№ 134 / 24.3.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 24.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Ефремова, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1946 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ.
Предявен е от ,. Б.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 против ответника А.Ц.Б. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx установителен иск, с който се отправя искане до РС-Монтана: да признае за установено, че съществува вземането на дружеството-ищец към ответника по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 876/2019 г. по описа на МРС, както следва: 817,59 лв. , която сума представлява общ сбор на дължимите суми по Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.07.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********/20.04.2017 г. и Договор за лизинг от 20.04.2017 г. съгласно издадените фактури №№- **********/25.04.2017 г., **********/25.05.2017 г., **********/15.06.2017 г.,**********/25.06.2017 г., **********/15.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/25.08.2017 г.,**********/15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира деловодни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се излагат съображения за договорно неизпълнеие от страна на ответника по процесните горепосочени два договора с ,. Б.‘‘ЕАД, поради неизпълнение от страна на А.Ц.Б. на неговото задължение да плаща дължимите по договорите суми, за които са издавани фактури. Договорите са предсрочно прекратени, начислени са неустойки.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответникът, чрез назначеният му особен процесуален представител е подал писмен отговор на исковата молба. Излагат се съображения за неоснователност на иска. Оспорва се ответникът да е подписал процесните договори, респективно да се е задължил по тях. На следващо място се оспорва, че далекосъобщителните услуги, за които са издадени процесните фактури, са действително доставени до отв. Б.. Оспорва се и, че не е налице изпълнение на задълженията от страна на ответника. Излагат се доводи и, че са налице неравноправни клаузи по договорите.
Не представя и не сочи доказателства.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2, във вр. с чл.12 от ГПК, въз основа на закона и доказателствата по делото, намира за установено следното
Предявеният иск е допустим за съдебно разглеждане, като предявен от и срещу надлежна страна в производството, в установения срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е от съда и заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
На първо място съдът намира, че направеното оспорване в отговора на исковата молба на истинността на подписаните от ответника договори, респективно, че същите не са подписани от него е недопустимо, тъй като представлява инцидентен установителен иск по чл. 193 от ГПК, за което назначеният на ответника особен процесуален представител адв. Миленова няма правомощия.
На следващо място, съдът намира направеното от особеният представител на ответника възражение за наличието на неравноправни клаузи/чл. 11 от договорите за мобилни услуги/, поради което същите били нищожни, за неоснователно. Неравноправните клаузи могат да бъдат прогласявани за нищожни по реда на чл. 146, ал.1 от ЗЗП, освен когато са индивидуално договорени. В процесния случай не се установява от събраните по делото доказателства договорите и клаузите в тях, да са предварително подготвени/образци. Поради което, съдът намира, че са индивидуално договорени.
Видно е от заключението по назначената от съда Съдебно-счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено, че: процесните фактури, по които се претендират вземания, са осчетоводени при ищеца; общо дължимата сума, като сбор по отделните фактури е исковата сума от 817,59 лв..
Видно от приложени по делото в заверени копия Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 28.07.2016 г., Договор за мобилни услуги № *********/20.04.2017 г. и Договор за лизинг от 20.04.2017 г., подписани лично от ответника Б., между страните са възникнали валидни договорни правоотношения.
Съгласно чл. 20а, ал.1 от ЗЗД ,, договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили‘‘.
Водим от горното, съдът намира, че е налице договорно неизпълнение по възникнала облигационна връзка между страните за доставка на мобилни услуги и по смисъла на чл. 79, ал.1 от ЗЗД от страна на ответника, който е неизправна страна. От друга страна в процеса се установи, че дружеството-ищец ,. Б.‘‘ЕАД, като изпълнило своята част от облигационните отношения, а именно доставка на услуги и предоставяне на мобилно устройство, се явява изправна страна по договора. След прекратяване на договорите са начислени неустойки в тежест на ответника Б., според договореното.
Процесните суми са изискуеми и незаплатени към настоящия момент.
Мотивиран от гореизложеното съдът намира, че установителният иск, като изцяло доказан по основание и размер, следва да се уважи изцяло.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ,. Б.‘‘ЕАД следва да бъдат присъдени направените разноски в пълен размер-както тези, направени в настоящото исково производство, така и тези, реализирани по ч.гр.д.№ 876/2019 г. по описа на МРС.
Водим от горното съдът, на осн. чл.235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 286, ал.1 от ТЗ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. Б.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 КЪМ А.Ц.Б. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 876/2019 г. по описа на МРС, както следва: 817,59 лв. , която сума представлява общ сбор на дължимите суми по издадените фактури №№- **********/25.04.2017 г., **********/25.05.2017 г., **********/15.06.2017 г.,**********/25.06.2017 г., **********/15.07.2017 г., **********/25.07.2017 г., **********/25.08.2017 г.,**********/15.09.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК А.Ц.Б. ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,. Б.‘‘ЕАД, ЕИК: xxxx със седалище и адрес на управление: гр.София, район Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от общо 835,00лв. деловодни разноски, направени по гр.д.№ 1946/2019 г. по описа на РС-Монтана-25,00 лв. държавна такса, 360,00 лв. адвокатско възнаграждение, 150,00 лв. за ССЧЕ, 300,00 лв. възнаграждение за особен представител, както и общо 385,00лв. направени разноски в заповедното ч.гр.д.№876/2019 г. по описа на РС-Монтана-25,00 лв. държавна такса и 360,00 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСВОБОЖДАВА в полза на адв. М. xxx внесеният депозит от 300,00лв. за особен представител на ответника. Да се издаде РКО.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: