Мотиви
към присъда по НОХД №1547
nо описа за
2010 год. на ШРС
От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС -
гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №960/2010 год. по описа на РУП - гр.Шумен, по който е
образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Д.И.Я., с ЕГН**********, роден на *** ***, с
постоянен адрес в гр.Шумен български гражданин, с начално образование, неженен,
безработен, осъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по
чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194,
ал.1 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че: за времето от
26.05.2010 год. – 09.08.2010 год. в гр.Шумен при условията на опасен рецидив и
продължавано престъпление отнел чужди движими вещи – 50 литра домашна ракия на
стойност 400 лева от владението на Н.А.Н., 15 литра домашна отлежала ракия и
велосипед на обща стойност 205 лева от владението на Д.Д.В., 55 литра домашна
ракия на стойност 440 лева от владението на Й.Х.Д., 80 л домашна гроздова
отлежала ракия на стойност 1680 лева от владението на Й.П.Ч., ъглошлайф марка “Елпром”, , ел.дрелка марка “POVER TOOLS”, ел.резачка
марка “RAIDER”, виброшлайф, 12 бр. Замразени пилета, 2 бр. Опаковки дробчета, 3 бр.
Опаковки воденички, 10 бр. Опаковки пилешко месо, 1 брой яре, 3 пакета телешко
месо, 100 л домашна гроздова ракия, 40 л домашна сливова ракия, 60 л домашна
крушова ракия и смесител за душ на обща стойност 2410.80 лева от владението на Й.П.Ч.,
преносим компютър марка “ACCER”, скенер “BENQ”, цифров фотоапарат “Самсунг”, парфюм “AVON”, дезодорант “ТОП
ТЕН”, балсам за след бръснене, сак “Адидас”, яке – синьо на цвят, спортно,
памучен панталон, тип 7/8, на обща стойност 1023.25 от владението на В.М.Н., 6
кг агнешко месо, 6 кг телешко месо, 8 кг кайма-смес, 10 бр. Замразени пилета –
бройлери, 2 бр.замразени домашни петли, 6 кг свинско месо, 4 пакета /2.5 кг/
дивечово месо, 3 пакета пуешко месо, 1 пакет /0.8 кг/ сурова наденица, 10 л
бяло вино, 7 буркана тип “омния” с месо,
13 буркана тип “омния” със зеленчукова консерва на обща стойност 407.20 лева от
владението на Т.Р.Н., всичко на обща стойност 6566.20 лева, без съгласие на
посочените лица, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е
извършена чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на лица и
имоти – входни врати на жилища, тавански помещения и мази.
В правно-релевантния момент преди началото на
съдебното следствие две от пострадалите
лица - Н.А.Н. и Й.П.Ч., с ЕГН ********** предявяват граждански иск за
причинени имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимия
престъпление в размер на 400 лева за първия от тях и в размер на 2283.20 лева
за втория, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деянието до окончателното изплащане на същата. И двата иска са приети за
съвместно разглеждане в наказателното производство, а пострадалите лица са
конституирани като граждански ищци по делото.
В съдебно заседание подсъдимият преди даване ход
на делото изяви желание да се възползва от диференцираните процедури по НПК и
на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират
повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 24.11.2010 год. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа така
повдигнатото обвинение и предлага на
съда да наложи на подсъдимия наказание “лишаване от свобода” при условията на
чл.58а, ал.1 от НК, а именно пет години и три месеца “лишаване от свобода,
което да бъде намалено с една трета и на подсъдимия да бъде наложено
окончателно наказание в размер на три години
и шест месеца “лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим в затвор. По отношение на приетите за съвместно
разглеждане граждански искове счита, че същите са основателни и доказани и моли
същите да бъдат уважени.
Гражданският ищец Ч. в съдебно заседание поддържа
така предявения граждански иск изцяло.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Я.
заявява, че разбира в какво е обвинен,
признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт
деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума моли съда за налагане на
по-ниско наказание. Защитникът на
подсъдимия моли съда да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер на законоустановения минимум.
След преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от
фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт
факти, а именно:
Подсъдимият Д.И.Я. на 04.03.2010 год. излязъл от
затвора, където излежавал наказание “лишаване от свобода”. Поради недостиг на
парични средства решил да си набави такива чрез извършване на кражби.
На 26.05.2010 год. вечерта подсъдимият се
разхождал по бул.”Славянски” в гр.Шумен. Минавайки покрай жилищната кооперация
№20 на същия булевард, решил да провери дали в мазите има движими вещи, които
да открадне и разбил вратите на мазетата на апартаменти №31 и №25, обитавани
съответно от Д.Д.В. и Н.А.Н.. От мазата
на пострадалата Д.Д.В. взел 15 литра домашна отлежала ракия и велосипед. От
мазата на Н.А.Н. взел 50 литра домашна ракия.
На 16.06.2010 год. Я., минавайки покрай дом,
находящ се на ул.”Петра” №9 в гр.Шумен решил да извърши кражба на вещи от входа
на кооперацията. Качи5л се на таванския етаж и разбил с метален лост таванското
помещение на ап.№8, обитаван от Й.Х.Д.. В него свидетелят Д. съхранявал 55
литра домашна ракия. Я. бил взел предварително пластмасови туби и бутилки, като
възнамерявал в тях да прелее ракията и
така по-лесно да я изнесе от таванското помещение. Тъй като в момента, в
който започнал да прелива ракията, свидетелят Д. се качвал по стълбите на
кооперацията, подсъдимият се уплашил да не бъде заловен, изтичал по стълбите
надолу, изблъскал Д. и успял да избяга от кооперацията.
Вечерта на 02.08.2010 год. Я. минавайки покрай
жилищна кооперация, намираща се на адрес ул.”Граф Игнатиев” №4 отново решил да
извърши краждба на вещи, които възнамерявал впоследствие да продаде. Влязъл във
входа на кооперацията, отишъл до избените помещения и изкъртвайки катинара
влязъл в мазето, прилежащо към апартамент №2, обитаван от свидетелката Т.Р.Н..
От там взел 6 кг агнешко месо, 6 кг телешко месо, 8 кг кайма-смес, 10 бр.
Замразени пилета – бройлери, 2 бр.замразени домашни петли, 6 кг свинско месо, 4
пакета /2.5 кг/ дивечово месо, 3 пакета пуешко месо, 1 пакет /0.8 кг/ сурова
наденица, 10 л бяло вино, 7 буркана тип “омния” с месо, 13 буркана тип “омния” със зеленчукова
консерва.
На 05.08.2010 год. сутринта подсъдимият вървял по
ул.”Васил Левски” в гр.Шумен, когато стигайки до дом №14 решил отново да
извърши кражба. Отишъл до квартира, обитавана от свидетеля В.М.Н., която се
намирала на приземния етаж на кооперацията, разбил с крак входната врата и
влязъл в стаите. От там взел следните движими вещи: преносим компютър марка “ACCER”, скенер “BENQ”, цифров фотоапарат
“Самсунг”, парфюм “AVON”, дезодорант “ТОП ТЕН”, балсам за след бръснене, сак “Адидас”, яке – синьо
на цвят, спортно, памучен панталон, тип 7/8.
Подтикнат от липсата на парични средства Я. решил
да продължи извършването на кражби, като този път се спрял на жилищна
кооперация, находяща се на адрес: гр.Шумен, ул.”Васил Априлов” №57. На 08 срещу
09 август 2010 год. отишъл до горепосочения адрес, слязъл при избените
помещения и разбил вратите на мазите на свидетелите Й.П.Ч., с ЕГН **********
и Й.П.Ч., с ЕГН**********. От първата
маза взел 80 литра домашна гроздова ракия, отлежала, а от втората - ъглошлайф
марка “Елпром”, , ел.дрелка марка “POVER TOOLS”, ел.резачка марка “RAIDER”, виброшлайф, 12 бр. Замразени пилета, 2 бр.
Опаковки дробчета, 3 бр. Опаковки воденички, 10 бр. Опаковки пилешко месо, 1
брой яре, 3 пакета телешко месо, 100 л домашна гроздова ракия, 40 л домашна
сливова ракия, 60 л домашна крушова ракия и смесител за душ.
След разкриване на деянията част от вещите били
върнати на техните собственици.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за
установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Я., направено в хода на
съкратеното съдебно следствие, който в
съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява
да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното
производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК. Изложената по-горе фактическа обстановка се доказва и от
изготвените в досъдебното производство съдебно-икономически експертизи, които
дават заключение относно стойността на вещите, предмет на деянията на
подсъдимия и от които се установява, че общата стойност на вещите е в размер на
6566.20 лева. Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в
хода на досъдебното производство три броя дактилоскопни експертизи, които дават
заключение, че: дактилоскопната следа, открита и иззета на 09.06.2010 год. от пластмасова
бутилка “кока кола” с червен етикет при оглед в избено помещение №25 на
бул.”Славянски” №20 в гр.Шумен е идентична с отпечатъка от малкия пръст на
лявата ръка на Д.И.Я., дактилоскопната следа, открита и иззета на 16.06.2010
год. от бутилка за ракия, представена с протокол за доброволно предаване от
16.06.2010 год. е идентична с отпечатъка от лявата длан на лицето Д.И.Я., както
и че дактилоскопните следи, открити и
иззети на 10.08.2010 год. от стъклена дамаджана в коридор на таванско помещение
в часетн дом на ул.”Васил Априлов” №57 в гр.Шумен са идентични с отпечатъка от
показалеца на дясната ръка и с отпечатъка на лявата длан на лицето Д.И.Я..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този
начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят
до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното
убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни
за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с
горното деяние подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр.
с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1
от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и
“б” от НК, поради следното:
Обект на всяко едно от престъпленията са
обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото
на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо
физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на
престъплението. От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими
вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за
отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние
е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на
фактическата власт върху тях от страна
на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с
вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че лишава от
фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да го присвои,
т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването
на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането
на защитеното от закона право на собственост.
При определяне на квалификацията на инкриминираното
деяние, съдът установи, че подсъдимият е извършил деянието при условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК, тъй като същия е
извършил деянията, след като е бил осъждан два и повече пъти на “лишаване от
свобода” за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на които не е
било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК. Я. е осъждан с Присъда
№1226/04.09.2007 год. по НОХД №706/2007 г. на ШРС, влязла в законна сила на
19.09.2007 год., със Споразумение №1765/05.12.2007 год. по НОХД №1853/2007 год.
на ШРС, влязло в закона сила на 05.12.2007 год., със споразумение
№1847/20.12.2007 год. по НОХД №1891/2007 год. на ШРС, влязло в законна сила на
20.12.2007 год., със споразумение №261/13.02.2008 год. по НОХД №1527/2007 год.
на ШРС, влязло в законна сила на 13.02.2008 год., с присъда №323/20.02.2008
год. по НОХД №147/2008 год. на ШРС, влязла в законна сила на 06.03.2008 год., с
присъда №603/11.04.2008 год. по НОХД №290/2008 год. на ШРС, влязла в законна
сила на 29.04.2008 год., с присъда №700/29.04.2008 год. по НОХД №44/2008 год.
на ШРС, влязла в законна сила на 14.05.2008 год., с присъда №1440/20.10.2008
год. по НОХД 1213/2008 год. на ШРС, влязла в законна сила на 04.11.2008 год.,
със споразумение №818/03.06.2009 год. по НОХД №785/2009 год. на ШРС, влязло в
законна сила на 03.06.2009 год. и със споразумение №11/09.04.2010 год. по НОХД
№202/2010 год. по описа на ШРС, влязло в законна сила на 09.04.2010 год., като са му били налагани наказания “лишаване
от свобода”, които Я. е изтърпял ефективно. От изтърпяване на наказанията по
посочените присъди до извършване на деянията, предмет на настоящото дело не са
изминали пет години, поради което деянието на подсъдимия следва да бъде
квалифицирано по чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК.
При определяне на квалификацията на
инкриминираното деяние съдът установи, че подсъдимият го е извършил, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на лица и имоти и
предназначени да изключат или ограничат достъпа на трети лица до помещенията, а
именно чрез разбиване на входни врати и катинари на жилища, мази и тавански
помещения. Съдът намира, че в настоящия
случай са налице и двете изпълнителни деяния на сложното престъпление “взломна
кражба” - преодоляване на преградите и отнемане на вещите, поради което
деянието следва да бъде квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3, предл. първо от НК.
Описаното в обвинителния акт деяние е
квалифицирано, като продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява
по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.195, ал.1, т.3
от НК, извършени са през непродължителен период от време - в периода 26.05.2010
год. до 09.08.2010 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината
- пряк умисъл за всяко от деянията.
При определяне на наказанието на подсъдимия за
извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност
на конкретното деяние, което съдът
преценява като висока - касае се за отнемане на чужди движими вещи от множество
граждани и на сравнително висока стойност. Степента на обществена опасност на
подсъдимия, която съдът преценява като висока с оглед данните за личността му, трайната престъпна
нагласа, наличието на множество предишни осъждания. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства, съдът отчете обремененото материално положение на
подсъдимия, което се доказва от материалите по делото и от изявлението на
служебния защитник на лицето. Като
смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема и ниската младежка възраст на
подсъдимия – 22 години към датата на извършване на деянието.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да
приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат
постигнати по отношение на подсъдимия Я., при отчитане както на смекчаващите, а
така също и на отегчаващите отговорността обстоятелства. В настоящия случай,
преценявайки изложените по-горе смекчаващи обстоятелства, съдът намира, че
същите не са достатъчни, за да обосноват приложение разпоредбата на чл. чл.55,
ал.1, т.1 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото
делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при
приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от
разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в
разпоредбата на чл.196, ал.1, т.2 от НК, във вр. с чл.195, ал.1, т.3 от НК, във
вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.29, ал.1, б.”а” и “б” от НК счете за справедливо и
съответно на извършеното да определи на Я. наказание “лишаване от свобода” в
размер на 4 години и 6 месеца. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а,
ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 1
година и 6 месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 3 години
“лишаване от свобода”.
При определяне на наказанието и неговия
първоначален размер съдът взе в предвид изложените по-горе смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства и по-конкретно обстоятелството, че подсъдимият
е излязъл от затвора на 04.03.2010 год., т.е. само месец преди датата на
извършване на първото деяние, предмет на настоящото дело, което само по себе си
говори за една трайна престъпна нагласа у подсъдимия, обстоятелството, че Я. е
осъждан с осем влезли в сила присъди, като деянията от тях са извършени в един
продължителен период от време и по всяка от присъдите е търпял ефективно
наказание “лишаване от свобода”. В същото време съдът отчете и ниската младежка
възраст на подсъдимия, изказаното от негова страна съжаление и желанието му да
започне живота си по един правомерен начин, което бе манифестирано от страна на
защитника на Я..
По отношение на така определеното наказание
“лишаване от свобода”, съдът като взе в предвид предишните осъждания на дееца,
по които е прекарал един продължителен период от живота си в затвора,
обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както и
обстоятелството, че деянията по настоящото дело са извършени непосредствено
след излизането му от затвора, счита че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно изтърпяване.
Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията на
чл.66, ал.1 от НК, а и такова дори да е възможно не би могло да даде
необходимия и целен положителен резултат.
На основание чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието, като на основание
чл.60, ал.1 от ЗИНЗС прецени, че наказанието следва да бъде изтърпяно в
затворническо заведение от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът зачете
времето, през което спрямо подсъдимия е била взета мярка за неотклонение
“задържане под стража”, считано от 13.08.2010 год. до 05.11.2010 год.
Съдът счита, че така определеното наказание ще
въздейства предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и
предупредително влияние и върху другите членове на обществото.
По отношение на предявените в съдебно заседание и
приети за съвместно разглеждане граждански искове от пострадалите лица, съдът
намери същите за основателни и доказани по отношение на гражданския ищец Н. в
размера, в който е предявен, а по отношение на гражданския ищец Ч. за по-малка
сума и ги уважи съобразно безспорно установения размер на нанесените щети,
намиращи се в пряка причинно - следствена връзка с инкриминираното деяние. При
преценка на гражданските искове съдът взе в предвид заключението на вещото
лице, дадено по назначените в хода на досъдебното производство
съдебно-икономически експертизи, както и обстоятелството, че вещите на
пострадалия Н. не са били върнати, а на пострадалия Ч. са били върнати само
част от вещите. В тази връзка съдът осъди подсъдимия да заплати на гражданския
ищец Н.А.Н. *** сумата от 400 лева, а на
гражданския ищец Й.П.Ч., с ЕГН ********** *** сумата от 2265.80 лева.
При преценка на гражданския иск, предявен от Ч. съдът съобрази, че
претендираната от него сума е в размер на 2283.20 лева, а имайки в предвид, че
стойността на нанесената му щета възлиза на 2410.80, от които са върнати вещи
на стойност 145 лева /ел.дрелка на стойност 29 лева и ел.резачка на стойност
116 лева/, то размера на невъзстановената част от щетата е 2265.80 лева. Именно
за тази сума бе и уважен предявения и приет от страна на Ч. граждански иск. При
преценка на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на деянието до окончателното изплащане на същата съдът съобрази
обстоятелството, че вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента
на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в
забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи
законната лихва, определена от Министерския съвет за съответния период на
забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският
иск за неимуществени вреди следва да бъде присъден, ведно със законната лихва
върху присъдената сума, считано от датата на деянието, която за пострадалия Н.
е 26.05.2010 год., а за пострадалия Ч. – 08/09.08.2010 год., до окончателното
изплащане на тази сума.
На основание чл.189, ал.3
от НПК съдът осъди подсъдимия Д.И.Я. да заплати в полза на държавата
направените деловодни разноски в размер на 239.72 лева и 5 лева такса за
издаване на изпълнителен лист, а на основание чл.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс осъди
подсъдимия да заплати и държавна такса върху уважените граждански искове в
размер на 106.63 лева.
На основание чл.301, ал.1, т.9 от НПК, във вр. с чл.53, ал.1,
б.”а” от НК съдът прецени, че
веществените доказателства по делото – 1 брой полиетиленова туба с вместимост
10 литра с жълта капачка, 2 броя полиетиленови туби по 20 литра, 3 броя
полиетиленови туби по 10 литра от минерална вода /две от тях с надпис “Хисар”,
а другата с надпис “Банкя”/, 4 броя стъклени бутилки с вместимост 0.7 литра
всяка и 1 брой метален лост следва да бъдат отнети в полза на държавата и
унищожени, тъй като същите нямат стойност.
Съдът, като съобрази, че по делото липсват
доказателства относно собствеността на вещественото доказателство – 1 брой сух дезодорант
“Орифлейм”, реши на основание чл.301,
ал.1, т.11 от НПК, във вр. с чл.112 от НПК същото да бъде оставено по делото за срок от една
година с оглед изясняване на въпроса за собствеността му, след което същото да
бъде отнето в полза на държавата.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.