№ 20895
гр. София, 12.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110103111 по описа за 2025 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗД „Б*“ АД
срещу О* която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр.
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 326,08 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
22.02.2020 г. в гр. Пловдив, поради попадане в необозначена и необезопасена неравност на
пътното платно – вдлъбнатина в паважната настилка.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като е направен
отвод за местна подсъдност на предявените искове.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора пред СРС е
направено в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК, а разгледано по същество е основателно като
съображенията за това са следните:
Съгласно правната норма на чл. 119, ал. 3 ГПК възражение за неподсъдност на делото
по чл. 108, ал. 2 ГПК може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор на
исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото
заседание.
По силата на чл. 105 ГПК искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянният адрес или седалището на ответника. Доколкото за ответника е приложима
разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК, съгласно която исковете срещу държавата и държавни
учреждения се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от
което произтича спорът. В случая правоотношението, от което произтича спорът, е
извъндоговорно. Касае се за непозволено увреждане, като ПТП, от което са произлезли
вредите, се твърди да е възникнало на територията на община Пловдив.
Действително в случая освен наличието на фактическият състав на непозволеното
увреждане, трябва да е налице и фактът на застрахователния договор и плащането по него,
но тук следва да се съобрази, че е налице особена хипотеза на суброгация без регресно
право, защото застрахователят не заплаща чуждо задължение, а свое такова. При това
положение той встъпва в правата на увредения срещу възложителя на работата – арг. чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД. Тоест в случая, доколкото се касае за
претенция основана на особена суброгация, то водещ е фактическият състав на деликта,
като именно на мястото, където е настъпило процесното ПТП, настъпват и противоправните
последици, изразяващи се в имуществени вреди.
Местната подсъдност се явява абсолютна процесуална предпоставка, което е свързано
със служебното правомощие на съда, дори при липса на отвод, какъвто обаче в случая е
1
направен с отговора на исковата молба, да взема отношение за наличието й съгласно чл. 119,
ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.65/07.08.2018 г. в сила от 7.08.2018 г./.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено и
делото да се изпрати по подсъдност на местно компетентния съд по настоящ адрес на
ответника, а именно Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3111/2025 г. по описа на Софийски районен
съд, 71-ви състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – гр. Пловдив.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2