№ 1147
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20221720102083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу А. А. М. и С. А.
М..
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент
за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично
известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия,
отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление
на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за
дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента
на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите
Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на
законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за
уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
1
При изложените твърдения се иска в отношенията между страните да бъде признато
за установено, че ответниците дължат на ищцовото дружество при условията на разделна
отговорност – по ½ ид.ч. от следните суми: сумата от 709,96 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр.П., ул. ******за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 21.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 279,22 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 15.11.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6338/2021 г. на
ПРС. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и формулира искане за постановяване на неприсъствено решение.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор, в съдебно заседание не се явява,
не изпраща представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предназначението на института на неприсъственото решение е да насърчи активните
действия на страните при осъществяването на тяхната защита, респ. служи като своеобразна
санкция за пълното процесуално бездействие на една от тях. В чл. 238, ал. 1 ГПК са уредени
три предпоставки, изведени по негативен начин, при наличието на които се поражда правото
на ищеца да поиска постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника – в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не представя отговор на исковата молба, не е направил
искане делото да се гледа в негово отсъствие и не се явява в първото по делото заседание.
За да бъде постановено неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК, първо, на
страните следва да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание (което е свързано с принципите на
концентрационното и служебното начало), и второ, необходимо е претенцията да е вероятно
основателна, с оглед изложените с исковата молба обстоятелства и представените
доказателства.
В настоящия случай така предпоставките, по чл. 238 ГПК са налице: ищецът е
направил искане за произнасяне с решение по реда на чл. 238 ГПК; ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК с
връченото му разпореждане на съда по чл. 131 ГПК, редовно е призован за първото по
делото съдебно заседание, не се явява, нито изпраща представител, като не е направил и
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК, тъй като от
представените от ищцовата страна документи (извлечение от счетоводна сметка, общи
условия, копия от нотариални актове, препис-извлечение от акт за смърт, удостоверение за
наследници, декларация за отказ от вещно право на ползване) предявеният иск е вероятно
основателен. Предвид изложеното, съдът намира, че следва да се постанови неприсъствено
решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да му бъдат присъдени в
доказания размер, а именно 25 лева за заплатената държавна такса, и 200 лв.
2
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, както и
сумата от 75,00 лв. – разноски в заповедното производство.
На основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация-Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу А. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П.,
ул.***** и С. А. М., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ул.*****
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД
съществува изискуемо вземане срещу А. А. М. и С. А. М. при условията на разделна
отговорност – по ½ ид.ч. от следните суми: сумата от 709,96 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ
се в гр.П., ул. ****** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 21.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 279,22 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 09.07.2020 г. до 15.11.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6338/2021 г. на
ПРС
ОСЪЖДА А. А. М., с ЕГН: **********, и С. А. М., с ЕГН: ********** да заплатят
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
225,00 лева – разноски пред Районен съд Перник в исковото производство, както и 75,00
лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено по реда на чл. 238 и сл. ГПК и не подлежи на
обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно чл. 240 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3