Определение по дело №610/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260203
Дата: 16 декември 2020 г.
Съдия: Деница Цанкова Стойнова
Дело: 20205000600610
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О    П    Р    Е    Д    Е    Л    Е    Н    И   Е

№ 260203

 

гр. Пловдив 16.12.2020г.

 

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:                    

 

                  

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ГАТОВ

                                 ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА

                                                   ДЕНИЦА СТОЙНОВА                                                                          

 

 

след като се запозна  с докладваното  от съдия Стойнова ВЧНД № 608/20г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.270 ал.4 вр. с ал.2 вр. с ал.1  от НПК.

Образувано е по жалба на адв. М., в качеството му на защитник на С.Х.Х. - подсъдим по НОХД 1979/2019г. по описа на ОС – Пловдив против протоколно определение от 02.12.2020г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането за изменение на взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека. В жалбата се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е постановен от незаконен състав, че търпяната до момента мярка за процесуална принуда, поради продължителния срок на изтърпяване се явява  на практика изтърпяване на наказание по присъда, каквато не е постановена, че неправилно и незаконосъобразно е виждането на окръжния съд за липсата на предпоставки за назначаване на повторна СМЕ по отношение на здравословното състояние на подсъдимия Х.. Предвид изложеното се прави искане да се отмени атакуваното определение и да се постанови ново, с което взетата спрямо подсъдимия Х. мярка за процесуална принуда да се измени в по-лека.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен от подсъдимия защитник, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е  частично ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по отношение на крайната цел, която се преследва с нея – да се измени МНО, търпяна от подс. Х..

Делото е в съдебната му фаза, разглежда се от съдебен състав, определен по правилата и изискванията за случаен подбор на членовете му. В същият състав, съобразно буквалния и не даващ място за колебания прочит на нормата на чл.270 от НПК, следва да се разгледа делото и когато съдът се произнася само по направено от подсъдимия искане по реда на чл.270 от НПК. Ето защо неправилно е виждането на окръжния съд, че по този въпрос законосъобразно произнасяне може да се извърши и в различен състав от този разглеждащ делото по съществото му. Защото, именно последният е призван да изложи становище относно продължаващо наличие на обосновано предположение и на опасностите по смисъла на чл.63 от НПК, които обосновават продължаващо задържане на подсъдимото лице и това становище неминуемо произтича и от събраните в рамките на съдебното следствие доказателства и извършени в тези рамки процесуално – следствени действия, които не могат да се извършат от съд в различни конфигурации относно членовете на състава му. Разбираем и похвален е стремежът на окръжния съд да не отлага необосновано дълго във времето  произнасянето си по направено искане от подсъдимото лице и такъв подход не може да бъде обект на критика, но в случая обективни пречки за провеждане на насроченото заседание са били налични – заболяване на член – съдия и на един от съдебните заседатели. Това е налагало заседанието да се отложи за друга дата, на която съдът, разглеждащ делото по същество, да се произнесе и по поставения му по почин на подсъдимия въпрос. И като е процедирал не по този начин, се е стигнало до постановяване на съдебен акт от незаконен състав. Това е основание определението да се отмени, но делото не следва да се връща за ново произнасяне, а апелативният съд следва да  реши спора по същество, съобразно чл.345 ал.2 от НПК. А по същество, този състав намира, че основания за промяна на МНО, търпяна от подс. Х., не се откриват да са налични по делото.

Прегледът на материалите сочи, че настоящето искане с правно основание чл.270 от НПК е поредното, направено по време на разглеждане на делото от една съдебна инстанция - Окръжен съд – Пловдив и с него се навеждат идентични доводи, които нееднократно са били обект на коментар и от страна на съдебния състав, разглеждащ делото по същество, и от различни въззивни съдебни състави. Ново е единствено срокът на задържане на подсъдимия, който сега е в рамките на около 2г. и 6м. и изготвената СМЕ, която обаче като назначена и приета от незаконен състав не може да бъде обект на коментар в настоящето определение. Обоснован и мотивиран извод за здравословното състояние на Х. обаче може да се направи на базата на изобилната медицинска документация, приложена по делото, от която е видно, че затворническата администрация е изпълнявала, и продължава да изпълнява, стриктно задълженията си по осигуряване на всички необходими грижи за здравословното състояние на подсъдимият. При нужда, Х. е бил хоспитализиран, нееднократно е бил консултиран от множество специалисти и лекуван, в това число медикаментозно лечение се прилага и сега в съответствие с дадените медицински предписания. Не са налични никакви обективни данни, че неврологичното заболяване и съобщените от подсъдимия субективни негови усещания, са с интензитет и характер, които да са пречка Х. да престоява в условията на затвора, респективно, да е съставляват непосредствена опасност за неговия живот и здраве. Ако такива доказателства се съберат в хода на съдебното следствие, чрез назначаване на експертиза, или чрез използване на други, предвидени в НПК способи и начини, то въпросът за здравето на Х. винаги може да се постави отново на вниманието на съда, разглеждащ делото по същество.    

         Не се открива основание да се счете, че е отпаднала опасността от укриване и извършване на престъпление. Вярно е, че периодът на задържане на подсъдимия не е пренебрежимо малък,  но не е и неразумен, предвид фактическата и правна сложност на делото,  необходимостта от предприемане на действия /които съдът е и предприел/ за разпит по делегация на лица, намиращи се извън територията на страната, които предполагат по - продължителен срок на разглеждане на делото, което видно от материалите се насрочва регулярно, без необосновани забавяния. Не е неразумен и при  отнасянето му към тежките санкционни рамки, предвидени за инкриминираното деяние. Именно защото съдебния процес е към своя край, угрозата от постановяване на съдебен акт с налагане на предвиденото в закона тежко наказание е още по-значим повод подсъдимият да се опита да се отклони от съдебния процес, за да избегне изтърпяването му, и то наред с отложеното по реда на чл.66 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2483/2016г. И данни за опити за такова отклоняване в началната фаза на разследването по делото има,  които съпоставени с неяснотите относно адреса, на който Х. наистина пребивава,  мобилността в предвижването му / с известен адрес в гр. П., но открит и задържан в КК „ С.б.“/, наред с обремененото му съдебното минало мотивират извода, че посочените опасности са с интензитет, който не е намалял същество и до незначителен, независимо от периода на задържането му до този момент. Ето защо не може да се приеме като новонастъпило обстоятелство, мотивиращо промяна на мярката за неотклонение и изтеклия срок на разглеждане на делото и на задържане на лицето, тъй като сроковете не излизат, извън разумните по смисъла на чл.22 от НПК и  ЕКЗПЧОС, а известно е, че за съдебната фаза на процеса максимален срок на задържане на подсъдимите лица законодателят не е предвидил.

 Поради всичко изложено настоящият съдебен състав намира, че прилагана спрямо подс. Х. мярка за процесуална принуда и понастоящем е адекватна, съобразена с чл. 57 от НПК, като не са налице новонастъпили обстоятелства, които да водят до изменението й, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

 

 

                      О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

 ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.12.2020г., постановено по НОХД № 1979/2019г. по описа на ОС – Пловдив.

 ОСТАВЯ без уважение искането на подсъдимия С.Х.Х. за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.  

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

                                          

 

                                                  

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

 

 

                                                                                                  

                                                             ЧЛЕНОВЕ :