№ 288
гр. Габрово, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100764 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД, ЕИК
*********, предявена срещу „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, че депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника за сумата 1101.18 лв. - главница, включваща стойност на
доставена електрическа енергия за м.11 и м.12.2017 г. и сумата 330.39 лв.,
представляваща мораторна неустойка върху главницата в размер на законната лихва за
периода от 14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение чл. 410 ГПК, както и за направените по делото разноски - държавна такса и
адвокатско възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело №
274/2021 г. по описа на ГРС, и била издадена заповед за изпълнение. В срока по чл. 414
ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта, поради което и в
законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване
със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.
Ищецът твърди, че на 17.03.2017 г. между „Фючър Енерджи" ООД - в
несъстоятелност и „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД, ЕИК ********* е сключен
комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен
клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 17.03.2017 г. като за периода от м. 11
до м. 12 2017 г. на ответника е доставено договореното количество електрическа
енергия, за което били издадени съответните фактури. Освен главницата ответникът
дължал и договорна неустойка за забава в размер на законната лихва за периода от
14.01.2018 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
1
изпълнение по чл. 410 ГПК. Твърди, че процесното вземане е придобито от ищеца въз
основа на влязло в сила постановление за възлагане № 260000 от 06.01.2021 г.
постановено по т. д. № 3343/2017 г., VI - 19 състав, Софийски градски съд. Изложените
обстоятелства пораждали правен интерес за ищеца от провеждане на исковете за
установяване и принудително осъществяване на изискуемите си вземания, като му
бъдат присъдени и разноските за производството.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове. Излага, че след като
„Фючър Енерджи" ООД е било обявено в несъстоятелност е регистрирана служебно
смяна на доставчика на ел. енергия с доставчик от последна инстанция – „Енерго - Про
Продажби” АД. Ето защо на 06.12.2017 г. сключил договор за комбинирани услуги с
„Енерго - Про Енергийни услуги” ЕООД. В резултат на отстраняване от пазара на ел.
енергия на „Фючър Енерджи" ООД и служебна смяна на доставчика на ел. енергия
„Енерго-Про Мрежи” АД, в качеството му на оператор на електроразпределителната
мрежа, издало фактура № **********/17.12.2017 г. за периода 01.11.2017 г. до
30.11.2017 г., който период съвпадал с периода на първоначално издадената от
„Фючър Енерджи" ООД фактура № **********/30.11.2017 г., като било налице
съвпадение и с количеството на консумираната ел. енергия. Излага, че за месец
декември 2017 г. „Фючър Енерджи" ООД не било изпращало на ответника фактура за
консумирана ел. енергия, съответно фактура с № **********/12.12.2017 г. за периода
от 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г. била издадена от „Енерго-Про Мрежи” АД. Твърди, че
всички задължения за консумирана ел. енергия за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г.
дружеството заплатило на „Енерго-Про Мрежи” АД. На следващо място не било
надлежно индивидуализирано вземането, което претендира ищецът въз основа на
постановлението за възлагане. Също така на ищеца били прехвърлени единствено
вземания за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, поради което ответникът не
дължал претендираната мораторна неустойка. При условията на евентуалност
ответникът прави възражение за погасяване на претендираните от ищеца вземания по
давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Не е спорно в производството и от представения договор № FE 1710784,
сключен на 17.03.2017 г. се установява че между „Фючър Енерджи" ООД и
„ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД, възникнало правоотношение с предмет продажба
на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани
услуги, като ответникът се задължил в срок до 14-то число на месеца, следващ
отчетния, да заплаща задълженията по издаваните му от ищеца фактури (чл. 11, ал. 4
от ОУ). При забавено изпълнение на парично задължение по договора, неизправната
страна дължала неустойка в размер на годишната лихва, определена като основен
лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 лихвени пункта върху размер на забавеното
плащане, изчислена за всеки ден забава – чл. 11, ал. 5 от ОУ.
Сключеният договор бил срочен и по волята на страните действал до 17.03.2018
г., но в чл.18, ал. 2 от ОУ била уговорена възможност за автоматично продължаване на
действието му за всяка следваща календарна година, при липса на волеизявление от
2
някоя от страните за прекратяването му, отправено до един месец преди изтичане на
срока му. Не се твърди някоя от страните да е възразила срещу подновяване действието
на договора, поради което за процесния период – м. ноември – м. декември 2017 г.
същият е представлявал валиден източник на търговско правоотношение между
страните.
В производството е представена фактура № ********** от 30.11.2017 г. на
стойност 1065.80 лева за периода 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., с падеж 14.12.2017 г.,
издадена от „Фючър Енерджи" ООД с посочен получател „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС
2015" ЕООД. Между страните липсва спор, че фактурата, в съответствие с уговореното
в договора, била изпратена на купувача „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД.
Не се спори и с протоколно определение от 08.07.2021 г., за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните са отделени фактите, че за
периода 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. „Фючър Енерджи" ООД /в несъстоятелност/ е
доставило на ответника „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД посоченото във фактура
№ ********** от 30.11.2017 г. количество ел. енергия.
Представена е справка за консумирана от ответника ел. енергия за периода м.
11.2017 г. – 01.12.2017 г., изготвена от „Електроразпределение Север” АД, от която се
установява, че за отчетен период от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. е потребена 7707
кВтч ел. енергия, а за периода 01.12.2017 г. – 01.12.2017 г. – 255 кВтч. ел. енергия.
Представени са и фактура № ********** от 07.12.2017 г. на стойност 437.64 лева
за периода 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. и фактура № ********** от 12.12.2017 г. на
стойност 14.48 лева за периода от 01.12.2017 г. до 01.12.2017 г., издадени от „Енерго-
Про Мрежи” АД с посочен получател „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД.
Видно от писмо изх. № К-EPRG – 5381/03.12.2017 г. „Енерго-Про Мрежи” АД е
уведомило ответника, че считано от 00:00 часа на 02.12.2017 г. на основание чл. 68 от
Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ), дружество „Фючър Енерджи"
ООД е отстранено от пазара на електрическа енергия и престава да бъде доставчик на
електрическа енергия и координатор на балансираща група за обектите на ответника.
Въз основа на изложеното „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД е уведомено, че от
00:00 часа на 02.12.2017 г., на основание чл. 104, ал. 2 ПТЕЕ е регистрирана служебно
смяна на доставчика на електрическа енергия и координатор на балансираща група с
доставчик последна инстанция (ДПИ) – „Енерго –Про Продажби” АД за обектите на
ответника.
С писмо изх. № К-EPRG – 1592/03.12.2017 г. „Енерго–Про Продажби” АД е
поканило ответника в 7 дневен срок от получаване на настоящото писмо да посети
център за обслужване на клиенти, за да сключи договор за доставка на електрическа
енергия от доставчик последна инстанция. На 06.12.2017 г. между ответника и
„Енерго–Про Продажби” АД е сключен договор за комбинирани услуги за покупко-
продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго Про Фикс 1.
С влязло в сила постановление № 260000 от 06.01.2021 г. постановено по т. д. №
3343/2017 г., VI - 19 състав, Софийски градски съд вземанията на „Фючър Енерджи"
ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги,
3
съгласно изготвен опис, са възложени в полза на ищеца „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД,
ЕИК *********. В приложения опис фигурира и вземането от „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС
2015" ЕООД в размер на 1101.18 лева.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
По отношение на иска, с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД.
Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между „Фючър Енерджи" ООД (н) и ответника
правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са задълженията за доставяне
на определена движима вещ (електрическа енергия), срещу заплащане на парична сума
– нейна цена; настъпила изискуемост на задължението, релевирано неизпълнение от
страна на задълженото лице, както и че вземането на „Фючър Енерджи" ООД (н) е
преминало в правната сфера на ищеца чрез издадено му и влязло в сила постановление
за възлагане в рамките на производството по несъстоятелност. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално престиране на цена
на доставена стока.
Страните не спорят, че „Фючър Енерджи" ООД и „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015"
ЕООД са били в търговски отношения, с типичното за уредения в ТЗ договор за
търговска продажба съдържание, с предмет задължението на ищеца, в качеството му
на продавач да достави и прехвърли правото в полза на ответника на собственост
върху определено количество електрическа енергия срещу цена, която „ДЕТЕЛИНА
КОМЕРС 2015" ЕООД, в качеството на купувач, се е задължило да заплати.
В производството е представена единствено неподписана, т. е. едностранно
издадена, фактура № **********/30.11.2017 г., в която е отразено количеството
доставена електрическа енергия за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и стойността му
(цена на доставената електроенергия). С определение от 08.07.2021 г. обаче за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, е отделен
фактът, че за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. „Фючър Енерджи” ООД /в
несъстоятелност/ е доставило на ответника "Дателина Комерс 2015" ЕООД, посоченото
във фактура № ********** от 30.11.2017 г. количество електрическа енергия.
Доказателства за осъществена от „Фючър Енерджи" ООД (н) доставка на
електрическа енергия в рамките на претендираното продажбено правоотношение за м.
12.2017 г. в производството не са ангажирани, включително не е представена и
издадена от това дружество фактура, въпреки изрично указаната на правоприемника
му доказателствена тежест. Липсата на издадена фактура съдът разглежда като
извънсъдебно признание на липсата на вземане за извършена доставка. Това означава,
че не е доказано вземане, възникнало в полза на „Фючър Енерджи" ООД (н),
представляващо цената на доставена електроенергия за м. 12.2017 г. да обременява
правната сфера на ответника. Такова вземане няма как и да е възникнало, тъй като
„Фючър Енерджи" ООД (н) е отстранено от пазара на електрическа енергия от 0:00
часа на 02.12.2017 г. въз основа на негово искане от 01.12.2017 г., което сочи, че още от
01.12.2017 г. дружеството не е имало воля да участва в пазара на електрическа енергия.
Не е спорно и обстоятелството, че цената на доставеното за м. 11.2017 г.
4
количество електроенергия не е заплатена в полза на доставчика „Фючър Енерджи"
ООД (н), а се твърди да е заплатена на „Енерго–Про Продажби” АД, към който
доставчик ответникът е преминал. Така същественият спорен в производството въпрос
е изпълнението на това трето лице, освободило ли е „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015"
ЕООД от задължението, възникнало от договора, сключен с „Фючър Енерджи" ООД
(н).
Погасяването на породени гражданскоправни отношения се осъществява чрез
способите, предвидени в действащите правни норми, като е допустимо страните да
уговорят прекратяването на възникнали задължения да е резултат и от проявлението на
други юридически факти, доколкото това не нарушава императивни правни норми.
Такива факти в сключения от ответника с „Фючър Енерджи" ООД (н) договор
не са уговорени, затова в конкретния случай следва да се разгледа единствено
твърдението за изпълнение в полза на лице, различно от кредитора -„Енерго-Про
Мрежи” АД. Това изпълнение обаче би освободило длъжника само в хипотезата на чл.
75, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Необходимо е изрично да се отбележи, че след извършване на доставката,
вземането за цената е породено в правната сфера на „Фючър Енерджи" ООД (н) и
последващото му отстраняване от пазара на електроенергия не се отразява на вече
възникналото вземане, съответно то съставлява актив от имуществото на длъжника и
след откриване на производството по несъстоятелност. В този смисъл, плащания по
издадени от „Енерго-Про Мрежи” АД фактури за същия процесен период –м. 11.2017
г. и за идентично количество енергия не засягат вземането, възникнало към „Фючър
Енерджи" ООД (н). Изпълнението на „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД не е
направено на кредитора, нито на овластено от него, от съда или от закона лице. Нито
се твърди и не се установява кредиторът „Фючър Енерджи" ООД (н), а след влизане в
сила на възлагателното постановление - „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД да го е
потвърдил или да се е възползвал от него. Това еднозначно сочи, че предпоставките на
чл. 75, ал. 1 ЗЗД за погасителен ефект на плащане, извършено в полза на „Енерго-Про
Мрежи” АД, не са налице.
Не е налице и хипотезата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД – ответникът не е изпълнил на
„Енерго-Про Мрежи” АД добросъвестно – това дружество не е заявявало преминаване
на вземането на „Фючър Енерджи" ООД (н) към собствената му правна сфера, нито са
налице недвусмислени обстоятелства, поради които „Енерго-Про Мрежи” АД се е
явявало овластено да получи плащането. Такова обстоятелство би бил сключен договор
за цесия, която обаче следва да е съобщена от стария кредитор „Фючър Енерджи" ООД
(н), за да произведе действие спрямо длъжника „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД.
Бъдещото преминаване на доставките към „Енерго-Про Мрежи” АД при всички случаи
касае период, следващ м. 11.2017 г. и в никакъв случай не би било основание за
погасяване на вече възникналото задължение към „Фючър Енерджи" ООД (н) и то за
извършена именно от това дружество доставка.
В този смисъл плащането в полза на „Енерго-Про Мрежи” АД е извършено на
некредитор и не е произвело погасителен ефект. То е останало да обременява правната
сфера на задълженото лице „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД и съответно след
5
придобиването му от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД съществува в неговата правна
сфера. Следва да се отбележи, че вземането на „Фючър Енерджи" ООД (н) е преминало
в правната сфера на ищеца чрез издадено му и влязло в сила постановление за
възлагане в рамките на производството по несъстоятелност, като възражението на
ответника, че вземането не било надлежно индивидуализирано съдът намира за
неоснователно.
Неоснователни са и доводите на ответника, че дори и да е имал неплатени
задължения, то не е имал възможност да изпълни, тъй като търговецът бил с отнет
лиценз от 02.12.2017 г., а падежът на фактурата бил на 14.12.2017 г., включително и
поради факта, че банковата сметка по която ответникът е заплащал сумите по
фактурите от предходните месеци не съществува. Отнемането на лиценза на „Фючър
Енерджи" ООД (н) не се отразява на вече възникналото вземане за получаване на
цената на доставената на ответника ел. енергия. На следващо място ответникът нито
твърди, нито представя доказателства да е извършил плащане на сумата по процесната
фактура по банковата сметка, по която преди е извършвал плащания, или по някоя от
останалите банковите сметки на „Фючър Енерджи" ООД (н).
Предявеният главен иск е основателен до размера на сумата 1065.80 лева,
представляваща цена за доставена електрическа енергия за периода м. 11.2017 г., респ.
за разликата до пълния предявен размер от 1101.18 лева и за периода м. 12.2017 г.
искът следва да се отхвърли като недоказан.
Задължението за плащане на цената на доставената електрическа енергия,
съгласно представените фактура следвало да се изпълни в срок до 14-то число на
месеца, в който фактурата е изпратена от търговеца на клиента, което означава, че
намира приложение разпоредбата на чл. 327, ал. 3 ТЗ, която препраща към общите
правила на глава ХХІ (чл. 303а, ал. 3 ТЗ). Така приетото за доказано да е възникнало в
правната сфера на ответника задължение за заплащане на сумата 1065.80 лева,
представляваща цена на доставена му от ищеца електрическа енергия, е с настъпила
изискуемост.
При извод за частична основателност на предявения иск, съдът следва да
разгледа предявеното при условията на евентуалност възражение за погасяване на
вземането по давност.
Погасителната давност е фактически състав, включващ период от време, през
който носителят на едно субективно материално право бездейства, който състав
поражда правото на задълженото лице да се позове на давността и да откаже
изпълнение. По отношение на вземането, възникнало от договора, ответникът се
позовава на специалната 3-годишна давност, като сочат за начален неин момент
15.12.2017 г..
Съгласно приетото Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело
№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземането по процесната фактура е такова с периодичен
характер, доколкото съответства на разясненото понятие „периодични плащания” по
смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
6
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквото е
процесното за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/ -
14.12.2017 г.. Следователно, задължението на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочни – както вече бе отбелязано, според
общите условия месечните суми за електрическа енергия са били дължими в 14-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение, погасени по
давност биха всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече
от три години назад, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с който момент законът свързва настъпването на последиците
на подаване на исковата молба (включително от изпращането на заявлението по
пощата), т. е. три години назад от 12.02.2021 г.. Изискуемостта на задължението е
настъпила преди повече от 3 години, но е налице факт, обусловил спирането й.
Поради обявяване на извънредно положение с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г. със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /обн. в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г., загл. изм. с ДВ, бр. 44
от 13.05.2020 г./ са предвидени определени мерки, относими към упражняването на
права и разглеждането на дела. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 и т. 2 ЗМДВИП за
срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат:
процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства, с
изключение на сроковете по наказателни производства, по Закона за екстрадицията и
Европейската заповед за арест и производства, свързани с мерки за принуда /т. 1/;
давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които
се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните
субекти, с изключение на сроковете по Наказателния кодекс и Закона за
административните нарушения и наказания /т. 2/. Спирането на погасителната давност
за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. по силата на изричната нормативна разпоредба
е препятствало изтичането й, тъй като при зачитане на спирането подаденото на
12.02.2021 г. заявление по чл. 410 ГПК е в рамките на неизтеклата давност и я е
прекъснало. Това означава, че вземането не е погасено по давност.
Посочената сума е дължима от ответника ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, въз основа на което е било образувано гр. дело № 274/2021 г. на РС Габрово –
12.02.2021 год. до окончателното изплащане – арг. от чл.422, ал.1 ГПК. В случая, обаче
заповедният съд в издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постановил, че
законна лихва върху главницата се дължи от 15.02.2021 г.. Тъй като заявителят не е
искал поправка на датата по реда на чл. 247 ГПК, то и съдът, който разглежда иска не
може да постанови различна дата от тази посочена във вече издадената заповед, от
която да се дължи законната лихва върху главницата.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна
7
страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична
сума в обезщетение на вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без
да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземане за
мораторна неустойка е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на
валидно главно задължение, договорено обезпечаващо го акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и осъществено неточно във времево отношение
изпълнение на главното задължение.
Съдебно предявеното вземане за сумата 330.39 лева – мораторна неустойка
предполага да е налице валидна (действителна) клауза и виновно неизпълнение от
страна на „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД на обезпеченото с неустойката главно
задължение.
Клаузата от договор № FE 1710784, сключен на 17.03.2017 г. за дължимост на
уговорената мораторна неустойка в размер на законната лихва е действителна по
следните съображения.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и
обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За
да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да
противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави,
разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със
закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.
26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението
за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е
нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно
решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с
решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави
(чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на
неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора, поради което при предявен иск за
присъждане на неустойка съдът следи служебно за съответствието на уговорката за
неустойка с добрите нрави като абсолютна предпоставка за нейната действителност.
Константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за
мораторна неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за
спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за заплащане на неустойка
съдът дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение
8
№ 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на
уговорената клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът
намира, че същата не противоречи на закона, нито на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, съвпадащ със законната лихва, не нарушава принципа на
справедливост, тъй като същото обезщетение би било дължимо и по общото правило
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В случая, съдът прие частична дължимост на главното вземане, което е
изискуемо и ответникът не е доказал да е погасено чрез изпълнение или друг способ,
поради което в негова тежест е възникнало и задължението да престира мораторна
неустойка.
За претендирания период 14.01.2017 г. – 12.02.2021 г. (датата на подаване на
заявлението), размерът на неустойката, съвпадаща със законната лихва - основният
лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с 10 пункта
(Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната
лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), възлиза на сумата
333.09 лева, но кредиторът претендира сумата 330.39 лева, поради което и в
приложение на диспозитивното начало, акцесорният иск следва да бъде уважен до
пълния предявен размер. В случая заповедният съд в издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК неправилно е посочил, че крайният срок на периода на акцесорната
претенция е 14.02.2021 г., тъй като заявлението е подадено по пощата на 12.02.2021 г.,
съответно иск за бъдещ период от време, след датата на депозиране на заявлението би
бил недопустим. Исковият съд не може да поправи грешката на заповедния съд и
следва да се произнесе в рамките на периода до датата на депозиране на заявлението.
Необходимо е да се отбележи, че с придобиване на вземането на несъстоятелния
търговец, върху ищеца са преминали всички негови принадлежности по аргумент от
чл. 717з, ал. 2 ТЗ – от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право, което
означава, че вземането преминава с всички привилегии, обезпечения и други
принадлежности.
С оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството
се поражда за всяка от страните, пропорционално на уважената, респ. отхвърлена част
от исковете.
Ищецът е доказал извършени в заповедното производство разноски в размер на
335.71 лева, формирани от 28.63 лева – внесена държавна такса и 307.08 лева –
възнаграждение за адвокат, от която сума, следва да му се присъдят 327.41 лева, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
За настоящото производство на ищеца следва да бъде присъдена сумата 327.41
лева – разноски за исковото производство, формирани от заплатената държавна такса
(28.63 лева), адвокатско възнаграждение в размер на 307.08 лева, пропорционално на
уважената част от исковете.
Ответникът „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД е доказал извършени в
настоящото производство разноски в размер на 350 лева, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, от която сума, следва да му се присъдят 8.65 лева, на
9
основание чл.78, ал.3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Антон
Павлович Чехов” № 45, партер, офис 4, искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр.
чл. 327 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД чл. 717з ТЗ, че „ДЕТЕЛИНА
КОМЕРС 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Габрово, ул. Младост № 17, вх. Г, ет. 7, ап. 21, му дължи сумата 1065.80 лева – цена на
доставена електрическа енергия за периода м. 11.2017 г., за която е издадена фактура
№ ********** от 30.11.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума от
15.02.2021 г. до окончателното погасяване, и сумата 330.39 лева – мораторна
неустойка върху главницата в размер на законната лихва за периода 14.01.2018 г. –
12.02.2021 г., за които суми в производството по ч. гр. дело № 274/2021 г. по описа на
ГРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, ОТХВЪРЛЯ главния иск за
разликата над 1065.80 лева до предявения размер от 1101.18 лева и за периода м.
12.2017 г..
ОСЪЖДА „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Габрово, ул. Младост № 17, вх. Г, ет. 7, ап. 21 да заплати на
„МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов” № 45, партер, офис 4 , на основание чл. 78, ал.1
ГПК, сумата 327.41 лева (триста двадесет и седем лева и четиридесет и една стотинки)
- разноски за исковото производство и сумата 327.41 лева (триста двадесет и седем
лева и четиридесет и една стотинки) лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Антон Павлович Чехов” № 45, партер, офис 4 да заплати
на „ДЕТЕЛИНА КОМЕРС 2015" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Габрово, ул. Младост № 17, вх. Г, ет. 7, ап. 21 , на основание чл. 78,
ал.3 ГПК, сумата 8.65 лева (осем лева и шестдесет и пет стотинки) - разноски за
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ГАБРОВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10