Р
Е Ш Е Н И Е
№
10.01.2022
година, гр. Велинград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД,
в публично заседание на девети декември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР:
Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева гр. дело № 551 от 2020 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени
искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр от А.К.А. против
Агенция да социално подпомагане за установяване на извършена спрямо него
дискриминация от Директора на ДСП „Социално подпомагане“ Велинград Д.К. по пол,
увреждане, политическа принадлежност, социално положение, лично положение,
тормоз, преследване
и неподдържана архитектурна среда; осъждане на ответника да преустанови
нарушението, като осигури достъп до приемната в гр. Сърница- да изгради рампа
или асансьор или да измести филиала на достъпно място, а след обявяване
недействителността на трудовия договор на К.Т.да бъде обявено за свободно
работното място, на която е назначена и да се даде възможност на всички да
кандидатстват, а ответника да се въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения
при кандидатстването му на работа като
социален работник в ДСП Велинград. Претендира се заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лев /след частичен отказ от
иска в о.с.з. на 08.07.2021г. за разликата над тази сума до първоначално
претендирания размер от 5 000 лв./, считано от 01.01.2020 г., ведно със
законна лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че спрямо него е упражнявана
дискриминация от Директора на ДСП Велинград Д.К. от началото на 2020г., която
продължавала и до момента.
През януари 2020 г. направил възражение
до Директора на ДСП Велинград относно начина, по който го обслужват служителите
във филиала в гр. Сърница, за поведението на нейните служители, недостъпността
на филиала, който бил на втория етаж в сградата на Община Сърница и нямал изградени
рампи и асансьори. Тъй като бил с увреждане на гръбначен стълб, изпитвал болка
и страдание при изкачване по стълбите при всяко от посещенията си там. Социалните
му оценки се извършвaли в нарушение
на чл.22, чл.23, чл.3, чл.4 от ЗХУ и не били отразени затрудненията му извън
домашна среда, както и че в нарушение на чл.16 и 17 от ППЗХУ и чл.34 и 36 от АПК бил лишен да участва в производството.
Твърди, че е направил възражение относно
назначението на К.Т.във филиала в Сърница, без да се обяви свободното работно
място, в нарушение на чл. 22а ЗНЗ, което го лишило от възможността да
кандидатства за това работно място. Излага, че бил неравно третиран спрямо нея,
тъй като била назначена поради близостта й с юриста на Община Сърница, родствените
й отношения с кмета на Община Сърница и поради членството й в Политическа
партия „Движение за права и свободи“.
По
инициатива на директора на ДСП Велинград, бил поканен по телефона на среща във
филиала в гр. Сърница. На 20.01.2020 г. била проведена среща между двамата, на
която К. заявила, че е нормално обслужван, че служителите не били длъжни да му
приемат документите, а това ставало по тяхна преценка и те решавали на кого да
дадат входящ номер. Заявила, че по отношение на назначението, тя не била длъжна
да обяви мястото, предвид на това че имала подходящ кандидат. Визирала момиче,
което било сестра на юриста на Община Сърница и роднина на кмета. Заявила, че
била достойна кандидатка и студентка първи семестър, както и че другите
служителки също били достойни да заемат това място. Заявила му, че титуляря на
този пост била дъщеря на районния полицейски инспектор на град Сърница, а
другата жена на началник в горското стопанство. По отношение на рампи и
асансьори му отговорила, че е провеждала разговор с кмета на Община Сърница, но
отговорът бил, че било скъпо да изградят такива. Съгласила се, че по отношение
на социалната оценка имало пропуски и му указала да събере документи за нова
такава.
На 26.02.2020 г., сутринта ищецът,
отишъл във филиала в гр. Сърница, за да подаде документи за социална оценка, където
служителката К.Т.отказала да ги приеме и да му даде входящ номер. По тази
причина си тръгнал, след което се обадил на госпожа К., която не му била
отговорила нищо.
Сочи, че следобед на същия ден отново
отишъл, но на входа бил спрян от общинската охрана, която заявила, че по искане
на ДСП кметът е забранил да бъде допуснат до сградата на общината и че ако не
напусне ще бъде използвана физическа сила, с което бил унизен по най-долен
начин. Не било такова отношението към кмета на бащата на Община Сърница-Р.Н.Б., който посещавал
приемната в Сърница, с оръжие в нея, но не бил гонен от директора на ДСП
Велинград. Обадил се отново на К., но тя не реагирала. По тази причина
документите били подадени по пощата. На 10.03.2020 година получил телефонно
обаждане от г-жа К. да отиде до филиала и да попълни някакво листче, че
уведомен, че отдела ще заседава на 27.03.2020 година. Твърди, че веднага
отишъл, като пред входа на сградата бил чакан от охранител, който го придружил
до филиала на ДСП Велинград и го следял какво подава и какво попълва.
Твърди, че от случилото се чувства
унизен, обиден, смазан, не можел да спи нощем и сънувал, че служители на ДСП го
нападат физически.
Излага, че на проведен през февруари
2021г. подбор за свободна длъжност „социален работник“ в ДСП Велинград, директорът
Д.К. първоначално незаконно не го
допуснала до участие, че подборът бил назначен незаконно, тъй като не го била
описала в заявка № 214/2020г., подадена пред ДБТ Велинград на 01.02.2021 г., че
в заявката подчертала, че интервюто/подбор ще се извърши само на посочени лица
от ДБТ Велинград, но допуснала лица,
които не са посочени от ДБТ, с което в нарушение на чл. 2 ЗНЗ, е създала привилегии
за приближени до нея лица. Назначената подборна комисия от три жени-Е.Х.Х., А.Г.А.и
Т.Б.Б., била дискриминационна, тъй като в нея нямало равнопоставеност между
мъже и жени, нито равнопоставеност между хора с увреждания и здрави лица, че
бил накаран от Директора на ДСП Велинград да се откаже от правото си на труд в
ДСП Велинград, което счита, че съставлява акт на преследване, заради заведеното
дело. Бил допуснат до подбора едва след издадени от съда съдебни удостоверения,
за което получил писмо от 16.02.2021 г. на ВСП Велинград.
Подборът обаче бил „фиктивен“, тъй като
компютърът, на който трябвало да изпълни практическите задачи бил с намалена
резолюция до минимум и с клавиши с изтрити символи, поради което изпитал
затруднения, като лице с увредено зрение. Единият от членовете на комисията-Е.Х.,
отнела седем минути от общото даденото му 30-минутно време, в което следвало да
обяснява, защо не би й вдигнал телефона, докато обслужва бременна жена на гише.
При подбора му в стаята били единствено Д.К. и Е.Х..
Подборът бил дискриминационен тъй като през
месец декември 2020 година на таблото на ДСП Велинград било обявено работно
място с крайна дата за записване 15.12.2020 година. Твърди, че е изпратил
документи по пощата на 15.12.2020 година и на тази дата бил единствения
кандидат. След като г-жа К. видяла
неговите документи му се била обадила и му заявила, че срока се удължава. На
01.02.2021 г., бил уведомен от служител на Дирекция „Бюро по труда“, че мястото
е обявено и при тях, но бил насочен едва когато подал чрез ДСП Велинград молба
от 16.02.2021 г. до съда- допълнение към исковата, че не е допуснат до подбор,
като самият подбор се провел на 18.02.2021 г.. Твърди, че като единствен
кандидат и за да не бъде назначен на длъжността, срокът за кандидатстване бил
продължен с два месеца, за да се намери „подходящият“, според него кандидат.
Счита, че е неравно третиран по признак
увреждане, тъй като е с увредено зрение от претърпяно ПТП и не му е даден друг
компютър, а на една от кандидатките И. бил даден друг час.
Излага,
че преимуществено, откакто К. заемала поста Директор на ДСП там били
назначавани жени, с което бил дискриминиран по признак пол.
Иска от съда да установи на извършена
спрямо него дискриминация по пол, увреждане, политическа принадлежност,
социално положение, лично положение, тормоз, преследване и неподдържана
архитектурна среда; осъждане на ответника да преустанови нарушението, като
осигури достъп до приемната в гр. Сърница- да изгради рампа или асансьор или да
измести филиала на достъпно място, а след обявяване недействителността на
трудовия договор на К.Т.да бъде обявено за свободно работното място, на която е
назначена и да се даде възможност на всички да кандидатстват, ответникът да се
въздържа в бъдеще от по нататъшни нарушения при
кандидатстването му на работа като социален работник в ДСП Велинград.
Претендира се заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в размер на 1,00 лев /след частичен отказ от иска в о.с.з. на
08.07.2021г. за разликата над тази сума до първоначално претендирания размер от
5 000 лв./, считано от 01.01.2020 г., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на иска, до окончателното им плащане.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът Агенция социално подпомагане депозира отговор, с
който оспорва изцяло подадената искова молба като неоснователна и недоказана.
Счита, че изключително хаотичните и
неясни аргументи, изложени от ищцовата страна в подадената искова молба и
допълненията към нея, представени под формата опис на твърдени действия/бездействия,
касаещи проведен подбор за назначаване на служител в ДСП Велинград за
длъжността „социален работник", както и непосочването на конкретни правни
основания, относими към описаните и недоказани по безсъмнен начин
обстоятелства, водят до процесуална невъзможност за АСП в качеството й на
ответник да формира своята действителна преценка за реално съществуващата
фактическа обстановка и да организира защитата си.
Излага, че ищецът е подпомагано лице,
въз основа на ЕР на ТЕЛК от МБАЛ Пазарджик АД № 3702 от 156/11.09.2020 за срок
от 2 години и се подпомага от ДСП Велинград с всички видове социални плащания,
за които статуса на лицето отговаря, а именно: еднократна целева помощ за
отопление в размер на 495,80 лв. за отоплителния сезон 2020-2021 г.; еднократна
помощ при инцидентни нужди в максимален размер от 375 лв.; месечна финансова
подкрепа в размер на 25.41 лв. на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хора с
увреждания; с направление за оказана подкрепа А.А. е насочен към Агенция по заетостта за
друг вид подкрепа на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с увреждания
/ЗХУ/.
Сочи, че по всичките
заявления-декларации, които А.А. е депозирал в ДСП Велинград са му отпуснати
социални плащания или подкрепа в регламентираните законови срокове.
Заявява, че през декември 2020 г. ищецът
е заявил желание да работи в ДСП Велинград, но към този момент в дирекцията не
е имало свободно работно място. Спазвайки разпоредбата на чл.22а от Закона за
насърчаване на заетостта през м. февруари 2021 г. и след упълномощаване от
Изпълнителния директор на АСП, ДСП Велинград е било обявено свободно работно
място за социален работник в Дирекция „Бюро по труда"- Велинград. Бил е
проведен подбор за длъжността „Социален работник", отдел „Социална
закрила" в ДСП Велинград от оторизирана за целта комисия. Съгласно
Вътрешните правила за подбор на служителите в АСП, утвърдени със Заповед №
РД01- 2578/27.12.2021г. на Изпълнителния директор на АСП, получилият най-висока
оценка кандидат бил предложен от директора на ДСП, за назначаване от
Изпълнителния директор на АСП, след съгласуване с Директора на РДСП гр.
Пазарджик. Критериите за оценяване на кандидатите при събеседването били
посочени в чл. 11 от Вътрешни правила, а именно: Знания и специални умения на
всеки кандидат, нужни за изпълнение на длъжността; Мотивация на кандидатите за
работа в АСП; Опита и практическите им умения за изпълнение на съответните
трудови задачи и задължения; Личностните качества и поведенческите
характеристики на кандидатите; Възможностите им за работа в екип и под
напрежение; Допълнителна информация за професионално развитие-препоръки,
характеристики, мотивационно писмо и др.
Излага, че изложеното в исковата молба и в
допълненията към нея, не кореспондира с реалната фактическа обстановка. А. бил допуснат
до конкурса, въпреки че подадените от него документи били извън посочените в
обявата срокове, като по този начин му бил даден шанс да покаже своите качества.
От страна на ответника бил проявен индивидуален солидарен подход, толерантност
и е било подходено към ищеца напълно обективно при осъществяване на трудовото
посредничество, като било съобразено и здравословните му затруднения. При
назначаване на служител били взети предвид единствено постигнатите при конкурса
резултати.
Проведената в ДСП Велинград процедура за
подбор на служител за длъжността „социален работник" в отдел „Социална
закрила" била извършена при спазване разпоредбите на Кодекса на труда и
Вътрешните правила за подбор на служителите в АСП, утвърдени със Заповед №
РД01-2578/27.12.2018г. /Процедура за назначаване на служители в дирекция
„Социално подпомагане" - чл. 20 и сл./. Всеки от членовете на комисията,
провела подбора по документи и комисията по провеждане на събеседването, попълнил
декларация, че изпълнява задълженията си добросъвестно, обективно и
безпристрастно в съответствие с действащото законодателство. С тази декларация служителите
участващи в подбора заявили, че нямат интерес по конкретната процедура, че не
са свързани лица и не се намират в конфликт на интереси с някой от кандидатите
по смисъла на Закон за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Процедурата по приемането, обработването и съхранението на предоставените
документи била извършена при спазване изискванията на Закона за защита на
личните данни и Регламент (ЕС)2016/679 на Европейския парламент и Съвета.
Посочва, че от месец януари 2020 г. до
настоящия момент ищеца подал в АСП и ДСП Велинград множество писма, запитвания,
сигнали, заявления, информации, възражения и др. по електронен път, във връзка
с най-различни поводи, в които въпреки неетично отношение и отправените обидни
за служителите твърдения, служителите на АСП /ДСП/ проявявали професионализъм и
се стремели да отговарят своевременно.Усилията им винаги са били насочени към
положително решаване на затрудненията на А.А., в съответствие със законовата
регулация в страната.
Изразява становище, че изявеното от А.А.
в исковата молба е напълно неоснователно и посочените в нейното съдържание и
допълненията към нея, твърдения не отговарят на действителната фактическа
обстановка.
Оспорва като неправилно и несъстоятелно
твърдението, че по отношение на жалбоподателя е осъществен „тормоз".
Анализът на съдържанието на понятието „тормоз" по смисъла на разпоредбата
по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр обосновавал извод, че ответникът като
юридическо лице било обективно невъзможно да осъществи необходимите
интелектуално-волеви действия по формиране на дефинираните в разпоредбата на §
1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр цел или резултат по отношение на ищеца. Тормоз по
смисъла на Закона за защита от дискриминация би могло да осъществи само
физическо лице, което със своето активно поведение изразено физически, словесно
или по друг начин, цели накърняване достойнството на конкретно лицето и
създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна
среда. Доколкото в рамките на процедурата по подбор били спазени всички
законови, подзаконови и вътрешноведомствени актове, счита, че не е налице твърдения от А.А. тормоз от служители на ДСП
Велинград, поради което искът с правно основания чл. 71 от ЗЗДискр бил
неоснователен.
Предвид липсата на яснота и конкретика в
правните и фактическите съображения в съдържателната част на исковата молба и
допълненията към нея, поддържа, че същата е неоснователна и недоказана,
доколкото в случая не е бил осъществяван твърдения от ищеца тормоз. Проявеното
от ответника изключително етично, професионално и съпричастно към г-н А.
поведение не изпълвал фактическия състав на по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗЗДискр, където била дефиниция за тормоз. В допълнение, за да е налице
дискриминация, т.е. ограничаване на правата по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КРБ,
било необходимо същото да е доказано по изискуемия законов ред, а още повече,
че посоченият дискриминационен признак не бил сред изброените по чл. 6, ал. 2
от КРБ.
На следващо място взема становище, че в
настоящия случай не била налице нито пряка, нито непряка дискриминация по
дискриминационен признак „увреждане". Не се сочели обстоятелства, от които
да бъде обоснован извод за наличие на пряка или непряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. За да е налице пряка дискриминация по
смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. било необходимо на първо място да е установено
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Оплакване от неблагоприятно третиране на признак
„увреждане" представлявало валидна претенция за наличие на дискриминация,
само и единствено, ако може да се докаже, че съществуват и други такива случаи,
при които твърдяното дискриминационно поведение е различно от престираното от
служителите на ДСП Велинград към ищеца.
Също така посочва, че за да е налице
проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., било необходимо да са
осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална
правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Твърдяното
поведение трябвало да е от признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да има
дискриминация необходимо било да се докаже пряка причинно-следствена връзка
между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи
следвало да се изразява в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., т.е. за
съответен дискриминационен признак, което видно от съдържанието на молбата не
било налице.
В случая не била налице и непряката
дискриминация, тъй като същата се характеризирала с разграничаващо въздействие
или последици: трябвало да се докаже, че в резултат на определено решение
дадена група е поставена в неблагоприятно положение, като се направи съпоставка
с група за сравнение. За да се докаже от дадено физическо лице наличие на
непряка дискриминация, то трябвало да приведе доказателства, че лица, които
имат обща характеристика, предмет на защита, търпят като група разграничаващи
последици или въздействие, в сравнение с лицата, които не притежават тази
характеристика.
По тези съображения намират, че съставът
на чл. 4 от ЗЗДискр., не бил осъществен от служителите на ответника.
Излага, че при преценка за качествата на
кандидата А., било съобразено обстоятелството, че съгласно ЕР на ТЕЛК от МБАЛ
Пазарджик АД № 3702 от 156/11.09.2020, ищецът бил с определената намалена
работоспособност, а водещата диагноза не предразполага работа под напрежение и
стрес на работното място, т.е. натовареността и стреса при работа на
длъжността, за която е кандидатствал г-н А., изискваща търпение и индивидуален
професионален подход с различни категории подпомагани лица и водещата му
диагноза, обективно не си кореспондирали.
Иска от съда с решението си да отхвърли
претенцията на ищеца, като неоснователна и недоказана.
Претендират разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите и
възраженията на страните и представените по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. забранява всяка
пряка или непряка дискриминация, основана на някой от посочените в закона
признаци или на всякакви
други признаци, установени в закон или в международен договор, по който
Република България е страна. Непряка
дискриминация по смисъла на ал. 3 от текста е поставяне на лице на основата на
признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица.
Това
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по чл. 4, ал. 1
ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с начина, по който се третира, е
било третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. Когато обаче разликата се основава на обективни обстоятелства,
които са различни от защитените признаци на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. - не е налице
дискриминация. От
значение за установяването на дискриминация е обективно съществуващ недопустим
правен резултат при упражняване на дейността, проявен в очертаните от Закона за
защита от дискриминация форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяване на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания. Съдебната
практика е последователна и по въпроса, че за да е налице дискриминация, трябва
да бъде установено не само по не-благоприятно третиране, но и това че то се
дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
В
производството по защита от дискриминация в тежест на ищеца съгласно чл. 9 от
ЗЗДискр. е да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че е жертва на дискриминация. В този случай законът възлага
доказателствената тежест на ответника да установи обратното, а именно, че
правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай не е нарушено.
Неизпълнението от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена
тежест е достатъчно основание за постановяване на отхвърлителен резултат по
предявения иск.
Видно от представените по делото Експертно
решение № 3493 от 11.09.2017 г., със срок до 01.09.2020г. и Експертно решение №
3702 от 11.09.2020г. ищецът страда от параноидно разстройство на личността с
остатъчна параноидна симптоматика с конверзивни елементи и торако-лумбална
остеохондроза с лека дясно конвексна сколиоза, поради което е с трайно намалена
работоспособност 50%. Не
работи по трудово правоотношение, не получава доходи от търговска дейност или
като лице, упражняващо свободна професия или занаятчийска дейност. Въз основа на експертните решения се подпомага от
АСП с еднократна целева помощ за отопление, еднократна помощ при инцидентни
нужди и месечна финансова подкрепа, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за
хора с увреждания. С направление за оказана подкрепа е насочван към Агенция по
заетостта за друг вид подкрепа на основание чл. 25, ал. 2 от Закона за хората с
увреждания. Във връзка с правото му на подпомагано лице са налага да посещава
филиала на ДСП Велинград в гр. Сърница, за да подава заявления. Приемната на
структурното звено на ответника се намирала на втория етаж в сградата на Община Сърница и
до нея се стигало по стълби. Нямало поставени рампа или асансьор, по който да
се осигури достъп на лица, за които изкачването на стълби е трудно или
невъзможно, понеже архитектурата на сградата не позволявала това. На входа на
сградата на общината бил поставен звънец, лого на Агенция за социално
подпомагане и табела, която да информира гражданите със затруднения, че следва
да позвънят, за да дойде при тях служител от ДСП и ги обслужи. В тези случаи
гражданите били обслужвани в приемната на Община Сърница на партерния етаж, където
имало свободен и безпрепятствен достъп.
В началото на 2020 година ищецът
информирал директора на ДСП Велинград Д.К., че страда от заболяване на
гръбначния стълб-сколиоза, поради което изпитва болка при изкачване на стълби и
поискал приемната на ДСП Велинград в гр. Сърница да бъде преместен на първия
етаж на сградата или да бъдат изградени рампа или асансьор. С писмо изх. №
13-94А-00-0036#3 от 21.01.2020г. му било отговорено, че към момента
няма подходящо свободно помещение на партерния етаж в сградата на Община
Сърница, където приемната да бъде ситуирана и не съществува възможност за
преустройство на сградата с изграждане на рампа или асансьор до втория етаж.
Уведомен бил, че Договорът за безвъзмездно ползване на общинска собственост, по
силата на който приемната на дирекцията се помещавала в сградата на Община
Сърница изтича на 22.12.2020г. и предстои да бъде подписан нов, като за нуждите
на ДСП ще се търси съдействието на общината за предоставяне на подходящо
помещение. С писмо изх. № 1302-08-00-2180 от 18.11.2020г. на Директора на ДСП
Велинград до кмета на Община Сърница, поради предстоящото изтичане на срока на
договора за безвъзмездно ползване между ответника и общината, било поискано
предоставяне на помещение при наличие на свободен сграден фонд с изградена
архитектурна среда за хора с увреждания, тъй като настоящият офис не разполагал
със съоръжение за достъпна архитектурна среда. Писмо изх. № 1302-08-00-0319 от
15.02.2019г. Директора на ДСП Велинград Д.К. *** изготвяне на архитектурен и
конструктивен проект за изграждане на достъп за лица в неравностойно положение,
в това число, рампа, асансьор или друг вид съоръжение.
В хода на делото, по данни на ищеца А. и
видно от представения от ответника Договор за учредяване на безвъзмездно право
на управление на Общинска собственост № ДОС-00014/23.09.2021г., Заповед №
З-295/23.09.2021г., Решение № 106 от 08.09.2021г. Общинския съвет на Община
Сърница по т. 8 от дневния ред по Протокол № 10 от 31.08.2021г., приемната на ДСП Велинград в гр. Сърница, е
преместена на партерния етаж на сградата на Община Сърница, считано от
27.10.2021г.
На 26.02.2020 година ищецът посетил
приемната на ДСП Велинград в гр. Сърница, за да подаде заявление за издаване на
винетен стикер на неговата майка. По това време на работа били служителките К.Т.и
К.Т.. Поискал от служителка К.Т.да входира документи и да му издаде входящ
номер. Т. му отговорила, че не входира документи и че трябва да изчака, за да
дойде служителката, която отговоря за тази дейност. Недоволен от това ищецът започнал
да повишава тон и да се държи неетично с К.Т.и К.Т.. Това наложило намесата на
служител от охраната на Община Сърница, който помолил А. да напусне сградата.
На същия ден следобед ищецът отишъл отново, но предвид случилото се по-рано
през деня, не бил допуснат от служител на охраната в сградата на Община
Сърница.
К.Т.е назначена на длъжността социален
работник с Трудов договор № ЧР-3 5168/11.12.2019г., на осн. чл. 70, ал. 1, във
вр. чл. 68, ал.1, т. 3 КТ за заместване на отстъстващата поради ползване на
отпуск за бременност и раждане, считано от 05.11.2019г., служителка А.Р.Х./Ц./,
с място на работа ДСП Велинград. За свободната длъжност било поставено
обявление на информационното табло на ДСП Велинград на 21.10.2019г., свалено на
05.11.2019г.. В него е посочено, че документи се приемат от 22.10.2019г. до
04.11.2019г.. На 04.11.2019г. заявление за заемане на длъжността било подадено
от Д.А.М.. Поради отказ от нейна страна да бъде назначена, обективиран в Заявление от 20.11.2019г. /л. 85 по делото/.,
на 21.11.2019г. на информационното табло
на ДСП Велинград е поставено ново обявление за участие в процедурата по
назначаване на служител по заместване на длъжността социален работник на
отсъстващата А.Х./Ц./, което е свалено на 06.12.2019г.. На 04.12.2019г. К. К. Т.
подала заявление за заемане на длъжността. Видно от представения по делото Регистър
на подадените документи съгласно „Вътрешните правила за подбор на служителите в
АСП“ и за ДСП Велинград „Процедура по подбор на служители“, за периода след
излизането на А.Х.в отпуск за бременност и раждане на ***г., до датата на
сключване на трудовия договор с К.Т.на 11.12.2019г. са подадени само две
заявления от нея и от отказалия се кандидат Д.М.. За този период не са
регистрирани подадени заявления от ищеца.
Свободното работно място не е обявявано
в Дирекция „Бюро по труда“ Велинград към Агенцията по заетостта, 14 дни преди
изтичане срока за кандидатстване, съгласно изискванията на чл. 22а ЗНЗ.
На 06.03.2020г. А. подал заявление за
изготвяне на социална оценка по пощата. Бил информиран от директора на ДСП
Велинград Д.К., че заседанието на комисията, ще се проведе на 27.03.2020г..
Поради обявяване на извънредно положение в страната, във връзка с разрастващата
се пандемия от COVID-19 с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание на
Република България до 13.04.2020г. и последващото му удължаване с Решение на
Народното събрание от 03.04.2020г., до 13.05.2020г. и нарастващия брой на
заболелите на територията на Община Сърница, заседанието за разглеждане на
заявлението за изготвяне на социална оценка на ищеца било отлагано
неколкократно и се провело на 11.06.2020г. от 11,30 часа, на която дата бил
надлежно поканен, видно от приложеното по делото известие на доставяне-л. 59-60
по делото, но не присъствал.
На 15.12.2020г. ищецът подал заявление
за участие в процедура по назначаване на длъжността социален работник. Към тази
дата не е имало свободно работно място за тази длъжност. Предстояло освобождаване
на едно работно място, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст на служителя С.З.Б.. Трудовото правоотношение с пенсионирания
служител било прекратено, считано от 01.01.2021г..
Свободното работно място било обявено в
Дирекция „Бюро по труда“ гр. Велинград към Агенция по заетостта със Заявление №
10-06-02-93/29.01.2021г..
Обявление, че документи за длъжността се
приемат от 29.01.2021г. до 15.02.2021г. в ДСП Велинград било поставено и на
информационното табло на 29.01.2021г.. Със Заповед №
1302№РД01-0025/01.02.2021г. на Директора на ДСП Велинград била определена
комисия в състав Е.Х.Х., А.Г.А.и Т.Б.Б., която да проведе подбора на
кандидатите по представените документи и да даде предложение за допускане или
недопускане на кандидатите до събеседване; да води протокол от подбора и да се
произнесе с решение, съдържащо информация за всеки кандидат; да обяви на
информационното табло в сградата на ДСП Велинград, включително и на
информационното табло в Приемната на ДСП Сърница в гр. Сърница решението на
комисията, относно класираните кандидати в срок 2-работни дни от приключване на
приема на документи и да съобщава на недопуснатите кандидати съображения да
отказа; да изготви график за провеждане на събеседването за свободната длъжност
в ДСП Велинград, като посочи мястото на провеждане, датата и часа на всеки
кандидат; след приключване на събеседването, да извърши документална проверка и
определи окончателната оценка на всеки кандидат; да състави окончателен
протокол, изготви и огласи списък на класираните кандидати, според получената
по формулярите индивидуална оценка от подбора, подредени по низходящ ред, като
посочи и резервни кандидати; да съобщи на кандидатите за резултатите от
подбора; да представи протокола от класирането та кандидатите, подписан от
всички членове на комисията, на директора на ДСП Велинград с препоръка за
изготвяне мотивирано предложение до Изпълнителния директор на АСП за
назначаване на избрания кандидат.
Въпреки преждевременно подаденото
заявление от ищеца, същият бил допуснат до събеседване на 18.02.2021г., заедно
с останалите участници М. А. Д., Д.Д.Д., Р.И.Б., М.Б.И., И.В.Г., И. Х. Б., М.А.С.,
А.М.К., И.С.С., видно от протокол № 30-15110/16.02.2021г..
Събеседването се провело от назначената
комисия по предварително определен график /л. 848 по делото/ за явяване на
участниците, с оглед спазване на противоепидемичните мерки. На всеки от
кандидатите било предоставено време от 30 минути за отговор на поставени
въпроси по изтегления в тяхно
присъствие изпитен вариант 2 и за изпълнение на практическа задача за създаване
на документ на WORLD и ЕXCEL.
Кандидатите били предварително запознати
с критериите, по които ще бъдат оценявани. Била извършена предварителна техническа
проверка на компютърната техника, на която следвало да се изпълнят
практическите задачи. Видно от представения по делото протокол от 18.02.2021г.
и от показанията на свидетелката Е.Х., техниката била изправна.
Поради възникнало по пътя Дорково
Велинград ПТП събеседването с кандидатката М.Б.И., определено на 12,30 часа
било насрочено за 16,00 часа по нейна молба.
При проведеното събеседване А. получил
оценка от общо 10,00 точки и бил класиран на седмо място от единадесетте
участници. Според показанията на посочените от ищеца свидетели Д.К. и Е.Х., не
се е справил с изпълнението на поставената практическа задача да създаде
документ с кратко съдържание на WORLD и ЕXCEL. Не се установи от събраните по делото
доказателства да е имало проблеми с компютърната техника, което да е попречило
на изпълнение на задачите. Не се
доказаха твърденията на А., че клавиатурата на компютъра е със заличени цифри,
нито че е екранът е бил с намалена резолюция и че поради проблем с очите и не е
могъл да ги вижда. Според
събраните по делото по инициатива на ищеца гласни доказателства, А. не е
поискал да му бъде предоставен друг компютър, на който да ги изпълни, поради
това, че не вижда буквите и цифрите или, че екрана е с намалена резолюция. Пак
според показанията на ангажираните от ищеца свидетели К. и Х., А.А. не е
прекъсван по време на изпълнение на задачите, а само му е напомняно, че времето
му изтича.
На първо място бил класиран кандидатът А.М.К.
с оценка 18,68 точки, а на второ кандидатката М.Б.И.. За резултатите от
класирането бил съставен протокол от 19.02.2021г. /л. 688 по делото/. Всеки от
участниците поотделно бил уведомен за резултатите от класирането. Резултатите
били обявени и на информационното табло на
ДСП Велинград.
С класирания на първо място кандидат е
сключен Трудов договор № № ЧР-3 67/ 01.03.2021г..
Съобразно установеното от фактическа
страна, съдът намира, че спрямо ищацът не е извършен акт на пряка или непряка
дискриминация на основание пол, политическа принадлежност, социално положение,
лично положение спрямо К. И. Т. при заемане на свободна длъжност социален
работник в ДСП Велинград. За заемане на длъжността не са въвеждани изисквания,
основани на критериите по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Макар да не са спазени
изискванията на чл. 22а ЗНЗ и свободната длъжност да не е обявена в ДБТ
Велинград, за свободното работно място са поставени две обявления на общодостъпно
място за достатъчно дълъг период от време, така че ищецът и всеки друг
гражданин да узнае и да упражни правото си да кандидатства за заемането му.
Неизпълнението на административното задължение на работодателя да обяви в териториалните
поделения на Агенцията по заетостта свободните работни места за лица, работещи
по трудово правоотношение, не по-късно от 14 дни преди изтичане срока за кандидатстване,
не може да се приеме като акт на дискриминация, доколкото тази информация е
станала общоизвестна по друг начин.
Не се установи, че служителката К.Т.е
била предпочетена пред ищеца поради роднинските й връзки с юрисконсулта на
Община Сърница А. К. *** Н.Р.Б.. Видно от представеното по делото /л. 916/
Удостоверение № ГРАО-0978/18.08.2021г. на Община Сърница между нея и кмета на
общината не съществуват родствени или семейни връзка. Съществуващата роднинска
връзка с юрисконсулта на Община Сърница А. К. Т., която е нейна сестра, не налага
извод за извършен спрямо ищеца акт на дискриминация по признак лично положение.
К.Т.е единственият кандидат за длъжността, подал заявление на 04.12.2019г. и обективно
не е съществувала ситуация, при която да е правено сравнение между нея и ищеца,
а оттам и да е била предпочетена при заемането й по посочения признак.
Не се установи, че кандидатката е членува
в Политическа партия „Движение за права и свободи“ към датата на подаване на
заявлението й за назначаване или да е неин симпатизант и че това обстоятелство
й е предоставило предимство при заемане на длъжността.
Не се установи А.А. да е неравно
третиран по признак лично положение
спрямо бащата на кмета на Община Сърница –Р.Н.Б. при посещенията му
приемната на ДСП Велинград в гр. Сърница. Не се установи от представените по
делото доказателства, че служители на ДСП Велинград са отказвали да приемат и
входират подавани от ищеца относими документи за правата му като
подпомагано лице, а са приемали подавани
такива от Р.Б.. За акт на диксриминация не може да се приеме изгонването на А.А.
от приемната сутринта на 26.02.2020г. и недопускането му от служител на
охраната по-късно през деня, което според показанията на посочения от ищеца свидетел
Д.К. е по повод неетичното му отношение към работещите там служителки К.Т.и К.Т..
Не се установи съществуването на сходна на тази ситуация, в която бащата на
кмета е третиран по различен начин.
Не е извършен акт на дискриминация
спрямо ищеца, изразяващ се в забавяне на изготвяне на социалната му оценка
спрямо останалите заявители или неуведомяване на заседанието. По подаденото от
него заявление на 06.03.2020г. служителите са се произнесли своевременно, при
съобразяване с наложените ограничения за достъп до обществени сгради и
провеждане на присъствени заседания на административните органи в периода
средата на месец март-средата на месец май 2020г. по време на обявеното с Решение
от 13.03.2020г. на Народното събрание на Република България извънредно положение
в страната до 13.04.2020г. и последващото му удължаване с Решение на Народното
събрание от 03.04.2020г., до 13.05.2020г във връзка разрастващата се пандемия от COVID-19 и нарастващия брой на заболелите на
територията на Община Сърница. За отлагане на заседанията в периода
13.03.20220-13.05.2020 г. ищецът е бил своевременно уведомяван. Уведомен е
своевременно и за заседанието на 11.06.2020г., на което не е присъствал. Освен
това не се установиха данни по отношение на Р.Б. да проявявано различно
отношение в сходна ситуация.
Не е извършен акт на тормоз по
посочените от ищеца признаци или
преследване при участието му в процедурата по назначаване на длъжността
социален работник през февруари 2021г., спрямо останалите участници. А. е допуснат
до участие, въпреки че е подал заявление преди освобождаване на длъжността. Твърденията
му, че мястото е обявено още през декември 2020г. и че при подаване на
заявлението си на 15.12.2020г. той е бил единствен кандидат, но срокът е бил
удължен от Директора на ДСП Велинград неправомерно, за да бъдат допуснати и
други участници, не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Ищецът,
чиято е тежестта да докаже този факт не представи относими доказателства, а от многобройните
такива не се установи, че обявление в приемната на ДСП Велинград в гр. Сърница
е поставено декември 2020г., както и че към този момент е имало свободна
длъжност социален работник. Останаха недоказани и твърденията му, че в подадената
от директора на ДСП Велинград заявка до ДБТ Велинград е обявено, че ще се
допускат единствено лица, насочвани от ДБТ Велинград, а са допускани и други
такива. Такива данни не се съдържат в подадената заявка. Не се установи, че
длъжността е била предвидена да се заеме единствено от хора с увреждания.
Поставените към кандидатите изисквания
за образование и практически умения не
могат де се определят като дискриминационни по смисъла чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр.
Допускани са кандидати и от двата пола, без оглед на лично или обществено
положение или политическа принадлежност. Дори противно на твърденията на ищеца
на първо място е класирано лице от мъжки пол. Обстоятелството, че за тази
длъжност кандидатстват преимуществено жени, поради което такива биват
назначавани, не може да се приеме за акт на дискриминация по признак пол.
Видно от представените по делото като
доказателства заявления от кандидатите и приложения към тях, същите са упражнявали
различни професии, поради което твърдението, че ищецът е дискриминиран на
основание обществено положение е неоснователно.
Не се установи класираните преди ищеца
кандидати да са членували в политическа партия и това да е решаващ довод за класирането
им.
При самото събеседване на 18.02.2021г.
не се установи ищецът да е бил обиждан или унижаван, да му е пречено по каквото
и да е било начин да отговори на зададените еднакви за всички кандидати въпроси
или да изпълни поставените практически задачи, т.е. върху него да е упражнен
тормоз от служителите на ответника. Поставената на А. крайната оценка пра класирането
е извършена по предварително приетите критерии за оценяване, което не
предвиждат привилегии или ограничения.
Не представлява акт на дискриминация по
отношение на него проведеното събеседване с кандидатката Мария И. в 16,00 часа
вместо в предварително определения график от 12,30 часа. С извършеното от
служителите действие не е създадено неравно третиране на двамата кандидати в сравнима
сходна ситуация, доколкото не се твърди и не се установява такава да е
съществувала.
От събраните доказателства се установи,
че ищецът не е бил по неблагоприятно третиран от останалите участници поради
предявения от него иск спрямо ответника.
По отношение на поддържаната недостъпната
архитектурна среда, макар действително да се установи, че приемната на ДСП
Велинград в гр. Сърница се е намирала на втория етаж на сградата на Община
Сърница и до нея да не е имало достъп до рампа или асансьор, което представлява акт на дискриминация по смисъла на чл. 5
ЗЗДискр, в хода на делото пред настоящата инстанция, приемната е била
преместена на общодостъпно място за хора с увреждания, което обстоятелство,
като факт с правно значение за спорното право по смисъла на чл. 235, ал. 3 ГПК,
следва да бъде взето при постановяван на решението. С преместването на
приемната на партера, допуснатото от ответника нарушение е отстранено, поради
което предявеният иск за установяване на дискриминация на това основание следва
да се отхвърли.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
предявения от А.А. иск за установяване
на извършени актове на дискриминация от
ответника спрямо него, с правно основани е чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. следва
да се отхвърли като неоснователен.
Искът за установяване на нарушението е обуславящ
спрямо предявените искове с правно основание чл. 72, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗЗДискр. за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения и за заплащане на обезщетение
за вреди от нарушението. От изхода на спора за неговата основателност зависи
основателността на осъдителните искове. В случая, поради отхвърляне на иска за установяване
на нарушението следва да се отхвърлят и предявените осъдителни претенции на
ищеца.
В допълнение, искът за заплащане на
обезщетите на претърпени от неимуществени вреди следва да се като неоснователен
и поради липса на причинна връзка между причинените на ищеца негативни емоции и
поведението на ответника. Според заключенията на вещите лица по назначените
съдебно-психиатрична и съдебно-психологическа експертизи, които съдът
кредитира, установеното психично заболяване на ищеца-параноидно личностово
разстройство, го характеризира като личност, която е склонна да проявява
некритичност към собствените си постъпки и преживявания, както и екстремност
спрямо другите, прекалена сензитивност на преживяването на неудачи и неуспехи,
злопаметност по отношение на нанесени обиди и оскърбления, склонност към
отмъстителност, мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните, като например техните неутрални
и дори приятелски действия превратно се тълкуват като враждебни или
оскърбителни, борбено непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с
реалната ситуация, склонност към патологична ревност, склонност за преживяване
на изключителна собствена значимост, изразяваща се в трайни себеотносни
нагласи, свръхангажираност с неоснователни „конспиративно“ обяснения на
събитията от непосредственото обкръжение на света. Повлиян от това заболяване ищецът
има склонност да драматизира собствените си преживявания, към театралност, увеличено
изразяване на чувства, внушаемост, лесно повлияване от околните, повърхностна и
лабилна емоционалност, егоцентирзъм, склонност към себеугаждане и незачитане на
другите, постоянен стремеж към признание и внимание, лесна обидчивост, жажда за
изпитване на вълнение и дейности, при които лицето е в центъра на вниманието,
към постоянно манипулативно поведение с оглед удовлетворяване на собствените
нужди. С оглед заключенията на вещите лица, съдът намира, че негативните
преживявания от страна на ищеца при изгонването му от приемната на гр. Сърница
сутринта на 26.02.2020г., недопускането
му по-късно там и поставената ниска оценка при подбора на 18.02.2021г. и се
дължат на изострената му чувствителност към събитията, превратното възприемане
на действията на ответника и неправилното им отразяване в съзнанието на ищеца.
Не се установи и че описаното в Експертните
решения № 3493 от 11.09.2017г. и № 3702 от 11.09.2020г. заболяване
торако-лумбална остеохондроза с лека дясно конвексна сколиоза причинява на А.
болка и страдание при изкачване по стълби, за времето докато приемната на ДСП
Велинград в гр. Сърница е ситуирана на втория етаж на сградата на общината.
Доказването на претърпените вреди и причинната връзка между действията на
ответника и настъпването им е в тежест на ищеца, но такива доказателства от
него не бяха представени.
Поради гореизложеното, съдът намира, че предявените
от А.К.А. обективно съединени искове с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1, т.
2 и т. 3 ЗЗДискр. са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на делото, на ответника
се дължат разноски, на осн. чл. 78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК за процесуално
представителство под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен от съда. Разпоредбата на чл.
75, ал. 2 ЗЗДискр. не предвижда изключение от общия принцип за отговорността на
направените от насрещната страна разноски по делото. Искането е заявено
своевременно, с отговора на исковата молба. В производството по делото
ответникът е представляван от ст. юрисконсулт Д. К., за което е приложено
пълномощно –л. 321 по делото.
В случаите на процесуално представителство
от юрисконсулт е налице спецификата на отношенията между представляван и
представител, при които юридическото лице не заплаща на същия отделно
възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело. С оглед на това 78,
ал. 8 ГПК, не е необходимо да бъдат представени доказателства,че
юрисконсултското възнаграждение е вече заплатено. Дължимото юрисконсултско
възнаграждение, което съдът присъжда, е
определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във вр. чл. 23, т. 4 и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно вида на предявените общо
три обективно кумулативно съединени иска, два от които-за установяване на нарушението
и за осъждането на ответника да го преустанови и да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения са
неоценяеми, а третият-за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 1 лв. е оценяем. Доколкото съгласно чл. 26а от Наредбата
правната помощ при обективно съединяване на искове се заплаща отделно за всеки
иск съобразно предмета, правното основание и материалния интерес, а по в случая
са предявени три обективно кумулативно съединени иска, на ответника се дължат
разноски при отхвърляне и на трите.
При определяне на размера на дължимото
възнаграждение, съдът съобрази, фактическата сложност на делото, значителния обем
представени доказателства и че са проведени пет открити съдебни заседания, на
всяко от които процесуалния представител на ответника е присъствал и активно се
е защитавал. Ето защо съдът намира, на ответника следва да се присъдят разноски
в размер от по 150,00 лв. по
отхвърлените исковете с правно основание чл. 71, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК и 200,
00 лв. по отхвърления иск за присъждане на обезщетение в размер на 1,00 лв..,
или общо 500,00 лв.
По изложените съображения, настоящият
състав на Районен съд Велинград:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.К.А.,
ЕГН: ********** *** против Агенция за социално подпомагане, гр. София, ул.
„Тиадица“ № 2 искове с правно по чл. 71,
ал. 1, т. 1 и т. 2 т. 3 от ЗЗДискр за установяване на извършена спрямо ищеца
дискриминация по пол, увреждане, политическа принадлежност, социално положение,
лично положение, тормоз, преследване и неподдържана архитектурна среда;
осъждане на ответника да преустанови нарушението, като осигури достъп до
приемната в гр. Сърница- да изгради рампа или асансьор или да измести филиала
на достъпно място, а след обявяване недействителността на трудовия договор на К.Т.да
бъде обявено за свободно работното място, на която е назначена и да се даде
възможност на всички да кандидатстват, да се въздържа в бъдеще от по нататъшни
нарушения при кандидатстването му на
работа като социален работник в ДСП Велинград, както и за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 1,00 лев, считано от
01.01.2020 г., ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателното им плащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.
78, ал. 3, във вр. ал. 8 ГПК А.К.А., ЕГН: ********** *** да заплати на Агенция за социално подпомагане, гр. София,
ул. „Тиадица“ № 2, разноски за процесуално представителство в размер на общо
500,00 лв. /петстотин лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
И.
Пенчева