П Р О Т О К
О Л
Година 2020 Град София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД НО,
5-ти състав
На двадесет и седми август две
хиляди и двадесета година
в публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
Секретар: Красимира Динева
Прокурор: Г.Мирчев
Сложи за
разглеждане докладваното от с ъ д и я т
а Н.Ч.Д.№2813 по описа за 2020г.
На именното
повикване в 12,15 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Н.П.Ц. – р.пр., доведен от Затвора – София се
явява лично.
Явява се адв.Ж.Д.,
определена от САК за служебен защитник на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Желая
да ми бъде назначен като служебен защитник адв..Д..
АДВ.Д.: Запозната съм с материалите по делото. Готова съм да
поема защитата на осъдения.
СЪДЪТ предвид задължителния характер
на защитата, изявленията на осъдения и адв.Д. и на осн. чл.25, ал.1, вр.
чл.23, ал.1, вр. чл.21, т.3 от ЗПрП и чл.94, ал.1, т.6 и т.9 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕДОСТАВЯ правна помощ на осъдения Н.П.Ц..
НАЗНАЧАВА адв.Ж.Д. от САК за
служебен защитник на осъдения Н.П.Ц..
НАЧАЛНИКЪТ на
Затвора - София - р.пр., не се явява.
Вместо него се
явява М.М.- инспектор режимна дейност, с надлежно пълномощно от Началника на
Затвора – София.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се
даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални
пречки за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ на осн. чл.272, ал.1 от НПК снема
самоличността на осъдения, както следва /по данни от затворническото досие със
снимка/:
Н.П.Ц. - роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, кв.“*********, разведен, със средно специално образование, с ЕГН:**********.
СЪДЪТ разясни правата на страните и
осъдения, включително правото му на отвод.
ОСЪДЕНИЯТ: Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на
съда и секретаря.
ЗАЩИТАТА: Няма да
правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Няма да правя отвод на състава на съда, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да правя отвод на състава на съда и секретаря.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА ДЕЙНОСТ: Представил съм и моля да приемете актуална
справка към днешна дата от остатъка на изтърпяване на наказанието спрямо осъдения по факс.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания. Да се приеме представеното доказателство.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане на молба на осъдения на осн. чл.437, ал.2 от НПК за постановяване на условно предсрочно освобождаване, ведно с приложено
затворническо досие. ПРОЧЕТОХА СЕ.
ОСЪДЕНИЯТ: Поддържам
молбата си.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ:Считам молбата за неоснователна.
ЗАЩИТАТА:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ:
Молбата е неоснователна.
СТРАНИТЕ
/ПООТДЕЛНО/: Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ на осн. чл.283 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени
доказателства, вкл. съдържащите се в затворническо досие на осъдения, изпратени
за послужване от Началника на Затвора – София, вкл. и днес представените от
процесуалния представител на Затвора - гр.София.
СТРАНИТЕ /ПООТДЕЛНО/:
Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за
изяснено от фактическа и правна страна и на осн. чл.286, ал.2 и чл.291, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ. ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Моля да
уважите молбата за условно предсрочно освобождаване на осъденото лице Ц.. Считам, че са налице всички основания, които са визирани в чл.70 от НК, а
не само привидно, както е посочено в доклада. Считам, че са постигнати целите
предвидени в закона и едно условно предсрочно освобождаване би изиграло
положителна роля и стимулиране на осъдения да спазва правовия ред и законите в
страната. От представените писмени
доказателства е видно, че същия е трудово ангажиран, многократно е награждаван,
с което в голяма степен е постигната и основната цел, предвидена в закона, а
именно неговото поправяне. Моля да уважите молбата на подзащитния ми.
ИНСПЕКТОР РЕЖИМНА
ДЕЙНОСТ: Затворническата администрация изразява отрицателно становище по повод
молбата на лишения от свобода Ц.. Становището на затворническата администрация е, че е налична само първата
от двете изискуеми предпоставки по чл.70 от НК, доколкото осъденото лице е
изтърпяло една втора от наложеното му наказание. По отношение на втората
задължителна предпоставка, а именно данни за поправяне на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение, затворническата администрация е еднопосочна в своето становище, като
счита, че такива доказателства не са налице. Има множество проблемни зони
установени в началото на изпълнение на наказанието, които са актуални и към
момента и по които няма снижение на точките в тях. Оценките на рисковете са със
средни нива. С оглед на изложеното, моля да се има предвид, че целите и
задачите заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост. Моля да
не уважавате молбата на осъдения.
ПРОКУРОРЪТ: Също
считам молбата за неоснователна, защото от всички сведения, които
администрацията на затвора е представила по делото, следва еднопосочен извод,
че към момента Ц.
не се е поправил, с което отсъства задължителна
предпоставка по ал.1 на чл.70 от НК за негово условно предсрочно освобождаване.
Споделям изцяло казаното от представителя на началника на затвора. Считам, че
не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения.
ОСЪДЕНИЯТ: Нямам какво да добавя.
СЪДЪТ на осн.
чл.297, ал.1 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.
ОСЪДЕНИЯТ: Исках, ако може остатъка от този остатък да ми бъде
заменен с „пробация“ от шест месеца, но тъй като това няма как да стане, нищо
не искам.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ
НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА ОПРЕДЕЛЕНИЕТО СИ.
СЛЕД
СЪВЕЩАНИЕ СЪДЪТ ОБЯВИ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
СИ ПУБЛИЧНО И В ПРИСЪСТВИЕТО НА СТРАНИТЕ.
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК.
Образувано по
молба на осъдения Ц. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от остатъка на
наказанието му. В молбата се набляга на изтеклия период от време като първа
задължителна предпоставка по чл.70, ал.1, т.2 от НК. Подчертава се, че лишеният
от свобода с трудовите си навици и поведение е дал сигурни гаранции за
поправянето си.
В съдебно
заседание осъденото лице и служебният му защитник поддържат молбата на първия. Настоява се да са налице
законовите изисквания на чл.70, ал.1 и сл. от НК, като се набляга
на промяната в поведението и поправянето на Ц..
Надлежно упълномощеният представител на Затвора счита молбата за неоснователна и моли да не бъде уважена по съображения,
базиращи се на затворническото досие, изготвените доклади и становището на
затворническата администрация.
Представителят на СГП също дава заключение, че молбата на
лишения от свобода Ц. е неоснователна, в каквато насока подкрепя доводите на представителя на
затворническата администрация, че не е реализирано напълно поправянето на
осъдения.
В правото си на лична защита и предоставената му последна дума, осъденият Ц. моли за уважаване на искането,
обективирано в молбата му, подадена до съда.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, 5-ти
състав след като се запозна с материалите по делото установи от фактическа и правна страна следното:
Осъденият Н.П.Ц. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, с пост. адрес: гр.София, кв.“*********, разведен, със средно специално образование, с ЕГН:**********.
Видно от данните по делото осъденият Ц. *** на 15.08.2002г. за изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №153/97г. на Окръжен съд Русе за срок от 11 /единадесет/ години, изтърпяно на 28.01.2013г., от която дата е започнал изтърпяване до 06.02.2016г. на наказание от 4 /читири/ години „Лишаване от свобода“ по НОХД №2661/03г. на СPC. След тази дата и до 16.06.2016г. осъденият е
изтърпял наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 4 /четири/ месеца по НОХД№14721/09г. по описа на СРС.
От 16.06.2016г. Ц. е започнал изтърпяване на общо определено наказание
от 6 /шест/ години „Лишаване
от свобода“ по НОХД№5462/05г. на СГC за престъпления по чл.298, ал.2,
вр. ал.1, чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1 и чл.346, ал.2, вр. чл.18 от НК.
Според съдържанието на справката
от Затвора - София към датата на провеждане на днешното с.з. - 27.08.2020г.,
лишеният от свобода Ц. е търпял фактически 4 /четири/
години, 2 /два/ месеца и 11 /единадесет/ дни с остатък от 2 /два/ месеца и 12 /дванадесет/
дни, т.е налице е първата материално-правна предпоставка, визирана в чл.70,
ал.1, т.2 от НК, а именно да е изтърпял не по-малко от две трети от наложеното
му наказание.
От друга страна законодателят е
изискал и наличието на доказателства за поправяне на осъдения отделно от тази
фактическа предпоставка.
Според данните от затворническото
досие, осъденият търпи наказанието „Лишаване от свобода“ при „строг“ режим.
Същият е извършвал дисциплинарни
нарушения, за които е реабилитиран /дисциплинарното
наказан с наказания „Забрана за участие в колективни мероприятия във и извън
местата за лишаване от свобода за срок от 3 месеца“ /Заповед №147/02.04.2018г./
и „Лишаване от хранителна пратка“
/Заповед №90/21.03.2017г./. Награждаван е по време на престоя си последно с „Писмена
похвала“ /Заповед №83 от 13.04.2020г./. Работи като чистач корпус /колело/ /Заповед №223 от 31.03.2020г./ като се справя с поставените задачи. Дълъг период от време не е работил преди това /до 13.08.2015г./,
поради извършените престъпления в местата за лишаване от свобода.
С оглед изясняване наличието на
втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, по делото са постъпило отрицателно
становище от началника на затвора по повод молбата за условно предсрочно
освобождаване. Същото се базира на неизпълнение на
целите в плана на присъдата, актуални проблемни зони,
по които работата трябва да продължи, недостатъчно намаляване на
риска от рецидив, като лицето има и налагани наказания, макар и с изтекла
давност. В обобщение е отразено виждане
за липса на изпълнение на прогресивната пенитенциарна система.
Сред материалите по делото е
приобщен и доклад относно приложението на чл.70, ал.1 от НК по повод подадената
от осъдения молба. В документа са обективирани подробни данни относно
криминалното минало на осъдения. Обърнато е внимание на липсата на
сериозен спад в риска от рецидив на 67т.
- средни нива от 74т., въпреки дългогодишния престой, а риска от сериозни вреди също като
среден за обществото /непроменен/. Посочено е, че осъденият общува
избирателно в затворническата общност като избягва
лишени от свобода с проблемно поведение, страни от конфликтни ситуации. С добра
самооценка и добро равнище на интелигентност, с достатъчни за средата му междуличностни умения.
Отново е наблегнато на
прооблемните зони - настоящо правонарушение
/заради користно-насилствения характер на деянията, утвърдения модел на поведение, ескалирането по сериозност в сравнение с минали правонарушения/, криминалното минало /поради многократните осъждания и криминалната
многостранност на
извършените престъпления/, отношение
към правонарушението, която зона е приета за гринична /тъй като осъзнава факторите, допринесли за криминалното му
поведение, с утвърдени криминални нагласи, частично приема необходимите
ограничения върху личната свобода/, начина на
живот и обкръжение /също гранична/, /поради влияние от криминалното обкръжение, прояви на
безразсъдно и рисково поведение/ и умения за мислене /частично е формиран способност за
разпознаване на проблемите, в определена степен осъзнава последствията от
действията си, импулсивност. Преценена
е позитивната линия на поведение, вкл. и неизвършването на дисциплинарни нарушения през
последните две години и доброто изпълнение на трудовите задължения. В заключение е наблегнато на извършените по време на престоя в затвора
две престъпления и допуснатите дисциплинарни
нарушения, поради което е отречено при това лице да е постигнат устойчив
напредък в поправянето му.
По делото е постъпил и препланираният плана на присъдата от м.юли 2020г.,
в който зоните, по които следва да се
работи, които са получили
висока или средна оценка, като вероятни или със сигурност са свързани с
криминалното поведение или сериозните вреди са: отношение към правонарушението и умения за мислене. По първата зона като цел е поставена - дистанциране от субкултурата и нейното влияние,
изграждане на мотивация за промяна на криминалното поведение осъзнаване на
факторите, допринесли за криминалното поведение, а по втората - формиране на
ясни и реалистични цели.
Съобразно нормата на чл.439а,
ал.1 от НПК, доказателствата за поправянето на лишения от свобода по смисъла на
чл.70, ал.1 от НК са всички обстоятелства, които сочат на положителната промяна
у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение,
участие в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни
дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
В такава насока безспорно по
делото са приобщени данни, че осъденият Ц. съблюдава трудовата дисциплина, макар и да полага труд за
сравнително кратък период от време на база на многогодишния му престой, не е извършвал дисциплинарни нарушения
/реабилитаран е/, и е награждаван. Тук е мястото да се отбележи, че извършените
дисциплинарни наказания не биха могли до обосноват колебливо поведение или да
бъдат основание за постановяване на отказ от условно-предсрочно освобождаване,
тъй като лишеният от свобода ги е изтърпял и е реабилитаран за тях. Липсват и
данни от затворническото досие за проявена агресия или конфликти с други
затворници, или със затворническата администрация.
Тъй като от всеки затворник се изисква да има
добросъвестно поведение и да спазва затворническата дисциплина, единствено и
само въз основа на факта, че лишеният от свобода не е нарушавал правилата през последните две години и че
полага труд, не може да бъде
установено, че е налице такава положителна промяна.
Според изискванията в чл.155, ал.2 от ЗИНЗС, доказателствата
за поправяне на осъдения се установяват от оценката за осъдения по чл.155, също
и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата и по чл.156,
както и от всички други източници за информация за поведението на осъдения по
време на изтърпяване на наказанието.
Съдът в този му състав намира да не е реализирано в пълен
обем съдържанието на понятието „поправяне“ в поведението на осъдения Ц., по чиято молба е искането от условно предсрочно
освобождаване, изхождайки от смисъла на ал.2 на чл.439а от НПК.
Според съдържанието на приобщените по-горе и докладвани
материали от затворническото досие при този осъден, въпреки дългогодишния му престой
му в местата за лишаване от свобода, са констатирани все още средни нива за
риск от рецидив и от вреди към обществото, поради което и в остатъка от време,
който Ц. следва
да пребивава в местата за лишаване от свобода, следва да бъде повишен корекционния ефект на наказанието, тъй
като не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и
превъзпитание.
Не може да не се обърне внимания на обстоятелството, че
спада в точките на риска от рецидив е само 7 пункта за един сравнително дълъг
пенетинциарен престой от почти шест години по отношение на последното наказание.
Още повече, че лицето се намира в затвора още от 2002г. В тази насока следва да
се отбележи, че поставените цели
в плана на присъдата са насочени към насочени към дистанциране от субкултурата и нейното влияние, изграждане на мотивация
за промяна на криминалното поведение, осъзнаване на факторите, допринесли за
криминалното поведение, формиране на ясни и реалистични цели. Не може да не се отчетат и вземат предвид при определяне
на крайното решение на съда и липсата на строга последователност от награди
спрямо осъдения, липсата на основания за промяна вида затворническо заведение и
режима на изтърпяване на наказанието.
Според съда с оглед бъдещата ресоциализация на осъдения
следва да се игнорират всякакви криминални
прояви, безразсъдното и рисково поведение, да се прекратят социалните контакти с криминогенната
среда на осъдения, следва напълно да се осъзнае извършените престъпления и да
се приема отговорно вината за тях, довели до постъпването му в затвора и по
този начин да бъде пълноценен родител.
Следва да се отбележи, че именно затворническата
администрация е тази, която има най-пряко наблюдение над поведението на лишения
от свобода и може да констатира или не данни за поправянето му, което именно е
целта на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ съобразно нормата на
чл.36 от НК. В този смисъл, становищата на почти всяко едно от лицата, които са
работили с Ц. в този
период – психолози, инспектори и т.н., отчитат не само средния риск от рецидив
и за вреди към обществото, който не следва да бъде преценяван изолирано, но и
наличието на все още проблемни зони и неизпълнение на целите на наказанието.
Ето защо, съставът на СГС не намира основания да се
дистанцира от изводите и становищата именно на тези лица от затворническата
администрация и служителите, работили и работещи с Ц., като ги приема поради това за достоверен
източник за оценка на поведението и липсата на извод за цялостно поправяне на
осъдения в целения от закона смисъл.
Безспорно указанията, дадени в т.4 и т.5 от ППВС
№7/1975г. не са загубили сила като съдилищата не могат да се позовават на
обстоятелствата по чл.54 и 55 от НК, както и на квалифициращите деянието
признаци, които се вземат предвид при постановяването на присъдата. Въпреки
това не може да не се отчете характера и
вида на част от извършените престъпления от Ц., които са изключително тежки, говорят за строга предварителна организация
и т.н, макар и със сериозна давност. Основополагащо е и тълкуването, дадено в
този задължителен съдебен акт, че поведението на лишения от свобода не следва
да се преценява само в рамките на последните няколко години от престоя му в
затворническото заведение. В тази насока, представената документация от затворническата
администрация назад във времето също свидетелства за не толкова добро
поведение, неполагане на труд, поради извършени дисциплинарни нарушения и престъпления, посегателства срещу надзиратели. Тези обстоятелства не идват да
наведат на трайност и последователност в поведението на осъдения.
Както
беше посочено и по-горе за обратното говорят неголямото намаляване на рисковете
от рецидив и от вреди за обществото и останалите все още проблемни зони и т.н.
Обстоятелството, че осъденият работи, което е задължение на всеки
работоспособен български граждананин не е досатъчно да се счете, че Ц. се е поправил. На обратното
становище са всички служители в затвора, работили с него.
С оглед горното,
съдът намира, че молбата на осъдения следва да бъде оставена без уважение, като
на осн. чл.441 от НПК следва да бъде указано на същия, че нова молба не може да
бъде подадена в срок от шест месеца от
влизане в сила на настоящото определение, а доколкото остатъка от
неизтърпяното наказание е по-малък, до изтърпяването му.
Така мотивиран и
на осн. чл.441 от НПК, вр. чл.70, ал.1 от НК, СЪДЪТ
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.П.Ц. /със снета самоличност/ за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „Лишаване от свобода“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва
и протестира по реда на гл.22 от НПК в 7-дневен срок от днес пред САС.
Препис от
определението да се изпрати за сведение и изпълнение на лишения от свобода Ц.,*** и СГП.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13,00 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...................................
СЕКРЕТАР:..........................................