№ 1369
гр. София, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110104686 по
описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „З.К.У“ АД срещу ЗАД „О-О.З“
АД. Препис от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в указания срок е постъпил писмен отговор.
Ищецът твърди, че на 21.02.2023 г., в гр. София, на адрес водачът на л.а. „Ф.Д“ с
рег. № СА....РК – Ц.С., спира рязко и без причина при зелен сигнал на светофара, в
резултат на което в задната му част се удря товарен автомобил „П.Б“, рег. №СВ....ТЕ,
управляван от водача Б. С. и собственост на „М.Е“ ООД. Пътнотранспортното
произшествие било причинено от виновното противоправно поведение на водача на
л.а. „Ф.Д“. В резултат на ПТП били причинени вреди на застрахования при ищеца по
застраховка „К.н.М“ с полица №.../25.10.2022 г. товарен автомобил „П.Б“, а именно –
повреда на броня, предна решетка и други в размер на 4894,37 лева. За настъпилото
събитие при ищцовото дружество била образувана щета №.../2023 г., по която за
повредите на автомобила било определено застрахователно обезщетение в размер на
4894,37 лева, която сума била заплатена от ищцовото дружество на сервиза,
осъществил ремонта на увредения автомобил.
Ищецът сочи, че виновният за процесното ПТП водач на товарен автомобил
„Ф.Д“ към датата на настъпване ПТП имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответното дружество „О-О.З“ АД. Твърди, че поканил ответника да му
заплати доброволно дължимата сума с електронно писмо от 06.07.2023 г., но с писмо
от същата дата ответникът отказал плащане. Ето защо ищецът моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 4894,37 лева –
дължимо и незаплатено застрахователно обезщетение. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
описан в исковата молба, като сочи, че от представения ДКП не ставало ясно каква е
причината за ПТП. Сочи, че вина за настъпването на ПТП имал само водачът на л.а.
„П.Б“, който поради движение с несъобразена с пътните условия и интензитет на
движение скорост не успял да спре и се е ударил в намиращото се пред него МПС.
1
Твърди, че водачът на л.а. „Ф.Д“ предприел „спасителна маневра“ за намаляване на
скоростта, за да предотврати удар с друго МПС. При условията на евентуалност,
твърди съпричиняване на вредоносния резултат от водача на л.а. „П.Б“. Намира, че
вредите, твърдени от ищеца, не са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Оспорва се размера на вредите, като намира същия за завишен. По изложените
съображения моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ. За възникването на регресното
вземане в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че се е осъществил следният
фактически състав: да е налице сключен договор за имуществено застраховане; в
срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане, в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие, за
което ответникът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД); в
изпълнение на договорното си задължение по имуществената застраховка ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.
От представената по делото застрахователна полица №.../25.10.2022 г. се
установява, че между „М.Е“ ООД и ищцовото дружество „ З.К.У“ АД е сключен
договор за застраховка „Каско“ по клауза „А“ – пълно каско, с предмет товарен
автомобил „П.Б“, рег. №СВ....ТЕ с период на застрахователно покритие 26.10.2022 г. -
25.10.2023 г.
С доклада по делото е обявено за безспорно, че към датата на настъпване на
процесното ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. „Ф.Д“, рег. № СА....РК е
била застрахована при ответника.
Спорен по делото е въпросът за механизма на процесното ПТП, както и чие
противоправно поведение е причинило пътнотранспорното произшествие.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на С.С. и С.С..
При разпита си в открито съдебно заседание С.С. (водач на товарен автомобил
„П.Б“) споделя, че си спомня за ПТП, в което е участвал през месец февруари 2023 г.
ПТП-то настъпило сутринта около 9-10 ч. Управлявал служебен автомобил (микробус).
На адрес, при движение с посока от адрес, реализирали ПТП, в което той се ударил в
друг автобус, бял на цвят. ПТП-то настъпило при зелен сигнал на светофара, бил втора
кола след микробус, който набил рязко спирачки, свидетелят не успял да реагира
навреме и се ударили. Свидетелят сочи, че зад тях имало още една кола, която успяла
да спре. Паркирали двата автомобила встрани, като водачът на другия автомобил
обяснил, че пред него друг автомобил, който влязъл на паркинг. С автомобила пред
него били в движение, преминавали през светофара. Свидетелят сочи, че не видял
автомобила, който другият водач твърдял, че се е престроил пред него. Сочи, че при
момента на удара МПС-тата били в третата лента отдясно наляво на платното за
движение, завъртял волана и се оказал между двете ленти (трета и четвърта). Имал
видимост към другите три ленти и твърди, че нямало автомобили в тях. Свидетелят
споделя, че видял паркинга, дори шофьорът на другия автомобил слязъл да търси
човека, който твърди, че е влязъл в паркинг от дясната страна. Сочи, че се движил на
около 2 метра от автомобила пред него, със скорост от около 40-50 км/час. Имал
спирачен път. Сочи, че по управлявания от него автомобил бил увреден калник,
ожулена боя по бронята от предната дясна страна.
С.С. (водач на л.а. „Ф.Д“) също сочи, че помни за ПТП, настъпило през месец
февруари 2023 г. в гр. София, като към този момент управлявал „Ф.Д“. Карал по адрес.
2
Малко преди светофара на кръстовището с бул. „Ф.Н“ една кола пред него без мигач
рязко набила спирачки и влязла в един безистен. Той също задействал спирачната
уредба и успял да спре, но движещият се зад него бус не успял да спре и се ударил в
него. Спрели отстрани и написали протокол. Сочи, че се опитал да потърси сметка на
човека, който бил пред него, но му обяснили, че това е частна собственост и нямал
право да влиза там. Свидетелят сочи, че водачът зад него му бил казал, че е видял, че
нещо завива, казал, че натиснал спирачки, но те не реагирали, тъй като бил с нов бус.
Сочи, че към момента на удара се движели с 20-30 км/час, не може да определи на
какво разстояние се движил автомобила зад него. ПТП-то настъпило при движение на
зелен сигнал на светофара, като с автомобила пред него тръгнали от спряло
положение, но не може да посочи дали автомобилът зад него е бил спрял. Става
въпрос за светофара на адрес и ул. „Ф.Н“. Пет метра след светофара имало автобусна
спирка и след нея бил безистенът. Били спрели 100 метра след светофара, като твърди,
че не е карал с повече от 30 км/час. Автомобилът пред него бил седма или осма кола
на светофара, не бил първа. Водачът пред него не бил подал никакъв светлинен сигнал
и рязко завил надясно. Сочи, че при ПТП-то били в средна (втора) лента и ако имало
кола в дясната лента, със сигурност щял да я удари. Ударът с другото МПС настъпил
след по-малко от секунда, след като задействал спирачната уредба на неговия
автомобил. Нямал никакво време да реагира и да подаде сигнал с аварийни светлини.
Така събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите съдът намира,
че следва да бъдат кредитирани, доколкото същите са логични, последователни,
безпристрастни и не съдържат противоречия. Показанията на С.С. следва да бъдат
кредитирани включително и в частта, в която същият сочи наличието на друго МПС,
движещо се пред него на зелен сигнал на светофара, чийто водач задействал
спирачната уредба и рязко завил вдясно. Наличието на такова МПС обяснява защо на
зелен сигнал на светофара С.С. е задействал спирачната уредба на управляваното от
него МПС „Ф.Д“, което в противен случай би било житейски нелогично. Посоченото
обстоятелство се потвърждава и от факта, че след удара водачът на товарния
автомобил „Ф.Д“ (свидетеля С.) се е опитал да потърси водача на другото МПС, за да
му „поиска сметка“, за което се свидетелства от водача на товарен автомобил „П.Б“ –
С.С.. Що се отнася до твърдението на С.С., че не е видял такова МПС, то съдът
намира, че различието в твърденията не представлява противоречие в показанията на
свидетелите, доколкото различието може да се обясни с различното положение на
водачите на автомобилите спрямо твърдяното МПС към момента на настъпване на
процесното ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че именно
противоправното поведение на водача на товарен автомобил „П.Б“ е в причинно-
следствена връзка с настъпването на процесното ПТП. Същият, движейки се зад
товарен автомобил „Ф.Д“ на зелен сигнал на светофара по бул. „Е.Х.Г“ в посока от
„О.М“ към НДК, поради неспазване на необходимата дистанция реализирал ПТП с
движещия се пред него товарен автомобил „Ф.Д“, който спрял рязко, за да избегне
ПТП с движещ се пред него друг автомобил, който също спрял рязко и завил надясно.
Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре
рязко. По делото е доказано, че водачът на товарен автомобил „Ф.Д“ е спрял поради
наличие на друг автомобил пред него, който предприел спиране. Водачът на
увреждащото МПС е бил на разстояние по-малко от безопасната дистанция (самият
водач сочи, че се е движил на около 2 метра зад МПС „Ф.Д“) и е управлявал
автомобила на дистанция, която не му е позволявала да избегне произшествието.
Освен това съдът намира, че скоростта на движение 40-50 км/ч на товарен автомобил
„П.Б“ е била несъобразена, след като водачът не е успял да предприеме своевременно
спиране и поради неспазване на необходимата дистанция е ударил товарен автомобил
3
„Ф.Д“ – нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП.
Посоченото се потвърждава и от изслушаното заключение на допуснатата по
делото съдебно-автотехническа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 21.02.2023 г., около 9:05 часа
в гр. София, лекотоварен автомобил „П.Б“, рег. № СВ....ТЕ се движи по бул. „Е.Х.Г“,
където водачът реализира ПТП с движещия се пред него и рязко намаляващ скоростта
заради друго спиращо МПС, лекотоварен автомобил „Ф.Д“, рег. № СА....РК. На
лекотоварен автомобил П.Б са причинени следните вреди: предна броня, предна
решетка, преден капак. Според заключението на вещото лице, така посочените вреди
се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.02.2023 г.
произшествие. Вещото лице е дало заключение и за стойността, необходима за
възстановяване на лекотоварен автомобил „П.Б“, изчислена по цени на официалния
представител, която е в размер на 4894,37 лева. Сочи, че водачът на автомобил „П.Б“ е
имал възможност да предотврати удара, ако е управлявал превозното средство със
скорост и дистанция, при които е имал възможност да спре в рамките на опасната
зона.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че не е налице втората предпоставка за
уважаване на иска с правно основание чл. 411 КЗ, а именно – установяване на виновно
противоправно поведение, което да е предизвикало процесното ПТП, от страна на
водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество.
Напротив, от събраните по делото доказателства се установява, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на товарен автомобил „П.Б“, който е застрахован по
имуществена застраховка „К.н.М“ при ищцовото дружество.
По изложените съображения предявеният от „З.К.У“ АД срещу „О-О.З“ АД се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има
ответното дружество. Същият претендира заплащането на разноски, както следва – 30
лева за депозит за призоваване на свидетел, 250 лева – депозит за изготвяне на САТЕ,
както и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те
са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Относно заплащане на правната помощ чл. 37 от
Закона препраща към Наредбата за заплащането на правната помощ. В редакцията на
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приложима към момента
на претендиране от страна на ответника на заплащането на юрисконсултско
възнаграждение, е предвидено, че за осъществяване на правна защита и съдействие по
дела с определен материален интерес, се присъжда възнаграждение в размер от 100 до
360 лева.
Съдът, като прецени фактическата и правната сложност на делото, както и
проявената от процесуалния представител на ответното дружество активност в
процеса, намира, че на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева.
С оглед отхвърляне на предявения иск изцяло на ответника се дължат
извършените разноски в пълен размер от 430 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.К.У“ АД, ЕИК: ... срещу ЗАД „О-З“ АД, ЕИК: ...
иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 4894,37 лева (четири хиляди осемстотин деветдесет и четири лева
и 37 стотинки) – изплатено от ищеца в полза на собственика на МПС „П.Б“, с рег. №
СВ....ТЕ застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К.н.М“ за вреди,
причинени на МПС „П.Б“, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
21.02.2023 г. в гр. София, на бул. „Е.Х.Г“ при движение в посока от „О.М“ към НДК.
ОСЪЖДА „З.К.У“ АД, ЕИК: ... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ЗАД
„О-З“ АД, ЕИК: ... сумата в размер на 430 лева – разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5