Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 25.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на девети октомври, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа
докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.
№ 2321 по описа на съда за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415
от с.к.
Производството е образувано по искова молба, депозирана
от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския
регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост 4“, против ответника М.К.И., ЕГН: **********.
В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за
потребителски заем с номер CREX-13915755 от 01.10.2016 г. ищцовото дружество отпуснало
паричен кредит в размер на 586.71 лв на ответника по делото, като сумата била
изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от него. Усвояването на
паричната сума ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверяване на изпълнението“. Задължението следвало да се погаси на 12
месечни вноски – всяка по 59.64 лв., в т.ч. изплащане на главницата по заема,
ведно с оскъпяването й, съгласно годишния процент на разходите и годишния
лихвен процент на разходите 40.84% и годишен лихвен процент 34.73%, посочени в
параметрите по договора.
Длъжникът преустановила плащането на 20.04.2017 г., като
към тази дата били погасени 5 месечни вноски.
На основание чл.3 от договора вземането станало изискуемо
в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечни/а вноска. За това
ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 416,76 лв –
оставащите 7 броя погасителни вноски към 20.05.2017 г., когато станал изискуем
в целия му размер. Т.к. това не било сторено, било депозирано заявление по чл.
410 от ГПК, като към датата на депозирането му изтекла и последната падежна
дата.
Ответникът дължал и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 38.04 лв., за периода от настъпване на
изискуемостта на кредита – 20.05.2017г. до 11.05.2018г.
По гражданско дело № 1059/2018г., 1 с-в е била издадена
Заповед за изпълнение. Последната е била връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и след указания на заповедния съд, в срока по
закон, на основание чл. 415, ал.1 от ГПК, била депозирана настоящата искова
молба.
Ето защо се
поддържа искане
за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът има
задължения към ищцовото дружество в размер на 383.14 лв., представляваща
главница по Договор за кредит номер CREX-3915755 от 01.10.2016г., 33.62
лв., представляваща възнаградителна лихва на осн. чл. 3 от договора за периода
20.04.2017г. – 20.10.2017г, 38.04 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 20.05.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Претендират се и съдебните разноски по заповедното
производство, както и по настоящото такова.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител. Навежда доводи за
нередовност на исковата молба, както и за неоснователност на предявените
искове. Дружеството ищец нямало статут на банка по см. на чл. 2 от ЗКИ, а
договорът за предоставяне на паричен заем не бил договор за банков кредит и за
него се прилагали правилата на чл. 143-148 от ЗЗП. Навежда доводи за наличието
на неравноправни клаузи в процесния договор, за които съдът трябвало да следи
служебно и да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения. Договорът за потребителски кредит бил подписан от ответницата на
01.10.2016 г., а от ищеца – на 04.10.2016 г., и не ставало ясно как е била
преведена сумата, предмет на договора, на 01.10.2016 г., при положение, че към
тази дата нямало валидно изразена воля от страна на контрагента /кредитодател/
по договора. Отделно, ищецът не бил упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем, чрез надлежно уведомяване на ответницата за настъпилата
предсрочна изискуемост на същия. Ответникът сочи още, че договорът за заем,
като реален такъв, се считал за сключен с предаването на заетите пари или вещи,
и макар сумата, предмет на договора, да била преведена от кредитодателя директно
на търговеца, то релевантно обстоятелство било усвояването на кредита чрез
реалното предаване от търговеца на кредитополучателя на стоката, за чието
финансиране е бил отпуснат кредитът. А такова предаване на стоката не било
извършено. Ето защо само от факта на превеждане на сумата от кредитодателя на
търговеца, без наличието на други данни, не могло да се правят изводи за
сключен договор за заем. В отговора се изтъква, че акцесорните задължения, с
оглед техния размер и характер, противоречали на добрите нрави, и като такива,
клаузите, които ги уреждали, били нищожни, за което обстоятелство съдът отново
трябвало да следи ex officio. Освен това разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която
била приложима за процесното договорно правоотношение, изрично посочвала, че
при неспазване на изискванията на конкретни законови разпоредби, то договорът
за потребителски кредит бил изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените били и тези на чл. 11, ал.1, т.9,10 от ЗПК – за определяне на
възнаградителна лихва и ГПР.
Смята, че предявените от ищеца искове следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В открито съдебно заседание исковата молба се от ищеца и оспорва от
ответника чрез особения му представител.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от приетия като доказателство по делото и неоспорен договор за потребителски
кредит CREX-13915755 – на л. 6-10, БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А, клон България, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, предоставило на ответника сума в размер на 586.71 лв., която следвало
да се погасява на 12 месечни
погасителни вноски от 59,64 лв. всяка,
с лихва при годишен процент на разходите 40.84% и годишен лихвен процент
34.73%.
Не се спори, че сумата по договора
не е възстановена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1059/2018
г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 498/2018 г., връчена му в хипотезата на чл.
47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на заявителя, че
може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите положителни
установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, и по чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която
претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от с.к.
По
допустимостта: Предявени са
установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК,
за което е било образувано ч.гр.д. № 1059/2018
г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на исковата претенция се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на длъжника в хипотезата на
чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил процедура по чл. 415, ал. 1, т.
2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя
са съответни на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на установителния
иск. При посочените съображения
претенцията е допустима.
По
основателността: Целта на предявяването на иск в
хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на
вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед
за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването
и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането й в сила. При
основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение
придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена на ответника по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и ответника е бил сключен договор за паричен заем, въз основа на който са му били предоставени сумите,
предмет на договора.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал задължен по този договор.
От горното следва, че страните са сключили договор за
потребителски кредит, който попада под защитните клаузи залегнали в ЗПК и ЗЗП.
Съгласно
чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не
по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК допълва, че договорът следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 (към закона) начин.
В случая в договора е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен
лихвен процент 34,73%. В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален израз на всичко
дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. Тук яснота в т.см.
няма., а несъобразяването
на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява самостоятелно
основание по чл.22 ЗПК за недействителност.
Посочени са броят, размерът и падежът на погасителните вноски, но липсва
разпределение на отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота
каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във всяка от
погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена преценка за
погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника плащания. Само
посочването на оставащата главница не е достатъчно, следователно договорът не
отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който планът трябва
да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност. Освен това приложеният погасителен план на л. 19 от делото, в
който са вписани част от горните обстоятелства, няма данни да е бил връчен на
длъжника, а самото отбелязване върху него „актуален към 15.11.2018 г.“, сочи на
извод, че е съставен само за целите на производството.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните
договор за потребителски кредит е недействителен и като такъв не може да ги
обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях
законодателят не е предвидил – така ТР
№1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без
да дължи лихва или други разходи по кредита.
В случая отпуснатият на ответника кредит е в размер на 586,71 лв., а според
неоспорените доводи на ищеца същият е внесъл сума в размер на 298,20 лв., с
която след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК,
следва да се погаси част от главницата и в тази връзка ответникът дължи връщане
на разликата между отпуснатата и платена сума, или сумата от 288,51 лв. Именно в
този размер е основателна претенцията, а за разликата над нея до пълния такъв
по претендираната главница от 383,14 лв.
и за претендираните лихви - тя следва да бъде отхвърлена.
По разноските: С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се следват деловодни размер
на 301,32 лв. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответната страна също се
следват деловодни разноски, но искане в т.см. не е било заявено.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията,
посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно заповедно производство,
вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания
по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответника също се
следват разноски, но поради лисата на данни за сторени такива, няма да му бъдат
присъдени.
Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т. 12
от ТР № 4/2013 от 18.06.2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК ВКС съдът
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора на ищеца тук и заявител в
заповедното производство се следват разноски в размер на 47,58 лв.
В хода на
производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на
ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с особени
правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл.
приетото в ТР 6/2013 на
ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава възнаграждение за участието си по
конкретно дело, доколкото представителството му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал.
13. Ето защо на
адв. Е.Й. следва да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по
делото.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.И., ЕГН: **********, с адрес ***,
дължи и следва да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********,
вписан в Търговския регистър при Агенция по вписванията със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д. – заместник управител, 288,51 лв. (двеста осемдесет и осем лева и петдесет и една стотинки), представляваща главница по
Договор за кредит номер CREX-3915755 от 01.10.2016 г., ведно
със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 28.05.2018 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми. като до пълния предявен размер от
383.14 лв., както и претенциите за сумата от 33.62 лв., представляваща
възнаградителна лихва на основание чл. 3 от договора за периода 20.04.2017г. –
20.10.2017 г., и за сумата от 38.04 лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 20.05.2017г. до 11.05.2018г., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като
неоснователни и недоказани, за които в хода на производството по ч.гр.д.
№1059/2018 г. е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адвокат Е.Й.,***, възнаграждение в размер на 300 лв. (триста и четири лева и тринадесет стотинки) за
осъществената до момента правна помощ – процесуално представителство на
ответника, по
сметка на
особения представител, от
депозитните средства за това, внесени на 24.06.2019 г. от ищеца (спр. л.48), за което да се извърши надлежно отбелязване по делото.
Препис от настоящия
съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, а след влизането му в сила
препис от него да се изпрати на заповедния съд.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: