№ 60
гр. Пазарджик, 17.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
СъдебниЛалка Цв. Дишкова
заседатели:Мариана В. Тинчева
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора В. Г. Н.
Сложи за разглеждане докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
Наказателно дело от общ характер № 20225220201599 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият С. В. С., редовно призован – явява се лично, доведен от
служители на ОЗ „Охрана“ – Пазарджик. Явява се и неговият служебен
защитник адв. Г. Д..
Свидетелят М. Г. Х., редовно призован – явява се лично, доведен от
служители на ОЗ „Охрана“ - Пазарджик.
За РП-Пазарджик се явява прокурор Н..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
М. Г. Х. – роден на ****г. в гр.Момчилград, обл.Кърджали, живущ в
гр.Момчилград, обл.Кърджали, ****, понастоящем в Затвора - Пазарджик,
българин, български гражданин, неженен, с висше образование, осъждан,
ЕГН: **********, без родство с подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля М. Х.:
СВ. Х.: Излежавам присъда в Затвора – Пазарджик. Аз се занимавам с
това да пиша на тези, които са неграмотни. Или аз, или колегата чистач Иван
Николов пишем. Аз пиша на лишените от свобода, които не могат да пишат и
когато се налага. В повечето случаи аз пиша обясненията на лишените от
свобода и по дисциплинарните производства.
Не си спомням какво се е случило през м.ноември 2021 година. Не си
спомням лишените от свобода по имена. Не си спомням точно дали съм писал
от името на Р. М.. Минал е доста дълъг период от време. В. Г. също не си го
спомням. С. го знам като име. Не мога да си спомня дали срещу С. С. е имало
сигнали от други лица за липсващи вещи от килиите им, по които
дисциплинарни производства да съм писал обяснения от тяхно име под
диктовката им.
На свидетеля се предяви заверено копие от обяснение от името на В.
Стойчев Г., находящо се на л.84 от делото.
СВ. Х.: Това е моят почерк. Аз съм го писал това обяснение от името на
В. Стойчев Г.. Той ми е диктувал какво да пиша. Когато се е случило това, в
повечето случаи присъстват надзиратели. Няма как да не присъства
надзирател. Тогава не съм се усъмнил, че някой е карал В. да каже тези неща.
В случая аз не съм присъствал на това, което се е случило. Аз просто
отивам и пиша обяснението на този, който го дава. Преди това с кой е говорил
и какво е правил, мен не ме интересува като цяло.
Когато В. Г. е давал обяснение, няма как да помня в какво съС.ие е бил,
2
когато ми е диктувал какво да пиша. Пред мен никой не му е оказвал натиск.
Съдът ДОКЛАДВА постъпили във връзка с изпълнение на протоколно
определение от предходното съдебно заседание писмо от ГД ИН - Затвора –
Пазарджик, ведно с приложение към него, както и справка за съдимост за
подсъдимия, ведно с бюлетините към нея и съответните съдебни актове.
Страните /поотделно/: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че съдържащата се в книжата информация е относима
към предмета на делото и от значение за неговото правилно решаване, поради
което същите следва да се приемат като писмени доказателства.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: писмо от ГД ИН –
Затвора- Пазарджик, ведно с приложения към него, както и справка за
съдимост за подсъдимия, ведно с бюлетините към нея и съответните съдебни
актове.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам други доказателствени искания. Считам делото
за изясН..
АДВ. Д.: Нямам искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам искания.
На основание чл. 283 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото,
приложени по ДП № 28/22г. по описа на РУ на МВР - Пазарджик.
Страните /по отделно/: Да се приключи делото.
Съдът счете делото за изясН. от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
3
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо съдия и съдебни заседатели,
поддържам обвинението, което е повдигнато с ОА спрямо подсъдимия С. С.,
като считам същото за доказано по несъмнен и категоричен начин. От анализа
на всички събрани в хода на ДП и в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства по безспорен начин се установи, че на инкриминираната
дата 03.11.2021г., докато свидетелят Р. М. и другите лишени от свобода били
на вечеря в Затвора – Пазарджик, където са изтърпявали наказание ЛС и
докато обитаваната от него килия 409 е останала без хора, подсъдимият С. е
решил да използва момента и да извърши кражба на намиращите се вещи в
шкафа на пострадалия М., които пострадалият закупил ден по-рано от
затворническата лафка. Безспорно беше установен фактът, че подсъдимият С.
не е отишъл на вечеря, а заедно с него не бил на вечеря и свидетелят В. Г..
Както казах, използвайки отсъствието на л/св в килия 409, подсъдимият е
влязъл вътре, след което чрез използване силата на ръцете си и краката си
започнал да дърпа, да блъска и удря катинара и така той се измъкнал от
шкафа. От дърпането и ударите шкафът се блъскал в стената и така оставил
следи по нея. След като изкъртил катинара подсъдимият отворил шкафа и
взел от вътре всички инкриминирани вещи, описани в ОА, чиято обща
стойност, съгласно заключението на СОЕ, е в размер на 48,76 лв. Бяха
събрани доказателства, че св.Г. няма участие, въпреки присъствието му пред
килията на пострадалия. Установи се и фактът, че след кражбата подсъдимият
е изхвърлил катинара през прозореца на затвора, а инкриминираните вещи е
скрил в дюшек на неустановена по делото килия, за да не бъдат намерени от
служителите на затвора. Независимо от невисоката стойност на вещите,
предмет на престъплението, деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай, тъй като липсват материално-правните предпоставки на
чл.93 т.9 от НК. Налице обаче е квалифициращо обстоятелство по т.3 на
чл.195 ал.1 от НК, тъй като е разрушена преградата, здраво направена за
защита на имот, какъвто е метален катинар на метален шкаф, за да се извърши
кражбата и да се отнемат вещите. Считам, че бяха събрани безспорни
доказателства за наличие на пряк умисъл при извършване на конкретното
престъпление. Обвинението се доказа по безспорен и категоричен начин от
4
доказателствените материали, каквито са свидетелските показания, дадени в
съдебно заседание, както и писмените доказателства, събрани по ДП и
прочетени по реда на чл.283 от НПК и надлежно приобщени по делото. С
правно значение за разкриване на обективната истина се явяват показанията
на разпитаните свидетели Р. М., М., Н., Х., Я., М., Г., С. и на разпитания в
днешното съдебно заседание свидетел Х.. Тези гласни доказателства считам
за вътрешно непротИ.речиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се, които
кореспондират с писмените доказателства по делото, като всички те очертават
описаната в ОА фактическа обстановка. Затова, моля, да ги кредитирате като
достоверни.
На първо място, считам, че с най-голяма тежест са показанията на
пострадалия Р. М.. Този свидетел по категоричен начин посочи времето и
датата на извършване на деянието, така и броя и вида на липсващите вещи.
Описа и начина, по който е бил отворен металният шкаф, в който са се
намирали вещите преди кражбата. Посочи и мястото, от което ги е закупил, а
именно затворническата лафка, като тези показания на свидетеля се
подкрепят напълно от приложения по делото касов бон и показанията на
свидетеля М.. Пострадалият заяви също, че именно свидетелят В. Г., който е
придружил подсъдимия до килията му, но останал в коридора и не е участвал
в кражбата, му е разказал няколко дни след кражбата как подсъдимият
проникнал в килията, скрил всички отнети вещи в себе си, посочил и
подробности за мястото, където подсъдимият е укрил вещите след кражбата,
а именно под дюшек на друг лишен от свобода в последната килия до
прозореца на 4-то отделение. В съдебно заседание пострадалият М. заяви, че
след кражбата е бил свидетел на упражнена принуда спрямо свидетеля Г. от
страна на подсъдимия и то с цел да не излага достоверни факти пред съда.
Считам, че пострадалият, давайки показанията си като свидетел, е ориентиран
в ситуацията с нейните характеристики, време, място, последователност и
динамика на събитията. Считам неговите показания за изключително
правдиви, еднопосочни и последователни, тъй като това, което е заявил в ДП,
го заяви и пред Вас в съдебно заседание. Заяви го и по време на очната ставка
със свидетеля Г.. Отделно от това, неговите показания са в пълен синхрон с
писмените доказателства по делото, сред които приложеният касов бон,
заключението на ВТЛИЕ, заключението на СОЕ, като са в синхрон и с
показанията на свидетелите М., Н., М. и С. и моля да ги кредитирате изцяло.
5
От съществено значение за изясняване на главния факт на обвинението
са и показанията на свидетеля Мандраджийки, който изложи пред съда
подробности относно това, че подсъдимият не е присъствал на вечеря. Той
пръв влязъл в килията и видял разбития вече метален шкаф на пострадалия М.
и че е запазил местопроизшествието до идване на надзирателите. Неговите
показания са от значение за откриване на информация относно вида на
намиращите се вещи в шкафа, предмет на кражбата. Този свидетел посочи
категорично, че дежурният надзирател е възприел информация за автора на
кражбата, след като са били прегледани видеофайлове.
В подкрепа на обвинителната теза, моля, да кредитирате и показанията
на свидетеля Н., който е служител на Затвора - Пазарджик и пръв е предприел
действия по установяване автора на деянието, преглеждайки записи на
видеокамерите. Този свидетел посочи, че единственият лишен от свобода,
който е бил записан и видял по видеозаписа да влиза в килията на
пострадалия, е подсъдимият С.. Този свидетел посочи, че всички останали
лишени от свобода по същото време са били на вечеря. Свидетелят Н. заяви,
че в килията на пострадалия не е имало разхвърляни вещи, като в тази насока
са и показанията на надзирателя Х., който заяви, че подсъдимият е бил
извикан да дава обяснения, тъй като именно той бил видян на видеозаписа
след преглед на камерите. Бил видян единствено той да влиза в килията на
пострадалия. В същия смисъл са и показанията на свидетеля К., която
разпитахме в съдебно заседание и която е снела обяснения от лишените от
свобода по повод образувана вече дисциплинарна преписка. В показанията си
свидетелите Н. и Х. заявиха, че в килията на подсъдимия не са намерили
вещи, идентични с инкриминираните. Това е така, тъй като след кражбата
подсъдимият не ги е укрил там. Укрил ги е в друга килия на 4-то отделение,
под дюшек на легло на друг лишен от свобода. Номерът на тази килия обаче
не е установен, но подсъдимият е имал достатъчно време да ги укрие на това
място, тъй като от момента на кражбата до момента, когато надзирателите са
предприели действия по проверка на помещенията, са изминали 30-40 минути
по данните на надзирателите, разпитани в съдебно заседание. Очевидно е, че
обиск в килията, в която подсъдимият е укрил отнетите вещи, не е бил
извършен или ако е бил извършен, не е проверен дюшекът на лишения от
свобода, в който са били укрити вещите. Това е така, защото не е имало данни
за лишени от свобода, под чиито дюшек са укрити вещите, да е бил замесен
6
по някакъв начин в кражбата. Този мой извод се налага не само от
депозираните показания на свидетелите Х., Н., Я. и М., но и от приложената
от затворническата администрация докладна записка, която е идентична с
тази, приложена в хода на съдебното следствие и в която не се съдържат
никакви данни за проверка на повече от две килии, без уточнени номера. Не
се съдържат и данни за извършен личен обиск на лишени от свобода. Не се
съдържат и данни за извършени огледи на помещения и около затвора, с
оглед установяване мястото, на което е изхвърлил катинара. В допълнителен
разпит свидетелят Н. посочи, че проверяваните килии са били само две – тези
на С. и Г.. Свидетелят Н. заяви в съдебно заседание от 20.09.2023г., че няма
спомен дали са проверявани дюшеци на легла на други лишени от свобода.
Няма спомен и да са търсили изхвърления катинар, както и да са правили
личен обиск на подсъдимия. В тази връзка съдът беше изискал цялата
документация от затвора, касаеща проверка по настоящия казус и най-вече за
проверка твърдението на свидетеля М., че личният обиск, ако е извършен
такъв, се документира в протокол. Такъв протокол за личен обиск не бе
представен като доказателство по делото. Причината за това е, че личен обиск
просто не е бил извършен. Не е била извършена и проверка на останалите
килии, освен тези, обитавани от подсъдимия С. и свидетеля Г.. Не е било
проверявано и пространството за изхвърления катинар.
В приложеното копие от дисциплинарна преписка обаче се съдържат
доказателства, че подсъдимият С. е извършвал и други кражби по аналогичен
начин на вещи на други лишени от свобода докато същите са били на вечеря
или обяд, за което са му били налагани дисциплинарни наказания.
В подкрепа на обвинението са и показания на свидетеля С., пред който
В. Г. е дал обяснения, които са достатъчно информативни относно факта, че
подсъдимият е автор на извършеното престъпление и че вещите са били
укрити след кражбата именно под дюшек в друга килия на друг лишен от
свобода. Коментираните по-горе гласни доказателства считам за обективни,
еднопосочни и взиамнодопълващи се, кореспондиращи с писмените
доказателства по делото и най-вече със заключението на изготвената ВТЛИЕ,
допусната от съда, както и вещественото доказателство компакт диск,
съдържащ запис от 03.11.2021г. от видеокамера, намираща се в коридора на
затвора. От заключението на тази експертиза и след непосредствен преглед на
7
записа от съдебния състав се установи, че в обхвата на записващото
устройство на наблюдаваното помещение – коридор, пред килия 409 в
затвора, на записа се визуализира именно подсъдимият като лице, влизало в
килията на пострадалия, а свидетелят Г. стои отвън пред килията. Вижда се,
че подсъдимият е облечен с яке, под което са били скрити всички
инкриминирани вещи. На записа не се вижда друго лице, което да влиза в
килията до момента, в който не е била констатирана кражбата от съкилийника
на пострадалия. Гласните доказателства, които изброих, се подкрепят и от
изготвената справка за направени покупки от затворническата лафка с дата
02.11.2021г., в която фигурират артикули, идентични с инкриминираните
вещи, отнети от владението на пострадалия. Кореспондират и с приложените
по делото копие от дисциплинарна преписка за подсъдимия С., заключение на
СОЕ, характеристика, справка за съдимост и други.
На внимателна оценка, моля, да подложите показанията на свидетеля Г.,
чието поведение е обяснимо, с оглед изложеното от него твърдение в съдебно
заседание, което беше коренно протИ.положно на твърденията, обективирани
в протокола за разпит, дадени в ДП. Това поведение е обяснимо с факта, че
спрямо свидетеля Г. е бил оказан натиск под формата на психическа и
физическа принуда от подсъдимия да даде неверни показания относно
възприетите от него факти във връзка с престъплението. Така или иначе,
свидетелят е дал показания, съзнавайки отговорността по чл.290 от НК. Аз
обаче считам, че съдът следва да констатира драстичните протИ.речия в
показанията на свидетеля Г. и да даде вяра на показанията му от ДП, а не на
тези, които даде в съдебно заседание и да кредитира показанията му в ДП
като достоверни и правдиви, тъй като именно тогава свидетелят Г. е бил с
най-ясен спомен от случилото се, не е бил под нечий натиск, което го
мотивира в по-късен момент да промени показанията си. Считам, че
показанията на този свидетел, дадени в ДП, са напълно достоверни, защото се
подкрепят и от показанията на разпитания днес свидетел М. Х., който е
записал саморъчните обяснения на свидетеля Г.. Последният му е диктувал, а
свидетелят Х. заяви, че обясненията на свидетеля Г. са дадени в спокойна
обстановка, като не си спомня да му е бил оказан някакъв натиск на Г. при
даването им.
Във връзка с всичко изложено считам, че по делото са събрани
достатъчен брой гласни и писмени доказателства в подкрепа на
8
обвинителната теза, поради което моля да признаете подсъдимия за виновен
по повдигнатото обвинение и да му наложите наказание лишаване от свобода
при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. Деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, предвид наличието на
предходни осъждания за престъпления от общ характер, по които и в момента
подсъдимият изтърпява наказание лишаване от свобода. Подсъдимият е с
изключително негативни характеристични данни, които обстоятелства следва
да се отчетат като отегчаващи такива. От друга страна обаче, следва да се
съобрази ниската стойност на вещите, предмет на извършеното престъпление,
а именно в размер на 48,76 лв. Считам, че определеното от Вас наказание на
подсъдимия следва да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален строг
режим, както и в тежест на подсъдимия да възложат и разноските, направени
по делото в ДП и в съдебната фаза. Считам, че приобщеното веществено
доказателство следва да остане по делото до настъпване на основание за
неговото унищожаване. В този смисъл, моля, за вашия съдебен акт.
АДВ. Д.: Уважаема госпожо съдия и съдебни заседатели, аз считам, че
въпреки неимоверните усилия, които положи съдебният състав за разкриване
на обективната истина, не би трябвало да вземе своето решение, че моят
подзащитен е виновен за това, в което го обвинява РП-Пазарджик. Разпитани
са множество свидетели, някои от тях по 2-3 пъти, но не се установи по
безспорен и категоричен начин, съгласно изискванията на НПК, че
подсъдимият да е извършил престъплението, в което е обвинен. Свидетелят
М., който пръв е влезнал в килията на пострадалия М., заяви, че килиите са
отворени по всяко време през деня и всеки може да влезе, в която килия
поиска, но той също така заяви, че вещите, които е купил Р., той не ги е
виждал къде са поставени в килията. Той казва: „Аз тези неща съм ги виждал
в шкафчето на Р., но не мога да съм сигурен“. Единственото вярно нещо, за
което няма спор, е че предметът на ОА – вещите, които е закупил Р. на
02.11.2021г., ги е закупил от лафката и че подсъдимият е влизал в килията на
Р.. Всичко друго са вътрешни изводи на прокурора за фактическата
обстановка, която не се подкрепя от абсолютно нищо. Да започнем от
твърдението, че моят подзащитен е започнал да рита, удря, кърти и т.н.
Никъде по делото няма такива данни, след като шкафчето било изкъртено.
Нито един свидетел не твърди да е било изкъртено шкафчето.
9
Следващият факт, който е доста фрапиращ и особен, че тези вещи
подсъдимия ги бил скрил в дюшек. В ОА не се твърди в кой дюшек и на коя
килия, не се и установи по делото такова нещо. Видите ли, администрацията е
виновна, че не е извършила щателен преглед и оглед на килиите, за да открие
точно в коя килия са укрити. На видеозаписа се вижда ясно и категорично, че
в 17:32:45 ч. подсъдимият влиза в килията. Вътре се забавя 1 минута и 15
секунди. Прокурорът твърди, че той бил с яке и под него са скрити вещите,
което е абсурдно. Нито на записа се вижда да има нещо, нито някой от всички
разпитани свидетели твърди, че някъде е видял вещи, които са предмет на
кражбата, според мен на измислената кражба. Свидетелят М. твърди, че не е
имало катинар на шкафчето, но не твърди, че шкафчето е изкъртено,
включително стената зад него. Както и в момента, когато го разпитвахме, той
каза: „До ден днешен не съм разбрал какво се е случило с шкафчето“. М. не е
сигурен в своите показания, дори на втория му разпит. Неговите показания
частично са протИ.речиви и непоС.ни. Е ли е възможно Р. да ги е сложил в
друго шкафче, което М. не е видял или да са били преместени на 02.11.2021г.,
без М. да ги види в други шкафчета? Не са претърсени други шкафчета, за да
се види къде са тези продукти. По този начин той опровергава това, че е
разбито шкафчето и стената.
Свидетелят Б. Н., който е дежурен главен надзирател по това време,
също потвърди пред Вас, че е познал С. и че същият е влезнал в килията на Р.,
а В. останал отвън, независимо, че в случая не са достатъчно ясни и
достатъчни точките, за да бъде вещото лице категорично за това кои са
лицата. Посочил е вероятност. Свидетелят Н. твърди, че според него С. в себе
си не е държал нищо. Той казва: „В ръцете никой от двамата не държеше
нищо“. Непосредствено след сигнала е извършен обиск на стаята на С. от
надзирателите и не са открити никакви вещи. Той казва: „Тези вещи не бяха
открити“. Шкафчето на Р. според него не е било разбито. Това твърди
свидетелят Н. на втория си разпит. Отговорът му е, че пресни следи около
шкафчето не може да каже дали е имало, а ако е имало, е възможно да бъдат
направени от преместване на легла и шкафчета по време на хигиена на
килията. Не е видял и катинара. Такъв катинар не е намерен нито в ДП, нито в
проверката от надзирателите. Това твърди само пострадалият Р., което
прехвърля от историята си, че свидетелят Г. след няколко дни му казал, че го
изхвърлил през прозореца подсъдимият. Ако ги е изхвърлил през прозореца,
10
защо не е казал, че щанга или катинар се намират отвън, което е дикция, че
това си го е измислил и не е вярно. В тази насока свидетелят Н. също така
твърди, че разбити катинари при тях има хиляди и не може да каже дали е
неговият, при условие, ако е бил намерен.
Свидетелят Г. също твърди, че не са намерили нищо при обиска нито в
неговата килия, нито в тази на С.. И на двата разпита и при очната ставка
твърди, че към онзи момент той е бил дрогиран. Категоричен е, че не е
виждал С. да взима нещо от килията на Р., а единственият повод да влезе там
С. е било да вземе телефона на Р., тъй като имал такъв укрит в килията. За
такъв телефон твърди и надзирателят. Г. твърди, че не е виждал никакви
хранителни продукти и цигари. След прочитане показанията му пред Вас в
съдебно заседание той категорично заяви, че вярното е това, което каза днес.
За секунда аз не го видях той да беше притеснен, несигурен пред Вас, когато
заяви тези неща, за разлика от момента, когато свидетелят Х. му е писал
обясненията, когато с него е провеждан разговор от оперативен работник, в
затвора и от надзирателите. Нормално е да се е страхувал да не понесе
отговорност и наказание за това, че С. е влизал в чужда килия.
Във връзка с тези обяснения, които е писал свидетелят Х., същият заяви,
че не може да каже дали е бил Г. в неадекватно съС.ие - на въпроса на
прокурора. Не се събраха данни и доказателства дали свидетелят Г. е излъгал
пред Вас и пред всички нас, че той към онзи момент е бил дрогиран.
Използвал е думата „бонзай“, т.е. са се напушвали.
На самия пострадал М. също са му изключително непоС.ни
показанията. Ще акцентирам само в няколко абзаца. Твърдеше, че С. бил в
една килия и с Васил, но от други свидетели и справката по делото се
установява, че това не е така. С. е бил настанен в съвсем друга килия по онова
време. Свидетелят М. твърди, че шкафът е разбит и стената, на което стъпва и
прокурорът, но това не се установи, както не се установиха и вещите, укрити
в друга килия. На разговора между него и Васил според него му е казал, че ги
скрил в неговия дюшек. Е ли при извършване на обиск на килията нямаше да
бъдат открити? Вероятно тези неща не са били там, защото подсъдимият не ги
е взел, затова не са и открити.
Свидетелят Я., както казах по-горе, също твърди, че Р. М. е имал
телефон и вероятно подсъдимият е търсил телефон, защото за краткото време,
11
за което е бил и че в стаята е имало разхвърляне, е търсил малка вещ –
телефона, а не е разбивал шкафчето и не е взел продуктите.
Следващият свидетел П. М. за килията на подсъдимия заяви, че не са
открили нищо. До ден днешен не се е установило, а затворът е затворено
общество и няма начин, ако подсъдимият е откраднал вещи, който и да е ги е
откраднал, то това да не излезе наяве след време. Правен е личен обиск, както
на С., така и на свидетеля Г., защото те са стояли в коридора през цялото
време, докато е правен обиск на килиите им.
По отношение твърдението на прокурора, че Г. едва ли не е казал
истината при писането на обясненията и пред свидетеля С., аз ще Ви моля да
не кредитирате тези обяснения, защото разпитаният свидетел С. е участвал в
разследването, работил е по прокурорската преписка, вземал е обяснения от
всички имащи отношение лица и ако той заяви, че е оказан натиск или
някакво насилие по отношение свидетеля Г., той само на основание чл.121
ал.1 от НПК ще уличи в престъпление сам себе си. Затова съм сигурен, че и
100 пъти да бъде разпитан ще твърди едно и също и по тази логика считам, че
на В., макар и недоказан фактът, му е оказано някакво влияние.
Свидетелят Х. също твърди, че тези вещи не са установени. Снемал е
обяснение и си спомни, че С. му е казал, че Р. има телефон и изводът е, че
явно не е бил намерен телефонът. Относно дисциплинарната преписка, за
която толкова труд се възложи за представянето й по делото, аз считам, че
няма отношение, защото тази дисциплинарна преписка не е образувана и той
не е наказан дисциплинарно за това, че е извършил кражба, че е извършил
престъпление, а за това, че според вътрешните правила на затвора е влезнал в
чужда килия. Това твърди и свидетелят К.: „С. мисля, че ми каза, че няма
такова нещо и че не е взел нищо.“ По-натам казва: „Тези вещи не се
намериха“. При окомплектоване на преписката тя е контактувала с всички
колеги, имащи отношение и тя категорично заяви, че те са казали, че той
нищо не е носил. Било е всеизвестно, че Р. е имал телефон. Нормално да се
изкуши подсъдимият или някой друг да му вземе телефона и да извърши
незаконно обаждане.
Уважаема госпожо съдия, на проведената очна ставка на Р. и В.
последният категорично отрича да е казал на Р., че С. е взел вещите. По
делото не се установи по категоричен начин, съобразно чл.303 ал.2 от НПК,
12
подсъдимия да е извършител на тази кражба, което считам, че не е доказано
от обективна и субективна страна. Твърдението от страна на обвинението, че
вещите са скрити и че шкафът е изкъртен, са голословни и не са открити
процесните вещи. В показанията на свидетеля М. не се установяват данни за
извършителя на престъплението, за да може прокурорът да стъпи единствено
на тях и да направи извод, че този извършител е подсъдимият. Единствено,
което той твърди, че са отнети негови лични вещи и времето, през което са
отнети, което също е под съмнение, защото както е установено, ги е закупил
на 02.11.2023г. и до 03.11.2023г. до 17 ч. е много време и тези вещи незнайно
къде може да са били. Единственото доказателство по делото, сочещо за
съпричастност на подсъдимия към извършване на това деяние, е обяснението
на свидетеля Г. в ДП и прочетени по реда на чл.281 ал.4, във вр. с ал.1 т.1 от
НПК. В същото свидетелят е описал, че е присъствал при извършване на
кражба, като е стоял пред килия 409 и след това е видял продукти и разбрал,
че С. е извършил кражба и го е изгонил. По отношение посочените показания
на свидетеля Г. в ДП, на първо място има съмнение относно тяхната
достоверност, доколкото в съдебно заседание на няколко пъти се отрича от
тях и заявява, че казаното пред служител на МВР не отговаря на истината.
Тези показания на ДП са изолирани от останалия по делото събран
доказателствен материал и то най-вече конкретно по факта дали подсъдимият
е извършил вмеН.то му престъпление. С нищо не си кореспондира
обвинението на прокурора и твърдението на Р., че са му откраднати вещите.
Поради това аз ще Ви моля да постановите оправдателна присъда, защото ако
Вие приемете, че следва да постановите осъдителна присъда, то следва
обвинението да бъде доказано по несъмнен начин, а това липсва.
Обвинението не е доказано по несъмнен начин и това е така, защото в
настоящия казус по аргумент на противното на чл.303 ал.2 от НПК, след като
има съмнение, за което и прокурорът не отрича в пледоарията си, дали
извършителят е подсъдимият, ще следва да постановите оправдателна
присъда. Ето защо, моля, подсъдимият да бъде оправдан.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Аз поддържам това, че
съм влезнал в килията и съм търсил телефон и не съм взел тези вещи. Влизал
съм само в килията на В., а не в друга. Полицаите дойдоха веднага след това.
Дюшекът не е много дебел, няма как да ги сложа тези работи. Не е вярно
13
това, което е написано в характеристиката от затвора. Вярно е, че съм взимал
телефони, но не е вярно за други вещи. Имаше жалби, но не съм идвал на
съда. Имаше само документи, че се прекратява делото. За другото, оставям на
съда.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Не съм виновен.
Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си.
След обявяване на присъдата на страните съдът им разясни реда и
сроковете за обжалване и протестиране, както и че мотивите ще бъдат
изготвени в срок до 60 дни.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 11:58 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14