Решение по дело №1252/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 34
Дата: 20 януари 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Николай Иванов Кирков
Дело: 20192330201252
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 34/20.1.2020 г.                                 20.01.2020 г.                                        гр. Ямбол

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение,ІХ наказателен състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година:

                                            

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ КИРКОВ

 

Секретар В.Г.,

като разгледа докладваното от съдия Кирков

АНД № 1252/2020г. по описа на ЯРС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдебното производство е образувано по въззивна жалба на „Л. 2018“ ООД гр.Ямбол, ЕИК *** ,подадена чрез управителя  Д. Х. Д.  против наказателно постановление №440570-F462761/14.05.2019 издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, в ЦУ на НАП, с което на дружеството за нарушение на чл.13,ал.1 ,вр. чл.12,ал.1,т.4 от ДОПК, на основание чл.273 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

С жалбата се иска  размерът на имуществената санкция да бъде намелен до законовия минимум.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя  пледира за отмяна на  наказателното постановление ,като твърди  че неправилно е определен  адресата му, тъй като от описанието на  фактическата обстановка се установява ,че  нарушението е извършено от ФЛ  Д. Д., а не от ЮЛ.

          Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин  извършеното нарушение, а в процедурата по установяване на нарушението и налагане на наказанието не са допуснати нарушения, имащи характера на съществени такива и представляващи основание за отмяна на НП. Пледира НП да бъде потвърдено и присъдено юрисконсултско  възнаграждение.

 След цялостна преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 

На 09.12.2019г служители на  ТД на НАП Бургас извършили проверка в   пияно бар „Сохо“, находящо се  в гр.Ямбол , ул.“Б.“ № 13, стопанисвано от дружеството- жалбоподател.Същата започнала с контролна покупка  на 2бр. алкохолни  напитки и и 2бр. безалкохолни напитки , за които бил издаден фискален бон.След  легитимация контролните органи поискали да проверят  фактическата наличност на паричните средства във фискалното устройство като изискали разпечатване на дневния финансов отчет.Обяснено им било от бармана ,че тази операция  може да извърши  управителя на заведението.След уведомяването му той  отказал да предостави  исканата информация ,като се държал грубо с проверяващите и им казал  да напуснат  обекта.Това наложило  те да потърсят съдействие от  органите на МВР.След тяхната намеса служителите на ТД на НАП извършили данъчната проверка.

На 20.12.2019г. за извършено нарушение на чл.13,ал.1,вр. чл.12,ал.1,т.4 от ДОПК на дружеството  бил съставен  АУАН в присъствието на управителя му Д.Д. В последствие при идентично фактическо и и юридическо описание на  нарушението е  издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитания по делото свидетел, както и от приетите  писмени доказателства.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

 

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима, а по същество – частично основателна, поради следните съображения:  

От процесуална страна съдът счита, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно- наказателното производство по налагане на имуществена санкция на дружеството. АУАН  е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.  НП  съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

От материална страна от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че на посочената в АУАН и НП дата Д.Димитров като управител на  дружеството  жалбоподател не е представил  изисканите  документи на данъчните служители и е отказал достъпа им до фискалното устройство, респективно касовата наличност не е  могла да бъде проверена от тях. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК предвижда, че участниците в производствата са длъжни да оказват съдействие и да предоставят информация при условията и по реда на ДОПК на органа по приходите при изпълнение на неговите правомощия. Те на свой ред са изчерпателно изброени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, като в т. 5, т. 6 и т. 7 е предвидено, че органът по приходите при спазване на разпоредбите на кодекса проверява отчетността на контролираните обекти; проверява счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква и събира оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и други носители на информация с цел установяването на задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и нарушения на данъчното и осигурителното законодателство; изисква заверени копия на писмените документи и заверени разпечатки на данни от технически носители. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК страна в административния процес е всяко юридическо лице, срещу което е образувано административно производство по ДОПК.В този смисъл, за „Л. 2018 „ООД, чрез неговите представители и пълномощници, е съществувало задължение по смисъла на чл. 37, ал. 2 от ДОПК да представи всички данни, сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства, отнасящи се до неговите права и задължения, до фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в съответното производство, и да посочи всички лица, държавни или общински органи, при които се намират такива. В случая безспорно се установява, че тези законови норми не са били спазени, тъй като Д. не е предоставил за проверка дневния финансов отчет и не е допуснал данъчните служители да извършат проверка на фактическата наличност на паричните средства в ФУ.. В този смисъл съдът намира, че действително е било възпрепятствано упражняването на правомощията на контролните органи по чл. 12, ал. 1 от ДОПК.

Правилно е била определена и санкционната норма - чл. 273 от ДОПК, тъй като именно там е предвидена санкция за юридическо лице, което възпрепятства упражняването на правомощията на орган по приходите. В случая с наказателното постановление е била ангажирана отговорността на юридическото лице чрез налагане на "имуществена санкция" .Това по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Неправилно и необосновано обаче АНО е определил санкцията в максималния размер от 500 лв. без да се съобрази с фактите, че нарушението е извършено за първи път, че дружеството-жалбоподател не е било наказвано  за нарушения по ДОПК /не се представиха доказателства в противната насока/, както и ,че в последствие е била извършена данъчна проверка, при която не са констатирани нарушения. Тези обстоятелства обосновават налагане на наказание в законовия минимум, поради което съдът намери, че по отношение на размера на наложеното наказание НП е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и следва да се измени, като се намали размера на имуществената санкция от 500 на 250 лв.

С оглед изхода на делото  и съобразно разпоредбата  на чл.63,ал.3 от ЗАНН ,вр. чл.143 от АПК   искането на  процесуалния представител на  въззиваемата страна за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Поради липса на направено искане от  защитника  на  дружеството- жалбоподател  за присъждане на разноски съдът не  следва да се произнася.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ИЗМЕНЯ наказателно постановление №№440570-F462761/14.05.2019 издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас, в ЦУ на НАП, с което на „Л.2018“ ООД гр.Ямбол, ЕИК *** за нарушение на чл.13,ал.1 ,вр. чл.12,ал.1,т.4 от ДОПК, на основание чл.273 от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. КАТО  НАМАЛЯ размера на имуществената санкция от 500 лв. на 250 лв.

 

 

 Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: