Определение по дело №1098/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

гр.Варна , 24 юни 2020 година.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,

в.ч.гр.д. № 1098 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК и е образувано по частна жалба на П.Б.П., чрез адв.П. против Определение № 2272 от 06.02.2020 година, постановено по гр.дело № 15 394/2020 година, по описа на ВРС, с което е било прекратено съдебното производство по делото.

В жалбата се излага, че определението се явява неправилно, т.к. формулирания петитум отговаря на нормата на чл.124 ал.1 от ГПК и че е налице правен интерес от него.Излага се, че правото на строеж не е било осъществено, следователно то не се е трансформирало в право на собственост.Твърди се, че транслативната сделка, по силата на която ответницата е придобила имота, е извършена в нарушение на материалните норми и по същество се иска отмяна на атакувания съдебен акт, и връщане на делото за продължаване на съдо – производствените действия.

Отговор по делото не е постъпил.

От фактическа страна е видно следното:

Пред първата съдебна инстанция, съдебното производство е било образувано по искова претенция на П.Б.П., с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване спрямо К.А.А., че ответницата не е собственик на 100% ид. части от апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1026.114.1.21 с площ 62.14 кв.м. в гр. Варна, ул. „Гоце Делчев“ № 14-14а, ет. 5, брой нива – 1, предназначение – жилище, апартамент, в сграда с идентификатор № 10135.1026.114.1., ведно с изба №6, с площ 3.07 кв.м. и 5.8652 % ид.ч.от общите части на сградата при граници на същия: № 10135.1026.114.1.20 и № 10135.1026.114.1.19, под обекта № 10135.1026.114.1.18, над обекта - № 10135.1026.114.1.23.

Според твърденията в молбата, Договор за учредяване правото на строеж, обективиран в н.а. №1625 от 19.11.2008 година, чрез който ответницата е закупила процесния апартамент № 14 с идентификатор № 10135.1026.114.1.21, не е породил действие.Като причина за това се изтъква, че самия обект никога не е възниквал в правния мир като самостоятелен обект на правото на собственост, защото сградата не е била построена от строителя-продавач до етап груб строеж (нямат валиден акт №14 и реално не е достроена сградата до покрив).След като се излага, че правото на строеж не е било преобразувано в право на собственост на горното основание, се прави извод, че ответницата не е придобила валидно и собственост върху него. Правата върху недовършената сграда се твърди да се притежават от ищеца по приращение, следвайки собствеността им върху терена. 

От материалите по делото става ясно, че със свое Разпореждане № 43345 от  02.10.2019 година, решаващия съд е оставил делото без движение, като е настоял да се индивидуализира имота, да се посочи дали към момента на закупуване ответницата е била в брак и да се формулира прецизен петитум.Тези указания са били изпълнени, ИМ е била вписана, книжата разменени и ответницата, чрез адв.Л. е депозирала отговор.

С ново Разпореждане № 389 от 07.01.2020 година, ВРС съдът отново е обездвижил производството, като е дал нови и също конкретни указания: да се посочат идеалните части, които притежава от терена ищеца, да се посочи от кого, по какъв начин и кога ги е придобил, да посочи дали оспорва изцяло правото на собственост на ответницата и да обоснове исковата си претенция, като съобрази, че предявява отрицателен установителен иск , за обект които не съществува, като самостоятелен.

Тези указания са били частично изпълнени, като ищеца, чрез адв.П. е посочил, че е собственик на 4/24 ид.части от имота, че продавача „Ирен стройнивест 3“ ООД не е станал собственик, следователно не е имал възможността да се разпореди с имота; че ответницата реално не е станала също собственик, т.к. такъв обект реално не е бил изграден.В заключение се сочи, че ищеца не твърди той да е собственик на обекта.

При тези данни съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че не е налице правен интерес от исковата претенция.

Виждането на настоящия съд е следното:

От исковата молба става ясно, че е предявен ОУИ против ответницата, касаещ Ап № 14 и същевременно се излага, че такъв обект не е съществувал към датата на самата сделка.Отричането на правото на собственост, според ИМ е свързано с обект, за които се твърди, че не е завършен в „груб строеж“, а също така се сочи, че самия ищец не твърди той да е собственик на същия.

Според ВОС обаче, производството в случая се явява допустимо и съображенията се крият в ТР № 8 от 27.11.2013 година, по ТД № 8/2012 година.

С ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, се приема, че:

"1.Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

2.Правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право."

Съгласно мотивите на горепосоченото тълкувателно решение, по първия въпрос от същото, при установителните искове/включително и отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството на "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него право.

Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право върху същия обект, чието съществуване или пораждане, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната страна. Всяка страна независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права, ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес, като той следва да установи наличието на защитимо свое право засегнато от правния спор, като докаже фактите от които то произтича. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, като когато констатира, че ищецът няма правен интерес, последният прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията-дали ответникът притежава или не претендираното и отричано от ищеца вещно право.

В конкретния случай обаче ищцовата страна се легитимира като собственик на 4/24 ид.части от Дворното място, върху което е построен / или не, процесния апартамент.Следователно наличието на н.а. за собственост у ответницата смущава правото на собственост на ищеца, особенно при твърдения, че такъв обект не е съществувал към датата на сделката или не съществува и сега.Наличието на идеални части от Дворното място позволява на ищеца да предяви иск по чл.124 от ГПК или по чл.108 от ЗС за целия процесен апартамент.Факта, че ответницата притежава н.а. за собственост смущава правото на собственост на ищеца, и точно това обуславя неговия правен интерес от воденето на такъв иск.Що касае въпроса дали такъв е съществувал или не към датата на сделката или понастоящем, то ВОС приема, че той е по съществото на спора, а не по допустимостта на исковата претенция.

С оглед изложеното, ВОС,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ  Определение № 2272 от 06.02.2020 година, постановено по гр.дело № 15 394/2020 година, по описа на ВРС, дванадесети състав и ВРЪЩА делото за продължаване на съдо – производствените действия.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: