В
допълнително становище вх.№ *** г. от Община Пловдив се оспорва
съставеният в полза на ищеца З.А.А. и ответниците В.С.А. и П.А.А. констативен нотариален акт за собственост
върху недвижими имоти /по документи/, вписан под акт № **, том **, дв. вх.
рег.№ *** г. на СВ – Пловдив.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците А.И.М. и А.И.М., с който се
излагат твърдения, че същите са единствени наследници по закон при равни права
на своите родители И.М.Н. и М. Л. Н. . През време на брака им съпругът И.М.Н.
заедно с Г. Б. Б. придобили при равни права, чрез договор за
покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот №
**, том *, дело № *** г. на Нотариус при Пловдивски народен съд, празно дворно
място от 500 кв.м., което се отделя от нива, цялата от 7344 кв.м. в гр.
Пловдив. Претендира се, че по този начин тези две ответници се явяват
собственици по наследство от своите родители на по 125 кв.м. от посочения
недвижим имот с идентификатор № ***по КК и КР на гр. Пловдив, представляващ
нива с площ от 7797 кв.м. Сочи се, че придобитите от родителите им 250 кв.м. от
процесния имот са с материализирани на място граници, чрез ограда, като мястото
се ползва изключително от тях, в същото има извършени подобрения – плодни
дървета /орехи, череша, вишни, кайсия/ лоза и зеленчукови насаждения, както и са
построени сгради с кратки идентификатори № *, с площ от 16 кв.м.,
представляваща хангар, депо, гараж, както и № *, със застроена площ от 10
кв.м., с предназначение склад. Претендира се сградите да са изключителна
собственост на тези двама ответници. В съдебно заседание от *** г. по делото
ответниците са предявили възражение, че са придобили собствеността върху
250/7798 ид. части от имота на основание давностно владение. В съдебно
заседание от **** г. се претендира процесният имот да представлява обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС поради наличие на хоризонтална етажна собственост, което
прави делбата му недопустима и на това основание се претендира искът за делба
да бъде отхвърлен, като неоснователен. В
допълнително становище вх.№ *** г. се оспорва съставеният констативен нотариален
акт, вписан под акт № **, том *** г. в Служба по вписванията Пловдив и се иска
по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК да бъде отменен до размера на притежаваните от
останалите съсобственици идеални части от недвижимия имот.
Постъпил е отговор на исковата
молба и от ответника Н.М.С.. Със същия се оспорва придобиването от ищеца на
идеални части от процесния имот по силата на констативен нотариален акт и по
договор за покупко – продажба, както и придобиването на права в съсобствеността
от ответника Община Пловдив на основание съставен акт за частна общинска
собственост. Оспорва се също така, че сборът на заявените от ищеца квоти в
съсобствеността надхвърля площта на имота, чиято делба се иска. Претендира за
отхвърляне на предявения иск за делба.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника П.А.А., с който се излагат
доводи, че следва да бъде допусната делба на процесния имот между посочените в
исковата молба лица и при установените квоти.
В срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответниците С.В.П., Д.Г.П., В.Г.П. и В.С.А..
С определение № *** г. на
мястото на ответника С.В.П., починала на *** г. в хода на производството, са
конституирани Д.Г.П. и В.Г.П., които вече са участници в производството на лично основание.
С определение № *** г., като
ответници са конституирани С.Д.Д. и П.Д.Г..
С постъпили от С.Д.Д. и П.Д.Г.
становища /л. 422, л. 423/ се оспорва конституирането им като страни по делото
по идентични съображения, че същите, заедно със своята майка С. П. Д., са
продали на ищеца собствените си 1350/7798 ид. части от процесния имот, ведно
със сгради № 1 и № 2 в същия, поради което и не се явяват собственици в имота.
С протоколно определение в
открито съдебно заседание, проведено по делото на **** г., като ответник е
конституиран П.Д.П..
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпило от същия становище вх.№ *** г., с което се излагат доводи за
допустимост и частична основателност на предявения иск за делба. Оспорва се
материалната доказателствена сила на констативен нотариален акт, вписан под акт
№ **, том *** г. в Служба по вписванията Пловдив, доколкото делът на ищеца и
неговата съпруга в собствеността не е правилно изчислен и сборът на заявените
от ищеца части на всеки от съсобствениците надвишава единица. Сочи се, че няма
претенции към сградите в имота с идентификатори № *, № * и № *. Заявяват се
претенции към сграда № * и част от сграда № *, която се твърди да представлява
общо заснемане на жилищните сгради на П. и С., които са на калкан. Излагат се
доводи, че по силата на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален
акт за продажба на недвижим имот № **, том **, дело № *** г. наследодателят на
този ответник – Д.Г.П., заедно с Н. Н.С. закупуват 500 кв.м. празно място
отделено от нивата, съставляваща имот 17 от кв. В. з. по плана на гр. П. Твърди
се, че впоследствие двамата построяват сгради в закупеното място, които са
предмет на съдебна делба между С. и П., като при същата последните получават
източната паянтова жилищна сграда и стопанска сграда зад нея, ведно с ½
ид. част от дворното място от 500 кв.м., които след смъртта на Д.П. и съпругата
му били придобити по наследство от двамата им синове – Г. Д.П. и П.Д.П.. Поради това се претендира Г. Д.П. и П.Д.П. да притежават по 125/7797 ид.
части от имота, а наследниците на Н. Н.С. – 250/7797 ид. части. Претендира се
да бъде допусната делба на процесния имот при съобразяване на действителните
права в имота и по отношение на постройките в същия.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск за делба с правна квалификация
чл. 34, ал. 1 от ЗС.
Не е спорно между страните, а и от приобщения
по делото нотариален акт за покупко – продажба № **, том *, регистър № **
/л.394/, се установява, че на основание обективирания в него договор за покупко
– продажба от *** г. П. П. Д. и Ю. П. Д. са придобили нива от 14 декара, 6 ара
и 88 кв.м. в Пловдивско землище, местността Ф. ш. – Т.. Доколкото по делото не
е установено противното и липсва спор, следва да се приеме, че посочените
приобретатели на този имот са го поделили по равно с делба, обективирана в
протокол от ** г. По този начин П. П. Д. е станал изключителен собственик на нива,
съставляваща имот № ** в квартал В. з. по плана на гр. Пловдив, с площ от 7344
кв.м. Този извод еднопосочно се налага от последващите писмени доказателства в
лицето на нотариални актове № ** и ** от *** г. /л.303 и прикрепен на задна
корица на делото/, както и № **, том **, дело ** от *** г. /л.97/, с които П. П.
Д. се разпорежда с реални части от така придобития имот, доколкото като
приложение към всеки е посочен именно протокол за делба от 1957 г., установен и
удостоверен от нотариуса по всяка сделка.
Не е спорно между страните, а и от приетите по
делото доказателства се установява, че П. П. Д. е извършил следните
разпореждания с нивата, съставляваща имот № ** в квартал В. з. по плана на гр.
П., с площ от 7344 кв.м., а именно:
С договор за покупко – продажба от *** г.,
обективиран в нотариален акт № **, том **, дело № ** г. е продал на И. В. С. и Д.Г.И.
празно място от 500 кв.м. от посочената нива.
С договор за покупко – продажба от *** г., обективиран
в нотариален акт № **, том **, дело № *** г. /л.303/ е продал на Н. Н.С. и Д.Г.П.
празно място от 500 кв.м. от същата нива.
С договор за дарение от *** г., обективиран в
нотариален акт № **, том **, дело № *** г. /л.331/ е дарил на дъщеря си Г. П. П.
празно място от 1000 кв.м. от същата нива.
С договор за покупко – продажба от *** г.,
обективиран в нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № **, том **,
дело № *** г. /л.97/, е продал на И.М.Н. и Г. Б. Б. празно
място от 500 кв.м. от същата нива.
При
тези данни на първо място се поставя въпросът за предмета на делбата:
Настоящата инстанция намира, че в резултат от посочените четири разпоредителни сделки с имота е възникнала съсобственост между прехвърлителя и приобретателите по сделките. Същите не могат да се легитимират, като собственици на реални части от процесния недвижим имот по силата на правни сделки, така че тези реални части да бъдат изключени от делбата. Това е така доколкото посочените четири разпоредителни сделки, с които П. П. Д. е прехвърлил на приобретателите по четирите сделки реални части от имота, не са били годни да произведат вещно действие. Всички сделки /тази за дарение на 1000 кв.м.; и тези за продажба на три пъти по 500 кв.м./ са нищожни поради невъзможност по чл.72 ЗН да се прехвърли валидно с тях площ от земеделска земя - нива под 3 дка. В тази връзка от приетото по делото заключение по СТЕ /л. 288/ се установява, че за имота са приети: Кадастрален план на „В. з.“ от *** г., карта на възстановената собственост /КВС/ от *** г. и кадастрална карта от 2009 г. Последната е одобрена със заповед № ***г. на АГКК, като в нея процесният имот е заснет с идентификатор № ***, с площ от 7797 кв.м., в граници идентични с тези по КВС и плана от ***г. На свой ред от заключението по допълнителна СТЕ /л. 379/ се установява, че няма данни за промяна на предназначението на земята, като и по действащата кадастрална карта същата е земеделска територия. Посочените заключения се кредитират изцяло, като обективни, обосновани и компетентно изготвени. От същите се установява, че начинът на трайно ползване на имот с идентификатор № ***е нива считано от *** г., поради което коментираните сделки с реална част от него под 3 дка, като противоречащи на закона, се явяват нищожни.
При този извод, съдът е длъжен да направи
преценка за конвертиране на четирите сделки, с които П. П. Д. се е разпоредил с
реални части от имота си, като такива за разпореждане с идеални части, която
преценка е дължима, независимо дали страните са се позовали изрично на правна
конверсия на сделките, доколкото въпросът за частите на съделителите е въпрос
на правилно приложение на закона, съдът е длъжен да го изследва служебно и да
определи действителните им права в съсобствеността въз основа на данните,
съдържащи се в събраните по делото доказателства и според предписанията на
приложимата правна норма /в този смисъл решение № 50015/2023/29.02.2024 г. по
г.д.№ 1545/2022 г., 2-ро г.о. на ВКС/. Правната конверсия предполага
нищожността на сделката за продажба на реална несамостоятелна част, и при
установяване волята на страните да запазят вещно-прехвърлителният ефект на
продажбите, по които са придобили тези реални части, то следва да се счита, че
собствеността е прехвърлена в идеални части, съответстващи на съотношението
между продадените реални части и площта на имота от 7797 кв.м./ решение № 215/4.11.2016
г. по гр.д.№ 1543/2014 г. на ВКС, I г.о. и решение № 208/14.12.2017 г. по гр.д.№
53476/2015 г. на ВКС, ІІІ гр.о./.
В тази връзка, доколкото между страните
практически липсва спор, а и от цялостен анализ на всички събрани по делото
писмени доказателства, включително и данните от коментираните СТЕ и
допълнителна СТЕ, не се налага извод за противното, се обосновава, че
приобретателите по коментираните четири разпоредителни сделки са установили
фактическа власт върху съответно прехвърлените им части от имота, включително
са предприели и действия по последващо разпореждане със същите. Тези факти
сочат на недвусмислено изявена воля от приобретателите по тези четири сделки да
запазят последиците от придобитите от тях по силата на правните сделки права
върху имота. От своя страна прехвърлителят по сделките е едно и също лице, като
е извършило последователно сделките в интервал от два дни, поради което се
налага извод, че същият е осъзнавал и целял прехвърлянето именно на отделни
части от имота, а не разпореждане с целия имот, както и че след всички сделки
запазва за себе си останалата част от имота.
При тези данни с оглед посочената практика на
ВКС по въпросите на вещноправната конверсия, отнесени към настоящия случай, се
налага извод, че както приобретателите, така и прехвърлителят по посочените
четири сделки са желаели да се запази вещно – прехвърлителното действие на
сделките. След като с тях не е било възможно да бъдат прехвърлени реални части
от имота на П. П. Д., то са били прехвърлени идеални части, съответстващи на
съотношението между продадените реални части и площта на имота, към настоящия
момент, доколкото от СТЕ /л. 288/, както се посочи, че процесният имот с
идентификатор № ***по КК е в граници, идентични с тези по КВС и плана от 1952 г.,
следователно същият не е претърпял промени по отношение на неговата площ,
установена на 7797 кв.м.
На
следващо място, с оглед въведените твърдения за възникнали по реституция права
за част от съсобствениците, следва да бъде разгледан въпросът за наличието на
това заявено придобивно основание с оглед правата в съсобствеността:
От Решение № *** за възстановяване правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници от ***
г. на ПК Пловдив /л. 332/, се установява, че на наследниците на П. П. Д. са
възстановени 7344 кв.м. от имот № **, масив *** по кадастралния план на „В. з.“
в гр. П. от ** г., местност Т. с обща площ от 7.798 кв.м., като в същото е
посочено, че собствеността е установена с нотариален акт № *** г.
По делото е представено и Решение № *** за
възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници от *** г. /л. 82/, от което се установява, че
на Община Пловдив е възстановено правото на собственост върху нива от 0,750
дка, част от имот № ***, находяща се в местност Т.. В решението е посочено, че
имотът е съсобствен с наследниците на П. П. Д., наследниците на Г. П. П., наследниците
на И.М.Н., наследниците на Н. Н.С., Г. Д.П.
и П.Д.П..
В същото време по делото не се твърди и
установява процесният имот изобщо да е бил внасян в ТКЗС, респективно че върху
него е било установено кооперативно земеползване. Напротив от приобщените по
делото доказателства, включително извършените разпореждания с идеални части от
имота в полза на Община Пловдив по двата посочени договори за замяна от *** г.,
както и извършената съдебна делба на сгради върху имота по г.д.№ *** г. по
описа на Районен съд Пловдив /извършена
преди първото възстановително решение от 1994 г./, се налага категоричен извод,
че съсобствениците в имота са запазили владението върху същия в реалните му
граници и за него колективизация не е провеждана.
Поради изложеното се намира, че посочените две
възстановителни решения не следва да бъдат зачетени, като придобивно основание,
доколкото не са били налице материалноправните предпоставки за възстановяване
на собствеността. Това е така доколкото не подлежат на възстановяване по реда
на ЗСПЗЗ имотите, за които е запазено владението в реални граници, защото
владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респективно върху тях не е установено кооперативно земеползване.
ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост,
чието упражняване е продължило и след колективизацията /Решение № 218 /
29.09.2014 г. по гр. д. № 6670 / 2014 г., І г.о. и Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. № 356 / 2016 г., ВКС, I г.о./
За пълнота следва да се посочи, че от
сравнителен анализ на двете възстановителни решения се установява, че същите са
взаимно изключващи се и произволни. Това е така доколкото сборът от
възстановените с тях квадратури е повече от площта на целия имот № **. До този
резултат се е достигнало, тъй като с първото решение е възстановена площ
съответстваща на ½ от площта, посочена в нотариалния акт от *** г. без
да се съобрази, че имотът е с непроменени граници от първото му отреждане в
плана от *** г., поради което и следва да се възстанови в цялата си площ от 7.798
кв.м., както и без да се съобразят разпорежданията на П. П. Д. от *** г. Именно
последното е довело до несъвместимия резултат в полза на Община Пловдив да се
възстанови площ от 750 кв.м., която отнесена към възстановената с първото
решение площ от 7344 кв.м., дава площ надвишаваща тази на имота, което е
недопустимо.
По този начин към *** г. в резултат от
коментираните четири разпоредителни сделки и приетата вещна конверския,
собствеността върху процесния имот е разпределена между съсобственици и при
квоти в имота, както следва: И. В. С. – 250/7797 ид. части; Д.Г.И. - 250/7797 ид.
части; Н. Н.С. – 250/7797 ид. части; Д.Г.П. - 250/7797 ид. части; Г. П. П.а –
1000/7797 ид. части; И.М.Н. - 250/7797 ид. части; Г. Б. Б. -
250/7797 ид. части и П. П. Д. – 5297/7797 ид. части. Последващите разпоредителни
действия на установените титуляри на правото на собственост върху процесния
имот, ще бъде проследено за всеки по отделно.
Относно
притежаваните от И. В. С. ; Г. Б. и Д.Г.И.
идеални части от имота:
Не е спорно между страните, а и от
представените писмени доказателства се установява, че с договор за замяна от ***
г. /л. 88/, Градски народен съвет – Пловдив е отстъпил на И. В. С. , Д. К. и Г. Б. Б.
право да построят жилищна сграда, като по отношение на И. В. С. и Г.
Б. Б. правото на строеж е отстъпено в замяна на
имотите им, съставляващи имоти пл. № ** и ** от местността „В. з.“.
От договор от *** г., сключен между ГНС
Пловдив и Д.Г.И. /л. 85/, се установява, че Градски народен съвет – Пловдив е
отстъпил на Д.Г.И. право да построи жилищна сграда в замяна на имота му,
съставляващ ½ ид. част от имот пл. № ** от местността „В. з.“.
С оглед изложените по горе съображения относно
наличието на вещноправна конверсия и установените права в съсобствеността за И.
В. С. – 250/7797 ид. части; Г. Б. Б. -
250/7797 ид. части и Д.Г.И. - 250/7797 ид. части в резултат от извършените
разпоредителни сделки в лицето на коментираните два договора за замяна Община
Пловдив се легитимира по силата на същите, като собственик на общо 750/7797 ид.
части от имота.
Този извод не се променя от обстоятелството,
че съгласно данните от приетото по делото заключение по СТЕ /л. 288/ в копие от
Кадастралния план на „В. з.“ от ** г., съхранено в Район Ю. на Община П. в
северозападната част на имот № ** са попълнени два нови имота: съответно № ** с
площ от 698 кв.м. и № ** с площ от 696 кв.м. Това е така доколкото тези имоти
са нанесени, както се посочи, само в „копие“ на плана, съхранявано в Район Ю.,
но не са отразени в плана, съхраняван при Община Пловдив, като предвиждането им
с оглед вече изложите доводи за минималните размери на площта на земеделските
земи, не съответства на законоустановените такива, предвид трайното предназначение
на територията и начина на ползване на процесния имот, а именно нива
/непроменен и към настоящия момент съгласно СТЕ/.
Относно
притежаваните от Н. Н.С. идеални части от имота:
От договор за дарение на идеални части от
недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г.
на Служба по вписванията гр. Пловдив /л. 396/, се установява, че Н. Н.С. и
съпругата му – П. М. С. , са прехвърлили
на Н.М.С. собствеността върху 1/100 ид. част от 250/7798 кв.м. от имот № ***,
находящ се в землището на гр. П., местността „Т.“. Останалите 99/100 ид. части
е прехвърлена на Н.М.С. с договор за покупко – продажба, обективиран в
нотариален акт № **, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. Пловдив
/л. 397/.
Следователно по силата на посочените
разпоредителни сделки Н.М.С., за който по делото е установено, че към датата на
възмездно придобиване на ид. части от имота е неженен /л. 30/ се легитимира
като собственик на 250/7797 ид. части от процесния имот.
Относно
притежаваните от Д.Г.П. идеални части от имота:
От договор за дарение от *** г., обективиран в
нотариален акт № ***, т. **, дело № *** г. на нотариус с район на действие –
Районен съд Пловдив /л. 395/, се установява, че Д.Г.П. и Е.П.П. са дарили на
синовете си – Г. Д.П. и П.Д.П. по равно
½ ид. част от дворно място от 500 кв.м., съставляващо имот пл. № ** във
Вилна зона на кв. „К.“ в гр. П. По силата на посочения договор за дарение Г. Д.П. и П.Д.П. се легитимират, като собственици
всеки от тях на по 125/7797 ид. части от процесния имот.
Не е спорно по делото, че Г. Д.П. /роден на *** г./ е п. на *** г., като е
оставил за свои наследници преживяла съпруга С.В.П. /починала на ** г. в хода
на процеса/ и двама синове Д.Г.П. и В.Г.П. /които са конституирани по делото/,
като последното се установява и от представените удостоверения за наследници на
л. 217 и л. 402. Следователно по силата на наследствено правоприемство на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН Д.Г.П. и В.Г.П. се явяват собственици при равни права
от по 62,50/7797 ид. части от процесния имот.
Тук за пълнота следва да се посочи, че по
делото е приобщено като доказателство Решение от **** г. по г.д.№ *** г. на
Районен съд Пловдив /л.309/ за извършена съдебна делба между П. и С., но
доколкото от същото се установява, че предмет на делбата по него са постройки
върху процесния имот /които не са предмет на настоящата делба/, а ид. части от
имота са посочени, като прилежаща част към постройките, изводите относно
съсобствеността върху имота не се променят с оглед действието на съдебното
решение по посоченото дело.
Относно
притежаваните от И.М.Н. идеални части от имота:
От Удостоверение за наследници на И.Н.М. изх.
№ **** г. на Община Пловдив /л. 52/, се установява, че същият е починал на ***
г., като е оставил за наследници: съпругата си – М. Л. Н. /починала на *** г./, и двете си дъщери – А.И.М.
и А.И.М. – Ю..
Следователно по силата на наследствено
правоприемство на основание чл. 5, ал. 1 ЗН А.И.М. и А.И.М. – Ю. се легитимират
като собственици при равни права от ½ ид. част от притежаваното от
наследодателя, или всяка е собственик на по 125/7797 ид. части от процесния имот.
В действителност от тези ответници по делото е
предявено възражение за придобиване по давност на реалната част от имота, но
доколкото собствеността не може да произтича едновременно от две различни
основания, а давността, като оригинерно основание е винаги евентуално, същото
не подлежи на разглеждане, доколкото както се посочи по – горе приетото
основание на правото на собственост на наследодателя И.М.Н. е договор за
покупко – продажба.
Относно
притежаваните от П. П. Д. и Г. П. П.а идеални части от имота:
По делото е приобщено Удостоверение за
наследници на П. П. Д. изх. № *** г. на Община Пловдив /л. 386/, от което се установява,
че същият е починал на *** г., като е
оставил за наследници: съпругата си – П. И.Д., и трите си деца – Г. П. А., П. П.в
П. /починал на *** г. – неженен, без деца/, и С. П. Д.. С оглед изложеното,
всеки от тях е придобил по ¼ ид. част от неговото наследство на
основание чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН.
От Удостоверение за наследници на П. И.Д. /л.388/ се установява, че същата е
починала на *** г., като е оставила за наследници: сина си – М. Д. М., и дъщеря
си – С. П. Д., като всеки от тях е придобил собствеността върху ½ ид.
част от наследството на своята майка – П. Д., респ. е придобил по 1/8 ид. част от наследството
на П. П. Д..
По делото е приобщено и Удостоверение за
наследници на П. П. П. изх. № *** г. на
Община Пловдив /л. 400/, от което се изяснява, че същият е п. на *** г., като е
оставил за наследници сестра си – Г. А., и еднокръвната си сестра – С. Д.. С
оглед изложеното и на основание чл. 8, ал. 3 ЗН първата е получила 2/3 ид. части
от наследството, а втората – 1/3 ид. част, респ. първата е получила 2/12 ид.
части от процесния имот, а втората – 1/12 ид. част или Г. А. – *** ид. части от
процесния имот.
С оглед изложеното към *** г. съсобствеността
по отношение на наследената част от процесния имот е била разпределена по
следния начин: за Г. П. А. – 10/24 ид. части или 52970/187128 ид. части, за С. П.
Д. – 11/24 ид. части или 58267/187128 ид. части, и за М. Д. М. – 3/24 ид. части
или 15891/187128 ид. части.
От договор за покупко – продажба на недвижим
имот от *** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ** г. на
Служба по вписванията гр. П. /л. 334/, се установява, че М. Д. М. е прехвърлил
на Г. П. А. собствеността върху 1/8 ид. част от 7344/7798 ид. части от
процесния недвижим имот. Доколкото с оглед приетото прехвърлителят е притежавал
по – малко от прехвърленото, то сделката е породила транслативен ефект за
действително притежаваните от М. М. 1/8 ид. част от 5297/7797 ид. части или за
15891/187128 ид. части.
С договор за покупко – продажба на недвижим
имот от *** г., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № *** г. на
Служба по вписванията гр. Пловдив /л. 461/, С. П. Д. прехвърля на Г. П. А.
собствеността върху 2322/7798 ид. части от процесния недвижим имот или
55728/187128.
По този начин към *** г. Г. П. А. е
притежавала общо 148589/187128 ид. части от имота, от които: 10/24 ид. части от
5297/7797 ид. части или 52970/187128 /по
наследство от своя баща П. П. Д./ + 1000/7797 или 24000/187128 /дарени от П. Д. на 10.02.1958 г./ + 15891/187128
ид. части /закупени от М. М./ + 55728/187128 ид. части /закупени от С. П. Д. на
*** г./.
По делото е приобщено Удостоверение за наследници
на Г. П. А. изх. № *** г. на Община Пловдив /л. 383/, от което се установява,
че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници двете си деца – З.А.А.
и П.А.А., с което всеки един от тях е получил на основание чл. 5, ал.1 ЗН по
½ ид. част от притежаваната от наследодателката собственост или за всеки
по 148589/374256 ид. части от процесния имот.
С договор за покупко – продажба от *** г.,
обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № *** г. на Служба по
вписванията гр. Пловдив /л. 335/, С. П. Д. е прехвърлила на З.А.А. 1350/7798
ид. части от процесния недвижим имот. Доколкото прехвърлителят е притежавал по –
малко, след частичното разпореждане в полза на Г. А. от *** г., то тази сделка
е породила транслативен ефект за действително притежаваните от С. П. Д. 2539/187128
ид. части.
С договор за покупко – продажба от *** г.,
обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № *** г. на Служба по
вписванията гр. Пловдив /л. 506/, П.А.А. е прехвърлил на З.А.А. 2997/7798 ид.
части от процесния недвижим имот или 143856/374256 ид. части. Това разпореждане
е извършено в хода на процеса и следва да бъде взето предвид при определяне на
страните и квотите, при които да бъде извършена делбата. По този начин и след
коментирания договор за покупко – продажба от *** г. П.А.А. остава и се легитимира,
като собственик на 4733/374256 ид. части.
Доколкото З.А.А. е бил в граждански брак с
ответницата В.С.А. към датата на възмездно придобиване на ид. части от имота по
договорите за покупко – продажба от С. П. Д. на *** г. и от П.А.А. на *** г.,
то същите са придобити в режим на съпружеска имуществена общност между
съпрузите или общо 148934/374256 ид. части от имота.
При така установените правнорелевантни обстоятелства
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет: поземлен имот с идентификатор № ***по КККР на гр. П., одобрени със
Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот:
гр. Пловдив, местност Т., с площ от 7797 кв.м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на
трайно ползване - нива, с категория на земята при неполивни условия – четвърта,
стар идентификатор няма, с номер по предходен план: ***, при граници и съседи
на имота поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***и ***, между страните и при квоти, както следва: за З.А.А. – 148589/374256 ид.
части;
за З.А.А.
и В.С.А. в режим на СИО – 148934/374256
ид. части; за П.А.А. - 4733/374256 ид. части; за Община Пловдив – 36000/374256 ид. части; за Д.Г.П. - 3000/374256 ид. части; за В.Г.П. - 3000/374256 ид. части; за П.Д.П. - 6000/374256 ид. части; за Н.М.С. - 12000/374256 ид. части; за А.И.М. - 6000/374256 ид. части; за А.И.М. – Ю. - 6000/374256 ид. части.
От Удостоверение за наследници на П. И.Д. /л. 388/ се установява, че С. П. Д. е
починала на *** г., като е оставила за наследници двете си деца – С.Д.Д. и П.Д.Г..
Същите са конституирани, като страни в производството по разпореждане на съда,
но доколкото техният наследодател приживе се е разпоредила изцяло с
притежаваните ид. части от процесния имот, то С.Д.Д. и П.Д.Г. не се легитимират,
като собственици в имота и по отношение на тях искът за делба следва да бъде
отхвърлен.
Съдът намира за неоснователно възражението на част от ответниците, че не
следва да се допуска съдебна делба на поземлен имот с идентификатор № ***,
доколкото същият съставлява обща част. Несъмнено, ако един поземлен имот е обща част по
смисъла на чл. 38 ЗС, същият не следва да бъде допускан до делба, защото няма
самостоятелно значение, а предназначението му е единствено да обслужва
самостоятелните обекти, които се намират в него. В своята практика, формирана
по реда на чл. 290 ГПК, Върховният
касационен съд е имал повод да посочи, че дворното място ще е обща част, само
ако е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на
терена. Същият не би бил обща част, в хипотеза, при която някой от съсобствениците
на терена не притежава отделен обект в съсобствения поземлен имот, доколкото в
този случай същият не е изгубил самостоятелния си характер. В този смисъл са
Решение № 481 от 25.05.2011 г. по гр. д. № 979/2009 г. на Върховен касационен
съд; Решение № 380 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 104/2010 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 181 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. на
Върховен касационен съд; Решение № 165 от 03.01.2017 г. по гр. д. № 98 / 2016
г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение; Решение № 152 от 16.06.2009
г. по гр. д. № 216/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 124 от
20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 87
от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение №
71 от 25.05.2017 г. по гр. д. № 3936 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во
гр. отделение; Решение № 59 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен
касационен съд; Решение № 59
от 12.03.2012 г. по гр. д. № 911/2011 г. на Върховен касационен съд.
В настоящия случай от съвкупен анализ на
събрания по делото доказателствен материал се налага еднопосочен извод, че
Община Пловдив е титуляр на правото на собственост върху идеални части от
процесния имот, но не и на някоя от построените върху него сгради. Това е така
доколкото в своето заключение по СТЕ /л. 288/ вещото лице е категорично,
че съгласно кадастралната карта,
одобрена със заповед № ***г. на АГКК в процесния имот са заснети девет сгради,
които съответстват на тези в кадастралния план от 1952 г. Доколкото с
коментираните два договора за замяна, на които се основава правото на
собственост на Община Пловдив е прехвърлена земя, но не и някоя от
съществуващите в имота сгради липсва пълна идентичност между етажните собственици
и собствениците на терена. Следователно процесният имот в случая същият не е
изгубил самостоятелния си характер, не представлява обща част и неговата делба
е допустима.
По делото е представен
Констативен нотариален акт за правото на собственост върху недвижими имоти по
документи № **, т. **, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. П. /л. 10/,
от който се установява, че ищецът З.А.А., неговата съпруга – ответницата В.С.А.,
и лицето П.А.А. са признати за собственици на 7344/7797 ид. части от процесния
недвижим имот, при квоти както следва: за З.А.А. – 2997/7798 ид. части, за П.А.А.
- 2997/7798 ид. части, и за З.А.А. и В.С.А. – 1350/7798 ид. части в режим на
съпружеска имуществена общност. Следва на основание чл. 537, ал.2 ГПК същият да
бъде отменен в частта, с която З.А.А., В.С.А. и П.А.А. са признати за собственици
на поземлен имот с идентификатор № ***над притежаваните
от тях 302254/374256 ид. части до посочените в нотариалния акт 352512/374256 (или 7344/7797) ид.части, като
намалението в размер на 50258/374256 ид. части се отнася за квотата в собствеността,
придобита в режим на съпружеска имуществена общност, чрез покупко – продажба от
З.А.А. и В.С.А.. Отмяна касателно признатите права по наследство на З.А.А. и П.А.А.
не се налага, доколкото в коментирания КНА са им признати такива от по
143856/374256 ид. части от имота, а същите са в действителен размер от по 148589/374256 ид. части от процесния имот,
както се прие по – горе.
Така мотивиран, Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между З.А.А., ЕГН **********, П.А.А., ЕГН **********,***, ЕИК *********, Д.Г.П.,
ЕГН **********, В.Г.П., ЕГН **********, П.Д.П., ЕГН **********, Н.М.С., ЕГН **********,
А.И.М., ЕГН **********, А.И.М. – Ю., ЕГН ********** и В.С.А., ЕГН ********** на следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***по
КККР на гр. П., одобрени със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК,
с адрес на поземления имот: гр. Пловдив, местност Т., с площ от 7797 кв.м,
трайно предназначение на територията - земеделска,
начин на трайно ползване - нива, с категория на земята при неполивни условия –
четвърта, стар идентификатор няма, с номер по предходен план: ***, при граници
и съседи на имота поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***,
***, ***, ***и ***.
ПРИ КВОТИ:
За З.А.А. – 148589/374256 ид.
части;
За З.А.А. и В.С.А. в режим на СИО – 148934/374256 ид. части;
За П.А.А. - 4733/374256 ид. части
За Община Пловдив – 36000/374256
ид. части;
За Д.Г.П. - 3000/374256 ид. части;
За В.Г.П. - 3000/374256 ид. части;
За П.Д.П. - 6000/374256 ид. части;
За Н.М.С. - 12000/374256 ид. части;
За А.И.М. - 6000/374256 ид. части;
За А.И.М. – Ю. - 6000/374256 ид. части.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на посочения
недвижим имот по отношение на С.Д.Д.,
ЕГН ********** и П.Д.Г., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2 ГПК Констативен
нотариален акт за правото на собственост върху недвижими имоти по документи № **,
т. ***, дело № *** г. на Служба по вписванията гр. Пловдив от *** г. В ЧАСТТА, с която З.А.А., ЕГН **********, В.С.А., ЕГН ********** и П.А.А. са признати за
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***по КККР на гр. П., одобрени
със Заповед № ***г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: гр. П., местност Т., с площ от 7797 кв.м, трайно предназначение на
територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, с категория на
земята при неполивни условия – четвърта, стар идентификатор няма, с номер по
предходен план: ***, при граници и съседи на имота поземлени имоти с
идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***и ***, над
притежаваните от тях 302254/374256 ид. части до посочените в нотариалния акт
352512/374256 (или 7344/7797) ид.части, като намалението
в размер на 50258/374256 ид. части се отнася за квотата в собствеността,
придобита в режим на съпружеска имуществена общност, чрез покупко – продажба от
З.А.А. и В.С.А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от получаване на преписи от него от
страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ В. Запрянова
Вярно с оригинала!
Т.А.