№ 171
гр. Пловдив, 09.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000224 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274, ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на „Т. И.“ЕООД-гр.Х.,с ЕИК
*********,подадена чрез управителя на дружеството З. К. Ч.,против
определение №60 от 08.03.2022 г.,постановено по т.д.№146/2021 г. по описа
на ОС-Хасково,с което е прекратено производството по делото.
Дружеството-частен жалбоподател счита обжалваното определение за
незаконосъобразно-издадено в противоречие с процесуалния и материалния
закон,необосновано и неправилно.Развива подробни аргументи в тази
насока.Според него,определението за прекратяване на производството по
делото е в противоречие с нормата на чл.14,ал.1 от ГПК,чл.118 от
ГПК,чл.135,ал.5 АПК и чл.63,ал.9 от ЗСВ.Счита,че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалния закон,а и намира,че самото
определение с оглед мотивите на съда е вътрешно противоречиво и
необосновано.Излага аргумента,че за да прекрати делото на основание
чл.14,ал.1 от ГПК-неподведомствен на съдилищата спор,съдът е следвало да
стигне до извода,че спорът е извън компетентността на съдебните органи и е
от компетентността на други учреждания,но с обжалваното определение
съдът се бил мотивирал с приетото от него по квалификация на спорното
1
отношение,а именно че следвало да се реши от административните съдилища
по правилата на АПК.Жалбоподотелят счита,че ако е налице спор на кой род
съдилища е подведомствен спора,то съдът е следвало да приложи
разпоредбата на чл.118 от ГПК и да го препрати на компетентния според
съдебния състав съд-Административен съд /по аргумент на чл.118 от ГПК и
чл.135,ал.2 и ал.5 АПК/.Но след като е прекратил делото с аргумент,че са
касае за спор,разглеждан по реда на АПК,без да го препрати на компетентния
съд,ОС-Хасково,както смята дружеството-жалбоподател,е постановил
съдебния си акт при съществено процесуално нарушение.
В частната жалба е изложен и аргумента,че без каквото и да е основание
и правна аргументация съдът е приел,че спорът попада в дефиницията на
администратевин спор по смисъла на чл.128 от ГПК.Счита,че спорното
правоотношение не се отнася до „дължимост и/или недължимост“ на
публични средства и че задължението на ответника ДФ „З.“ в качеството му
на трето задължено лице-“заложен длъжник“ по смисъла на ЗОЗ не произтича
от административен акт и/или от договор за публични
вземания/отношения.Твърди,че спорните отношения между ищеца и
ответника не са публични отношения,а типично граждански,свързани с
неизпълнение на законово задължение на ответника като заложен длъжник,че
предмет на процесния спор е правоотношение,произтичащо от разпоредбата
на чл.34 от ЗОЗ и че в тези отношения няма място за „публични отношения“
и „публични средства“.Поддържа още и аргумента,че съдът в противоречие
със съдопроизводствените правила се е произнесъл по безспорно между
страните правоотношение,произтичащо от договора за особен залог.На първо
място счита,че това е произнасяне по съществото на спора-нищожен договор
за особен залог и на второ място намира извода за нищожност на договора за
напълно незаконосъобразен,като в тази връзка поддържа,че договор за особен
залог за вземане по субсидия е допустим и законосъобразен.
И въз основа на всички поддържани в частната жалба
доводи,дружеството-жастен жалбоподател моли да бъде отменено
обжалваното определение като незаконосъобразно ведно с последиците от
това.
Препис от частната жалба е връчен редовно на насрещната страна-ДФ
„З.“-гр.С.,но в законния едноседмичен срок от фонда не е подаден писмен
2
отговор на частната жалба и не е взето становище по нея.
Препис от частната жалба не е изпращан на ЗК „Д.“ с ЕИК
*********,участваща като страна в първоинстанционното производство на
основание чл.26,ал.4 от ГПК /като лице,чието право е предявено от ищеца/ и в
това си качество има ролята на съищец,т.е. посочената кооперация не е
насрещна страна по частната жалба,поради което и няма необходимост да й
се връчва препис от същата.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната
жалба,законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на
частния жалбоподател,прецени обстоятелствата по делото и намери за
установено следното:
Частната жалба е подадена в законния едноседмичен срок,изхожда от
заинтересована страна-от ищеца по първоинстанционното дело,по което е
постановено обжалваното определение и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт,поради което същата е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество,частната жалба е и основателна.
С обжалваното определение №60 от 08.03.2022 г.,постановено по т.д.
№146/2021 г. по описа на ОС-Хасково,производството по делото е прекратено
на основание чл.14,ал.1 от ГПК „поради неподведомственост на правния спор
на гражданския съд“.За да постанови този краен
резултат,първоинстанционният съд е приел,че предявеният осъдителен иск за
дължимостта на сумата от 33 167,30 лв.,представляваща директни плащания
към ЗК „Д.“ от ДФ „З.“,е неподведомствен на гражданския съд /чл.14,ал.1
ГПК/.В тази насока съдът е счел още,че по реда на ГПК се разглеждат
исковете за защита на граждански права,т.е. права,регулирани от нормите на
частното право,а споровете относно правоотношения,регулирани от нормите
на публичното право,се разглеждат по правилата на АПК /чл.128 АПК/.Съдът
е изложил и мотиви за обосноваване на становището си,че вземанията на
земеделските производители под формата на държавно подпомагане или по
схемите за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз по чл.1,т.1 и 6 от Закона за подпомагане на
замеделските производители са от публичен характер,чието установяване и
защита се осъществява по редан а АПК.В обобщение,първоинстанционният
3
съд е счел,че „спорът за дължимостта на неизплатените на ЗК „Д.“ в
качеството му на земеделски производител субсидии за 2020 г. в размер на 33
167,30 лв. е административен и като такъв подлежи на разглеждане по реда на
АПК“.
В допълнение ОС-Хасково е счел,че горният му извод не се променя от
обстоятелството,че ищецът извежда процесуалната си легитимация от
сключенияу със ЗК „Д.“ договор за особен залог,тъй като самият договор е
нищожен поради противоречието му с правото на Европейския съюз и
конкретно изброените в мотивите на определението регламенти /ЕО/ на
Европейския парламент и на Съвета.
Настоящият съд счита обжалваното определение за неправилно и
постановено в нарушение на процесуалния закон.На първо място,не е налице
хипотеза на неподведомственост на конкретния спор на гражданския съд,т.е.
не е законовата хипотеза,послужила като процесуално основание за
прекратяване на производството по делото.Най-общо
казано,подведомствеността като понятие е определяне и отграничаване на
компетентността на съда от компетентността на органи,които не
осъществяват съдебна правораздавателна дейност.И както правилно се сочи в
частната жалба,разпоредбата на чл.14,ал.1 от ГПК урежда общата
подведомственост между съд и несъдебни правораздавателни органи.В този
контекст,за да се приеме,че даден правен спор е неподведомствен на
съда,пред който е повдигнат,то би следвало същият спор изобщо да не
подлежи на разрешаване от съдилищата,а от друг несъдебен
орган.Процесният случай не е такъв.Няма съмнение,че се касае за правен
спор,подлежащ на разрешаване от съд,било то граждански или
административен съд.В самото обжалвано определение не е формиран
извод,че процесният спор изобщо не подлежи на разрешаване от съд,а само,че
следва да се разгледа по реда на АПК,т.е. от административен съд,а не от
граждански съд.Дори обаче да се възприеме тази позиция,изразена в
обжалваното определение,то правилният извод,следващ от това е,че спора е
неподсъден на гражданския съд,а не че е неподведомствен на същия
съд.Т.е.,ако се счете,че конкретният спор не следва да се решава от
гражданския,а от съответния административен съд по реда на АПК,то би
следвало делото да бъде прекратено на основание чл.118 от ГПК и да бъде
изпратено по подсъдност на съответния компетентен да го разгледа
4
административен съд.В случая първоинстанционният съд не е процедирал по
този начин и макар да е приел,че предявеният иск следва да се разглежда по
реда на АПК,не е изпратил делото на определен административен съд.
Наред с гореизложеното,абсолютно неправилно и в нарушение на
процесуалния закон първоинстанционният съд е обосновал извода за
неподведомственост на правния спор с аргументи,касаещи неподсъдност на
спора,като това са две различни основания за прекратяване на дадено дело и
извода за наличието на едното от тях по никакъв начин не дава възможност за
прилагането на другото основание,а в конкретния случай на практика е
станало точно това-с аргументи за неподсъдност съдът е прекратил
делото,основавайки се на неподведомственост.
На следващо място,самият извод,че процесния спор не подлежи на
разрешаване от гражданския съд,е неправилен и необоснован.Неправилно е
прието,че процесният спор е административен спор по смисъла на чл.128 от
АПК.Искът,предявен от „Т. И.“ЕООД в качеството му на заложен кредитор
против ДФ „З.“-гр.С. като трето задължено лице-заложен длъжник,е основан
на договор за особен залог,сключен на 23.04.2020 г. между дружеството-ищец
и ЗК „Д.“ с ЕИК ********* като залогодател.В тази връзка правилно е
изразеното в частната жалба становище,че спорното правоотношение не се
отнася за „дължимост и/или недължимост“ на публични средства и
отношенията между ищеца и ответника по повод на посочения договор нямат
характера на публични отношения,а са типично граждански,свързани с
твърдението на ищеца за неизпълнение от страна на ответника на негово
законово задължение като заложен длъжник по същия договор.Повдигнатият
конкретен спор е до неправомерно и/или правомерно неизпълнение
задължението на ответника да преведе призната сума от субсидия на
заложния кредитор,респ. неправомерно и/или правомерно е упражнено
прихващане по смисъла на ЗЗД.Твърдяното обстоятелство,че вземането,върху
което е учреден особения залог,е във вид на субсидия за подпомагане на ЗК
„Д.“,няма отражение върху определянето на процесния спор като
граждански,или-не.
Освен гореизложеното,първоинстанционният съд в противоречие със
съдопроизводствените правила се е произнесъл в мотивите на обжалваното
определение по въпроса за действителността на процесния договор за особен
5
залог.Това е въпрос,касаещ съществото на спора и е недопустимо
произнасянето по него с определението,с което е извършена преценка дали
този спор изобщо подлежи на разглеждане от съда.
Предвид всички изложените по-горе съображения,настоящият съд
намира за основателна разгледаната частна жалба,а атакуваното с нея
определение счита за неправилно и като такова същото следва да се
отмени,като заедно с това делото се върне на първоинстанционния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №60 от 08.03.2022 г.,постановено по т.д.
№146/2021 г. по описа на Окръжен съд-Хасково,с което е прекратено
производството по делото.
ВРЪЩА делото на ОС-Хасково за продължаване на съответните
съдопроизводствени действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6