Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Русе, 10.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Галина Кунчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 700 по описа за 2023
г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост ЗДС), вр. чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано
е по жалба от Е.Б.К. ***,
срещу решение
№ 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла от км 0+500 до км 76+040", в участъци от км 40+071 до км 49+497, от
км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до
км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км 76+040, на територията
на област Русе, постановено от Министерски съвет на Република България, само в частта
му, в която е определено парично обезщетение за отчужден имот, собственост на лицето, а именно: поземлен имот с идентификатор 57368.19.521, находящ се в с. Полско Косово, община Бяла, обл. Русе
и представляващ нива с площ 8.225 дка, изцяло отчужден, и е определено обезщетение в размер на 7 985 лева (допълнително уточнение от 24.11.2023 г.). В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на частично оспорения административен акт.
Жалбоподателят счита, че обезщетението е занижено и несъобразено с нормативните
изисквания за определянето му. Определената оценка в решението на МС на Р
България не представлявала равностойно парично обезщетение за отчуждения имот.
Претенцията е за изменение на решението на МС в оспорената част, досежно
размера на обезщетението. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът
по жалбата - Министерският съвет на Република България, в становище до съда чрез юрк. Т. с вх. № 5447/2023 г., оспорва жалбата като
неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - в писмена молба, чрез юрк. Белева вх. № 5463/2023 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата
и излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище чрез юрк. Славчева с вх. № 5445/2023 г. по описа на съда, оспорва жалбата
и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, не представя
становище по спора.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Предмет
на съдебен контрол е решение
на Министерски съвет на Република България № 744/20.10.2023 г. за отчуждаване
на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново", участъци
"Русе-Бяла" и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040", в
участъци от км 40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до
км 59+657 от км 69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от
км 74+741 до км 76+040, на територията на област Русе, постановено от Министерски
съвет на Р България, в частта, досежно определеното с това решение парично
обезщетение за отчужден имот, собственост на оспорващия, а именно: Поземлен
имот с идентификатор 57368.19.521, находящ се в с. Полско Косово, община
Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 8.225 дка, изцяло отчужден, и е определено обезщетение в размер на 7 985 лева
Посоченият
земеделски имот е собственост Е.К.,
видно от приложения по преписката нотариален акт, вписан под № 136, том 4, вх. рег. № 2875 от 29.04.2014 г. на СВ при БРС и скица на ПИ, издадена
от СГКК-гр. Русе.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти -
частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се
извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на
регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Според
§ 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон,
както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални
обекти с решение на Министерския съвет.
С
решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. обект
"Автомагистрала "Русе - Велико Търново" е обявен за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията /приложено по преписката/. След като
обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен
да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният
административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване
е регламентиран със ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието
на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и
размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с
което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.
Съдът
не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени
процедурните изисквания за вземането му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл.
34б, ал. 2 от ЗДС. В съответствие на чл. 33, ал. 1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП -
парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110/10.10.2022 г., изменена със заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г.,
двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.
По
приложението на материалния закон:
Отчуждаването
на имота, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с
изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС - за държавна нужда, която не може да бъде
задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за
изграждане на национален обект - одобрен парцеларен план (ПУП-ПП).
За
отчуждените имоти или части от имоти законът дава възможност като два
алтернативни варианта по които или да се предостави като равностойно
обезщетение имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от
горските територии - държавна собственост или да се определи равностойно
парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС. В случая, в съответствие с
предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел
втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти
жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение. Изборът е направен в
границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната
процедура и е законосъобразен.
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти - собственост на физически или
юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на
държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след
предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за
имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението,
което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който
предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила
разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните
цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания -
чл. 32, ал. 2 от ЗДС.
В
§ 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието
"равностойно парично обезщетение" - това е цената на отчуждавания
имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2
от ДР на ЗДС, "пазарни цени" са "осреднените цени от всички
сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека -
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и
частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други
възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по
които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди
датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по
местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на
възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са
вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид
последните вписани 20 сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко
от две относими сделки.
Целта
на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване
за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите
бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при
свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да
било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с
оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай,
"имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са
разположени в едно и също землище в земеделските територии.
В
хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна
инфраструктура" за имота - предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски
доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение
на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен
план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски
консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574 от
02.12.2022 г. От изготвената в хода на административното производство експертна
оценка (приложена по делото),
въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение,
е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 02.12.2021
г. до 02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище, определя
размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред като цената
на декар за ниви, находящи се в землището на село Полско Косово е от 970.81
лева. На тази база, за отчуждения процесен имот, отнасящ се за землището на с. Полско
Косово, обл. Русе, е определено обезщетение в размер на 7 985 лева.
В
хода на съдебното производство за изясняване на обстоятелствата по делото е
приета съдебно-оценителна експертиза. Според заключението й, стойността на
земята, т.е. пазарната цена за 1 дка земеделска земя - нива в землището на с.
Полско Косово, обл. Русе е 970.81 лева (Деветстотин и седемдесет лева 81 ст.).
Заключението
съдът възприема като компетентно изготвено и съобразено с изискванията на
закона. Вещото лице, по предоставените данни от СВ-гр. Бяла, е изследвало
сделките със земеделски земи - ниви в землището на с. Полско Косово за
относимия период 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г. Ползвало е пазарни аналози по
три нот. акта, посочени под № 3, № 6 и № 18 в заключението, които сделки са
ползваните като пазарни аналози и при оценяването в хода на административното
производство. Останалите сделки, които са във визирания период и за които са
приложени нот. актове, не са взети предвид от вещото лице, тъй като някои от
тях се отнасят за сделки с идеални части от имоти, други са с вписана обща
продажна цена за различни по начин на трайно ползване имоти или в различни
землища, а акт под № 15 е за сделка между два физически лица. Съдът намира, че
коментираните сделки не следва да се съобразяват като пазарни аналози, тъй като
те не отговарят на изискванията за вида и характеристиките на сделките по § 1а,
т. 2 от ДР на ЗДС. Изготвеното от вещото лице заключение потвърждава оценката
на административния орган относно стойността на земеделска земя.
Въз
основа на установената пазарната цена за 1 дка земеделска земя - нива в
землището на с. Полско Косово, обл. Русе - 970.81 лева, експертизата е определила
размера на обезщетението за отчуждения
имот
- площ 8.225 дка от собствения на оспорващия
земеделски имот с идентификатор 57368.19.521, находящ се в с. Полско Косово, посочен в
Приложение към т. 1 на Решение № 744/20.10.2023 г. на МС на РБ, на 7985 лева. Определеното парично обезщетение за
този имот в оспореното решение на МС е в пълно съответствие с определената от
вещото лице пазарна оценка и е равностойно по смисъла на ЗДС. Решение на МС в
оспорената част е законосъобразно.
Искането на жалбоподателя за повторна оценка за
периода 20.10.2022-20.10.2023 г. е неоснователно.
С оглед решението на ЕСПЧ от 14.05.2020 година
по жалба № 66581/12 Костов и други срещу България и задължението на съда да
прилага последиците му, и най-вече с оглед проявлението на принципа на
пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на отчуждените имоти
следва да е адекватно на икономическата ситуация и да се извършва максимално
близо до момента на отчуждаването му по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във
връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Все пак следва да се отчете, че разглежданата
хипотеза в решението Костов и др. срещу България за нарушение на чл. 1 от
Протокол 1 от Конвенцията визира прилагането на Наредбата за реда за определяне
на цени на земеделските земи, което не е довело до предоставяне на адекватни на
стойността на имотите на жалбоподателите обезщетения. Настоящият казус не е
такъв.
В своята практика ЕСПЧ застъпва, че не е налице
съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пазарна стойност. ЕСПЧ
ползва израза "заплащане на сума, разумно свързана с нейната
стойност". Макар да е вярно, че в много случаи на законно отчуждаване само
пълното обезщетение може да се смята за разумно свързано със стойността на
имуществото, ЕСПЧ посочва, че това правило не е без изключения (Former King of
Greece and Others v. Greece (справедливо обезщетение) [GC], § 78; Scordino v.
Italy (№ 1) [GC], § 96). Балансът между общия интерес на общността и
изискванията за защита на индивидуалните основни права, коментиран по-горе, обикновено
се постига, когато обезщетението, изплатено на лицето, чието имущество е
отнето, е разумно свързано с неговата "пазарна" стойност, определена
на време на отчуждаването (Pincová and Pinc v. Czech Republic, § 53,
Gashi v. Croatia, § 41; Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC],§
111; Guiso-Gallisay v. Italy (справедливо обезщетение) [GC], § 103; Moreno Diaz
Peña and Others v. Portugal, § 76)
Предвид
изхода на делото - отхвърляне на оспорването и съобразно чл. 143, ал. 4 от АПК
се дължат разноски на ответника и заинтересованите
лица, за които актът е благоприятен - Министър на регионалното развитие и
благоустройството и Министър на финансите, за които е направено своевременно
искане. Претендираните
юрисконсултски
възнаграждения
следва да бъдат
в минимален размер на 100 лева, предвид еднотипния характер на водените дела по
обжалване на решението на МС. в този размер следва да се присъдят на всяка от
поискалите и имащи право на такива страни, съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден
от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Б.К.,*** , срещу решение
№ 744/20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна
собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала
"Русе-Велико Търново", участъци "Русе-Бяла" и обход на град
Бяла, само в частта му, в която е определен размерът на паричното обезщетение
за отчужден поземлен
имот с идентификатор 57368.19.521, находящ се в с. Полско Косово, община
Бяла, обл. Русе и представляващ нива с площ 8.225 дка, изцяло отчужден, и е определено обезщетение в размер на 7 985 лева
ОСЪЖДА Е.Б.К.,***, да заплати на Министерския съвет на Република България разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева
ОСЪЖДА Е.Б.К.,***, да заплати на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лева.
ОСЪЖДА Е.Б.К.,***, да заплати на Министерство на финансите разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 100 лева.
Решението
е окончателно, съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
СЪДИЯ: