Решение по дело №234/2015 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2015 г.
Съдия: Деница Божидарова Петкова
Дело: 20153400500234
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

179

гр. Силистра, 10.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на десети ноември през 2015 година,

 

при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното въззивно гражданско дело № 234 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Образувано е по въззивна жалба на С.М.У. и К.П.У., чрез адв. Д.С. /надлежно упълномощена/, срещу решение № 300/09.07.2015 г., постановено по гр.дело №1373 по описа за 2014 г. на Районен съд – Силистра, с което са отхвърлени предявените срещу П.Р.П., А.К.Р., С.С.Р. и Р.Н.Р. искове по чл. 109 от Закона за собствеността /ЗС/ за осъждането им да преустановят действията, с които пречат на ищците да ползват 27 кв. м. от собствения им поземлен имот, находящ се в гр. Силистра, по ул. „Мъченик Емилиян Доростолски” №6, с идентификатор 66425.501.2507 по кадастралната карта на гр. Силистра, с площ от 500 кв. м., като посочената площ от 27 кв. м. се намира на границата със съседния имот с идентификатор 66425.501.2506, както и за осъждане на ответниците да премахнат за своя сметка изградената в частта от процесния имот паянтова постройка.

Наред с това са отхвърлени и останалите предявени от жалбоподателите искове, както следва:

-           исковете на С.М.У. срещу П.Р.П. и А.К.Р. за заплащане на обезщетение за неизползването на описаната част от имота за периода от 21.08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от 31. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 48. 42 лв. лихва;

-           исковете на С.М.У. срещу С.С.Р. и Р.Н.Р. за заплащане на обезщетение за неизползването на описаната част от имота за периода от 21. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от 31. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 48. 42 лв. лихва;

-           исковете на К.П.У. срещу П.Р.П. и А.К.Р. за заплащане на обезщетение за неизползването на описаната част от имота за периода от 21.08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от 31. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 48. 42 лв. лихва;

-           исковете на К.П.У. срещу С.С.Р. и Р.Н.Р. за заплащане на обезщетение за неизползването на описаната част от имота за периода от 21. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 450 лв., както и обезщетение за забава за периода от 31. 08. 2011 г. – 21. 08. 2014 г. в размер на 48. 42 лв. лихва;

В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Сочи се, че районният съд е разгледал непредявено възражение за допусната кадастрална грешка по смисъла на чл. 54, ал.2 ЗКИР. Наред с това се поддържа, че такъв спор между страните в настоящото производство е недопустим. За неправилен се сочи и извода на районния съд, че ответниците притежават правото на собственост върху процесните 27 кв.м. от имота, Наведени са твърдения, че разминаванията в площта на притежавания от въззивниците имот по документ за собственост и по скица се дължи не на грешка в кадастъра, а на неправилно измерване. По изложените съображения се иска въззивният съд да отмени обжалваното решение в цялост и да постанови друго такова, с което да уважи предявения иск, вкл. и обусловените такива. Нямат доказателствени искания, претендират разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор въззиваемите П.Р.П. и Р.Н.Р., чрез адв. Д. К. /надлежно упълномощен/, изразяват становище за неоснователността на въззивната жалба. Изрично посочват, че още в отговора по чл. 131 ГПК са направили възражение за допусната кадастрална грешка по смисъла на чл. 54,ал.2 ЗКИР, както и че същото е отразено и в проектодоклада по чл.146 ГПК, приет в съдебно заседание за окончателен без възражения.  Считат за правилен извода на районния съд, че жалбоподателите не са доказали, че са собственици на процесните 27 кв.м. от имота. Ето защо молят обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено като правилно. Нямат доказателствени искания, претендират разноските за настоящата инстанция, ведно със законната лихва от деня на извършването им до окончателното им изплащане.

Въззиваемите А.К.Р. и С.С.Р. не вземат становище по основателността на жалбата.

Окръжен съд - Силистра, след преценка на доказателствата по делото, доводите на страните и съобразно правомощията си, очертани в нормата на чл.269 ГПК и задължителните разяснения в т.1 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения двуседмичен срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от съответната страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима.

Решението е валидно и допустимо, не са допуснати нарушения на императивни материални норми. По същество е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК следва да бъде потвърдено по изложените в него мотиви. Независимо от това във връзка с оплакванията във въззивната жалба, следва да се добави следното:

Негаторният иск е иск за защита на вещното право на собственост от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота, с които се пречи, ограничава или смущава спокойното ползване на имота по неговото предназначение. Този иск дава вещно-правна защита срещу посегателства, които пречат на собственика да осъществява в пълен обем правомощието си да ползва собствения си имот. Уважаването на този иск предпоставя наличие на валидно възникнало право на собственост.

Възражението за наличие на грешка в кадастралния план е въведено още с отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, като в условията на евентуалност е направено и възражение за придобиване на процесната част от имота /която според  заключението на приетата съдебно-техническа и ценова експертиза е 20,70 кв.м./. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че в производството е допустимо разглеждането на основното възражение с оглед твърденията, наведени от ответниците за неприложена регулация и че именно те са собственици на спорната част от имота. Наличната непълнота или грешка в кадастралния план е от значение за преценката на действителните права на страните.

Районният съд е обсъдил всички данни за промените в статута на спорния имот по плановете на гр. Силистра и съответните им изменения от 1907 г., 1958 г., 1961 г., 1972  г., 2003 г. и от 2006 г. От съществено значение по настоящото дело са данните по плана от 1958 г., тъй като той е основата за последващи предвиждания на процесния имот. На практика оригиналният картон от плана, в който е отразена спорната част от имота, е унищожен. За да достигне до извода за неприложена регулация и  допусната кадастрална грешка в кадастралния и регулационния план, одобрен със заповед  №684/19.06.2003 г. на ИД на АК, както и в последващия такъв от 2004 г., районният съд правилно е кредитирал заключението на съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, взел е предвид и останалите гласни и писмени доказателства в тяхната съвкупност. Правилно районният съд е проследил предвижданията на предходните планове на гр. Силистра именно относно спорната част от имота. Твърдението на ищците, наведено едва във въззивната жалба, за погрешно измерване на собствения им имот, не е потвърждава от доказателствената съвкупност по делото и най-вече от техническата експертиза, съгласно която  при съпоставяне на двата кадастрални плана от 1961 г. и от 2003 г. се установява разминавания при заснемането на спорната част от имота.

С оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, следва да бъде добавено, че в първоинстанционното производство не са били налице предпоставките за разглеждане на евентуалното възражение на ответниците /за придобиване по давност на спорната част от имота/, тъй като районният съд е зачел основното такова /за наличие на кадастрална грешка/.

Предвид обстоятелството, че не е доказана първата положителна предпоставка за уважаване на иска по чл. 109 ЗС, а именно – ищците да са собственици на процесния имот, върху който е изградена временна постройка, правилно районният съд е отхвърлил същия. Неоснователността на главния иск обуславя и отхвърлянето на обусловените искове по чл. 59 и чл. 86 ЗЗД.

Предвид изложените съображения въззивната инстанция намира, че решението на Районен съд - Силистра е правилно и законосъобразно. Въззивната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Относно разноските:

 

При този изход на спора пред настоящата инстанция претенцията на въззиваемите П.Р.П. и Р.Н.Р. – ответници в първоинстанционното производство, за присъждане на разноски е основателна. На основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение, за което има доказателства, че е реално платено. Съдът намира искането за присъждане на законна лихва върху тези разноски, за неоснователно. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон, тъй като е уредена единствено от него и е основана на гражданско облигационно правоотношение, чиито фактически състав е трикомпонентен - неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски по повод участие в съдебното производство по повод този правен спор и съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските, въз основа на резултата от делото. Отговорността за съдебните разноски е обективна, тя не е отговорност за вреди, предвид обхвата й, изчерпващ се единствено с направените разноски. Тъй като става дума за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на паричното задължение. Изискуемостта на паричното задължение, предвид неговата безсрочност, настъпва с постановяването на влязъл в сила съдебен акт, но не поставя сама по себе си длъжника в забава. Необходимо е длъжникът да бъде поканен по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, за да възникне отговорността му за забава /в този смисъл   Решение № 45/18.05.2010 г. по т.д. №532/2009 г. на I т.о. на ВКС/.

 

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 300/09.07.2015 г., постановено по гр.дело №1373 по описа за 2014 г. на Районен съд – Силистра.

ОСЪЖДА С.М.У. и К.П.У., двамата с адрес: ***, да заплатят на П.Р.П., адрес: ***,  и Р.Н.Р., адрес: ***, сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при предпоставките на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от връчването.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.