Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
София, 25.05.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 28 състав, в закрито заседание в състав:
Председател: И.ДИМИТРОВ
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №10453/2020 г. по описа на СГС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и
чл. 250 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. №275604/18.03.2022
г., на ищеца по делото Адвокатско дружество „С.и Д.“, с искане да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение №260731 от 28.02.2022
г., постановено гр.д. № 10453/2020 г., по описа на СГС, I-28 състав, като
вместо погрешната начална дата за начисляване на законната лихва - 01.11.2020
г., да се посочи правилно приетата в мотивите на решението дата – 01.10.2020 г.
Отделно от това се иска по реда на чл.
247 ГПК, евентуално по реда на чл. 250 ГПК, съдът да постанови поправка на
очевидна фактическа грешка или да допълни решението, като навсякъде в мотивите
и диспозитива, след присъдената сума от 152 969 лв. да се чете (съответно
да бъде допълнено), че тази сума е „без ДДС“. Като аргумент за това искане се
изтъква обстоятелството, че в петитума на исковата молба, както и в книжата по
делото, ищецът е отправил искането си за присъждане на сумата от 152 969 лв. да
е без ДДС.
Ответникът М.А.Г. е депозирала
отговор, в който не се противопоставя на искането за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно датата, от която
се начислява законна лихва. Възразява срещу искането за поправка, евентуално за
допълване на решението с посочване, че присъдената главница е без „ДДС“, тъй
като съдът се е произнесъл изцяло по предмета и между мотивите и диспозитива
няма противоречие, а искането за допълване било недопустимо, тъй като е
насочено едновременно към мотивите и диспозитива. Счита, че по същество това
искане би било неоснователно, тъй като се търси начисляване на допълнителни 20%
ДДС, което е недължимо – страните по процесния договора за правни услуги не са
постигали никаква уговорка по отношение дължимостта на ДДС.
Съдът, като съобрази доводите на страните, намира молбата за процесуално
допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, а по същество приема следното:
Очевидна фактическа грешка е всяко
едно явно несъответствие между формираната от съда воля и нейното външно
изразяване в текста на решението, както и при случаите на очевидна техническа
грешка, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е
направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал
или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи.
Хипотезата на допълване на решението
се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато
съдът не се е произнесъл по цялото спорно право.
В конкретния случай съдът е формирал
мотиви, че законна лихва върху присъдената главница се дължи от датата на
депозиране на исковата молба – 01.10.2020 г., но поради техническа грешка е
посочил в диспозитива различна дата – 01.11.2020 г. Визираното несъответствие
следва да бъде отстранено именно чрез допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка.
По отношение на искането на ищеца в
мотивите и диспозитива на решението да бъде изрично посочено, че присъдената
главница от 152 969 лв. е „без ДДС“, тъй като действително така е заявена
в петитума на исковата молба, съдът намира, че самите твърдения на молителя
обуславят извод, че посочената непълнота не може да се квалифицира като искане
за поправка на очевидна фактическа грешка. Не се твърди, а и видно от мотивите
на решението, съдът не е формирал извод, че сумата се дължи без ДДС, поради
което редът по чл. 247 ГПК е неприложим.
Съдът намира, че не се налага да допълни
решението си по реда на чл. 250 ГПК, тъй като се е произнесъл по цялото искане
на ищеца за присъждане на сумата от 152 969 лв., а дали тя е „без ДДС“ или
включва и ДДС, поначало е въпрос по същество, и при формиране на извод в една
или друга насока не се дължи нарочен диспозитив. Още повече, в случая такъв
спор не е въведен от ищеца чрез изложени в обстоятелствената част на исковата
молба твърдения, че с ответницата са постигнали съгласие размерът на
претендираното адвокатско възнаграждение да му бъде заплатен без ДДС,
респективно ДДС се дължи отделно, или възнаграждението е с включен ДДС. Самото съдържание
на процесния договор за правни услуги също не съдържа подобна уговорка,
налагаща съда в мотивите да вземе становище по този въпрос. Ето защо, настоящият състав счита, че като е
уважил изцяло претенцията за сумата от 152 969 лв. се е произнесъл по целия
спорен предмет, поради което молбата за допълване следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ДОПУСКА, на основание
чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в решение №260731 от
28.02.2022 г., постановено гр.д. № 10453/2020 г., по описа на СГС, I-28 състав,
като в диспозитива му на последната страница 16, на ред пети отдолу нагоре, да
се чете вярната дата 01.10.2020 г., вместо погрешно изписаната 01.11.2020 г., от която се начислява
законна лихва върху главницата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на ищеца Адвокатско дружество „С.и Д.“ за допълване по реда на чл. 250 ГПК на
решение №260731 от 28.02.2022 г., постановено гр.д. №
10453/2020 г., по описа на СГС, I-28 състав, като съдът изрично посочи в
мотивите и диспозитива, че присъдената главница от 152 969 лв. е „без ДДС“.
Решението може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ
: