№ 199
гр. Варна, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000634 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Г. СТ. Д. и Д. П. Д., и двамата от гр.Варна, обжалват като недопустимо
и неправилно решение №260145/26.07.2021 г. на Окръжен съд Варна-ТО по
т.д.№ 860/2020 г., в осъдителната му част по иска на „Юробанк България“ АД
– гр.София за сумите: 28929.69 евро – главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 26.06.2020 г. до окончателното й изплащане, 342.34
евро – възнаградителна лихва за периода: 14.05.2019 г. – 05.08.2019 г. и 299.74
евро – мораторна лихва за периода: 14.06.2019 г. – 10.09.2019 г., дължими по
обявен за предсрочно изискуем договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 21093/09.05.2007 г., с уточнителна молба на л.12 да бъде
отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен изцяло - и за тези
суми.
Ответникът по жалбата –„Юробанк България“ АД – гр.София моли с
писмен отговор и с писмена молба чрез процесуалния си представител за
потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за
въззивната инстанция.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
1
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С жалбата не е направено конкретно оплакване за недопустимост на
обжалваното решение. При служебната си проверка въззивният съд не
установява същото да е недопустимо. Оплакването е бланкетно и
неоснователно.
Оплакването в жалбата, че съдът не се произнесъл за пълна нищожност
на договора за кредит предвид тежестта на обявените за нищожни клаузи от
него, е неоснователно. Такова възражение по начало не е правено с отговора
на исковата молба, като е твърдяна само нищожност на анексите към
договора като съдържащи неравноправни клаузи и е било изразено
становище, че съдът следва да съобрази само условията на основния договор.
Съдът се е произнесъл именно в този смисъл, като е приел анексите към
договора за кредит за нищожни и е уважил иска съобразно първоначалните
условия на договора. Оплакването се прави за първи път пред въззивната
инстанция, но с оглед императивния характер на потребителската защита
въззивният съд дължи произнасяне по него.
Съдебният състав намира, че нищожността на анексите към договора за
кредит не влече нищожност и на самия договор, доколкото сделката би била
сключена и без нищожните анекси, които се явяват споразумения за
изменение на първоначалния договор и имат самостоятелен характер.
Размерът на възнаградителната лихва – основен елемент на договора за
кредит, е договорен в чл.3, ал.1 от договора ясно, като се формира от базов
лихвен процент в размер на 6% към момента на сключване на договора плюс
договорна надбавка от 0.5 пункта /процента/. В чл.6, ал.1 е договорено също
ясно, че погасяването на кредита става на равни /анюитетни/ вноски,
включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска - 227.54 евро, като е
налице валидно съгласие на ответниците относно задължението им по
договора. Потребителите са разполагали с необходимата информация,
позволяваща им да направят своя информиран избор, договарянето е
индивидуално, ясно и разбираемо, като на ответниците е бил известен
размерът на месечните вноски, в т.ч. и на възнаградителната лихва. От
2
отговора на исковата молба, а и от жалбата, не става ясно какви са
възраженията на ответниците във връзка с погасителния план към основния
договор. Такъв е представен с исковата молба, като не се спори, че е подписан
само от банката. Липсата на подписан и от ответниците погасителен план не
прави договора нищожен, нито неизпълним, тъй като в самия договор
месечната вноска е посочена съвсем ясно – в размер на твърдата сума 227.54
евро и ответниците биха изпълнявали задължението си по договора точно,
ако бяха внасяли ежемесечно тази сума. Ако са искали точна разбивка на
дължимите помесечно погасителни вноски, показваща погасяването отделно
на главници и лихви, ответниците винаги са могли да поискат от банката да
им предостави извлечение под формата на погасителен план, какъвто
очевидно е бил изготвен, но неполучен от тях.
Решението е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
Не се доказват направени и не се присъждат поради това съдебни
разноски за въззивната инстанция в полза на ответника по жалбата съобразно
изхода на спора.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260145/26.07.2021 г. на Окръжен съд
Варна-ТО по т.д.№ 860/2020 г. в обжалваната му осъдителна част.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3