№ 260033 / 30.9.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
г.М., 30.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–г.М., НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, Първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ
при участието на секретаря Гинка Митова и в присъствието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 1109 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
Районен съд -. г.М. е сезиран с жалба на Д.И.П. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно Постановление № 20 -. 0996 -. 002041 издадено на 01.07.2020г. от Н. Р. к. О. -. г. М., с което са му наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В бланкетна жалба наказаното лице оспорва санкциониращия административен акт като незаконосъобразен и моли същия да бъде отменен.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.П., редовно призован, се явява лично и чрез упълномощения си защитник адвокат А.А. xxx поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Пред съда навежда възражение за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразността на наказателното постановление.
Административно – наказващият орган Н. Р. к. О. -. г. М., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Районен съд -. г.М., при извършена служебна проверка по допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Събраните в хода на съдебното производство доказателства установяват следната фактическа обстановка:
На 25.03.2020г., около 18:35ч. в с.Мадан, Област М., по ул. ,,Гоцо Николов" се намирали полицейските служители И. И. и Б. Б., които спрели движещия се лек автомобил марка ,,Ф. Г.", с рег.№ XXXX , собственост на И. Г. Й. от г.Лом. При проверката било установено, че водачът на МПС -. то бил жалбоподателя Д.П., който управлявал същия без да е бил регистриран по надлежния ред, т.е. бил със служебно прекратена регистрация. По случая бил съставен АУАН № 2041, който бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от него без възражение. Въз основа на акта била образувана прокурорска преписка № 938/2020г., която приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство, обективирано в нарочно постановление от 03.06.2020г. В мотивите на своя отказващ акт прокурорът е приел, че в случая е налице належащо поведение на водача на МПС – то да го управлява, изразяващо се в необходимостта от закупуване на лекарства, поради което и е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК. По силата на изготвеното постановление за отказ да се образува досъдебно производство бил издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка принципно не се оспорва от жалбоподателя и съдът я прие за безспорно установена и подкрепяща се от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на санкциониращия акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
При извършена служебна проверка по законосъобразността на наказателното постановление съдът констатира, че същото е издадено при неправилно приложение на материалния закон и при наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Съдът напълно споделя оплакването на защитника на жалбоподателя, че е налице разминаване в датата на извършване на деянието, отразена в АУАН и НП. Видно от обстоятелствената част на съставения акт е, че като дата на нарушението е посочена 10.03.2020г., а в наказателното постановление е фиксирана датата 25.03.2020г. Безспорно е налице противоречие в съществен елемент от административното нарушение, какъвто несъмнено и датата на неговото извършване.
Наличието на подобно разминаване всякога съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на дееца коректно да узнае всички признаци от обективната страна на изпълнителното деяние. В разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН изрично е въведено законовото изискване за посочване на датата на извършване на административното нарушение и нейната липса или респективно нейното разминаване в двата акта обуславят накърняване на правото на дееца на защита.
На следващо мяясто следва да бъде възприета като правдива и фактическата обстановка, възприета и изложена от прокурора в постановлението му за отказ да образува досъдебно производство. Вследствие на извършената проверка по прокурорската преписка е било констатирано, че жалбоподателят е привел инцидентно автомобила в движение с цел вземане на лекарства. Ето защо би могло да се приеме, че е действал със съзнанието, че не извършва общественоопасно деяние, а и необходимостта от получаването на лекарства изключва подобна опасност. В случая би могло да се приеме освен маловажността на случая по чл.28 от ЗАНН, но и хипотезата на чл.11 от ЗАНН във вр. с чл.13, ал.1 от НК, а именно деянието да е било извършено в условията на крайна необходимост. Това е така, тъй като деецът е накърнил обществените отношения, тъй като му се е наложило да защити лични такива, като не е могъл да стори това по друг правомерен начин, освен чрез формалното извършане на административно нарушение.
Предвид изложените съображения съдът намира, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 20 -. 0996 -. 002041 издадено на 01.07.2020г. от от Н. Р. к. О. -. г. М., с която на Д.И.П. xxx, ЕГН: xxxxxxxxxx са наложени наказания глоба в размер на 200.00 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -. дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – г. М..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: