Р Е
Ш Е Н
И Е
№...442… 18.11.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО
....……..........……………........................…………….... състав
на осемнадесети ноември………………..................... две хиляди
и деветнадесета година
в публично заседание в
състав :
Председател : ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар ………… Румяна Русева ………. .…...…………………………………………………
прокурор ………… Антон
Стоянов……….…................................................……………….......
като разгледа докладваното от ..........................председателя ….……...…..................………….
гр. дело №
474 ............ по описа за 2019
год.,
…………...........…………………..................….
Производството е по чл.336 и
сл. от ГПК вр. чл.5 от ЗЛС, образувано по молба на М.О.М. *** против Х. ***.
В исковата си молба ищцата
твърди,че ответникът е неин син. От самото
раждане страдал от психично заболяване. Поставена му била диагноза Синдром на
Стърч Вебер. Дясностранна спастична хемипареза – тежка ст. Симптоматична
епилепсия- големи припадъци. Тежка умствена изостаналост. С решение на ТЕЛК
била определена 100%ТНР с чужда помощ. Твърди,че синът й е неконтактна,
неориентиран за време и място. Заболяването му не позволявало да се грижи сам
за себе си, да ръководи постъпките си и да охранява интересите си. Моли съда да постанови
решение, с което да постави ответника под пълно запрещение.
Ответникът Х.Х.Х. не взема становище по молбата.
ОП счита,че искът е основателен и следва да
бъде уважен и ответникът поставен под пълно запрещение, което е изцяло в негов
интерес.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност , приема за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата е майка на ответника
Х.Х. и е от кръга на лицата съгл. чл.336
ал.1 от ГПК, легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС / удостоверение за раждане
от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № ***** от ******* г. /.
В съдебно заседание, на
основание чл.337 ал.1 от ГПК, съдът се запозна визуално със състоянието на
ответника. Той е неконтактен, неориентиран за място , време и собствена
личност. Не отговаря на зададените му въпроси.
По делото е представено
и прието като доказателство ЕР на ТЕЛК № 2498/08.11.2017 г. г., видно
от което е , че на ответника е определена
100 % инвалидност с чужда помощ, считано от датата на раждането – *** г. Водещата диагноза, видно от решението
е „Синдром на Стърч Вебер. Дясностранна спастична хемипареза – тежка ст.
Симптоматична епилепсия- големи припадъци. Тежка умствена изостаналост“.
Представени и приети като доказателство по делото три броя епикризи,
установяващи наличното у ответника заболяване и провеждането оперативно и друго
лечение.
По делото в качеството на свидетел беше разпитан Х.Х. Р., съпруг на ищцата
и баща на ответника. Според показанията на свидетеля Р. състоянието на ответника
е такова от момента на раждането му. Същият претърпял мозъчна операция, след
която дясната ръка и десният крак останали по-слаби. Винаги трябвало да има до
него човек, т.като имало опасност да падне, не можел да се обслужва сам. Синът
му не говорел, употребяваните от него думи били разбираеми само за най-близките
му.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Молбата е процесуално
допустима, подадена от лице, което е от кръга на лицата съгл. чл.336 ал.1 от ГПК, легитимирани да водят иска по чл.5 от ЗЛС.
Преценена по същество е основателна.
Поставянето под запрещение е акт на съда, с който
се ограничава или отнема по установен ред и въз основа на установени от закона
основания дееспособността на едно физическо лице при трайно душевно заболяване,
което препятства лицето само да се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл.
5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение
и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието
състояние не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата
норма на чл.5 ал.3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата
по ал. 1 се прилага чл.3 ал.2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2
се прилага чл.4 ал.2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и
ограничено запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и
непълнолетните лица. Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест
не прави болния недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността
лицето да се грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице
под запрещение. Т.е, за да се постави едно лице под запрещение, следва да са налице
кумулативно две предпоставки- лицето да
страда от душевна болест и на второ място невъзможност само да се грижи за
своите интереси.
От събраните в производството по делото
доказателства се установи, че ответникът страда от психично заболяване - „Синдром на Стърч Вебер.
Дясностранна спастична хемипареза – тежка ст. Симптоматична епилепсия- големи
припадъци. Тежка умствена изостаналост“ от момента на раждането му *** г. С
експертно решение на ТЕЛК гр. Хасково от ***** от ********г. е определена 100 %
инвалидност с чужда помощ, считано от *** г. Наличното заболяване е видно и от
представените и приети като доказателство по делото медицински епикризи за
проведено оперативно и друго лечение. Т. е. налице е първият критерий-
медицински за признаването на ответника за недееспособен по чл.5 от ЗЛС.
Налице е и втората
предпоставка, а именно страната да не може пълноценно да се грижи за себе си и
да охранява своите лични и имуществени интереси, което се установи от събраните
по делото гласни доказателства и въз основа на придобитите непосредствени
впечатления от съда относно състоянието на ответника, в съдебно заседание. Той е неконтактен, неориентиран за време, място и
собствена личност. Наличното у ответника заболяване е пречка
в пълен обем той да се грижи за себе си и да защитава своите лични и
имуществени интереси. Това предпоставя необходимостта от поставянето му под
запрещение с оглед охрана на личните и имуществените му интереси.
Предвид на изложеното
съдът счита,че са налице са и двете предпоставки на закона за поставяне под
запрещение, а именно лицето да страда от душевна болест и на второ място
невъзможност само да се грижи за своите интереси. Ответникът, с оглед характера
и тежестта на заболяването, следва да бъде поставен под пълно запрещение. След влизане на решението в сила , на
основание чл.338 ал.3 от ГПК, препис от него следва да се изпрати на органа по
настойничество при Община Хасково, за изпълнение на процедурата по чл.153 и сл.
от СК.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ Х. ***, ЕГН **********.
Препис от решението,
след влизането му в сила, да се изпрати на органа по настойничество при
Община Хасково за изпълнение на
процедурата по чл.153 и сл.от СК.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
днес.
СЪДИЯ: