Р Е Ш Е Н И Е
№ 260045
гр.Пловдив, 11.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми ноември, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 7122/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-001014 от 13.08.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** на Трето РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д.П.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за нарушение на чл.5,
ал.1, т.1 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с
описаните в АУАН и наказателното постановление действия жалбоподателят е
изразил правото си на гражданско неподчинение и мирно изразяване на
недоволството си, в който смисъл сочи практиката на Европейския съд по правата
на човека и предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Жалбоподателят се явява пред съда и поддържа своята жалба на изложените
основания, отново предлага наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща представител, в
Молба – становище посочва, че не са налице процесуални нарушения, които да
нарушават правото на защита на жалбоподателя, фактическата обстановка е
изяснена, в административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категорични и безспорни доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят административнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление
да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, и съдът
намери, че същата е подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст,
предвид следното:
По делото не се представени доказателства за връчване на препис от
наказателното постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. В
този смисъл следва да се посочи, че съдът изрично е изискал с разпореждането си
от 21.07.2020 г. от въззиваемата страна да представи доказателства в този
смисъл, но такива не са постъпили в съда до момента. Доколкото в тежест на
въззиваемата страна е да представи в цялост административната преписка,
включително и да представи доказателства за надлежното връчване на процесното
НП, същата не е изпълнила това свое задължение, поради което и съдът следва да
приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок по смисъла на
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.08.2020г., около 04:50 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището
на бул.„Шести септември“ и бул.„Цар
Борис III Обединител“,
свидетелят Г.З.Т. в качеството му на *** в
Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив бил изпратен от *** си на същото място
за осъществяване на служебните си задължения. При това, пристигайки на мястото,
неустановено по делото служител на МВР – непознат на свидетеля Т. връчил на
последния личната карта на жалбоподателя
Д.П.П. и да напише АУАН срещу същия за това, че като пешеходец
възпрепятства преминаването на другите участници в движението. Свидетелят Т.
съставил АУАН с бланков № 547239 от 07.08.2020г. срещу жалбоподателя П. за нарушение на л.5, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата. Въз основа
на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода
на съдебното следствие свидетел Г.З.Т.. Същият помни случая, като подробно
описва своите действия, както и процедурата по съставяне на АУАН. Съдът намира
показанията на свидетеля Т. за последователни логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което и
приема последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
твърдяното нарушение, както и процедурата по съставяне на акта.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия,
съгласно така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи, както и Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на
вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
Въпреки това съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което жалбоподателят Д.П.П. виновно е нарушил
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата.
В този смисъл, след приключване съдебното следствие, включително –
и след разпита на актосъставителя, не се установиха твърдените в АУАН и
наказателното постановление факти, а именно – че жалбоподателят П., като
пешеходец, с поведението си пречил и възпрепятствал преминаването на останалите
участници в движението. Следва да се посочи, че съгласно посоченото от
актосъставителя – същият не е възприел подобни действия от страна на
жалбоподател, единствено му била връчена неговата лична карта с указание да
състави АУАН. Същият свидетел не може да посочи и самоличността на лице, което
е установило подобни действия, за да бъде то призовано и разпитано по почин
насъда.
Ето защото твърдените в АУАН и наказателното постановление действия
на жалбоподателя не се установиха. Последното мотивира отмяна на наказателното
постановление като неправилно, без да бъде изследван въпроса какъв би бил
характера на действията на жалбоподателя П. (дали се касае за законосъобразна
форма на протест и т.н.), ако такива действия биха били установени в смисъла,
посочен в наказателното постановление, каквото обсъждане е безпредметно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 20-0438-001014 от 13.08.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност ***
на Трето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Д.П.П., ЕГН:**********, с адрес
***, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/, за
нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от Закона
за движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и
обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.