Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 18.02.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на трети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 1702 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Е.Г.З..
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 19.08.2019 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, по силата на което вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD – 13824729 от 26.04.2016г.
били прехвърлени в собственост на „Агенция за събиране
на вземания“ АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Цедентът
упълномощил „Агенция за събиране на вземания“ ООД (понастоящем „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД), като цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 27.07.2017г., от негово име и
за своя сметка да уведомява длъжниците за извършената цесия.
Предвид
горното и на осн. чл. 99, ал.3 ЗЗД ответникът бил уведомен за станалото
прехвърляне с Уведомително писмо Изх. № УПЦ-П-БНП/CARD-13824729/20.09.2019 г., което достигнало до него на
16.10.2019г. В случай, че длъжникът оспори уведомяването се прави изрично
искане същото да бъде извършено чрез връчване на уведомлението за цесия като
приложение към исковата молба на ответника, доколкото съдебната практика
допускала това.
Досежно
обстоятелствата по процесния договор, в исковата молба е изложено следното: на
26.04.2016г. ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 13183662. Съгласно т. 12 от приложимите към процесния договор
условия, кредитополучателят могъл да се възползва от допълнителна възможност за
кредитиране посредством предоставяне на същия на кредитна карта с максимален
кредитен лимит от 10 000,00 лв. В съответствие с т. 21 от същите условия,
ведно с картата, на потребителя се предоставяло и „Приложение“, представляващо
неразделна част от договора за кредит, с посочени в същото условия по
револвиращия кредит.
Така,
възползвайки се от допълнителната възможност за кредитиране и съгласно
Приложение № CARD-13824729, представляващо
неразделна част от договора за кредит, З. получил международна кредитна карта „Mastercard” с максимален
кредитен лимит по същата от 1000,00 лв.
Уговореният
съгласно условията на посоченото Приложение годишен лихвен процент възлизал на
35 %, като отделно, картодържателят заплащал и такси съгласно Тарифата,
посочена в Приложението.
Кредитната
карта била активирана от кредитополучателя на 13.02.2017г. с извършването на
първата транзакция. Усвоените от същия суми посредством тегления в брой от
банкомат АТМ били, както следва: за периода от 13.02.2017г. до 15.08.2017г.
била усвоена сума в размер на 924,00 лв.; за периода от 16.08.2017г. до
15.01.2018г. – сума в размер на 1026.80 лв.; за периода от 16.01.2018г. до
15.07.2018г. – 722,00 лв.; за периода от 16.07.2018г до 15.01.2019г. – 2360 лв.
и за периода от 13.02.2019г. до 21.02.2019г. – 310,00 лв.
Кредиторът
издавал месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-о число на месеца
и го изпращал на електронната поща на кредитополучателя. Месечните погасителни
вноски се извършвали до 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване на
извлечението, като кредитополучателят бил задължен да заплати поне минималният
размер на вноската, а именно 60,00 лв. Месечната погасителна вноска покривала
задължението в последователност: разноски, лихва и главница.
На
картодържателя била начислена лихва за ползване на кредита, съгласно
договореностите между страните, в размер на 696,03 лв. за периода 16.02.2019г.
– 15.08.2019г.
Страните
договорили още, че при забава в плащането от страна на кредитополучателя в период от два месеца от
последното плащане последният ще дължи и обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забава за всяка забавена вноска. На
посоченото основание на картодържателя било начислено обезщетение за забава в
размер на 217,00 лв. за периода от 16.08.2019г. до 12.03.2020 г.
Длъжникът
не заплатил изцяло дължимите суми по договора за отпускане на револвиращ
кредит.
Предвид
изложеното за ищцовото дружество възникнал интерес от подаване на заявление по
реда на чл. 410 от ГПК за всички дължими суми по процесния договор и
Приложението към него. Съдът уважил тази претенция в рамките на производството
по ч.гр.д. № 1091/2020 г. на КРС. Доколкото длъжникът възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, се обусловил и интереса от водене на настоящото
производство.
Ето защо се иска да бъде установено в отношенията между
страните, че длъжникът Е.Г.З., ЕГН **********,***,
дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумите:
-
3834.16 лв.
(три хиляди осемстотин тридесет и четири лева и 16 стотинки) -
представляващи главница по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
използване на кредитна карта № CARD-13824729
от 26.04.2016г.
и Приложение CARD-13824729 към Договора, сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Е.Г.З., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото дружество с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019 г. и приложение
1 към него от 09.09.2019г.
- 696,03 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и 03
стотинки) - представляващи договорна лихва за периода
от 16.02.2019 г. до 15.08.2019г.;
- 217,00 лв. (двеста и седемнадесет лева и 0
стотинки), представляваща обезщетение за забава, считано от
16.08.2019г. до 12.03.2020 г.
-
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се и разноските направени в заповедното производство, както и тези в настоящото
такова, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350 /триста и
петдесет/ лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В
случай, че са налице предпоставките за това ищецът моли съда да постанови
неприсъствено решение.
В
случай, че ответната страна представи доказателства за извършени разходи по делото,
в размер над установения от нормативната уредба минимум, то се иска редуциране
р4азмерас на същите.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът
не е упражнил правото си на отговор.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа от ищеца и
не се оспорва от ответника.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото на
26.04.2016г. ответникът сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта № PLUS – 13183662.
Не се спори, че пълната сума по
договора не е възстановена.
Видно
от приложения Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 19.08.2019 г., сключен между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК: *********, вземанията, произтичащи от Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD – 13824729 от 26.04.2016г.
били прехвърлени в собственост на „Агенция за събиране
на вземания“ АД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Приложена е и Извадката от Приложение №1 към договора,
съдържаща описание на процесното вземане на името на настоящия ответник.
С
представено по делото пълномощно на л. 30 „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД била натоварена да извърши от името на упълномощителя уведомяване
на длъжниците по смисъла на чл. 99, ал.3
от ЗЗД, чиито вземания са предмет на договор за прехвърляне на
вземанията от 19.08.2019 год.
Било
изготвено и изпратено от цедента чрез цесионера уведомление от 20.09.2019 г. по
реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
кредитополучателя за извършените продажби на вземането. Видно от приложеното на
л. 32 от делото известие за доставяне, същото е връчено лично на 16.10.2019 г.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д.
№1091/2019 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 345/2019 г., връчена на длъжника,
който е депозирал възражение в срок.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото,
съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е
било образувано ч.гр.д. № 1091/2019 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника, който е депозирал възражение, поради което съдът е разпоредил процедура
по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни на установените
обстоятелства,
като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на
заповедното производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
Кредиторът е прехвърлил процесното вземане с договор за цесия, като за това бил уведомен длъжникът.
По иска за установяване дължимостта на сумата
от 3834.16 лв.:
За
основателността на главната претенция следва да са налице
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно
сключен договор за заем; 2. усвояване на заемната сума от заемодателя на
заемателя; 3. настъпил падеж за връщане на заемната сума от заемателя на
заемодателя; 4. липса на плащане от страна на заемодателя.
В случая от приетите доказателства е установимо, че
процесният договор е подписан надлежно от ответника.
Не е спорно, че сумата по кредита е усвоена от кредитополучателя,
като не е оспорено и твърдението, че задължението не е погасено изцяло и
исковата сума се дължи, т.к. падежът й е настъпил, но плащане не е постъпило.
Доказателства в т.см. са ангажирани.
Ето защо, предявеният иск за главница с правно основание
чл. 240, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен в пълен размер, а именно –3834.16 лв.
Като законна последица от горното ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
– 08.07.2020 г. (спр. пощенското клеймо), до окончателното й изплащане.
В същото време при извършена проверка за съответствие на
договора с изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 ЗПК
съдът не констатира пороци, обуславящи извод за недействителност на същия по
смисъла на чл. 22 ЗПК.
Досежно
договорната лихва в размер на 696,03 лв.:
По
правната си характеристика договорната лихва е възнаграждение, което длъжникът
на пари или на заместими вещи трябва да престира на кредитора, защото е ползвал
същите. При наличните данни, че сумата по кредита се дължи, дължима е сумата за
договорна лихва. Поради което претенцията ще бъде уважена и в тази си част.
По дължимостта на лихва за забава в размер на 217,00 лв.:
Страните са уговорили –
чл. 5, че при забава на плащането на дължимите от кредитополучателя суми,
същият дължи на кредитодателя лихва за забава в размер на годишната законна
лихва. Заради това и доколкото клаузата не е оспорена, а главното задължение
съществува, претенцията, ще бъде уважена в пълен размер и в тази си част.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
ищеца се следват разноски по водене на делото. В размер на 258,43 лв. в т.ч.
158,43 заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгл.
указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, доколкото сумата
от 100 лв. съдът счита за справедлива с
оглед правната и фактическа сложност на делото.
Доколкото
исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в
заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските
за него, с оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК и изхода от делото, ответната страна следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца и направените в заповедното производство разноски,
които към този момент и с оглед заявените претенции в исковото производство, са
в общ размер на 144,94 лв. – 94,94 лв. държавна такса и 50.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Е.Г.З., ЕГН **********,***, дължи на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумите:
- 3834.16 лв. (три хиляди осемстотин тридесет и четири
лева и 16 стотинки) - представляващи дължима главница по Договор за
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта № CARD-13824729 от 26.04.2016г. и Приложение CARD-13824729 към Договора, сключен между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, ЕИК: ********* и „Е.Г.З., ЕГН **********, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото
дружество с Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.08.2019
г. и приложение 1 към него от 09.09.2019г.
- 696,03 лв. (шестстотин деветдесет и шест лева и 03
стотинки) - представляващи договорна лихва за периода
от 16.02.2019 г. до 15.08.2019г.;
- 217,00 лв. (двеста и седемнадесет лева и 0 стотинки),
представляваща
обезщетение за забава, считано от 16.08.2019г. до 12.03.2020 г.
-
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението – 08.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението,
за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 1091/2020 г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Е.Г.З., ЕГН
**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, вписано
в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата
в размер 258,43 лв. (двеста
петдесет и осем лева и четиридесет и три стотинки), представляваща
деловодни разноски за настоящото производство, както и сумата в размер на 144,94 лв. (сто четиридесет и
четири лева и деветдесет и четири стотинки)
– сторени деловодни
разноски в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 1091/2020 г. на КРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от
настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След
влизането на решението в законна сила препис от него да се изпрати на
заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________