ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1438
гр. Пловдив, 30 септември 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 622
по описа на съда за 2021 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с във вр. с чл. 215, ал. 1
от Закона за устройство на територията / ЗУТ /.
Образувано
е по жалба на „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с. Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 срещу заповед №830 от 22.07.2008
г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на община Родопи,
с които е
одобрен проект за ПУП-ПРЗ
на поземлен имот с идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.
В
жалбата си дружествоата
са посочили, че са съсосбтвеници на УПИ 012110 и на поземлен имот 271 и са заинтересовани лице, тъй като се допускат
намалени разстояния спрямо техния имот.
Съдът,
след като се запозна с представените от жалбоподателя доказателства, както и с
приложените към административната преписка доказателства, намира за установено
следното:
Съдът
намира, че „Кей Си Ем Инвест“ ЕООД и „Абусолеа“ ЕООД не е заинтересовано лице, имащо правен
интерес от заявеното оспорване. Съображенията в тази насока са следните.
Съгласно
чл. 131, ал. 1 и 2 ЗУТ заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане – по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана, а непосредствено засегнати от
предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите –
предмет на самия план; 2. съседните имоти, когато се включват в свързано
застрояване и/или се предвижда промяна в застрояването им; 3. съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните
имоти, когато се променя предназначението на имота – предмет на плана; 5.
имотите, за които с предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на
застрояване и ползване. Проверката за наличие на правен интерес се прави от
съда, а не от издателя на оспорената заповед.
Наличието
на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на оспорването, за която съдът е длъжен да следи служебно, поради
което неговата липса обосновава недопустимост на жалбата.
В
разглежданият случай жалбоподателите
обосновава правния си интерес от оспорване на заповедите с обстоятелството, че са съсобственици на УПИ 012110 и на
поземлен имот 271. Видно от приетите по делото доказателства между поземлен имот с
идентификатор 12.392/предмет на самите планове/ и имота на жалбоподателите има полски път с № 240 и на място има улица. Имотът на
жалбоподателите не е предмет на оспорените заповеди, които не предвиждат и промяна в застрояването
в него.
В
съдебно заседание на 13.09.2021 г. е прието заключението на назначената СТЕ, което съдът
кредитира изцяло като
пълно и
компетентно дадено. Приетата
експертиза
категорично дава отговор на въпроса относно наличието у жалбоподателите на
правен интерес да водят производство по този ред и да обжалват процесните
заповеди в
хипотезите на чл. 131, ал.
2, т. 3
и т. 5 от Закона за устройството на
територията. Според вещото лице Х.Х. с ПУП-ПРЗ за промяна отреждането на УПИ 1 -012392-
медицински център . м. „Грамадите „, с. Белащица , община „Родопи", за УПИ
12.392-жил. Строителство, одобрен със Заповед №117/06.02.2020 г. на Кмета на
Община „Родопи" , не се предвиждат намалени отстояния. Съгласно
разпоредбите на ЗУТ , разстоянието между жилищните сгради на основното
застрояване през улицата е по-голямо или равно на височината на жилищните
сгради, допустима височина за зона Жм - жилищно малкоетажно е 10 . м. С ПУП -
ПРЗ се предвижда застрояването да е отдръпнато на минимум 5,00м от улично
регилационната линия. Няма допуснати намалени отстояния. Вещото лице в съдебно
заседание заяви, че няма намалени разстояния на застрояване и по двата плана. Експертът е
посочил, че имотите не са съседни, поради това не е налице хипотезата на чл. 131, ал. 2, т. 4 от ЗУТ. Вещото лице Х. изрично е посочено, че имотите са
през улица, но не се допускат намалени отстояния, то следва да се приеме, че не
е налице и хипотезата на чл. 131, ал.
2, т. 3 от ЗУТ.
Оспореният
акт не въвежда ограничения в режима на застрояване и ползване на имота на
жалбоподателите.
В
заключение съдът счита, че жалбоподателите
нямат законово
гарантиран правен интерес да оспорват заповед №830 от 22.07.2008 г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на община Родопи, с които е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с
идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.
По
изложените съображения съдът намира, че процесната жалба се явява недопустима,
поради липса на правен интерес от оспорването, респ. съдебно-административният
контрол е недопустим. В тази насока следва жалбата да бъде оставена без
разглеждане, а образуваното съдебно производство да бъде прекратено.
С оглед очерталия се
изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на
ответника Община Родопи в размер на 600 лв. и К.Н.Т. и Т.Р.Т. – заинтересовани лица в
размер на 1400 лв. е основателно и такива следва да
им бъдат присъдени.
Предвид изрично заявеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на
жалбоподателите,
съдът съобрази следното:
Според
чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на
възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за
съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.).
Съгласно установеното от нормата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.,
за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по
ЗУТ за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение е в размер от
900,00 лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС
по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена
Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение
и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба
минимален размер.
При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на ответника не е прекомерно. Заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на заинтересованите лица е прекомерно поради което
същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по
реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 900,00 лв.
Така
мотивиран, съдът на основание чл.
159, т. 4 от АПК вр. с чл.
131 от ЗУТ.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
определението, постановено в съдебното заседание на 13.09.2021 г. за даване ход по
същество на делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на „Кей
Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 срещу заповед №830 от 22.07.2008
г. и заповед № 117 от 06.02.2020 г. на кмета на Община
Родопи, с които е одобрен проект за ПУП-ПРЗ на поземлен имот с
идентификатор 12.392 по КККР на землището на с. Белащица.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 622/2021 г. по описа на
Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
„Кей
Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 да заплатят на Община Родопи сумата от 600 лв. (шестстотин лева) разноски по делото.
ОСЪЖДА
„Кей
Си Ем Инвест“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.
Оризари, ул. „Стадиона“ № 3 и „Абусолеа“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Капитан Райчо № 56, ет. 2, офис 265 да заплатят на К.Н.Т., ЕГН ********** и Т.Р.Т., ЕГН ********** *** сумата от 900 лв. (деветстотин лева) разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен
съд на Република България.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/