Р Е
Ш Е Н
И Е № 522
гр. Видин, 05.11.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3- ти състав в публичното заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова като разгледа докладваното
от съдия Стоянова гр.дело № 795 по описа за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното :
Предявен
е иск с правна квалификация чл. 50 от ЗЗД във вр. с чл. 52 и чл. 45 от ЗЗД.
Твърди
се от ищцата, че на 25.11.2020г. около 10.00 часа сутринта на ул. Първа № 1 в
с. Мали Дреновец, обл. Видин е била
нахапана от куче, собственост на ответницата, порода „каракачанка“. Кучето било
на улицата извън имота и е нахапало ищцата за крака, като я съборило. Откъснало
е ръкава на якето, с което е била облечена ищцата, захапало я е и за ръката в
областта на предмишницата. След това, като е лежала на земята, кучето я е
нахапало и по двата крака, и по двете
ръце. Вследствие на това, ищцата претърпяла болки и страдания, а раните й
трудно заздравели.
Твърди
се също, че ищцата претърпяла и имуществени вреди, представляващи разликата в
изплатеното обезщетение заради нетрудоспособност и заплатата, както и в разходи
за лекарства и лечение ,както и за скъсаните дрехи – яке и обувки.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати
сумата от 5000.00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, както и сумата от 100.00 лева,
представляващи разликата в изплатеното обезщетение заради нетрудоспособност и
заплатата за периода от 24.11.2020г. до 31.12.2020г. , както и сумата от 200.00
лева – разходи за лечение и лекарства, както и сумата от 300.00 лева-
имуществени вреди за скъсано яке и обувки.
Ответницата,
редовно уведомена в законния месечен срок
е подала отговор на исковата молба. Оспорила е исковите претенции като
неоснователни. Оспорила е, че ищцата е ухапана от процесното куче, както и че
ответницата е собственик на това куче.. При условията на евентуалност е направила възражение, че ищцата с поведението
си е допринесла за вредоносния резултат. Оспорила е претендираните имуществени
вреди. Оспорила е представените от ищцата писмени документи, като такива с
невярно съдържание.
С
протоколно определение от 18.10.2021г. , на основание чл.232 от ГПК съдът е
допуснал оттегляне на исковите претенции на ищцата за имуществени вреди и е прекратил производството по делото в тази
му част. Ответницата е дала съгласие за оттегляне на тези претенции, но е
направила искане за присъждане на разноските по делото за адвокатско
възнаграждение в прекратителната му
част.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложен е препис на преписка
рег. № 1786-ЗМ-890/26.11.2020г. по описа на РУ – Видин.
От
данните по делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
От
представения препис на епикриза, изд. от Отделение по Травматология и Ортопедия
при МБАЛ „Св. Петка“АД – Видин, се установява, че ищцата е постъпила на
25.11.2020г. в 12.50 часа по спешност поради това, че е нахапана от куче, при
което получава множество разкъсно – контузни рани в областта на горните и
долните крайници, по – голям брой в десните и дясно ходило. В момента на постъпване, ищцата е имала
умерено кървене от раните. Раните са с намачкани кожни ръбове и подкожни меки
тъкани. Най – голямата рана е в областта на дясна подбедрица с размери 7-4 см.,
с мекотъканен подкожен дефект.
Извършено
е затваряне на кожа и подкожна тъкан, като са дадени указания за домашен
амбулаторен режим и контролни прегледи.
Диагнозата
е: множество открити рани на предмишницата вдясно и множество открити рани на
подбедриците
Издаден
й е болничен лист от 25.11.2020г. до 24.12.2020г.
Вещото
лице д-р И.К. по назначената и приета по делото съдебно – медицинска
експертиза, след запознаване с всички
материали по делото и преглед на ищцата,
е дало заключение, че причинените увреждания съответстват да са получени по
време и начин съобщени от пострадалата и
от документите на медицинските органи. Налице е причинно-следствена връзка.
Причинени са болки и страдания. Вещото лице е констатирало, че ищцата в момента
на прегледа няма оплаквания, но има следи - цикатрикси. Вещото лице пояснява, че това са белези от разкъсно-контузните рани. Те не са по
откритите части, но се виждат и представляват траен дефект на кожата. Това,
което вещото лице е констатирало в
момента, са размерите на белезите, но според него, раните горе-долу са били
същите. Раните, които са шити, зарастват с по-малък белег. Раните се шият при
голям кожен дефект. Раната на подбедрицата е по-голяма, шита е и обработена, а
хлътването се дължи на изрязване на подкожна мастна тъкан. Ищцата е имала
страдание от ухапване, а от самите белези - не.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
Разпитаните
по делото свидетели установяват непосредствени впечатления веднага след инцидента.
Свидетелите
Александра Томова и Росен Стоянов – кметски наместници на селата Мали Дреновец
и Владиченци, посочват че на 25.11..2020г. сутринта, били в кметството на с.
Мали Дреновец, когато чули викове от
свидетелката Любка Асенова, която отишла при тях и им казала „кучето на С.
изяде Т.“. Тръгнали от кметството към мястото на произшествието с автомобил. И
двамата свидетели посочват, че първо
видели, че левия хълбок на кучето и муцуната му са целите в кръв. Кучето е
каракачанка, голямо куче, черно и бяло. И двамата свидетели посочват, че това
куче е на ответницата, в нейния двор е. Ответницата живее в гр. Видин, а кучето
живее в двора на къщата в с. Мали Дреновец. Ответницата идва да го храни. След инцидента ответницата е дошла и го е хванала.
Свидетелите посочват също, че са видели на улицата разхвърляни якето, джапанките и терлиците на
ищцата, като якето било разкъсано, телефонът й бил на пътя, а ищцата е била
влязла в двора при една жена. Свидетелите видели, че ищцата е имала кръв по
ръцете и краката, цялата треперела, била неадекватна.
Свидетелката
Александра Томова посочва, че впоследствие разбрала от ищцата, че когато е минавала
по улицата, кучето я нападнало. Свидетелката установява, че ищцата почти три месеца не е могла да се грижи за
себе си, била е с бинтовани ръце и крака, ходила на превръзки в гр. Видин на
3-4 дни. Разходите били поети от кмета на общината, който ѝ закупил
лекарствата, превързочни материали. След нахапването, ищцата не е могла да се
движи, защото едната й рана била ниско долу около стъпалото и не е могла да
стъпва. Повече от два месеца не е могла да ходи и не е била в състояние да
работи.
Свидетелката посочва също, че в момента на инцидента
ответницата тръгнала след линейката с автомобил, а в линейката ищцата била придружена от дъщеря си.
Свидетелят
Светослав Славчев - кмет на Община Димово също установява обстоятелства във
връзка със състоянието на ищцата непосредствено след инцидента, а именно,
получил обаждане от кметския наместник на с. Мали Дреновец, като бил информиран
за инцидента с ищцата. Свидетелят веднага отишъл в болницата и видял, че ищцата
е в шоково състояние и видимо изглеждала много зле. В този момент лекарите я
превръзвали, а след това я извели в инвалидна количка. По информация от лекар,
едно от ухапванията е било много сериозно, след което помолили свидетеля да
вземе медикаменти. Пред входа на Бърза помощ свидетелят видял ответницата,
която го попитала какво е състоянието на
ищцата. Ответницата поискала, ако е
нужно, да закупи нещата, които са необходими за ищцата Т., но свидетелят казал,
че той ще ги закупи. Свидетелят посочва също, че ответницата настоявала да
закара ищцата Т. ***, като самата ответница била притеснена, на ръба на криза от случая. Казала му, че нейното куче по незнайни причини
е нападнало Т..
Свидетелят
установява също, че ищцата била на легло. Той ходил при нея и е носил храна,
дрехи, тъй като те са много бедно семейство. Автомобилът на Общинска администрация е возил Т. ***. Ищцата в началото не е могла да
ходи и доста време се възстановявала. По – голямата й дъщеря,
била поела грижата за нея и за
по-големите й братчета и сестричета. Това е продължило дълго време.
Свидетелят
заявява, че знае че процесното куче е на ответницата, тъй като и преди
инцидента хората се обаждали, че кучето
се отвързва.
Свидетелката
Любка Асенова, която познава кучето Тара, защото преди е ходила да го храни, посочва, че
кучето се е отвързало и е нападнало ищцата. Свидетелката е чула виковете
за помощ на ищцата и отишла в кметството за уведоми за инцидента. Свидетелката посочва, че ответницата е помогнала
на Т., като я е свалила от жената, при която била влязла, измила й краката. После дошла полиция и Бърза помощ.
Свидетелката
установява, че в процесната къща, където се намирало кучето, е живяла Иванка –
майката на С.. Тя починала преди около
три години. Братът на ответницата - Цветан идвал в тази къща често, защото гледал
лозе, идвал да гледа и кучето. Според
свидетелката, това куче е на Наско - синът на Цветан, той донесъл кучето на
село от София когато било мъничко. Наско
също идвал да се грижи за кучето. Според свидетелката Цветан идвал често на
село, 2-3 пъти на месец. Виждала е
Цветан да носи храна на кучето. С. идвала да вижда майка си. Кучето Тара било вързано в двора на къщата с
каишка. Свидетелката посочва, че в деня преди инцидента - на 24.11. вечерта,
същото куче е умъртвило нейна патица,, то било отвързано още предишния ден.
Свидетелката
посочва, че след като кучето е умъртвило патицата, се обадила на ответницата С. и тя тръгнала сутринта. В
къщата нямало никой. Според свидетелката, кучето е хранено. Кучето е на около
7-8 г.
Свидетелката
Касинка Първанова също установява, че процесното куче се намира в двора на
къщата , в която живяла майката на ответницата. Братът на ответницата, който
живеел в гр. София, идвал често 2-3 пъти в месеца. Свидетелката посочва, че кучето
е голямо, винаги било вързано с каишка, с
дебело въже за тел. Като мъничко било донесено
от сина на Цветан - Наско. Цветан също се грижел за кучето. С. ***,
и в селото на мъжа си, но идвала да вижда майка си.
Свидетелката
не е видяла инцидента с кучето. Посочва,
че 4-5 дни след случката, в нивата била видяла
Т. с едно тракторче като събирала
царевица и работела.
Съдът
дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични, непротиворечащи
си помежду си и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото, с
изключение на показанията на св. Касинка Първанова, която установява физическото състояние на ищцата
няколко дни след инцидента. Показанията на тази свидетелка са изолирани и в
противоречие с останалите свидетелски показания.
От
приложения препис на преписка рег. №
1786-ЗМ-890/26.11.2020г. по описа на РУ – Видин, се установява, че на
25.11.2020г. на ответницата е съставен Протокол за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР. В даденото сведение пред органите
на МВР, ответницата е посочила, че в имота в с. Мали Дреновец не живее никой, а
тя посещава имота на 2.3 дни, за да храни кучето си порода „каракачанка“, което
е завързано с верига и нашийник. В същото сведение ответницата посочва, че
полага грижи за кучето си.
По
делото е представен и препис на ветеринарен паспорт за кучета и котки, в който
като собственик е посочен Атанас Цветанов с адрес в гр. София, както и че
кучето е с име Тара, каракачанска порода, родено на ***г.
Представен
е и препис на приходна квитанция от 03.02.2020г., изд. от Община Димово,
кметство с. Мали Дреновец за заплатена такса за куче от ответницата в размер на
2.00 лева.
Представен
е и документ за собственост на имот в с. Мали Дреновец, от който е видно, че
лицето Иванка Атанасова Стоянова, ответницата С.Г.Ц. и брат й Цветан Георгиев Младенов, са признати за
собственици. Последният е починал на 23.04.2021г., видно от данните по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 50 от ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор то се намира. Отговорността
на собственика и лицето, под чийто надзор се намира животното, е безвиновна,
поради което не се налага да се изследва наличието на вина у деликвента, тъй
като същата има гаранционно-обезпечителен характер. Безвиновната отговорност е
вид гражданска отговорност, защото, както и виновната отговорност, се
предпоставя от наличието на деяние, противоправност, вреди и причинна връзка. За ангажирането на тази отговорност трябва
вредите да са причинени от същата вещ. Отговорността на собственика на вещта се
изключва само тогава, когато той докаже, че за настъпването на вредите ищецът
носи изключителна отговорност или вредите се дължат на непреодолима сила или
действия на трети лица (т. 10 от Постановление №
7/59 г. на Пленум на ВС). По делото липсват данни за наличие на непреодолима
сила. Непреодолима сила е това събитие, настъпването на което да не може да се
вмени във вина на отговорното лице, трябва да е непредвидимо и непредотвратимо.
Такива са например природните бедствия.
За да бъде уважен искът за
неимуществени вреди чл. 50 ЗЗД, в тежест на ищцата е да докаже факта на
нападението на кучето, че това куче е собственост на ответницата, причинените й
вреди, както и причинната връзка между нападението и вредите. Съдът намира, че
от ангажираните по делото доказателства се установяват посочените
материалноправни предпоставки на иска. От свидетелските показания на Александра Томова, Росен Стоянов, Светослав
Славчев и Любка Асенова, се установява, че кучето Тара порода каракачанка е нападнало ищцата, като
това обстоятелство се признава и от
ответницата в дадените от нея сведения на 25.11.2020г. по преписка рег. № 1786-ЗМ-890/26.11.2020г. по
описа на РУ – Видин.
В същите, ответницата е признала
фактът, че към момента на инцидента, тя е собственик на процесното куче. Съдът
приема, че ответницата е направила извънсъдебно признание на неизгоден за нея
факт пред органите на МВР. Това признание е във връзка с процесния инцидент. Именно
заради това, на ответницата е съставен и Протокол за предупреждение по чл. 65
от ЗМВР. С оглед на събраните в хода на
делото доказателства, съдът намира за неоснователно възражението на
ответницата, че не е собственик на процесното куче, като приема, че това нейно
твърдение е във връзка със защитната й
теза по оспорване на исковата претенция. Още повече, че пред полицейските органи ответницата не е
направила никакво изявление относно твърдяното в процеса обстоятелство трето
лице да е собственик на кучето.
По
българското законодателства животните са движими вещи. Доказване на правото на
собственост върху тях, може да стане по реда на ЗС, със сделка, давност или по
друг начин установен със закон - в конкретния
случай със свидетелски показания.
Представеният
ветеринарен паспорт за кучета и котки удостоверява собствеността на
кучето към момента на издаването му през м. март 2015г., като няма пречка за периода от тогава
до момента на инцидента през 2020г., собствеността върху кучето да е
променена, а това в случая безспорно се
установи от събраните по делото доказателства. Пред органите на МВР ответницата
дава сведения за кучето като нейно, а не като собственост на някой друг. Свидетелските показания са категорични, че
кучето е собственост на ответницата, както и че тя полага грижи за него. Доказателство
за това е и представената приходна
квитанция за заплащане на такса за кучето от ответницата, съгласно изискването
на чл. 175, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, в който е посочено че за притежаване на куче
ежегодно се заплаща такса по ЗМДТ. В чл. 116, ал. 1 от ЗМДТ е посочено, че за притежаване на куче собственикът заплаща годишна такса в общината, а в чл. 118, ал. 1 е
посочено, че таксата се заплаща
ежегодно до 31 март на съответната година или в едномесечен срок от датата на
придобиване на кучето, когато то е придобито след 31 март. За пълнота следва да се отбележи, че
изискването за издаване на ветеринарен паспорт, е във връзка с проследяване на
здравния статус на животното, като при промяна на собствеността, новият
собственик е длъжен да декларира това обстоятелство съгласно изискванията на
ЗВМД и ЗМДТ.
Дори и да се приеме за вярна тезата на
ответницата, че не е собственик на кучето / каквито оборващи доказателства не
се ангажираха/, видно от свидетелските показания, самото поведение на
ответницата, сочи че кучето е било под неин надзор, като тя е полагала грижи за
него. Свидетелите установяват, че именно ответницата е идвала да храни кучето,
свидетелката Любка Асенова посочва, че се е обадила на ответницата, когато
кучето се е отвързало. При инцидента с
ищцата, ответницата е отишла в болницата, като е била силно притеснена от
случая и се е интересувала от
състоянието на ищцата. Единствената логическа връзка за това
поведение на ответницата, е именно, че тя полага грижи за кучето, като липсват
каквито и да било данни за близки
отношения на ответницата и ищцата, извън процесния инцидент. Установената
отговорност за вреди в чл. 50 от ЗЗД не
освобождава ищцата, дори и само като
лице под чийто надзор се намира вещта. В този смисъл, несъстоятелни са
твърденията на ответната страна, че ищцата не била доказала твърдението си
относно собствеността на кучето. Безспорно се установи, че процесното куче се намира в двора на
ответницата, отглежда се от ответницата и тя полага грижи за него.
Съдът намира за иревелвантни свидетелските
показания относно обстоятелството, че в процесния имот няколко пъти в месеца идвал и брата на
ответницата, /понастоящем покойник/, който живеел в гр. София, както и че носил
храна за кучето, тъй като това не променя установената фактическа
обстановка. Още по-малко би я променило
и обстоятелството за спорадичното посещение в селото на племенника на
ответницата.
По
делото се установи, че на ищцата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, които са настъпили в резултат на нападението на кучето на
ответницата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД,
на обезвреда подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, като според чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществените
вреди се определя от съда по справедливост. Преки и непосредствени вреди са
тези вреди, които се намират в причинна връзка с противоправното поведение,
което е тяхно необходимо условие. Това са вреди, които са типична и нормално
настъпваща последица от противоправното деяние и се характеризират с
устойчивост и повторяемост при същите съпътстващи условия. Установи си, че ищцата е претърпяла физически болки, страдания и
неудобства. Засегната е била физическата й цялост, тъй като кучето я е нахапало по ръцете и краката,
вследствие на което раните са й причинила силни болки и
страдания, които са продължили за известен период от време. През този период ищцата е била във временна неработоспособност, не е могла да се движи, да се грижи за себе
си, имала е ограничено движение на крайниците,
което се установи от показанията на свидетелите Томова и Славчев.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и след
преценка на причинените вреди и отражението им върху физическото състояние на ищцата, съдът приема, че е справедливо ответницата да й заплати
обезщетение в размер
на 3800.00 лева, като до пълния претендиран
такъв – исковата претенция ще следва да се отхвърли като неоснователна. За да уважи този размер, съдът отчита факта
на получените от ищцата травми, а именно множеството нахапвания по горните и
долните крайници, което наложило постъпването й по спешност в болнично
заведение. Обработката на раните и затваряне на кожа и подкожна тъкан, периодът на възстановяване на ищцата за около два – три
месеца, невъзможността и да се грижи за
себе си през това време, останалите трайни белези по крайниците й, които макар
да не са видими, представляват увреждания от естетичен характер. Тези вреди
няма как да бъдат компенсирани, освен в определения паричен еквивалент.
С
исковата молба се претендира присъждането на законна лихва от деня на
увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съгласно чл. 86, ал.1
от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като вредите произтичат от
непозволено увреждане, те се дължат от деня на увреждането, без да е необходима
покана, следователно законната лихва се дължи от 25.11.2020г. до окончателното изпълнение на задължението.
На
основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част
от исковата претенция в размер на 152.00
лева – държавна такса и 91.20 лева – разноски за вещо лице. Адвокат –пълномощника на ищцата е
представлявал същата на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА и поради това, ще следва
да му се присъди адвокатско възнаграждение на основание, което определено по
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения възлиза на 496.00 лева.
Ответницата също има право
на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски при
прекратяване на производството по делото. Ответницата своевременно е направила
искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в прекратителната
част на делото. От представения договор за правна защита и съдействие е видно,
че платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лева като липсват
данни това възнаграждение да е конкретизирано. При това положение, съдът приема
че по иска за имуществени вреди, по който производството по делото е
прекратено, платеното адвокатско възнаграждение е в размер на 250.00 лева, а останалите
250.00 лева са по иска за неимуществени вреди. С оглед на това, на ответницата
ще следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 250.00 лева в
частта, в която производството по делото е прекратено.
Съобразно отхвърлената
част от исковата претенция за неимуществени вреди, на ответницата ще следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 60.00 лева.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Г.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Т. с
ЕГН ********** *** сумата 3800.00 лева, представляващи обезщетение за причинените неимуществени
вреди на 25.11.2020г., изразяващи се в претърпени болки и страдания, настъпили
вследствие от ухапвания от куче порода каракачанка, ведно със законната лихва,
считано от деня на увреждането – 25.11.2020г. до окончателното издължаване, като
претенцията в останалата част до пълния претендиран размер – ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна.
ОСЪЖДА С.Г.Ц. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.Т. с ЕГН ********** *** разноски по производството в общ размер от 243.20
лева.
ОСЪЖДА С.Г.Ц. с ЕГН ********** *** да заплати на адвокат Р.Д. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 496.00 лева.
ОСЪЖДА Т.С.Т. с ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на С.Г.Ц. с ЕГН ********** ***
разноски по производството в размер на 310.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд – Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :