Присъда по дело №384/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Мотиви на въззивна присъда № 2/17.01.2024г.по внохд № 384/2023г.по
описа на ОС- Ямбол:
Въззивното производство е образувано по жалба на И. П. С., депозирана
чрез защитника му адв.К., против присъда № 49/28.04.2023г. постановена по
нохд № 78/2022г.по описа на Районен съд- Елхово.
С процесната присъда подсъдимият С. е признат за виновен в това,че на
**.**.**** година, около 13.50 часа, в село ****, област Ямбол, улица „*****
******" №* е нарушил мерки, издадени против появяването и
разпространението на заразна болест по хората със Заповед №РД-01-
412/03.06.2021 година на Министъра на здравеопазването на Република
България, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната - като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне
под карантина с №******/****** от **.**.**** година на РЗИ – Бургас, не е
изпълнил задължението си да не напуска дома си и мястото на настаняване, в
което е посочено, че ще пребивава за посочения в предписанието срок, а
именно - село ****, област Ямбол, улица „***** ******" №* и е напуснал
дома си и мястото за настаняване, като деянието е извършено по време на
епидемия /обявена извънредна епидемична обстановка на територията на
Република България, свързана с епидемичното разпространение на COVID –
19, поради което и на основание чл.355, ал.2, вр.с ал.1 и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“
от Нк е осъден на пробация, със следните пробационни мерки: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност на явяване
и подписване пред съответния пробационен служител два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6
месеца.
На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено наказание глоба.
Във въззивната жалба на подсъдимия се излагат бланкетни доводи за
неправилност и необоснованост на присъдата, с искане за същата да бъде
отменена и да се постанови нова, с която да бъде оправдан.
Участващият по делото прокурор от Окръжната прокуратура- Ямбол
пледира за неоснователност на въззивната жалба и прави искане да се
потвърди присъдата на районния съд.
Подсъдимият участва лично и със защитника си адв.К., чрез който
поддържа въззивната жалба. Твърди се, че обективно не би могъл да живее по
време на карантината на посочения в предписанието адрес в с.****, ул.“*****
******“ №*, тъй като това представлява селскостопанска постройка в която е
живеел през 20**г. В момента живее и работи във Великобритания, а когато
се прибира в България отсяда при брат си в с.****, където е открит и от
служителите на полицията. На това основание се сочи, че подсъдимият не е
извършил престъплението от обективна страна, като на това основание се
иска да бъде оправдан.
ОС- Ямбол след като обсъди доводите в жалбата, пледоариите на
1

защитника на подсъдимия и на прокурора, съгласно правомощията си по
чл.313 и чл.314 от НПК, извърши цялостна служебна проверка на
обжалваната присъда приема следното:
Въззивната жалбата е процесуално допустима, тъй като са подадена в
срока по чл.319 ал.1 от НПК и от страна имаща право и интерес да обжалва.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
съображения:
Въззивната инстанция за да постанови присъдата си приема за
установена същата фактическа обстановка, която е приета от решаващия съд,
а именно:
Подсъдимият е адресно регистриран с постоянен адрес в с.****,
обл.Бургас и настоящ адрес в с. ****, ул.“***** ******та“ №* от **.**.****г.
Същият е пребивавал на посочения настоящ адрес няколко месеца докато е
работел в с.****, като животновъд, след което заминал да живее и работи във
Великобритания. При връщанията си в България отсядал в дома на брат си
св.Й. С. в с.****, общ.*****, ул.***** **** №**. От показанията на св.Б.-
служител на РУ- Елхово е видно, че адреса ул.“***** ******“ №*, в с.****
представлява стопански двор в който при посещението на **.**.****г.не е
имало никой, като обекта изглеждал необитаем.
С решение № 325/ 14.05.2020г.на МС е въведена извънредна епидемична
обстановка, във връзка с разпространението на заболяването COVID- 19 на
територията на Република България. Срокът на действие на заповедта е
удължаван многократно. С решение № 426 от 26.05.2021г.на МС срокът на
обявената епидемична обстановка е удължен от 1.06. до 31.07.2021г.
Със заповед № РД-01-412/3.06.2021г.на Министъра на здравеопазването
на Република България , издадена на основание чл.61, ал.2, чл.63, ал.4,5 и 11 и
чл.63в от Закона за здравето са определени правила и условия за влизане на
територията на Република България във връзка с удължената епидемична
обстановка с решение № 426 от 26.05.2021г.на МС. Съгласно т.10 от
заповедта българските граждани, които не представят отрицателен резултат
от проведен антигенен тест или тест за преболедуване от COVID- 19,
установено по надлежния ред се поставят под карантина за срок от 10 дни в
дома или на друго място за настаняване, което лицето е посочило , че ще
пребивава, с предписание издадено от директора на съответната регионална
здравна инспекция или оправомощен от него заместник-директор.
На *.**.****г.подсъдимият И. С. пристигнал в България от
Великобритания на летище Бургас и тъй като не представил никой от
посочените по- горе документи, бил поставен под карантина с предписание №
******/****** от *.**.****г.на РЗИ- Бургас. Съгласно посоченото
предписание срокът на карантината е 10 дневна, считано от * до **.**.****г.и
следва да се изпълнява на адрес в с.****, ул.“***** ******“ №*.
Предписанието е връчено с разписката за връчване за поставяне под
карантина, в която С. е посочил телефон за връзка на брат си св.Й. С.. Като
2

лице постановено под карантина съгласно заповед № РД-01-412/3.06.2021г.на
Министъра на здравеопазването на Република България подсъдимият се
задължава да не на пуска дома си и мястото за настаняване посочено в
предписанието, като бил уведомен и за наказателната отговорност по чл.355
от НК.
При пристигането си в България подсъдимият е посрещнат от брат си
св.Й. С. и отишъл неговия дом, находящ се в с.****, общ.*****, на ул.“*****
****“ №** , където останал до изтичане срока на карантината.
Подсъдимият не отишъл на посочения в предписанието адрес в с.****,
тъй като там е пребивавал единствено докато е работел като животновъд, а
именно през лятото на 2017г.
На **.**.****г.служителите на РУ-Елхово св.Е. Б. и св.С. Я. са посетили
адреса в с.**** за да проверят дали подсъдимия спазва предписанието за
поставяне под карантина. Същите установили, че посочения адрес- ул.“*****
******“ №* в с.**** представлява стопански двор и в момента там не е имало
никой. След това се обадили на посочения в разписката за връчване на
предписанието за карантина телефон за връзка и установили, че подсъдимият
се намира в дома на брат си в с.****, общ.*****. Същия ден свидетелите
посетили адреса в с.****, ул. “***** ****“ №** и видели, че подсъдимият
идва откъм реката, с която граничи посочения имот. В докладната записка
свидетелите са записали, че подсъдимият спазва наложената мярка домашна
карантина.
Горната фактическа обстановка е приета и от първата инстанция и
напълно се поделя от проверяващия съд. Същата се подкрепя от събраните на
съдебното следствие доказателства, а именно показанията на свидетелите С.
С., Й. С., Е. Б. и С. Я. дадени съдебното следствие, както и от обясненията на
подсъдимия дадени на въззивното съдебно следствие. Всички посочени
гласни доказателства са логични, последователни и напълно си
кореспондират както помежду си така и с приложените писмени
доказателства- предписание за поставяне под карантина, разписка за връчване
на предписанието, справка от НБД „Население“ за настоящ и постоянен адрес
на подсъдимия, справка за напускането и връщането в България на
подсъдимия, справка за съдимост на същия, две докладни записки на РУ-
Елхово.
Проверяващата съдебна инстанция напълно споделя анализа на
доказателствата на районния съд, като го намира за обективен и пълен.
При напълно изяснена фактическа обстановка районният съд е направил
неправилни правни изводи, като е приел, че подсъдимият С. е осъществил с
деянието си състава на престъпление по чл. 355, ал.2, вр.с ал.1 от НК, тъй
като на инкриминираната дата **.**.****г. е нарушил мерките издадени
против появяването и разпространението на заразна болест по хората със
заповед № РД-01-412/03.06.2021г. на Министъра на здравеопазването на
Република България, тъй като не е спазил предписанието за поставяне под
3

карантина с № ******/****** от **.**.**** година на РЗИ – Бургас да не
напуска дома си и мястото на настаняване, а именно - село ****, област
Ямбол, улица „***** ******" №*.
Съдът споделя правните изводи на първата съдебна инстанция за
осъществяването на деянието от обективна и субективна страна, поради което
не е нужно да ги преповтаря. След съвкупна преценка на обстоятелствата
обаче въззивният състав счита, че следва да бъде направен извод за явно
незначителна степен на обществена опасност на деянието, по смисъла на чл.9,
ал.2, пр.2 от НК, т.е. извършеното от подсъдимия не е престъпно, тъй като
защитените с визираната правна норма обществени отношения са засегнати в
минимална степен. В тази насока се взе предвид, че посочения в
предписанието адрес на който подсъдимия да спазва 10 дневната карантина,
вероятно е „взет“ от НБД „Население“, тъй като от обясненията на
подсъдимия е видно, че той не знае името на улицата и няма как да я е
посочил на служителите РЗИ гр.Бургас. В същото време той е спазил
задължението си за карантина, но в дома на брат си в с.****, ул.“***** ****“
№**. Отчитайки обстоятелството, че наложените ограничителни мерки с
поставяне под карантина се цели да се ограничи разпространението на
заразното заболяване и да се предпази живота и здравето на гражданите,
което на практика е постигнато, тъй като подсъдимият е спазвал
предписанието на РЗИ да не напуска обитаваното от него жилище, но на
адрес различен от посочения в предписанието. Подсъдимият не е целял да се
укрива, тъй като добросъвестно е посочил телефон за контакт, телефонния
номер на брат си, при който е отседнал и където е изпълнявал задължението
си за карантина.
На това основание въззивният съд прави извод, че подсъдимият с
деянието си формално е осъществил състава на престъпление по чл.355, ал.2,
вр.ал.1 от НК , но неговата обществена опасност е явно незначителна, поради
което отмени присъда № 49/28.04.2023г.и постанови нова с която призна
подсъдимия за невиновен в извършване на процесното престъпление.
По изложените го- горе съображения, въззивната инстанция в
настоящия съдебен състав постанови присъдата си.

Председател: Членове:1. 2.

4

Номер на акта:	2
Дата:	17 януари 2024 г. (в сила от 2 февруари 2024 г.)
Съдия:	Петранка Стоянова Жекова

Дело:	20232300600384
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 ноември 2023 г.

Присъда по дело №384/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите