РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. Пловдив, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501794 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Карлово, ЕИК/БУЛСТАТ:
*********, с адрес : гр. Карлово, ул. „Петко Събев“ № 1, против решение №
260094 от 05.05.2021 г., постановено по гр.дело № 718/2020 г. по описа на
Районен съд – Карлово, ІІ гр.с-в, с което е признато за установено по
отношение на Община Карлово, че Т. Д. Д., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. Сопот, обл. Пловдив, ул. „****, СЛ. Т. Д., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. К., обл. Пловдив, ул. „*** и Д. Т. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. София, местност П***, са собственици по наследство
оставено от Е. С. Д.а, ЕГН: **********, на следния недвижим имот, съгласно
Нотариален акт №33, том V, дело №1722/1997 г. по описа на PC Карлово:
дворно място, находящо се в с. К., обл. Пловдив, с планоснимачен номер
1223, извън регулацията на селото, при съседи: С. К., В. Д., К. В., П. В. и река,
цялото с площ 1380 в. м. /хиляда триста и осемдесет квадратни метра/, който
имот по скица № 15-678995-28.07.2020 г. на АГКК – гр. Пловдив
представлява: поземлен имот с идентификатор 36186.6.278 /тридесет и шест
хиляди, сто осемдесет и шест, точка шест, точка двестаседемдесет и осем/ по
ККР, одобрени със Заповед № РД-18-616/04.09.2019 г. на ИД на АГКК,
находящ се в село Каравелово, местността „МИЧКОВСКИ ЛИВАДИ“, с
площ на имота 1333 кв. м. /хиляда триста тридесет и три квадратни метра/,
при съседи, имоти с идентификатори: 36186.888.9901; 36186.28.28;
36186.6.280; 36186.6.279.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на
1
правния спор, с което исковата претенция бъде отхвърлена като
неоснователна.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемите Т. Д. Д., с ЕГН: **********, СЛ. Т. Д., ЕГН: **********, и Д.
Т. Г., ЕГН: ********** , чрез процесуалния им представител адв.Ц., с който
се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените
във въззивната инстанция разноски.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения от закона срок за обжалване,
изхожда от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Според нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
В настоящия случай при първоинстанционното разглеждане на делото
не е налице нарушение на императивна правна норма. Ето защо, доколкото
обжалваното решение е валидно и допустимо, съдът следва да се произнесе
съобразно оплакванията за неговата неправилност, направени във въззивната
жалба.
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за собственост
на недвижим имот по чл. 124, ал. 1 от ГПК, , предявен от Т. Д. Д., с ЕГН:
**********, , СЛ. Т. Д., ЕГН: **********, и Д. Т. Г., ЕГН: **********,
против Община Карлово, ЕИК/БУЛСТАТ: *********.
В исковата молба са изложени твърденията, че ищците са
съсобственици по наследство на недвижим имот, представляващ дворно
място, находящо се в с. К., обл. Пловдив, с планоснимачен номер 1223, извън
регулацията на селото, цялото с площ 1380 в. м., съставляващо поземлен имот
с идентификатор 36186.6.278 по ККР, одобрени със Заповед № РД-18-
616/04.09.2019 г. на ИД на АГКК, находящ се в село К., местността „****“, с
площ на имота 1333 кв. м. , при съседи, имоти с идентификатори:
36186.888.9901; 36186.28.28; 36186.6.280; 36186.6.279, като са придобили
собствеността върху същия по наследство от К. Д.а, починала на 20.06.2015
г., съпруга на първия ищец и майка на другите двама. Изложени са
твърдения, че наследодателката на ищците придобила имота през 1997 г. по
реда на обстоятелствената проверка, съгласно нотариален акт №33, том V,
дело № 722/1997 г. по описа на РС-Карлово, като от 1987г. до смъртта си -
20.06.2015 г. упражнявала явно и необезпокоявано фактическа власт върху
имота, а след тази дата фактическата власт се упражнявала от тримата ищци.
През 2019 г. ищците решили да прехвърлят имота на един от тях, като
за целта подали молба до Община Карлово за снабдяване със скица на имота.
Такава скица не им била издадена, тъй като имотът бил записан като
собственост на Община Карлово по реда па чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Ищците поддържат, че процесният имот никога не бил влизал в
блокове па ТКЗС и ответната Община Карлово неоснователно оспорва
2
правото им на собственост върху него. Ето защо ищците молят съда да
признае за установено по отношение на ответната Община Карлово, че са
собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство
от наследодателя К. Д.а, починала на 20.06.2015г.
С отговора на исковата молба ответната Община Карлово е оспорила
иска с възраженията, че липсват доказателства имотът да е придобит от
наследодателката на страните по посочения в исковата молба оригинерен
придобивен способ. Оспорила е представения нотариален акт по
обстоятелствена проверка издаден в полза на наследодателката на страните
и придобиването на имота въз основа на изтекла в нейна полза придобивна
давност. Посочено е , че процесният имот бил включен в Приложение № 1,
към раздел I, т. 1 към Протоколно решение № 3/31.07.2008 г. от заседание на
комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №549/11.08.2008 г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ - гр. Пловдив (необжалвано
и влязло в сила ), под № 267 като: имот № 6.278, с площ от 1.334 дка, НТП
нива, начин на възстановяване: във възстановими стари реални граници, като
вида собственост бил определен да стане общинска частна.Твърди се, че
съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават
общинска собственост.
С решението си районният съд е приел за установено, че ищците са
единствени законни наследници на К. Д.а, починала на 20.06.2015, като Т.Д. е
неин преживял съпруг, а С.Д. и Д. Г. – нейни деца. С нотариален акт № 33,
том V, дело 1722/1997 г. наследодателката на ищците е била призната за
собственик по обстоятелствена проверка на основание изтекла придобивна
давност на процесния недвижим имот.Въз основа на приета по делото СТЕ и
обясненията на вещото лице при изслушването му, съдът е приел за
установено, че е процесният имот никога не е бил включван в блок на
ТКЗС.До одобряване на КРП на с.К. от 1988г. имотът е бил в чертите на
населеното място,а след това част от него с площ от 1186 кв.м. попада извън
регулацията на населеното място.
Въз основа на разпитания по делото свидетел И. Ч. , съдът е приел за
установено, че наследодателката на страните е придобила собствеността
върху имота на основание изтекла придобивна давност , като е владяла и
обработвала имота като свой, явно и необезпокоявано повече от 40 години.
Пред настоящата инстанция се формира спор относно това придобила
ли е собствеността върху имота наследодателката на страните на основание
придобивна давност, подлежал ли е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ
процесният имот и дали същият е включен в приложното поле на чл.19
ЗСПЗЗ, като липсва спор относно обстоятелството, че относно същия липсват
реституционни претенции.
Възстановяването на собствеността се извършва само по отношение на
посочените в чл. 10 от ЗСПЗЗ имоти, като всички изброени хипотези касаят
случаи, в които или собствеността е била отнета, или без да бъде отнета не е
упражнявана в реални граници.
По делото липсват доказателства процесният имот да е бил отнеман от
ищците или от техните наследодатели, нито да е бил включен в ТКЗС, както
3
правилно е приел в решението си и районният съд. Тежестта да установи това
благоприятно за него обстоятелство лежи върху ответника – Община
Карлово. При това положение следва да се приеме, че процесният имот
никога не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и поради това и не
би могъл да бъде включен в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, поради
което не е общинска собственост.
Налице е съдебна практика, съобразно която земя, която се намира
извън регулационния план, не винаги има земеделски характер. Това е така,
когато земите не са били включени в блок на ТКЗС, не са били причислени
към държавния поземлен фонд или не са били отнети от лицата, които ги
владеят. Ако собствениците на такива земи или ползващите ги лица, не са
били членове на ТКЗС и земите им не са били отнети фактически, те са
запазили правата си върху тях. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. За тези земи не е съществувала забраната по чл. 86 ЗС за
придобиването им по давност - в този смисъл са Решение № 218 от
29.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6670/2013 г., I г. о., ГК Решение № 427 от
21.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3255/2008 г., II г. о., ГК. По делото са налице
убедителни доказателства относно обстоятелството, че процесният имот –
дворно място представлява именно такава земя. Свидетелят И. Ч.,
категорично сочи, че процесният имот никога не е бил включван в блок на
ТКЗС , а повече от 40 години е бил владян и обработван от наследодателката
на страните до нейната смърт, а след това от ищците по делото.
Съвкупното тълкуване на установените по делото факти обосновава
извода, че за процесния имот не са били налице пречки за придобиване по
давност, същият не е внасян в кооперативно стопанство, не е бил отстъпван за
ползване или отнет от собственика му, респективно: не подлежи на
възстановяване с оглед органиченията по чл.10, ал.3 от ЗСПЗЗ и чл. 5, ал. 2
ЗВСОНИ относно земеделските земи, не е бил отнеман или отчуждаван на
друго основание, запазил е статута си на частна собственост и е владян явно,
непрекъснато, спокойно и в реални граници от наследодателката на ищците
К. Д.а за около 40- годишен период, включващ и заявения в исковата молба
1987г.-1997г. , а след нейната смърт на 20.06.2015г. е преминал в
патримонума на наследниците й-ищците по делото.
Като е достигнал да същите изводи и е уважил предявения иск,
районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора , жаббоподателят следва да бъде осъден да
заплати на насрещната страна сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева. Доводът за прекомерност на
адвокатското възнаграждение релевиран от пълномощника на жалбоподателя,
е неоснователен, тъй като е в минималния размер дължим съгласно Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260094 от 05.05.2021 г., постановено по
гр.дело № 718/2020 г. по описа на Районен съд – Карлово, ІІ гр.с-в.
ОСЪЖДА Община Карлово, ЕИК/БУЛСТАТ: *********, с адрес: гр.
К., ул. „****, да заплати на Т. Д. Д., с ЕГН: **********, СЛ. Т. Д., ЕГН:
**********, и Д. Т. Г., ЕГН: ********** , сумата от 600 /шестстонин / лева
разноски по делото пред въззивната инстанция.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5