№ 307
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20241100501973 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 16792/17.10.2023г . по гр.д. № 68688 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 143-ти състав е признато за установено по предявен с
искова молба вх. № 99133/01.12.2021г. на М. А. Г., ЕГН ********** срещу
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл. 439 от ГПК, че М. А.
Г., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* сумите, за
които е издадена на 28.03.2014г. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК”ЕАД по заповедно дело №
13903/2014г. по описа на СРС за заплащане на сумите, както следва: сумата от
12346,72 евро главница ведно със законната лихва от 14.03.2014г. до
изплащането й; сумата от 867,02 евро представляващи договорна лихва за
периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г; сумата от сумата от 30 евро – заемна
такса; сумата от 368,50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013г. до
13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна такса; сумата от 716,23лв.
юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ Р.М., поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, като
1
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на АД „В. и Л.”, Булстат
******* сумата от 1639,39лв. с ДДС представляващо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. А. Г., ЕГН
********** ; Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 1232,31лв. представляващи държавна
такса.
С Определение № 45606/20.12.2023г. по гр.д. № 68688/2021г. по описа на
СРС е отхвърлена молба вх. № 308901/01.11.2023г. по чл. 248 от ГПК на
АД”М.” Булстат ******* за изменение на решението в частта за разноските,
като възражението за прекомерност на претендираното от тях възнаграждение
бъде отхвърлено и им бъде присъдена сумата от още 360,61лв.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
322679/13.11.2023г. по регистъра на СРС от ответника по исковете
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* в частта, в която исковете са уважени. Изложил е
съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано.
Посочило е , че погасителната давност е 5 години, по образуваното дело били
извършвани регулярно изпълни действие и погасителната давност била
спирана и прекъсвана така, че към подаване на исковата молба не бил изтекъл
погасителния давностен срок. До 26.06.205г. погасителната давност била
спряна, а след това били извършвани изпълнителни действия на 21.11.2016г.,
на 19.06.2017г., на 02.07.2018г. и на 08.06.2021г. Перемпция дори и да била
настъпила не се отразявала на последиците от извършените изпълнителни
действия.
Въззиваемият- ищец - М. А. Г., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че решението е правилно. По образуваното изпълнително дело не
били извършвани действия от 09.09.2014г. до 15.11.2016г., така същото било
прекратено по силата на закона Предприети изпълнителни действия след това
не можело да доведат до прекъсване на погасителната давност. В случая
погасителната давност била започнала да тече на 26.06.2015г. и не била
прекъсвана. Процесуалният й представител е претендирал възнаграждение.
Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. №
13905/16.01.2024г. по регистъра на СРС от АД”М.”, Булстат *******,
пълномощник на ищеца М. Г.. Посочило е, че определението е неправилно.
2
Сложността на делото била висока , районният съд не бил мотивирал извода
си за несъответствие на сложността на делото с претендирания адвокатски
хонорар.
Ответникът по частната жалба - Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* в
предоставения срок за отговор е оспорил същата като неоснователна. Посочил
е, че адвокатско възнаграждение следвало да се определи по Наредба №
1/2004г. в редакцията й към сключване на договора за правна помощ,
присъдения размер на адвокатското възнаграждение надхвърлял минималния
по Наредбата.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
99133/01.12.2021г. на М. А. Г., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК
******* с която е поискала от съда на основание чл. 439 от ГПК да признае
за установено, че М. А. Г., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК
******* сумите, за които е издадена на 28.03.2014г. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на Банка ДСК”ЕАД по заповедно
дело № 13903/2014г. по описа на СРС за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 12346,72 евро главница ведно със законната лихва от 14.03.2014г.
до изплащането й; сумата от 867,02 евро представляващи договорна лихва за
периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г; сумата от сумата от 30 евро – заемна
такса; сумата от 368,50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013г. до
13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна такса; сумата от 716,23лв.
юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образувано
изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ Р.М., поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение,
процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв. Навела е твърдения, че заповедта за изпълнение била
влязла в сила, поканата получила на 03.09.2014г., не била подала възражение.
Изпълнително дело било образувано на 27.08.2014г., не били извършвани
изпълнителни действия от 09.09.2014г. до 15.11.2016г., перемпция настъпила,
погасителната давност започнала да тече на 26.06.2015г., извършените
изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното дело не водели
до прекъсване на погасителната давност, защото намяло валиден
3
изпълнителен процес. Искането за извършване на действие, което не било
последвано от такова, което навлиза в правната сфера на длъжника не било
годно да прекъсне погасителната давност.
Ответникът „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* в предоставения му срок за
отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че заповедта за изпълнение
била влязла в сила и срокът на погасителната давност бил 5 години, по
образуваното изпълнително дело регулярно били извършвани изпълнителни
действия, перемпцията не се отразявала на правните последици от
изпълнителните действия предприети след настъпването й. Оспорило е
поради прекомерност претенцията за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца.
Приети са неоспорени от страните заверени преписи от книжа по
изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ Р.М., рег. № 790 на
КЧСИ , съгласно които изпълнителното дело е образувано по молба от
27.08.2014г. на Банка ДСК”АД срещу М. А. Г. за събиране на сумите по
изпълнителен лист, издаден на 28.03.2014г. по заповедно дело № 13903/2014г.
на СРС и заповед за изпълнение от 28.03.2014г-. по същото дело, с които е
разпоредено М. А. Г., ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК”ЕАД
сумите, за които е издадена на 28.03.2014г. заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист в полза на Банка ДСК”ЕАД по заповедно дело №
13903/2014г. по описа на СРС за заплащане на сумите, както следва: сумата от
12346,72 евро главница ведно със законната лихва от 14.03.2014г. до
изплащането й; сумата от 867,02 евро представляващи договорна лихва за
периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г; сумата отсумата от 30 евро – заемна
такса; сумата от 368,50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013г. до
13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна такса; сумата от 716,23лв.
юрисконсултско възнаграждение. С молбата е поискано да се съберат и
разноските по изпълнителното дело, на ЧСИ на основание на чл. 18 от ЗЧСИ
е възложено извършване на действията по тази разпоредба, като избере и
подходящ способ, поискано е и налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и получаваното от него трудово възнаграждение, както и върху
недвижимите му имоти. Запорни съобщения до банки са изпратени на
03.09.2014г., поканата за доброволно изпълнение и заповедта за незабавно
изпълнение са връчени на длъжника на 03.09.2014г. , като със същата е
насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, уведомена е че са
4
наложени запори върху трудови възнаграждения и банкови сметки. С
определение от 15.11.2016г. като взискател е конституирано ОТП Факторинг
България”ЕАД, придобило вземания по изпълнителния лист с договор за
цесия сключен с Банка ДСК”ЕАД, с молбата е поискано да се наложат запори
върху банкови сметки на длъжника , съобщения за такива ЧСИ е изпратил на
21.11.2016г., на същата дата е съставил призовка за доброволно изпълнение, с
която е насрочил опис на движими вещи в дома на длъжника за 05.01.2017г. С
молба от 19.06.2017г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкови
сметки на длъжника, , съобщения за такива са изпратени на 20.06.2017, на
02.07.2018г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху
банкова сметка на длъжника, същият е изпълнен от банката но е посочено че
има наложен такъв и по други изпълнителни дела, на 26.06.2020г. взискател е
поискал да се наложат запори върху банкови сметки на длъжника , както и
върху открито движимо имущество на длъжника, възбрани върху недвижими
имоти, след установяване на същите за което да се направят справки, ЧСИ е
съставил запорни съобщения на 27.08.2020г. С постановление от 08.06.2021г.
ЧСИ е конституирал като взискател Е.М.”ЕООД придобил вземанията по
изпълнителния лист по договор за цесия с ОТП Факторинг”ЕАД, с молбата
от 08.06.2021г. взискателят е поискал да се наложи запор върху банкова
сметка на длъжника в конкретна банка.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният отрицателен установителен иск е с правно основание чл. 124
вр. с чл. 439 от ГПК – иск за установяване на недължимост принудително на
суми по договор за банков кредит, за които е издадена влязла в сила заповед за
5
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист поради погасяване на
задълженията по давност.
Съдът приема, че по делото е установено, че с влязла в сила на 18.09.2014г.
заповед за изпълнение, издадена на 28.03.2014г. по заповедно дело
13903/2014г. на СРС М. А. Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на
„Банка ДСК”ЕАД сумите, за които е издадена на 28.03.2014г. заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на Банка ДСК”ЕАД по
заповедно дело № 13903/2014г. по описа на СРС за заплащане на сумите,
както следва: сумата от 12346,72 евро главница ведно със законната лихва от
14.03.2014г. до изплащането й; сумата от 867,02 евро представляващи
договорна лихва за периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г; сумата от сумата от
30 евро – заемна такса; сумата от 368,50 евро наказателна лихва за периода от
26.11.2013г. до 13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна такса; сумата от
716,23лв. юрисконсултско възнаграждение. Тези обстоятелства не са спорни
по делото, а и се установяват от събраните по делото доказателства.
По делото не се спори, а и се установява от приетите по делото неоспорени
от страните книжа по изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ
Р.М., че за събиране на сумите по изпълнителен лист, на 27.08.2014г. е
образувано изпълнително дело, като взискателят е оправомощил ЧСИ по реда
на чл. 18 от ЗЧСИ, изпълнителни действия са искани от взискателя,
извършвани от ЧСИ - запори върху банкови сметки, вземания за трудови
възнаграждения, насрочване на опис на движими вещи, на 03.09.2014г., на
15.11.2016г., на 21.11.2016г., на 19.06.2017г., на 02.07.2018г., на 26.06.2020г., на
27.08.2020г., на 08.06.2021г., поканата за добровлоно изпълнение е връчена на
03.09.2014г.
Спорен въпрос, въдене във възизвното дело е срокът на погасителната
давност за процесните вземания и съответно дали същите са погасени по
давност.
Вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са възникнали на основание на договор за банков кредит,
погасителната давност за тези вземания е 5 години за главница и 3 години за
лихвите. След влизане в сила на заповедта за изпълнение , което в случая е
осъществено на 18.09.2014г., срокът на погасителната давност за всички
вземания посочени в нея, посочени в нея е 5 години. Влязлата в сила заповед
6
за изпълнение е приравнена по последици на влязлото в сила решение, поради
което и приложима е чл. 117, ал.2 от ЗЗД, тоест за вземанията по заповедта
погасителната давност е 5 години от влизането й в сила. За влезлите в сила
съдебни решения е характерно установителното им действие в отношенията
между страните – след влизането му в сила страните не могат да продължават
спора. Изключение са институтите на отмяна на влязло в сила решение и
новонастъпили след приключване на съдебното дирене факти, даващи право
на нов иск за спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила
заповеди за изпълнение - длъжникът не може да оспорва вземането с
възражения, основани на факти, станали му известни или могли да му станат
известни в срока за възражение. Така влязлата в сила заповед има
установително и преклудиращо действие. Осъдителните решения имат
изпълнителна сила. Такава имат и влезлите в сила заповеди за изпълнение.
Както при решенията така и при заповедите преразглеждане на спора за
съществуването на вземането е възможно само при строго лимитирани
основания по реда на чл. 423 от ГПК. Основанията по чл. 424 от ГПК са
аналогични на тези по чл. 303 от ГПК. При така разписаната нормативна
уредба е налага извод, че законодателят е придал на влязлата в сила
заповед за изпълнение характер на влязло в сила съдебно решение и при
нея следва да намери приложение чл. 117, ал.2 от ЗЗД. При всички
хипотези на чл. 416 ГПК настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение
по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418
ГПК се стабилизира окончателно. Този законодателен подход е съществено
различен от подхода на законодателя по чл. 237 от ГПК /отм/. Това е така,
защото по новия процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила за
разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК /отм./ . Така,
по новия процесуален ред със стабилизирането на заповедта оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудират, както се преклудират и възраженията срещу
основателността на претенцията. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и
влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение всяко
възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не
може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл.
439 ГПК. Предвидените специални способи за защита на длъжника след
влизане в сила на заповедта за изпълнение обосновават извода, че при
7
стабилизиране на изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по
отношение на материализираното в нея вземане, то не може да се оспорва от
длъжника по съображения, твърдения и факти, осъществени преди
влизането й в сила. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на
заповедта и са изключени от съдебна проверка. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували
до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.
Това важи и за фактите, които са от значение за погасителната давност, които
са настъпили до края на срока за възражение по чл. 414 от ГПК./В този
смисъл Решение № 50295/23.01.2023г. по гр.д. № 1030 / 2022г. на ВКС, 4-то
Г.О.; Определение е № 214/15.05.2018г. на ВКС, по ч.гр.д. № 1528/2018г. на 4-
то Г.О.; Решение № 791/3948/2012г./
Погасителната давност е сложен юридически факт, съвкупност от два
елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичането на определен
период от време. Съгласно чл. 114 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като според ал.2 на същата разпоредба,
ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, буква „б” от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иск или възражение, но ако същите бъдат отхвърлени, давността не се счита за
прекъсната.
Съгласно чл. 116, буква „в” от ЗЗД давността се прекъсва и с предприемане
на действия за принудително изпълнение.
Погасителната давност се прекъсва с предприемането на изпълнителните
действия, като в хода на принудителното изпълнение тя може да бъде
прекъсвана многократно. Давността се прекъсва с предприемането на което и
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали то е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя на
основание на чл. 18 от ЗЧСИ. Такива действия са искането на взискателя да се
приложи определен изпълнителен способ, както и изпълнителните действия
от този способ, като насочване на изпълнението чрез налагане на
запор/възбрана върху определена вещ, присъединяването на кредитора,
възлагане на вземането за събиране или вместо плащане, извършването на
8
опис , оценка на вещта, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на публичната продан и следващите действия до постъпването на сумите от
проданта или плащанията от третите задължени лица. Тези изпълнителни
действия водят само до прекъсване на давността, но не и до спирането й. В
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно и от всяко
прекъсване започва да тече нова погасителна давност. Не са изпълнителни
действия, които прекъсват погасителната давност образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на поканата за
доброволното изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за
определяне непогасен остатък от дълга, извършването на разпределението. (В
този смисъл т.10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай заповедта за изпълнение е влязла в сила на
18.09.2014г., като регулярно по образуваното изпълнително дело са искани и
извършвани изпълнителни действия , които са прекъсвали погасителната
давност за тях. Всяко искане на взискателя, както и извършено от ЧСИ
изпълнително действие по възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, е от естество
да прекъсне погасителната давност. Това е така, защото погасителна давност е
санкция за взискателя, който не е проявил за определен период активност за
събиране на вземанията си. Без значение з-а погасителната давност дали това
изпълнително действие реално е довело до събиране на суми за погасяване на
вземанията по изпълнителното дело.
В случая до 26.06.2015г. погасителната давност за процесните вземания е
била спряна /В този смисъл Тълкувателно решение по тълкувателно дело №
3/2020г. на ОСГТК на ВКС/ . Този извод следва при съобразяване на
обстоятелството, че изпълнително дело е било образувано преди 26.06.2015г.,
като към него момент изпълнителното дело не е било прекратено.
В случая периода от време между отделните изпълнителни действия,
поискани от взискателя, както и извършените от ЧСИ на основание на чл. 18
от ЗЧСИ, не превишава пет години. Действително, изпълнителните действия
след 27.08.2016г. са поискани в момент, в който от образуване на
изпълнителното дело до следващото по време изпълнително действие са
изтекли повече от 2 години. Това обаче не води до лишаване от правни
последици на исканите след настъпване на перемпцията по чл. 433, ал.1, т. 8
9
от ГПК . При перемпция по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК прекратяването на
изпълнителното дело не засяга изпълнителните способи, които са се
осъществили преди това. Те са осъществени и приключили като отделни
процеси преди прекратяването. Обезсилването на предприетите изпълни
действия при прекратяване на изпълнителното дело не се отнася до
действията, с които законът свързва вече настъпил материално-правен ефект,
какъвто е прекъсването на погасителната давност. Перемпцията и
погасителната давност са различни правни институти с различни правни
последици. Прекратяването на изпълнителния процес поради перемпция не
прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга
приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен
изпълнителен способ не бъде реализиран. Санкцията за кредитора при
настъпила перемпция по чл. 433, ал.1,т. 8 от ГПК е невъзможността да събере
от имуществото на длъжника вече направени разноски по перемираното дело,
както и загуба на наложените обезпечения. Ново писмено искане на
кредитора след настъпване на перемпция поставя начало на ново процесуално
правоотношение, съдебният изпълнител продължава да бъде задължен да
изпълни заповедта за принудително изпълнение, съдържаща се в
изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и прекъсването й
водещо значение има искането на кредитора за изпълнителен способ, който
дори да не се осъществи по независещи от него причини, води до прекъсване
на погасителната давност. За прекъсване на погасителната давност
определящо е материално-правната уредба, но молбата на кредитора за
изпълнение следва да е редовна. При нередовна молба за изпълнителен
способ, указания за отстрА.ване на нередовности дължи съдебния
изпълнител. Само върната молба на взискателя поради неотстрА.ване на
нередовностите й в дадения срок не прекъсва погасителната давност.
Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, което е
извършено по изпълнително дело, по което перемпцията вече е била
настъпила. / В този смисъл т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по
тълкувателно дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС/. В случая след настъпването
на перемпцията кредиторът е искал извършването на изпълнителни способи
всяка година, изпълнителният лист е бил в държане на съдебния изпълнител,
последният не е върнал молбите на кредитора за изпълнителни действия
поради неотстрА.ване на нередовностите им. При така установеното и по
10
съображения, изложени по-горе, съдът приема, че исканията на взискателя за
изпълнителни действия , отправени след настъпилата перемция, са довели до
прекъсване на погасителната давност за процесните вземания и тя не е била
изтекла към подаването на исковата молба на 01.12.2021г.
С оглед гореизложеното съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него
следва да се постанови друго, с което иск бъде отхвърлен.
По частната жалба:
С оглед изхода на делото по предявения иск, частната жалба остава без
предмет и следва да бъде оставена без разглеждане.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззиваемия- ищец. Въззивникът не е
претендирал разноски по въззивното дело, той не е претендирал разноски ив
първоинстанционното производство, поради което и такива не му се следват.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16792/17.10.2023г . по гр.д. № 68688 по описа за
2021г. на Софийски районен съд, 143-ти състав е признато за установено по
предявен с искова молба вх. № 99133/01.12.2021г. на М. А. Г., ЕГН
********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* иск с правно основание чл.
439 от ГПК, че М. А. Г., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК
******* сумите, за които е издадена на 28.03.2014г. заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист в полза на Банка ДСК”ЕАД по заповедно
дело № 13903/2014г. по описа на СРС за заплащане на сумите, както следва:
сумата от 12346,72 евро главница ведно със законната лихва от 14.03.2014г.
до изплащането й; сумата от 867,02 евро представляващи договорна лихва за
периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г; сумата от сумата от 30 евро – заемна
такса; сумата от 368,50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013г. до
13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна такса; сумата от 716,23лв.
юрисконсултско възнаграждение, за събиране на които е образявано
11
изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ Р.М., поради
погасяване по давност на правото на принудително изпълнение, като
„Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати на АД „В. и Л.”, Булстат
******* сумата от 1639,39лв. с ДДС представляващо адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на М. А. Г., ЕГН
********** ; Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* е осъдено да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 1232,31лв. представляващи държавна
такса и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен с искова молба вх. № 99133/01.12.2021г. на
М. А. Г., ЕГН ********** срещу „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* за признаване за
установено на основание чл. 439 от ГПК, че М. А. Г., ЕГН ********** не
дължи на „Е.М.”ЕООД, ЕИК ******* сумите, за които е издадена на
28.03.2014г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на
Банка ДСК”ЕАД по заповедно дело № 13903/2014г. по описа на СРС за
заплащане на сумите, както следва: сумата от 12346,72 евро главница ведно
със законната лихва от 14.03.2014г. до изплащането й; сумата от 867,02 евро
представляващи договорна лихва за периода от 25.08.2013г. до 13.03.2014г;
сумата от сумата от 30 евро – заемна такса; сумата от 368,50 евро наказателна
лихва за периода от 26.11.2013г. до 13.03.2014г.; сумата от 532,47лв. държавна
такса; сумата от 716,23лв. юрисконсултско възнаграждение, за събиране на
които е образувано изпълнително дело № 20147900401316 по описа на ЧСИ
Р.М., поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 13905/16.01.2024г.
по регистъра на СРС.
Решението може да се обжалва пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК
в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12