Определение по дело №622/2021 на Административен съд - Пловдив

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 1438

 

гр. Пловдив,   30 септември 2021 год.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 622 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с във вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.

 

Образувано е по жалба на „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 срещу заповед №830 от 22.07.2008 г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на община Родопи, с които е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.

В жалбата си дружествоата са посочили, че са съсосбтвеници на УПИ 012110 и на поземлен имот 271 и са заинтересовани лице, тъй като се допускат намалени разстояния спрямо техния имот.

Съдът, след като се запозна с представените от жалбоподателя доказателства, както и с приложените към административната преписка доказателства, намира за установено следното:

 

Съдът намира, че „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД и „Абусолеа“ ЕООД не е заинтересовано лице, имащо правен интерес от заявеното оспорване. Съображенията в тази насока са следните.

Съгласно чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана, а непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите – предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5. имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и ползване. Проверката за наличие на правен интерес се прави от съда, а не от издателя на оспорената заповед.

Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която съдът е длъжен да следи служебно, поради което неговата липса обосновава недопустимост на жалбата.

В разглежданият случай жалбоподателите обосновава правния си интерес от оспорване на заповедите с обстоятелството, че са съсобственици на УПИ 012110 и на поземлен имот 271. Видно от приетите по делото доказателства между поземлен имот с идентификатор 12.392/предмет на самите планове/ и имота на жалбоподателите има полски път  с № 240 и на място има улица. Имотът на жалбоподателите не е предмет на оспорените заповеди, които не предвиждат и промяна в застрояването в него.

В съдебно заседание на 13.09.2021 г. е прието заключението на  назначената СТЕ, което съдът кредитира изцяло като пълно и компетентно дадено. Приетата експертиза категорично дава отговор на въпроса относно наличието у жалбоподателите на правен интерес да водят производство по този ред и да обжалват процесните заповеди в хипотезите на  чл. 131, ал. 2, т. 3 и т. 5 от Закона за устройството на територията.  Според вещото лице Х.Х. с ПУП-ПРЗ за промяна отреждането на УПИ 1 -012392- медицински център . м. „Грамадите „, с. Белащица , община „Родопи", за УПИ 12.392-жил. Строителство, одобрен със Заповед №117/06.02.2020 г. на Кмета на Община „Родопи" , не се предвиждат намалени отстояния. Съгласно разпоредбите на ЗУТ , разстоянието между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните сгради, допустима височина за зона Жм - жилищно малкоетажно е 10 . м. С ПУП - ПРЗ се предвижда застрояването да е отдръпнато на минимум 5,00м от улично регилационната линия. Няма допуснати намалени отстояния. Вещото лице в съдебно заседание заяви, че няма намалени разстояния на застрояване и по двата плана. Експертът е посочил, че имотите не са съседни, поради това не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Вещото лице Х.  изрично е посочено, че имотите са през улица, но не се допускат намалени отстояния, то следва да се приеме, че не е налице и хипотезата на  чл. 131, ал. 2, т. 3 от ЗУТ.

Оспореният акт не въвежда ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на жалбоподателите. 

В заключение съдът счита, че жалбоподателите нямат законово гарантиран правен интерес да оспорват  заповед №830 от 22.07.2008 г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на община Родопи, с които е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.

По изложените съображения съдът намира, че процесната жалба се явява недопустима, поради липса на правен интерес от оспорването, респ. съдебно-административният контрол е недопустим. В тази насока следва жалбата да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.

С оглед очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника Община Родопи в размер на 600 лв.  и К.Н.Т. и Т.Р.Т. – заинтересовани лица в размер на 1400 лв. е основателно и такива следва да им бъдат присъдени.

Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателите, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по ЗУТ за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 900,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника не е прекомерно. Заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на заинтересованите лица е прекомерно поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 900,00 лв.

Така мотивиран, съдът на основание чл. 159, т. 4 от АПК вр. с чл. 131 от ЗУТ.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определението, постановено в съдебното заседание на 13.09.2021 г. за даване ход по същество на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 срещу заповед №830 от 22.07.2008 г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на Община Родопи, с които е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.

 ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 622/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 да заплатят на Община Родопи сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски по делото.

ОСЪЖДА „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 да заплатят на  К.Н.Т., ЕГН ********** и Т.Р.Т., ЕГН ********** *** сумата от 900 лв. (деветстотин лева) разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/