Определение по дело №5914/2011 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ….                                                19.12.2011 г.                           гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД       XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на деветнадесети декември                                 две хиляди и единадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.

 

като разгледа докладваното от съдия Женя И.

*** по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          

 

Съдът, след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 312 ГПК, намира следното:        

Следва делото да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъде изготвен доклад по делото.

Следва да бъда бъдат приети като допустими, относими и необходими доказателства приложените към исковата молба и отговора документи. Следва да бъде дадена възможност на ищеца и ответника да приведат доказателствените си искания за разпит на свидетели в съответствие с разпоредбата на чл. 156, ал.2 ГПК. По искането на ищеца за задължаване на ответника да представи описани в исковата молба копия от документи за периода 25 – 26 октомври 2011 г., съдът ще се произнесе, след като ищецът уточни дали действително иска да се задължи ответника да представи документи за периода 25 – 26 октомври 2011 г., който е след датата на уволнението или е допусната техническа грешка

Следва страните да бъдат приканени към спогодба, като им бъдат разяснени нейните преимущества.

 

Предвид гореизложеното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 09.01.2012 год., от 10.15 часа, за която дата да се призоват страните.

 

ДОКЛАДВА делото:

 

Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 и по чл. 128,  т. 2 КТ

Ищецът П.Г.М. твърди, че от 1990 г. работил в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", като трудовия му договор бил сключен с Директора на предприятието в поделение Пловдив, а местоизпълнението на задълженията му било в село Калояновец, общ. Стара Загора. Последното му преназначение било на длъжността "координатор - дежурен по база" в „Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец", село Калояновец, общ. Стара Загора с месечно трудово възнаграждение в размер на 357 лева.

На 01.09.2011 г. заместник-управителят на базата в с. Калояновец му връчил заповед № РД-13-10/21.08.2011 г., с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение и „ограничена имуществена отговорност" в размер на месечното му възнаграждение от 357 лева за това, че на 26 август 2011 г. бил нарушил трудовата дисциплина - злоупотребил бил с доверието на работодателя и допуснал извършване на кражба от склад №22, находящ се в Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец.

Ищецът счита посочената заповед за незаконосъобразна . В нея не били посочени никакви данни за работника, освен това били изброени различни разпоредби на Кодекса на труда, но не били конкретизирани отделните нарушения - липсвало фактическото основание на заповедта и същата била немотивирана. Описаното нарушение по никакъв начин не съответствало на посочените в заповедта разпоредби от КТ-187, т.7, 8 и 9. Не било ясно, кои точно законни нареждания на работодателя не били изпълнени, по какъв начин е било злоупотребено с доверието на работодателя и какво увреждане е настъпило. Не били искани обяснения по смисъла на чл.193 КТ, а даденото обяснение било пред друг орган, което обстоятелство също правило заповедта незаконосъобразна. При налагането на наказанието не били съобразени тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е било извършено то и поведението на работника. Освен това прекратяването на правоотношението с предприятието не било оформено законосъобразно - работодателят не бил издал заповед за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ, но бил връчил трудовата книжка с вписано основание за прекратяване на договора чл.188, т.З от КТ.

Ищецът счита също заповедта за неоснователна. Твърди, че при изпълнение на задълженията си не бил извършил виновно неизпълнение на трудовите си задължения, представляващи нарушения на трудовата дисциплина и водещи до това крайно решение да бъде уволнен. През целия си трудов стаж никога не му било налагано каквото и да е било наказание. Базата, за която отговарял била разположена на площ от около 120 декара. Трасето и маршрута за обход преминавали през различни месности, включително и железопътен прелез. Конкретно склад №22, чиято врата била разбита на 25 срещу 26 октомври, бил най-отдалечения склад от дежурната стая, преминавало се през жп прелез, за да се стигне до него, тъй като се намирал на рампата на жп гара Калояновец, като и друг път са били извършвани кражби от него (не по време на негово дежурство и без наложени наказания). Камерата на склад № 22 създавала проблеми постоянно, получавало се замрежване; при всяко преминаване на влак реагирала с трептене и се очаквало спирането й. По време на изключването й в 02.30 ч. на 26.08. преминавал влак и ищецът помислил, че изключването било в резултат на това трептене. Района бил обходен в 01 ч. на 26.08. и нямал практическа възможност за пореден обход, тъй като дежурен (по разпореждане на ръководството) бил само един пазач и по това време се намирал в другия край на района, а нямали връзка помежду си. Освен това, от средата на месец август имало проблеми с компютъра в дежурното помещение, което наложило и ремонт на същия, но въпреки това през около 15-20 мин. се получавал срив в системата. За всички тези проблеми бил уведомил ръководството, но не били предприети адекватни мерки.

Ищецът оспорва заповедта и в частта, в която му е наложена ограничена имуществена отговорност в размер на 357 лева, тъй като не били налице основанията за налагането й - за предприятието не била настъпила вреда в размер на месечното му възнаграждение, а същото му било удържано с квитанция към приходен касов ордер (без номер и дата).

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ уволнението за незаконно, като ОТМЕНИ ЗАПОВЕД № РД-13-10/21.08.2011 г., издадена от директора на Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и ограничена имуществена отговорност в размер на 357 лева; да бъде ВЪЗСТАНОВЕН на заеманата до уволнението длъжност - "координатор - дежурен по база" в „Складова база за съхранение на военновременни мощности - Калояновец"; да бъде ОСЪДЕНО Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, да му заплати сумата от 357 лв., представляващо неправомерно удържано трудово възнаграждение за месец август 2011 г. за наложена ограничена имуществена отговорност на основание оспорваната заповед, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане; да бъде ОСЪДЕНО Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, да му заплати сумата от 2 142 лв. - обезщетение за времето през което съм останал без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху тази суми от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът по делото Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив е депозирал писмен отговор на исковата молба с който заявява, че исковете са  допустими, но неоснователни. Уволененито било извършено по предвидения в закона ред, форма и компетентен орган на работодателя, като заповедта била надлежно връчена на ищеца и законосъобразно било прекратено трудовото му правоотношение.

Ответникът признава наличието на трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжност "координатор - дежурен по база" в ДП ТСВ, което е било прекратено, считано от 02.09.2010г., на основание чл.188, т.З и чл.190, ал.1, т.4, предложение първо от КТ, във вр. с чл.187, т.7 и т.8, предложение първо от КТ.

Счита заповедта за правилна и законосъобразна, издадена при спазване на императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ - в същата били описани: вида на нарушението на трудовата дисицплина от ищеца, а именно: по чл.187, т.7 от КТ - "неизпълнение на законните нареждания на работодателя" и по чл.187, т.8, предложение първо от КТ - "злоупотрба с доверието и уронване на доброто име на предприятието. Работодателят поискал по надлежния ред писмени обяснения от работника и М. ги депозирал в деловодството на ДП ТСВ на 29.08.2011г. Неоснователно било оплакването, че в атаквуаната заповед не се съдържали данни за работника - в същата били описани трите имена на работника, длъжността, която заемал и мястото на работа. В същата нееднозначно и точно били указани - време и място на извършеното нарушение от ищеца, а именно: 25 август 2011 г. Ищецът бил дежурен по база Калояновец, обл.Ст.Загора. В 2.30часа на 26.08.2011г. камерите на склад 22 спират да работят, като М. не реагирал съгласно дадените указания и не проверил причините за отказа на камерите. Същият не бил контролирал спазването на часовете за обход в района. Затова му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Наложеното наказание било съобразно с тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които било извършено, както и поведението на работника или служителя. С докладна записка от зам.управителя на СБ „Калояновец" Велко Кръшков отправена до Директора на ДП ТСВ гр.Пловдив същия подробно описвал неизпълнението на трудовите задължения на ищеца П.М., като представил и обясненията му. В последствие от М. били поискани писмените му обяснения и същия е бил изслушан по надлежния ред.

Оспорва размера на иска - счита, че същия е прекомрено завишен.

Предвид изложеното моли да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски

 

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, както следва:

По исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ - в тежест на ответника е да докаже, че извършеното от него уволнение е законно.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ – в тежест на ищеца е да докаже оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност /период/ и размера на претендираното обещетение.

По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ  в тежест на работника /ищеца/ е да докаже, че през месец август 2011 г. е бил в трудово правоотношение с работодателя и е изпълнявал задължението си през установеното работно време да изпълнява възложената му работа, а в тежест на работодателят /ответника/ е да ангажира доказателства, че претендирата исковата сума от 357 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение е платена. В случай, че ответникът твърди, че е било налице основание за извършване на удръжки от трудовото възнаграждение На ответника – то следва да докаже този факт.

 

ОБЯВЯВА за безспорни фактите, че ищецът е заемал длъжност "координатор - дежурен по база" в Държавно предприятие „Транспортно строителство и възстановяване", поделение Пловдив, което е било прекратено, със заповед № РД-13-10/21.08.2011 г. , поради което ги изключва от предмета на доказване.

 

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба заверени копия на: заповед № РД-13-10/21.08.2011 г., трудова книжка /1,2 и 20, 21 страници/ и квитанция за 357 лева.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към отговора заверени копия на: Трудов договор 751/03.02.2000г.; Допълнително споразумение №310/27.04.2009г.; Обяснение вх.№85/29.08.2011г.; Обяснение вх.№86/29.08.2011г.; Докладна записка вх.№1176/30.08.2011г.; Списък с График на пазачите през м.август 2011 г. в база Калояновец, ведно с тетрадка за проведен инструктаж;

 

УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да приведе в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК искането си за допускане до разпит на двама свидетели, като посочи конкретните обстоятелства, които ще установява всеки от тях, както и да посочи имената на свидетеля, който иска да води в съдебно заседание.

 

УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да приведе в съответствие с чл. 156, ал. 2 ГПК, като посочи имената на двамата свидетели, които иска да бъдат разпитани и конкретните обстоятелства, които ще установява всеки от тях.

 

УКАЗВА НА ИЩЕЦА в едноседмичен срок от връчването на настоящото определение да уточни искането си по чл. 190 ГПК, като заяви дали поддържа същото с оглед представените от ответника документи и дали действително иска да се задължи ответника да представи документи за периода 25 – 26 октомври 2011 г., който е след датата на уволнението или е допусната техническа грешка.

 

ПРИКАНВА страните към спогодба и им РАЗЯСНЯВА, че в случай, че такава бъде постигната, дължимата държавна такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за присъдените с нея суми.

 

УКАЗВА на страните, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от връчването на настоящото определение могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия. В случай, ЧЕ НЕ ИЗПЪЛНЯТ указанията в срок, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и копие от отговора на ответника.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: