Р Е Ш Е Н И Е № 260003
гр. Варна, 17.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на пети
август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 612 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Настоящото
производство е образувано след отмяната на решение № 77/21.06.18г. по в.гр.д. №
225/18г. на ВАпС, извършена с решение № 190/03.12.19г. по гр.д. № 4386/18г. на
ВКС, ІІІ г.о., и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
настоящия съд.
Въззивното
производство има за предмет подадената от Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. въззивна
жалба против решение № 317/26.02.18г. по гр.д. № 787/17г. на ВОС, с което е бил
уважен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
като спрямо ищеца С.Я. са обявени за недействителни сключените от Я. Ат. Ж.
договори, оформени с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от
29.12.2014г. на Варненския нотариус № 192 Д. С., а именно: за безвъзмездно
учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение в полза на В.М.Ж., на
следните недвижими имоти: апартамент № 8
(осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж,
находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 95.55 кв. м,
представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, ведно със съответните ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на
третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул.
„Гларус“ № 24, със застроена площ 90.95 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 по КККР, ведно със
съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот; самостоятелен обект
/таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема,
а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна
сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със
застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 по КККР,
ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с вземания за
неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в експлоатация, за
довършителни работи и промяна на предназначението на продавания обект по
договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за увреждането, по исковете,
предявени от С.Я., против страните по посочените по-горе договори; и
ответниците са осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1498.37 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В жалбата се сочи, че
решението е неправилно, тъй като по делото не са били доказани от ищеца
правнорелевантните факти – че той е кредитор на прехвърлителката на имотите към
момента на разпореждането; че сделките го увреждат в това му качество и
знанието за увреждането. Оспорва се правния извод на съда, че моментът на възникването
на вземането за неустойка, съвпада с момента на нейното уговаряне. Поддържа се,
че вземането за неустойка възниква от момента на осъществяването на факта на
неизпълнение на задължението, обезпечено с неустоечната клауза. Поради това и
процесните по делото сделки не са сключени след възникване на вземането на
ищеца. Наред с горното се поддържа, че неправилно е възприетото от съда, че
всяко разпореждане с имущество на длъжника съставлява увреждане на неговите
кредитори. Сочи се, че по делото не е било доказано и знанието за увреждане.
Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения
иск, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В
предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С.
Я. чрез процесуалния му представител, с който същата е оспорена като
неоснователна. Изцяло се споделят правните изводи, мотивирали обжалвания
съдебен акт. Претендира се неговото потвърждаване и присъждане на сторените
разноски.
Имайки
предвид дадените задължителни указания в мотивите на решението на ВКС,
въззивният съд с определение № 220/04.05.20г. е указал на ищеца /въззиваем в
настоящото производство/, че е негова доказателствената тежест за доказване на
недействителността на увреждащите го сделки, оформени с нотариален акт № 176,
том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014г. на ВН № 192 – Д. С., и в
хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД същият следва да докаже общото намерение на
длъжника и третите лица за увреждането му. На ищеца е дадена възможност да
предприеме съответни процесуални действия за установяване на общото намерение
на длъжника и лицата, с които той е договарял, да го увредят в качеството му на
кредитор.
В
с.з. пред настоящата инстанция въззивниците чрез общия си процесуален
представител заявяват, че поддържат въззивната си жалба на основанията,
изложени в нея. Процесуалният представител заявява, че няма мандат от
доверителите си В.М.Ж. и М.Д.Ж. да изрази становище по твърдението на ищеца, че
по изпълнителното дело срещу Я.Ж. няма постъпили суми за погасяване на нейни
задължения, както и липсват имущества в нейния патримониум, към който да се
насочи изпълнението. Освен това те не са страни по това изпълнително
производство и нямат информация относно наличието или липсата на твърдяните от
ищеца факти. От името на въззивницата Я.Ж. процесуалният ѝ представител
заявява, че тя поддържа отговорите си дадени на въпросите, зададени ѝ по
реда на чл. 176 от ГПК в с.з. от 26.01.18г. пред първоинстанционния съд.
Въззиваемият
лично и чрез процесуалне представител поддържа становището си, изразено с
отговора на въззивната жалба.
За да се произнесе настоящият състав на
съда съобрази следното от фактическа и правна страна:
С подадената на 10.04.17г. искова молба от С.Я., насочена против
ответниците Я.Ж., В.Ж. и М.Ж. е отправено искане да се обявят за недействителни
по отношение на ищеца извършените от ответницата Я.Ж. сделки съответно по
учредяване на право на ползване в полза на М.Ж. /неин съпруг/ и за дарение в
полза на В.Ж. /техен син/ на описаните по-горе три самостоятелни обекта в
жилищна сграда на етап груб строеж в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24, оформени с
НА № 176/29.12.14г. на варненския нотариус Д. С., тъй като същите го увреждат в
качеството му на кредитор на Я.Ж.. Вземането си против Я.Ж. ищецът е обосновал
в исковата молба с твърдението, че тя му дължи заплащането на три неустойки в
общ размер от 27 000 евро, уговорени в сключения между тях на 09.12.14г.
за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с НА № 63/09.12.14г. на
варненския нотариус А. Г.. Поради това се счита, че разпоредителната сделка от
29.12.14г. Я.Ж. е сключила единствено, за да увреди кредитора си чрез
намаляване на имущественото си състояние. Такова увреждане е налице не само,
когато се намалява имуществото на длъжника, но и когато макар и длъжникът да не
обеднява, удовлетворяването на кредитора се затруднява. Твърди се още, че
ответниците безспорно са знаели, че увреждат ищеца, имайки предвид от една
страна роднинската връзки между тях, а от друга – безвъзмездния характер на
сделките. Твърдяло се е още, че съобразно момента, в който са сключени
атакуваните от ищеца разпоредителни сделки – на 29.12.14г., увреждащото
действие е осъществено след
възникване на вземането на ищеца, произтичащо от договора от 09.12.14г.
В отговора на исковата молба ответниците са оспорили качеството на кредитор
на ищеца на твърдяното от него основание поради нищожност на уговорените в
договора от 09.12.14г. клаузи за неустойки /на посочените конкретни основания/.
Освен това са поддържали, че сделките от 29.12.14г. не са имали за цел
увреждането на ищеца, тъй като ответниците са имали намерения да ги изповядат
много преди 09.12.14г., но по финансови причини това не е станало. Освен това е
поддържано, че вземането за неустойки на ищеца не е възникнало от момента на
договарянето им, а от момента на осъществяване на фактическия състав за
претендиране на неустойките. Поради това и евентуално вземане на ищеца е
възникнало след сключване на процесните сделки. Твърдяло се, че имущественото
състояние на Я.Ж. е достатъчно, за да изпълни поетите с договора от 09.12.14г.
задължения, поради което и няма увреждане за ищеца. Отрича се ответниците да са
знаели за евентуално увреждане на ищеца, както и процесните сделки да са били
предназначени за такова увреждане.
Ищецът допълнително е релевирал твърдението /молба от 05.10.17г./, че с
процесните сделки ответницата Ж. се е разпоредила с цялото си недвижимо
имущество и след разпореждането е останала без никакво недвижими имущество в
своя патримониум.
С молба от 12.10.17г. ответниците са релевирали твърдението, че
фактическата цел за сключването на атакуваните сделки е била да се подсигури
битието на В.Ж. при евентуална женитба, като имотът да не участва в семейната
му имуществена общност и същевременно чрез запазване на правото на ползване да
се ограничи възможността за разпореждане с имоти или обременяването им с
тежести, без съгласието на родителите Я. и М. Ж.
Чрез обясненията, дадени от ответницата Ж. по реда на чл. 176 от ГПК,
същата оспорва да не е разполагала с недвижими имоти след сключването на
договорите от 29.12.14г.; не оспорва, че към 29.12.14г. не е разполагала със
спестявания за завършване на сградата; оспорва да е нямала други доходи и не
оспорва, че не е получавала трудови възнаграждения /така в с.з. на 26.01.18г./.
Страните не спорят, а и видно от НА № 63/09.12.14г. на варненския нотариус
А. Г., че със същия е оформен договора за покупко-продажба, чрез който Я.А.Ж. е
продала на С.Я. самостоятелен обект с
идентификатор 10135.2575.1681.1.11 по КККР на гр. Варна, с предназначение
по документ за собственост: ТАВАН № 10 (дванадесет), находящ се на четвъртия
(тавански) етаж, на подпокривното ниво, в жилищна сграда № 1, изградена на етап
„груб строеж“, в гр. Варна, кв. „Виница“, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ
73.70 кв. м., ведно със съответните ид.
ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот. С
договора в т. 2.1, 2.2 и 2.3 страните са уговорили неустойки за неизпълнение на
задължения на продавача, съответно:
-
продавачът дължи неустойка в размер на 10 000 евро
на купувача ако не спази някой от следните срокове – за издаване на Акт обр. 15
за жилищната сграда, в която е разположен продавания обект - в срок до 1 година
от влизането в сила на решението по гр.д. № 2244/14г. на ВОС, но не по-късно от
01.07.16г. и за издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и
присъединяване към ел. снабдителната и канализационната мрежа - в срок до 1 година от влизането в сила на
решението по гр.д. № 2244/14г. на ВОС, но не по-късно от 31.12.16г.;
-
продавачът дължи неустойка в размер на 10 000 евро
на купувача, ако в срок до 01.07.16г. не изпълни напълно гореописаните в т. 2
довършителни работи за самостоятелния обект и за сградата;
-
продавачът дължи неустойка в размер на 7 000 евро на
купувача, ако в срок от 6 месеца след въвеждане на сградата в експлоатация не
промени предназначението на продавания обект от ТАВАН на АПАРТАМЕНТ.
Видно от НА № 176/29.12.14г. на варненския
нотариус Д. С., че Я.А.Ж. е учредила пожизнено и безвъзмездно право на ползване
на М.Д.Ж. /неин съпруг, видно от справките на л. 20 и л. 103/ и едновременно с
това е дарила на В.М.Ж. /син на първите двама – видно от справките на л. 19 и
л. 103/ собствените си имоти: апартамент № 8, със застроена площ 95.55 кв. м.,
представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 по КККР, апартамент №
7, със застроена площ 90.95 кв. м., представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 по ККК, и двата разположени
на третия етаж, както и самостоятелен обект /таван/ за склад № 12, със
застроена площ 51.10 кв. м., представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 по КККР,
разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в
подпокривното ниво - тавански етаж, всички обекти, построени в жилищна сграда
на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24.
Съобразно приетите по настоящото дело като доказателства съдебни актове,
постановени по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ, се установява, че ищецът С.Я.
и ответницата Я.Ж. са обвързани от формираната с актовете сила на пресъдено
нещо относно това, че Я.Ж. дължи в полза на С.Я. сумата от 10 000 евро,
представляваща договорна неустойка по т.2.1, както и сумата от 10 000
евро, представляваща договорна неустойка по т. 2.2, и двете, уговорени с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в НА № 63/09.12.14г. на нотариус Ал. Г., ведно със законната лихва
върху посочените суми, считано от 26.04.17г. до окончателното им изплащане –
така решение № 4532/12.11.18г. по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ с-в,
решение № 534/25.04.19г. по в.гр.д. № 179/19г. на ВОС, влезли в сила с
постановяването на определение № 306/14.04.20г.
по гр.д. № 4544/19г. на ВКС, ІІІ г.о., с което не е допуснато до касационно
обжалване въззивното решение.
В мотивите на съдебния акт на въззивния съд по посоченото в.гр.д. №
179/19г. на ВОС е било обсъдено и кога е влязло в сила решението по гр.д. №
2244/14г. на ВОС – с влизането в сила на определение № 295/04.05.16г. по
в.гр.д. № 132/16г., на ВАпС, с което е обявено за влязло в сила решението по
първоинстанционното гр.д. № 2244/14г. на ВОС, поради оттеглянето на въззивната
жалба. Видно от справката, издадено от СВ-Варна относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по партидата на Я.А.Ж., че на 21.07.16г. е
вписано съдебното решение № 2115/18.12.15г. по гр.д. № 2244/14г. на ВОС, влязло в сила на 19.05.16г.,, с което
се разваля на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД слючения между Я.Ж. и М. И. Б. договор
за покупко-продажба, обективиран в НА № 61, т. ХХХІІ, вх. рег. № 12673, дв. вх.
рег. № 12426/12.06.13г., с който Я.Ж. е продала на М. Б. ап. № 2 на ет. 1 с идентификатор
№ 10135.2575.1681.1.1 и ателие № 1, ет. 1 с идентификатор № 10135.2575.1681.1.8
в сграда № 1 в ПИ с идентификатор № 10135.2575.1681 на ул. „Гларус“, № 24 в гр.
Варна /л. 106/.
Поради горното в настоящото производство съдът следва да приеме, че ищецът
е кредитор на ответницата Ж. с вземанията си на посочените в цитираните съдебни
актове основания и в посочените техни размери. Освен това в настоящото
производство не могат да бъдат преразглеждани възраженията на ответницата за
нищожност на клаузите за неустойка, уговорени в договора за покупко-продажба,
сключен между тях и оформен с НА № 63/09.12.14г. на варненския нотариус
Александър Ганчев.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД, за обезпечение вземането на кредитора служи цялото
длъжниково имущество. Кредиторът разполага с възможност да избира от кое
имущество да се удовлетвори - с обезпеченото в негова полза имущество на
длъжника /ако е налице такова обезпечение/ или с друго налично такова, поради
което всяко действие на длъжника, намаляващо имуществото му /или създаващо
значително затруднение за удовлетворяване от това имущество/, е увреждащо
кредитора. Безвъзмездното разпореждане с недвижими имоти има за последица
намаляването на длъжниковото имущество, а поради това и увреждане на кредитора
по см. на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл и приетото в Решение № 201 от
31.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1036/2018 г., IV г. о., ГК, че увреждащо интереса на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника е всяко разпореждане, с което отделен имуществен обект
се изважда от патримониума на длъжника или се намалява неговата пазарна цена.
Без значение за наличието на увреждане е дали при разпореждането в патримониума
на длъжника постъпва друго имуществено благо (т. е. разпореждането е
възмездно), тъй като цялото имущество на длъжника служи за удовлетворение на
кредиторите и всеки от тях решава от цената на кой имуществен обект да се
удовлетвори. За кредитора има значение, колко бързо, лесно, сигурно и с
по-малко разходи се осребряват различните имуществени обекти в патримониума на
длъжника. Едва в изпълнителното производство длъжникът разполага с възможността
да предложи на основание чл. 443 ГПК изпълнението да бъде насочено върху друга
вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя
начини на изпълнение, като съдебният изпълнител, ако прецени, че предложеният
от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя,
насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане; но
освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени обекти, след
като той бъде удовлетворен.
Съобразно приетото от ВКС в отменителното му решение по настоящото дело, вземането
на кредитора Я. за неустойка не е възникнало към момента на
изповядване на НА № 63/09.12.14г. на варненския нотариус А. Г., а е формирано след завършване на фактическия състав,
даващ правото ищецът да претендира неустойка за забава – неизпълнение на падежа. Поради това в този случай приложение намира
визираната в чл. 135, ал. 3 от ЗЗД хипотеза, изискваща доказване и на
специалната предпоставка – общо намерение на длъжника и третото лице за
увреждане на кредитора, което следва да се установи от последния.
С разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД се санкционира
виновното намерение и извършеното действие е опорочено от осъществяването на
това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на длъжника, което
предхожда пораждането на вземането. Недобросъвестността не се предполага, освен
в хипотезата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД , когато третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника. Предназначението за увреждане трябва да
се докаже от ищеца. За доказването той разполага с всички доказателствени
средства, включително с обясненията на страните. Предметът на доказване по своето
естество е такъв, че съдът трябва да изгради своето убеждение върху цялостното
поведение на договарящите преди сключване сделката, която уврежда кредитора /така
в Решение № 345 от 30.05.1999 г. на ВКС по гр. д. № 36/99 г., II г. о./
При липса на преки доказателства относно предназначаването на сделката за
увреждане на кредитора, доказването може да бъде изведено въз основа на
поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до
несъмнен извод за наличието му.
От анализа на цитираните по-горе писмени доказателства
следва да се приеме, че ищецът е кредитор на ответницата Я.Ж. за вземанията си
за мораторни неустойки по т. 2.1 и т. 2.2., уговорени в сключения между тях
договор за покупко-продажба от 09.12.14г., възлизащи на общо 20 000 евро,
ведно със законната лихва от 26.04.17г., установени с влязлото в сила на
14.04.20г. решение по гр.д. № 10660/17г. на ВРС, ХХХІІІ. Вземанията на ищеца са
възникнали след изповядване на
атакуваните по настоящото дело сделки – при настъпване на падежа за изпълнение
на задълженията на Я.Ж. за издаване на Акт обр. 15 за жилищната сграда, в която
е разположен продавания обект (падежът е
настъпил на 01.07.16г., тъй като
решението по гр.д. № 2244/14г. на ВОС е влязло в сила на 19.05.16г.) и за
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация и присъединяване към ел.
снабдителната и канализационната мрежа (падежът е настъпил на 31.12.16г., тъй като решението по гр.д. № 2244/14г. на ВОС е влязло в
сила на 19.05.16г.); за изпълнение на описаните в т. 2 от нотариалния акт
довършителни работи в сградата и в продавания на ищеца самостоятелен обект (падежът е настъпил на 01.07.16г.).
С оглед посоченото по-горе относно понятието за увреждане по см. на чл. 135
от ЗЗД, следва да се приеме в настоящия случай, че с атакуваните от ищеца
сделки, сключени между ответниците на 29.12.14г., същият е бил увреден, тъй
като от патримониума на длъжника Ж. безвъзмездно са били отчуждени абсолютното
и ограниченото вещни права върху описаните три самостоятелни обекта. Това
обективно би затруднило удовлетворяването кредитора за признатите му от съда
парични вземания за мораторни неустойки.
За да се установи дали увреждащите от обективна страна разпоредителни
действия на Ж. от 29.12.14г. са били предназначени от нея и от нейния съпруг и
син да увредят кредитора, следва да се обсъдят и анализират и останалите
събрани по делото доказателства, очертавайки картината на техните
взаимоотношения в едни по-широки времеви граници и през призмата на осъществилите
се във връзка със строителството на цялата сграда факти.
Видно от приобщените документи чрез приетото по първоинстанционното дело
като доказателство ч.гр.д. № 2492/14г. на ВОС, че на 07.11.08г. с НА № 131 на
варненския нотариус П. П., съсобствениците на УПИ ХVІІ-208,, кв. 31, находящ се
в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24 - Я.А.Ж. и „РИКОМ“ АД, взаимно са си учредили и
разпределили по реда на чл. 183 от ЗУТ вещното право на строеж за обектите в
предстоящата за изграждане жилищна сграда в описание имот, както следва: на Ж.
– вещното право на строеж за ап. № 7, ап. № 8, ап. № 9, самостоятелен обект
/таван/ № 12; на „РИКОМ“ АД – вещното право на строеж за ателие № 1, ателие №
3, ап. № 2, ап. № 4, ап. № 5, ап. № 6, самостоятелен обект /таван/ № 10, самостоятелен
обект /таван/ № 11. С протоколно определение от 27.09.12г. по т.д. № 934/12г.
на ВОС е одобрена постигната между Я.Ж. и „РИКОМ“ АД спогодба, по силата на
която са развалени сключените между тях договор за прехвърлянето на 5 кв.м. ид.
ч. от поземления имот /с НА № 114/2007г. на нотариус П. П./ и за съучредявае на
право на строеж /с НА № 131/2008г. на нотариус П. П./.
От представените по първоинстанционното дело справка и копия на нотариални
актове /л. 105-157/ се установява, че преди развалянето на горните два договора
със спогодбата на 27.09.12г., „РИКОМ“ АД е продало: на 06.12.10г. –
самостоятелен обект /таван/ № 11 /НА № 43 на нотариус П. П./, на 28.12.10г. –
ап. № 4 /НА № 112 на нотариус П. П./, на 27.05.11г. – ателие № 3 /НА № 176 на
нотариус П. П./.
След развалянето на договорите Я.Ж. се е разпоредила чрез продажби със
следните самостоятелни обекти в сградата: на 02.10.12г. – ап. № 9 /НА № 173 на
нотариус Д. С., като плащането на цената
е осъществено по банковата сметка на М.Д.Ж./; на 09.11.12г. – ап. № 5 /НА №
46 на нотариус Д. С., като плащането на цената на обекта е станало на третото
лице „РИКОМ“ АД/, ап. № 6 /НА № 44 на нотариус Д. С., като плащането на цената
на обекта е станало на третото лице „РИКОМ“ АД/, на 11.06.13г. – ап. № 2 и
ателие № 1, продадени на М. Б. /НА № 178 на нотариус Д. С., като плащането на цената на обектите е
станало по банковата сметка на М.Ж./.
На 18.11.13г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, съчетаващ в себе си и договор за изработка, с който Я.Ж. се е
задължила да продаде на ищеца Я. самостоятелен обект /таван/ № 10/ за сумата от
42 000 евро, платима по следния начин: 13 000 евро – при подписване
на предварителния договор, 12 000 евро – до 15.12.13г., 10 000 евро –
до 15.01.14г., 5 000 евро – до 15.02.14г., 2 000 евро – след
получаване на Акт 16 и изпълнение на всички довършителни работи по апартамента.
Продавачът се задължил да прехвърли имота с нотариален акт в 1-седмичен срок от
снабдяването с Акт 15 /уговорено да стане до 15.02.14г./, но не по-късно от
30.03.14г. Освен това продавачът се е задължил да финансира строителните
работи, така че да бъдат извършени качествено и в срок, а строителят Б. М. Б.
/също страна по договора в качеството си на строител/ се задължил спрямо
купувача да извърши строителството по уговорения начин и степен на завършеност
/л.
7 -
л. 13 от ч.гр.д. № 2492/14г. на ВОС/. За плащането на
първата сума от 13 000 евро Ж. е издала разписка на 18.11.13г. /л. 15/, на
04.12.13г. е наредено по банков път от Я. плащането на сумата от 12 000
евро по банковата сметка на М.Ж. /л.
20-21/. На 14.01.14г. е наредено от Я. плащането по банков път на сумата от
6 500 евро отново по банковата
сметка на М.Ж.. В подписаната от Я.Ж. декларация /л. 14/ същата е
декларирала, че Я. е заплатил до момента 31 500 евро във връзка с договора
от 18.11.13г., а отделно е допълнено, че в нейно присъствие Я. е заплатил в
брой на Б. Б. сумата в размер евро /в този смисъл е и издадената от последния
квитанция към ПКО № 0003ог 01.02.14г./.
С молба от 21.10.14г. С.Я. е поискал от съда обезпечение на исковете, които
планира на предяви против Я.Ж., за осъждането ѝ да му заплати сумата от
38 500 евро поради извънсъдебно разваляне на сключения между тях
предварителен договор поради неизпълнение на задълженията от страна на
продавача, чрез налагане на възбрана върху собствените на Ж. имоти, изградени в
сградата на ул. „Гларус“, № 24 в гр. Варна, а именно: ап. № 7 и ап. № 8.
Обезпечението чрез поисканите обезпечителни мерки е допуснато с определение №
3055/22.10.14г. В определения от обезпечителния съд 1-месечен срок Я. е
представил доказателства за предявяването на обезпечения иск на 28.11.14г.
С молба от 09.12.14г. /датата на сключване на договора за покупко-продажба
между ищеца и Ж./ Я. е отправил искане обезпечителният съд да отмени
допуснатата обезпечителна мярка поради депозирана молба за отказ от иска по
гр.д. № 2793/14г. на ВОС /л. 58-59/. С определение № 3583/10.12.14г.
производството по гр.д. № 2793/14г. на ВОС е прекратено поради отказ от иска
/л. 60/. Допуснатото обезпечение чрез налагане на възбрани върху ап. № 7 и ап.
№ 8 е отменено с определение от 30.12.14г. на осн. чл. 402 от ГПК /л. 61-62/.
От горното следва от една страна, че М.Ж. е бил изцяло информиран относно
предприеманите от съпругата му Я.Ж. правни действия по сключването на
разпоредителни сделки с имотите от построената на етап груб строеж сграда,
получавайки и покупните цени за част от тях – така за ап. № 9, ап. № 2, ателие
№ 1 и самостоятелен обект /таван/ № 10. От друга страна следва, че към
29.12.14г. Я.Ж. е притежавала като собственост единствено ап. № 7, ап. № 8 и
самостоятелен обект /таван/ № 12, с които се е разпоредила с процесната
сделка, тъй като ателие № 1 и ап. № 2 са били върнати в нейния патримониум
едва с влизането в сила на решението по гр.д. № № 2244/14г. на ВОС - на
19.05.16г.
Според показанията, дадени от св. С. Я. (приятелка на семейството на
ответниците, поради което показанията ѝ съдът преценява с оглед нейната
евентуална заинтересованост в тяхна полза) ответниците са планирали сключването
на процесния договор доста по-рано. И това е било така, защото баба Я. /бабата
на Я.Ж./ е искала част от имотите в сградата да бъдат на нейния правнук. Поради
това още през лятото на 2014г. ответниците са се снабдили с документите и
данъчните оценки за прехвърляне на имотите. Причините за забавянето на сделката
не са известни на свидетелката, но знае, че „хванали срока“ преди да изтече
валидността на скиците и данъчната оценка. Идеята била, когато В. стане на 18
години да живее в единия от трите имота, а от наема от другите да се издържа
като студент. Запазването на правото на ползване е било продиктувано от това,
че В. все пак е тийнейджър и за да бъде препятстван свободно да се разпорежда с
имотите. Свидетелката знае за сключения договор между Я. и С., както и
задължението на Б. като изпълнител на строежа. Парите били плащани директно на
Б., за когото Я. се е надявала, че ще изпълни строежа. Това нейно очакване
според свидетелката било налично и към края на 2014г. Свидетелката споделя, че
за договорките, договорите и поемането на ангажименти, е знаел и М., който е
ходел на събранията на кооперацията. Освен това самата свидетелка е подпомагала
Я., тъй като заедно са отишли при адвокат М. В., за да изяснят същността на
направеното от С. предложение на Я. - да продаде на ниска цена един от имотите
си на украинска фирма, която да довърши строителството на сградата. По-късно
свидетелката се е запознала и с тристранния договор между Я., Я. и Б., както и
с това, че всички пари са били платени на Б., както и с договора, съдържащ
неустойки в полза на Я.. След прочитането на нотариалния акт с договора между
ищеца и ответницата, свидетелката е обяснила на Я., че тя не би подписала такъв
неизгоден договор. Тогава Я. отговорила, че не знае какво става, че при
подписването на договора с ищеца много са бързали, че въпросната адв. В. се е
обадила, че нещата трябва много бързо да станат. Същото свидетелката научила и
от М.. Последният познавал С., но същото не може да каже за В., защото той бил
още малък. Свидетелката предполага, че най-вероятно към началото на делото за
възстановяване на апартаментите срещу Б., Я. вече е знаела, че Б. няма да
завърши строежа. Според свидетелката Я. не се е била притеснила, че някой може
да я съди при незавършване на сградата, тъй като тя изобщо не била чела
нотариалния акт – това станало, когато С. е казал, че ще я съди. Свидетелката
сочи, че Я. никога не е имала знания, опит и средства да строи сграда – нито
през 2014г., нито преди това, нито след това, Я. не е имала ресурса, знанията
или възможността да поема такива ангажименти.
Свидетелката С. /чиито показания съдът също преценява с оглед евентуалната
ѝ заинтересованост в полза на ответниците, тъй като е тяхна кръстница/
сочи, че знае за прехвърлянето на имотите на името на В., както и това, че баба
Я. е прехвърлила този парцел с идеята да се направи жилище за правнучето В. И
тъй като той бил малък, имотите се прехвърлили с право на ползване на М..
Свидетелката не знае Я. да е имала задължение да строи. Боян не си е свършил
работата, за която са се уговорили. За свидетелката много отдавна станало ясно,
че Б. няма да довърши строежа, но на ответниците им станало ясно чак в края на
2014г. Сочи, че не може да каже кога точно за Я. е станало ясно, че Б. няма да
изпълни задълженията си, но това проличало, когато Б. започнал да не идва на
строежа, а само да обещава. Мисли все пак, че това било преди сделката с В.. Я.
обаче не се опасявала от това С. да не предприеме нещо срещу нея – тревожела се
е при търсенето на строител. Свидетелката предполага, че ответниците се познават
с ищеца Я.. Не знае дали Я. е разполагала с възможности да завърши сградата.
Показанията на разпитаната като свидетел адв. М. В. съдът също преценява с
оглед нейна заинтересованост в качеството ѝ на доверител, консултирал
ответницата Ж. по дела и във връзка с договорите ѝ. Същата сочи, че е
била адвокат на Я. по гр.д. № 2244/14г. на ВОС. Преди това е защитавала Ж. и по
дело за развалянето на договорите за правото на строеж срещу „РИКОМ“ АД. Във
връзка с възникнали проблеми между Я., строителя на сградата и ответницата,
свидетелката се е срещнала с тях през м. октомври, ноември 2014г. Във връзка с
предприети действия от Я. била вписана възбрана върху нейните имоти. Тогава се
провели преговори /ищецът бил представляван от адв. П./ и се постигнало
споразумение, че ще се оттегли искането за обезпечение и Я. ще му прехвърли
имота с нотариален акт. Тогава свидетелката заедно с адв. П. уточнили
неустойките, които ще бъдат наложени на Я. ако сградата не бъде изградена.
Конфликтът между Я. и строителя от една страна и между Я. и останалите
собственици на обекти в сградата се появил, защото двата апартамента, които са
останали на Я. /след развалянето на договора с „РИКОМ“ АД и продажбата на 2 апартамента
след това/, цената им не стигала да бъде довършена сградата. След като било
уточнено кой каква сума трябва да заплати от собствениците, Я. казала, че тя
пари няма. Тогава те са ѝ предложили да продаде един от трите апартамента
/единият от процесните, прехвърлени на В./. Първоначално Я. се съгласила, но
после си направила някакви нови сметки. Свидетелката в тази връзка описва
ответницата като малко нестабилна, много притеснителна и не може да взема
решения самостоятелно – винаги се опира на сина си и на мъжа си и винаги с тях
ходи. Същата няма самочувствие. Синът ѝ винаги е присъствал на срещите,
даже, когато не е бил още собственик. Я. никога сама не е вземала решения –
решенията са вземани общо от нея, сина ѝ и съпруга ѝ. Свидетелката
споделя, че докато е вървяло гр.д. № 2244/14г. за разваляне на договора между М.
Б. и Я.Ж., тя лично не е вярвала, че Б. Б. ще построи, макар, че на него са му
били давани всичките пари, за да довърши сградата. Производството по гр.д. №
2244/14г. на ВОС дори е било спряно за постигане на споразумение. Счита, че Я.
не е мислила никога, че ще ощети някой, когато прехвърли апартаментите на сина
си, защото имало споразумение, че ако Я. не може със свои сили и средства да
довърши сградата – двата апартамента, които са били на името на М. Б., ще бъдат
взети за довършване на сградата. Свидетелката признава, че тя е изготвила
нотариалния акт за процесните сделки, но го е направила по искане на Я.Ж., като
не е изследвала мотивите за това разпореждане. Я. е посетила офиса на
адвокатката сама.
Видно от изпратеното от ТД на НАП-Варна писмо, че към 04.12.17г. по данни в
информационния масив на агенцията, Я.Ж. няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2014г.-2016г.
Видно от издаденото на 17.07.20г. от ЧСИ Ст. Д., рег. № 718 на КЧСИ
удостоверение, че в нейната кантора е образувано изп.д. № 20177180400252 въз
основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5622/17г. на ВРС, с който Я.Ж.
е осъдена да заплати на С.Я. сумата от 20 000 евро договорни неустойки по
т. 2.1 и т. 2.2, уговорени в НА № 63/09.12.14г. на нотариус Ал. Г., ведно със
законната лихва от 26.04.17г. до окончателното изплащане, както и сумата от
782.33 лв. – ДТ и 1 500 лв. – адвокатски хонорар. По делото няма постъпили
плащания от длъжника, както и събрани суми от длъжника. Единственото
секвестируемо имущество е ½ ид.ч. от апартамент в гр. Варна, ул.
„Гларус“, № 27, което на няколко поредни продани не е реализирано.
Съдът намира, че показанията на свидетелката Я. не кореспондират с
изисканите от нотариус Д. С. документи във връзка с изявлението ѝ, че
ответниците са планирали сделката отдавна и още през лятото на 2014г. са се
снабдили с необходимите документи. Видно от използваните документи при
изповядването на процесните договори, че удостоверението за данъчната оценка на
имотите е издадена на 18.12.14г. по искане от 16.12.14г. и важи до 31.12.14г.
/л. 71-72 от въззивното дело/, а схемите на самостоятелните обекти са издадени
на 19.12.14г. /л. 79-81 от настоящото дело/. Освен това видно от отразеното в
писмените доказателства по делото, че В.Ж. не е бил толкова малък към м.
12.14г., тъй като същият е бил на 17 години и 9 месеца /3 месеца преди навършването
на пълнолетие/.
Установи се от свидетелските показания, че не само М.Ж. е бил информиран за
всички сделки на своята съпруга, както и за наличието на напрежение между
собственици на отделни обекти в сградата предвид нейното незавършване /самият
той е участвал на провежданите събрания на кооператорите/, но и синът на
ответницата Я. също е бил наясно с всички тези отношения и конфликти. В тази
връзка св. В. сочи, че синът на Я. винаги е присъствал на
срещите, даже, когато не е бил още собственик.
Наред с горното, във връзка с подписването на процесния договор на
09.12.14г. адв. В. се е обадила на Я. и съобщила, че нещата трябва много бързо
да станат (св. Я.), като преди това са били уточнени между адв. П. и адв. В.
клаузите за неустойките на Я.Ж. (така св. В.) във връзка с неизпълнение на
задълженията за довършване на строителството на сградата и на обекта на ищеца.
Подписването на договора от 09.12.14г. между ищеца и ответницата е резултат на
постигнатото споразумение същият да се откаже от иска си за връщане на
платената част от покупната цена за таван № 10 срещу прехвърлянето на
собствеността с окончателен договор, съпроводено с искане за отмяна на
обезпечителните мерки чрез наложените възбрани върху два от трите имота на
ответницата.
От свидетелските показания следва да се приеме, че Я. никога не е имала
знания, опит и средства да строи сграда – нито през 2014г., нито преди това,
нито след това, Я. не е имала ресурса, знанията или възможността да поема
такива ангажименти /св. Я./, както и че Я. никога сама не е вземала решения –
решенията са вземани общо от нея, сина ѝ и съпруга ѝ /св. В./.
Освен това свидетелите сочат, че най-вероятно към началото на делото за
възстановяване на апартаментите срещу Б. /гр.д. № 2244/14г. на ВОС/, Я. вече е
знаела, че Б. няма да завърши строежа /така св. Я./; че на ответниците им
станало ясно чак в края на 2014г., че Б. няма да довърши строежа и това е било
преди сделката с В. /така св. С./
Всичко това за съда, макар и чрез множество косвени доказателства,
обосновава еднозначния извод, че ответниците са сключили сделките на 29.12.14г.
с намерението да се увреди ищеца в качеството му на кредитор по договора от
09.12.14г. (чието вземане за мораторна неустойка е било ясно очертано в
договора, но възникнало след настъпването на падежа на задълженията на
продавача) – ответницата, нейният съпруг и почти пълнолетния към м. 12.14г.
син, са познавали всички въпроси, свързани с изграждането на сградата в мястото
на Я.Ж. и трудностите във връзка със строителството – развален договор с първия
строител през 2012г. (при което за ликвидиране на отношенията Я.Ж. е продала
част от имотите и част от продажните цени са платени на бившия съконтрагент, а
част – по банкова сметка *** М.Ж.), сключен договор с втория строител Б. Б.,
който е получавал всички плащания от собственици на имоти за довършване на
сградата и обектите в нея; сключен предварителен договор в края на 2013г. между
ищеца и ответницата, съчетан с договор за изработка от страна Б. Б. (по който Ж.
е получила лично или чрез съпруга си част от уговорената цена); наложени в края
на м. 10.14г. по искане на ищеца възбрани върху два от трите единствени имота в
патримониума на ответницата, което довело до преговори между техните
представители и сключването на договора на 09.12.14г. С този договор Я.Ж. е
поела задължения, които обективно и субективно не е била в състояние да изпълни
– нито е имала финансовия ресурс, нито организационен опит, нито решителност,
нито познания, нито умения да довърши сградата и обекта на ищеца в уговорените
срокове и до описаната степен на завършеност. Същевременно за Я. и за двамата
ответници /така според показанията на свидетелите/ е било ясно в края на
2014г., че Боян Безус няма да си изпълни договорните задължения по
строителството. Същевременно Я.Ж. е споделяла, че няма пари за довършване на
сградата, а от доказателствата по делото се установи, че същата не е имала
декларирани доходи от трудови или извънтрудови правоотношения, както и друго
секвестируемо имущество. Поради това и 1 седмица след подписването на договора
на 09.12.14г. са подадени от ответницата документи за снабдяване с данъчна
оценка на единствените притежавани от нея имоти, както и за схеми на същите
(при подадена още на 09.12.14г. молба от Я. за отмяна на възбраните върху два
от трите имота) и на 29.12.14г. Я.Ж. се е разпоредила безвъзмездно в полза на
съпруга и единственото си дете с единствените си притежавани към момента три
недвижими имота. Я. никога сама не е вземала решения, а решенията са вземани
общо от нея, сина ѝ и съпруга ѝ /така свидетелските показания/,
поради което и съдът приема, че в случая е налице хипотезата на чл. 135, ал. 3
от ЗЗД и предявените искове са основателни.
Първоинстанционното решение, произнесено при правна квалификация по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД следва да се отмени като неправилно /тъй като е постановено
при изследване на същата фактическа обстановка и при наведените от страните
твърдения и възражения/ и вместо него да се постанови такова, с което исковете
да бъдат уважени, но на осн. чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
Въз основа на отправеното от ищеца /въззиваем в настоящото производство/
искане, ответниците следва да бъдат осъдени да му заплатят направените
разноски: за първоинстанционното дело – сумата от 1498.37лв., представляваща
заплатена ДТ; за първото въззивно производство – сумата от 2 000 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение и за касационното
производство – сумата в размер на 2 500 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. За настоящото разглеждане на делото страната не е
отправила искане за присъждане на разноски поради липсата на извършени
такива.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 317/26.02.18г. по гр.д. № 787/17г. на ВОС, с което са обявени за относително
недействителни спрямо С.Я. сключените от Я.А.Ж. договори, а именно: безвъзмездно
учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение на В.М.Ж., двата с
нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на
Варненския нотариус № 192 Д. С., на следните недвижими имоти,
а именно: апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на
етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24, със застроена площ 95.55 (деветдесет и пет цяло и петдесет и пет
стотни) кв. м, представляващ самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет,
хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, пет) по КККР, одобрени със Заповед
№ РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение,
при съседни обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.6, под обекта -
10135.2575.1681.1.2, над обекта - 10135.2575.1681.1.11 и 10135.2575.1681.1.10,
ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в
жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24, със застроена площ 90.95 (деветдесет цяло и деветдесет и пет стотни)
кв. м, представляващ СОС №
10135.2575.1681.1.6 (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и
петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, шест)
по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа -
10135.2575.1681.1.5 и 10135.2575.1681.1.7, под обекта - 10135.2575.1681.1.3,
над обекта - 10135.2575.1681.1.11, ведно със съответните ид. ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект
/таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема, а по
документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда
на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 51.10 (петдесет и едно цяло и десет стотни) кв.
м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 (десет хиляди и сто и тридесет и
пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и
едно, едно, дванадесет) по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни
обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.10 и 10135.2575.1681.1.11, под обекта -
10135.2575.1681.1.7, над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч. от общите
части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го
увреждат като кредитор с вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за
въвеждане в експлоатация, за довършителни работи и промяна на предназначението
на продавания обект по договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за
увреждането, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по исковете, предявени от С.Я., гражданин на република Казахстан,
роден на *** г. в Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“ № N07517190, издаден на 06.06.2011 год. от
Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с постоянен адрес:***,
действащ чрез пълномощника П.К.П., адвокат с адрес: ***, офис 1, тел.: 0888
515458, факс: 052/ 609527 срещу Я.А.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, В.М.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** и срещу М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ж. к. „Чайка“ бл. 52, вх. В, ет. 3, ап. 22; и Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. с. ЕГН, с. а. Са осъдени да заплатят на С.Я., с. а. сумата 1498.37 лв. (хиляда и
четиристотин и деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки),
представляваща сторените разноски за платена държавна такса, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА за относително
недействителни спрямо С.Я. сключените от Я.А.Ж. договори, а именно:
безвъзмездно учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение на В.М.Ж.,
двата с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г.
на Варненския нотариус № 192 Д. С., на следните недвижими имоти, а именно:
апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб
строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24, със застроена площ 95.55
(деветдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни) кв. м, представляващ
самостоятелен обект № 10135.2575.1681.1.5 (десет хиляди и сто и тридесет и пет,
две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и
едно, едно, пет) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на
ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение, при съседни обекти: на етажа -
10135.2575.1681.1.6, под обекта - 10135.2575.1681.1.2, над обекта -
10135.2575.1681.1.11 и 10135.2575.1681.1.10, ведно със съответните ид. ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот;
апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб
строеж, находяща се в гр. Варна, ул. „Гларус“, № 24, със застроена площ 90.95
(деветдесет цяло и деветдесет и пет стотни) кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.6 (десет хиляди и сто и
тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и
осемдесет и едно, едно, шест) по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни
обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.5 и 10135.2575.1681.1.7, под обекта -
10135.2575.1681.1.3, над обекта - 10135.2575.1681.1.11, ведно със съответните
ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления
имот; самостоятелен обект /таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на
четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво -
тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна,
ул. „Гларус“ № 24, със застроена площ 51.10 (петдесет и едно цяло и десет
стотни) кв. м, представляващ СОС № 10135.2575.1681.1.12 (десет хиляди и сто и
тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и
осемдесет и едно, едно, дванадесет) по КККР, одобрени със същата заповед, при
съседни обекти: на етажа - 10135.2575.1681.1.10 и 10135.2575.1681.1.11, под
обекта - 10135.2575.1681.1.7, над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с
вземания за мораторни неустойки, уговорени в т. 2.1 и т. 2.2 по договор от
09.12.2014г., оформен с НА № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело № 591 от 2014г. на
нотариус Ал. Ганчев, рег. № 194 на НК, сключен с Я.А.Ж., и същите са били
предназначени от длъжницата и лицата, с които е договаряла, да го увредят, на
основание чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, по исковете, предявени от С.Я., гражданин
на Република Казахстан, роден на *** г. в Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р“
№ N07517190, издаден на 06.06.2011 год. от Министерството на правосъдието на
Република Казахстан, с постоянен адрес:***, срещу Я.А.Ж., ЕГН **********, с
адрес: ***, В.М.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** и срещу М.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ж. к. „Чайка“ бл. 52, вх. В, ет. 3, ап. 22.
ОСЪЖДА
Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. с. ЕГН, с. а. да заплатят на С.Я., с. а. сумата от 1498.37 лв. (хиляда и четиристотин и
деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща
сторените разноски за първата съдебна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 2 000 (две хиляди) лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 225/18г. на
ВАпС и сумата в размер на 2 500
(две хиляди и петстотин) лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение пред ВКС по гр.д. № 4386/18г., ІІІ г.о., на осн. чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на
касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: