Р Е Ш Е Н И Е
№:1713 10.12.2020г. гр.Бургас,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- гр.Бургас VІІ-ми
състав
На първи декември две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:….Румен
Йосифов
Секретар: Сийка
Хардалова
Прокурор:
като разгледа
докладваното от Румен Йосифов
административно
дело № 2074 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.99б, ал.3 и чл.92, ал.14 от
Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на П.М.Р., ЕГН-**********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Р.В. ***, против заповед № 3424/11.11.2019г.
на кмета на Община Бургас, с която е заличена адресната й регистрация по
постоянен и настоящ адрес ***.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, като постановена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, довели до ограничаване на участие на
жалбоподателката в административното производство и до постановяване на
необоснован акт. Р. счита, че това произтича от нередовното й уведомяване за издаването
на процесната заповед, както и заради неучастието й в производството. Намира,
че са налице материално-правните предпоставки да наличието да тази адресна
регистрация, защото на този адрес е регистрирано детето й, върху което тя упражнява
родителски права и това е допустимо на основание чл.92, ал.5 от ЗГР без
документи удостоверяващи ползването на имота. Счита също, че оспорената заповед
противоречи и на влязлото в сила решение по адм.д.№ 1566/2018г. на Административен
съд - Бургас, защото адресната й регистрация е извършена през 2004г., т.е.
преди приемането на сегашната редакция на чл.92, ал.3 от ЗГР. Посочва
противоречие и с други цитирани съдебни решения. Намира, че с процесната
заповед е нарушен принципът по чл.13 от АПК. От съда се иска да отмени оспорената
заповед. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от редовно
упълномощения адвокат Р.В. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания и ангажира доказателства в подкрепа на твърденията. Претендира
плащане на извършените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът – кмет на Община
Бургас, чрез пълномощника си юрисконсулт С.П., счита жалбата за недопустима,
като подадена след изтичането на срока за оспорване, а по същество и за
неоснователна, като пледира за отхвърлянето й. Заявява, че оспорената заповед е
издадена от компетентен орган при спазване на административно-производствените
правила. Посочва, че заповедта е в съответствие със становището на комисията
назначена от кмета, която се е съобразила с искането на собственика на имота С.В.
за заличаване на регистрацията. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмена защита в която доразвива тезите си.
Заинтересованата страна С.Г.В., ЕГН-**********,***,
като собственик на имота по процесната адресна регистрация, изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира тя да бъде оставена без уважение, като
бъде заличена регистрацията на Р., защото тя не пребивава на адреса.
Административен съд - Бургас в настоящия
състав, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила решение № 1534 от
26.07.2018г. по адм.д.№ 1566/2018г. на Административен съд - Бургас (л.47), по
жалба на П.М.Р. е била отменена заповед № 2009 от 02.08.2017г. издадена от
кмета на Община Бургас, с която на основание чл.92, ал.3, вр. чл.99б, ал.3 от
ЗГР е била заличена адресната й регистрация по постоянен и настоящ адрес ***.
Производството по това дело е било проведено при участие на заинтересованата
страна С.Г.В., след като по реда на чл.245 и сл. от АПК е било отменено
предходно постановено по спора съдебно решение, с решение № 8068/14.06.2018г.
по адм.д.№ 2602/2018г. на ВАС и делото е било върнато за ново разглеждане, при
което е било образувано по адм.д.№ 1566/2018г. В решаващите мотиви на решението
по него е прието, че адресната регистрация на жалбоподателката е от 2004г.,
поради което при издаването на заповед № 2009 от 02.08.2017г. материалният
закон е неправилно приложен, защото изискванията на чл.92, ал.3 от ЗГР (Нова - ДВ, бр. 9 от 2011г., изм., бр.42
от 2012г.)
са приложими само по отношение на извършвани адресни регистрации след влизането
в сила на тази правна норма. Нормата, като материален закон, няма приложение по
отношение на вече придобити преди нейното действие адресни регистрации.
Предходно придобита адресна регистрация в нарушение на чл.92 от ЗГР може да
бъде заличена само в хипотезата на § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗГР (ДВ, бр.55 от 2015г., в сила от
21.07.2015г.),
която също е неприложима в конкретния случай.
Въпреки влязлото в сила съдебно решение
с което със сила на присъдено нещо е бил разрешен спорът за адресната
регистрация на жалбоподателката, е било образувано настоящото административното
производство като ново такова, по подадена декларация вх.№ 94-01-4995/11.02.2019г.
(л.17) от С.Г.В.. Той в качеството му на собственик на същия жилищен имот с
адрес: гр.Бургас на бул.Д. №160, ет.6, ап.17, съгласно приложения нотариален
акт №8, том II, рег.1479, дело №190/20.03.2001г. на нотариус № 285, е
декларирал несъгласие П.М.Р. да
продължава да е адресно регистрирана там по постоянен и настоящ адрес и е поискал
адресната й регистрация да бъде заличена. Към декларацията С.В. подал и
допълнителна молба, в която посочил наличието на издадената по случая предходна
заповед и съдебното решение с която тя е била отменена, но новото заличаване е
обосновал с решение на друг съд по сходен казус.
За образуваното административно производство
П.Р. е била уведомена лично с писмо изх.№ 94-01-4995/1/14.02.2019г. на адреса: гр.Бургас
на бул.Д. №160, ет.6, ап.17. На 21.02.2019г. тя е изпратила писмено становище
(л.25) в което е изразила несъгласие с искането на С.В.. В него освен същия
адрес е посочила и телефон за връзка. Към становището представила и множество
писмени доказателства, включително и решение № 1534 от 26.07.2018г. по адм.д.№
1566/2018г. на Административен съд - Бургас.
По преписката са представени три
протокола от работата на комисия, определена по реда на чл.99б, ал.1 от ЗГР със
заповеди № 741/23.03.2018г., № 2658/26.09.2018г. и заповед № 317/11.02.2019г.
на кмета на общината. С първия протокол с № 13/13.02.2019г. (л.62), комисията е
констатирала подадената декларация вх.№ 94-01-4995/11.02.2019г. от С.В.. С
втория протокол с № 14/29.05.2019г., по т.2 (л.66) е разгледала тази декларация
и е взела решение да бъде изискано от органите на МВР извършването на проверка
по реда на чл.140а, ал.1, т.11, вр. ал.2 от Наредба № РД-02-20-9 от
21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска регистрация.
Във връзка с това е представена докладна записка рег.№ 434р10996/19.06.2019г.
(л.60) изготвена полицейски инспектор от ІІ-ро РУ на МВР-Бургас, който е
посетил адреса: гр.Бургас на бул.Д. №160, ет.6, ап.17 и е разговарял по
телефона със С.В. и П.Р., като установил, че към тогавашния момент тя не е
пребивавала на адреса. Последвало издаването на трети протокол от заседание на
комисията (л.68), която по т.1 е обсъдила подробно фактите които е установила
по случая, но без да изложи и отчете, че по случая има издадено и влязло в сила
съдебно решение, е приела единодушно, че адресната регистрация на П.Р. е в
нарушение на чл.92, ал.3 и 5 и чл.99, ал.1 от ЗГР и следва да бъде заличена.
Последвало издаване на процесната заповед
№ 3424/11.11.2019г. от кмета на Община Бургас, който се съобразил със заключението
на назначената от него комисия и на основание чл.99б, ал.3 от ЗГР и чл.140а,
ал.4 от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната
система за гражданска регистрация, заличил адресната регистрация по постоянен и
настоящ адрес на жалбоподателката Р. ***.
Заповед № 3424/11.11.2019г. била
изпратена за връчване на жалбоподателката с съпроводително писмо рег.№
94-01-4995/4/19.11.2019г. с писмо с обратна разписка (л.79) на адреса: гр.Бургас
на бул.Д. №160, ет.6, ап.17, но видно от същата пратката е била върната в
цялост с отбелязване, че не е била потърсена от адресата. По делото не са
ангажирани доказателства Р. да е била търсена на телефона който е посочила в
хода на производството. Вместо това с
два протокола – от 23.01.2020г. и от 30.07.2020г. (л.80 и 83) процесната
заповед е била поставена, заедно с множество други, на таблото за обявления на
Община Бургас. Жалбата срещу нея е подадена на 30.09.2020г.
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата предмет на това производство
следва да се приеме, че е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. чл.92,
ал.13 от ЗГР. Това е така, защото органът преди да пристъпи към уведомяване по
реда на чл.18а, ал.10 от АПК – чрез съобщение на таблото на общината, не се е
уверил, че то не може да бъде извършено по реда на предходните алинеи, така
както изисква нормата. Изпратено е било само едно писмо на адреса на който
самият орган е установил, че жалбоподателката не пребивава, макар това да е
нейната адресна регистрация. Не е бил изчерпен редът по чл.18а, ал.4, т.3 от АПК, още повече, че Р. е посочила по преписката мобилен телефон за връзка. Не е
била проведена и процедурата на чл.18а, ал.9 от АПК. Поради това се налага
извода, че уведомяването по реда на чл.18а, ал.10 от АПК е нередовно и не е
поставило началото на срока за обжалване. Това нередовно уведомяване не оказва
влияние върху законосъобразността на самия акт, защото жалбоподателката е била
уведомена за началото на производството и чл.168, ал.4 от АПК не намира
приложение. Непоставяне началото, респективно неизтичането на срока за
обжалване обаче, предпоставя разглеждането на жалбата по същество. Още повече,
че тя изхожда и от надлежна страна – адресат на издадения административен акт
за който той е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е и
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е в писмена форма,
съдържаща реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, като препраща в мотивите си към
други актове издадени в хода на производството – протоколите на комисията. Тя е
изхожда от надлежно оправомощения от закона административен орган – кмет на
Община Бургас, съгласно чл.99б, ал.3 от ЗГР.
Въпреки това настоящият състав намира,
че същата е нищожна на основание чл.177, ал.2 от АПК, тъй като противоречи на
съдебно решение и преурежда вече решен със сила на пресъдено нещо въпрос, като
същевременно прилага с обратно действие материалноправната норма чл.92,
ал.3 от ЗГР (Нова
- ДВ, бр. 9 от 2011г., изм., бр.42 от 2012г.), без това
изрично да е предвидено в закона.
Видно от съдебното решение № 1534 от
26.07.2018г. по адм.д.№ 1566/2018г. на Административен съд - Бургас е, че
предмет на оспорване е била предходна заповед на кмета на общината с която е
била заличена адресната регистрация на П.Р. на същото правно основание и при същите
факти, като заповедта е било отменена, а решението е влязло в законна сила и е
било постановено при участието на заинтересованата страна С.В..
С повторно издадения акт, предмет на
настоящото производство, е разпоредено пак заличаване на адресната регистрация,
което е предмет и на първоначалната заповед, по отношение на която част съдът
изрично се е произнесъл и я е приел за незаконосъобразна, като силата на
пресъдено нещо е проявила действие на непререшаемост. Видно от приложената
преписка е, че и двете заповеди са издадени на едни и същи фактически и правни
основания и непроменена фактическа обстановка. С повторно издадената заповед –
в едно приключило административно производство, чиято висящност не е
възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е
пререшил разрешения със сила на пресъдено нещо спор, като въпреки възприетото
от Административен съд - Бургас действие ex nunc на изменителната норма на чл.92,
ал.3 от ЗГР (Нова - ДВ, бр. 9
от 2011г., изм., бр.42 от 2012г.), е приложил същата с обратно действие
по отношение на правоотношения, което тя няма.
Поради това съдът намира, че оспорваната
заповед е нищожен административен акт и следва да се обяви за такъв.
С оглед изхода на правния спор, на
основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят
направените разноски в размер на 310,00 лева за платените възнаграждение за
един адвокат, съгласно договора за правна помощ и държавна такса.
Воден от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Административен съд – гр.Бургас, седми състав,
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА
нищожност на
заповед № 3424/11.11.2019г. на кмета на Община Бургас, с която е заличена адресната
регистрация на П.М.Р., ЕГН-********** по постоянен и
настоящ адрес ***, да заплати в полза на П.М.Р., ЕГН-**********, сумата от 310
(триста и десет) лева за разноски по делото.
Решението
е окончателно на основание чл.92, ал.14 от Закона за гражданската регистрация.
СЪДИЯ: